Публикувана: 28 септ. 2006, 22:33 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2006, 10:35 ч.

Кога започнахте да осъзнавате че искате брак.......

2 947
51
1

# 30 29 септ. 2006, 21:10 ч.

Мнения: 1 517

Бях на 17, когато се запознах със съпруга ми. Но още 1-2 год. преди това съвсем ясно знаех какво искам - сериозна връзка, която след като свърша поне гимназия да прерастне в нещо повече. В това отношение поне си паснахме Grinning

Затова и все не си хващах гадже - момчетата на моята възраст, с които излизах за малко определено (и съвсем нормално) не се замисляха дали ще имаме сериозна връзка или нещо такова.
Сега се чудя на акъла си - вместо тогава да мисля за живот, купони...на мен сега взе да ми се хойка Mr. Green

Ама малко късничко. Не, че не хайманосвам де Laughing

, но вече се съобразявам.

# 31 29 септ. 2006, 21:51 ч.

Мнения: 220

ами вече го искам.но пък знам,че съм още малка за тия работи.обожавам приятеля си.той е по-голям де,но май няма вдигаме джамбурето newsm78

или поне не сега.а много ми се иска...може би след година-две и ние ще го направим

# 32 29 септ. 2006, 21:56 ч.

София
Мнения: 1 244

Осъзнаването беше бавно - от преди години започнах да мисля, че май скоро ще ми дойде времето, но никога не съм била убедена, че е дошло, докато не срещнах съпруга си. Преди това имах доста дълга връзка и въпреки че отвреме - навреме мислех за семейство, не беше съвсем на сериозно. Със съпруга ми "тръгнахме" малко след прекратяването на въпросната дълга връзка и на втория ден бях убедена, че е Той! Heart Eyes

Пък и той същото за мен. Mr. Green

Писала съм и преди, но на точно третата среща Ици каза, че иска да съм майка на децата му, а някъде през първия месец от връзката ни ми предложи, не помня точно кога, защото от този ден нататък ми предлагаше всеки ден....... за всеки случай Mr. Green

Наистина е до човека и как ще те накара да се чувстваш!

Колкото до свободата - индивидуално е. Аз не чувствам да съм я изгубила, но има жени, които биват обсебени от "семейните" си задължения и според мен сами си я ограничават.

Цитат на: galia_mi в пт, 29 сеп 2006, 11:03

Страх ме е .
Не знам дали да се омъжвам, а сме го планирали за този декември.
Сега съм се размислила той ли е човека.
А и двамата сме казали вече на приятели.

Нормално е. И мен по едно време ме беше хванало страх. Опитай от друга гледна точка: представи си живота без него Simple Smile

# 33 30 септ. 2006, 11:43 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Simona в пт, 29 сеп 2006, 10:18

Просто се случи... заживяхме заедно, чувствахме се прекрасно, обичахме се и в един момент решихме, че искаме дете Heart Eyes

Това е

Същото и при мен/нас. След почти 2 годишна връзка и съжителство решихме, че искаме дете. За сватба изобщо не сме говорили. Аз бях готова да мина и без такава (не това е най-важното за мен), но бъдещият ми тогава съпруг беше на друго мнение, та се омъжих вече бременна в 4-ти месец.

# 34 30 септ. 2006, 12:24 ч.

Мнения: 1 289

Всичко зависи от човека до теб.
Имах връзка дълга 2.5 години,приятеля ми искаше много брак,обичах го,но някак си не го чувствах като съпруг???Може би вътрешно знаех,че нямаме бъдеще. newsm78

С мъжа ми излизах само 3 месеца,през вечер оставах да спя у тях,но исках живея в дома му,да се събуждам и да заспивам заедно с него.Да бъда майка на децата му.И така след 3 месеца се сгодихме и заживяхме заедно,а след 1 година "брак" направихме и сватба,а най-хубавия подаръка за сватбата беше новината,че ще имаме бебе.
Така ,че това е чувство,което идва от самосебе си.Изпитваш потребност да си с този човек и усещаш,че той е мъжа(жената),с който искаш да остарееш. bouquet

# 35 30 септ. 2006, 12:40 ч.

Мнения: 15 619

Осъзнах го или по скоро усетих /не намирам точната дума/, в момента, в който се запознахме. Почувствах се така все едно сме били заедно в предишен живот, разбрах на момента, че точно този мъж съм чакала. И сега, след десет години, все още съм на същото мнение.

# 36 30 септ. 2006, 14:27 ч.

Мнения: 6 993

Цитат на: phil в пт, 29 сеп 2006, 21:56

Със съпруга ми "тръгнахме" малко след прекратяването на въпросната дълга връзка и на втория ден бях убедена, че е Той! Heart Eyes

Пък и той същото за мен. Mr. Green

Писала съм и преди, но на точно третата среща Ици каза, че иска да съм майка на децата му, а някъде през първия месец от връзката ни ми предложи

този начин на действие явно е характерен за мъжете с това име Mr. Green

# 37 1 окт. 2006, 18:06 ч.

Мнения: 151

Nie pak jiveem zaedno ot 1,5 god. imame bebe na 5 meseca,
i vse o6te ne sme jeneni.
Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.
A koga 6te stane tova?!!!

# 38 1 окт. 2006, 18:10 ч.

София
Мнения: 35 963

Никога не съм го искала - просто се случи...започна като на шега и ни хареса

# 39 1 окт. 2006, 18:12 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: tania stefanova в нд, 01 окт 2006, 18:06

Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.

Зависи от сватбата,която мислите да правите...Нашата беше около 100 човека и със всичките му салтанати излезна 3 хиляди лева.. Hug

При условие,че си позволихме сватбата,която искаме...

# 40 1 окт. 2006, 20:42 ч.

София
Мнения: 1 244

Цитат на: tania stefanova в нд, 01 окт 2006, 18:06

Nie pak jiveem zaedno ot 1,5 god. imame bebe na 5 meseca,
i vse o6te ne sme jeneni.
Toi smqta,4e kogato imame izli6ni 5-6000leva togava 6te sme se jeneli.
A koga 6te stane tova?!!!

Когато почувствате, че го искате. Ние нямахме излични никакви пари, но се оженихме. Heart Eyes

# 41 1 окт. 2006, 22:22 ч.

Мнения: 1 065

ами то при нас май първо се появи желанието да имаме дете. около 5 години по- късно решихме да се оженим, защото прекалено често започна да ни пита дъщеря ни защо не сме женени. е, и други (не финансови и не социални) съображения имахме.

# 42 1 окт. 2006, 22:31 ч.

Мнения: 13 512

И до ден днешен не съм го осъзнала.Ожених се без да изпитвам такава необходимост.И добре,че не съм чакала да се появи такава,де....че още щях да съм стара мома! Laughing