Иначе за проблемът ти, наистина не си сама. При нас от близо десет годишна връзка всичко е въпрос на периоди и понякога съм се чувствала много отчаяна и нежелана и това наистина бие ужасно на самочувствието, че даже е унизително. Така например като сме в процес на "бебеправене" е страшно активен, а в други случаи е такъв мързел, ама такъв.... сякаш това вярно е някакъв тежък физически труд и един вид си е изпълнил дълга към поколенията.
Може би сме твърде полвияни от филми, реклами и какво ли още не, където ни заливат със сексуални послания, от които си правиш извод, че мъжете са някакви свръхнагонни животни, а жените по презумция са винаги обект на желание. Едва ли не женския сексапил е основна добродетел и ако ти не си чак толкова желана, значи нещо определено в теб не е наред, нещо, което срива цялата ти стойност като жена и като човек. Аз дълго си мислих, че грешката е в мен, че съм или твърде дебела, или твърде искаща, или твърде досадна или......и до вманиачаване съм стигала. Това само влошава ситуацията. Просто приех в един момент, че той не е от тези мъже, които само мислят за секс и за жени и сигурно това си има и хубавите страни.. Престанах да се обвинявам или да го насилвам да ми обръща внимание, оставих нещата на самотек. За това бременността ми помогна, защото в момента изпитвам изцяло дискомфорт и избягвам сексуалното ни общуване съвсем целенасочено.
Стигнах до извода, че отношението му към секса няма нищо общо с чувствата му към мен, че дори и сексуалният ни живот да не е толкова активен като по кино, той е достатъчно удовлетворяващ и за двама ни и няма нужда да го сравнявам с някой друг или да го поставям като база за изграждането на собственото ми самочувствие.