Здравейте приятели, мисля че изпадам в депресия, на 17 години съм и живота ми не е лесен( знам че има хора, който са видяли повече в живота от мен и са претърпели много неща )когато бях малка майка ми беше постоянно по болници, химиотерапии лъчетерапии и от малка постоянно ме прехвърляха от едната баба на другата. Преди известно време бях писала пак тук, за съвет защото майка ми предпочиташе повече приятеля и отколкото мен и направих опит да де самоубия. След това загубих пра баба ми, която ме е отгледала от малка ( знаех че ще дойде това време защото тя беше на 96 но не бях готова да я загубя) Месец след това горе долу всичко се нареди майка се раздели с приятеля и ( защото той искаше да ме изнасили) дойдоха празници и всичко беше наред. Но след всичко хубаво което ми се случи през празниците, дойде като природно бедствие от което няма спасение и ми донесе само лоши новини. Майка ми влезе в болница получи парализа и я оперираха два пъти, в последствие разбрахме че страда от заболяване на белия дроб и в момента е на химиотерапия. Пиша тук не за да си излея събраната мъка, а да ви попитам за съвет, налага ми се да започна и работа, защото няма никой който да ми помага в грижите за майка ми, нито финансово, искат да ни изгонят от апартамента в който живеем. Сам сама съм срещу всичко и не се чувствам добре психически. Не мога да спя, не мога да ям, обвинявам се за всичко случило се покрай мен, дори и да знам че не е моя вината, нямам желание да правя каквото и да било,преди бях добра ученичка, сега дори нямам желанието за учене, постоянно си мисля за самоубийство, понякога дори несъзнателно си представям какви ли не неща, страх ме е когато остана сама в нас, а майка е в болницата, чувам гласове как крещят, като чели убиват някой. Взех решение да пия мента,глок и валериан, но не ме успокоява даже става все по- зле с всеки изминал ден.... Въпроса ми към вас мили хора е да се посъветвам ли с някой психолог? Не мисля че тези неща който се въртят в главата ми са нормални....