Приятелство или нещо повече

Здравейте! Пише ви едно объркано момиче на 25г. Имам 5-6 човека обща компания и много добри дългогодишни приятели, но искам да поговоря за един конкретен човек от тях. Това момче е на 27 години, с което от както се познаваме той си търси приятелка, заглежда мацки, инстаграм и фейсбук са му пълни, харесва, коментира, флиртува, не подбира дали са обвързани или не. Много контактен, познава страшно много хора, непрекъснато го канят напред назад. Винаги сме се радвали когато е излизал с нашата компания, защото е много свеж и позитивен, винаги усмихнат със страхотно чувство за хумор. Всеки път като ме потърси да се видим само двамата ми говори за поне 2-3 мадами, към които има интерес, обаче все нещо не му се получава и го отсвирват. Така един ден го бях поканила на гости и като дойде отворихме доста лични теми и ми сподели, че е девствен. Аз не можех да повярвам, противно на целият му образ, но добре, казах си, че просто или ги избира твърде много или няма късмет. Реших да му помогна. Разгледах чатовете му и видях, че подходът му винаги е един и същ и грешен. Иска твърде бързо да се развият нещата. Тъй като живее сам, веднага бърза да кани на гости момичето и й намеква, че няма против тя да остане за повечко, което всичките ги отблъсква като го чуят. В същото време работи с някакви чички на по 60 години, които не спират да му говорят как на неговите години вече имали деца и понеже е единствен млад там, обира пешкира. Когато отиде да си види родителите - те също му мърморят на тази тема. Всъщност когато остана насаме с него разбирам, че е доста депресиран, самотен и тъжен човек. Живее сам в прекрасен апартамент, вътре всичко блести от чистота, подредено, оправено, колкото пъти сме ходили неочаквано и без покана винаги е перфектен ред и чистота. Той самият е много поддържан, спортува, работата му е много добре платена. И мен винаги ме е било жал, защото от една страна е много и добро момче, а от друга отчаян вече и готов на всичко за да си има половинка. Преди 3 месеца се появи при мен и ми разказа за някакво момиче, което тръгнало да му прави сметка колко му е голям апартамента и му казала, че щяла да дойде да живее при него, ако той уреди най-добрият й приятел да работи в неговата фирма, при което аз му обясних, че от такива трябва да се пази най-много. Както и да е, помогнах му да я разкара. Няколко дни по-късно пак се видяхме. Бяхме се събрали на гости голяма компания да гледаме филм. Случи се така, че седяхме един до друг и уж на майтап той започна да ме гали по ръката, а не след дълго я хвана и задържа. Никой не видя какво се случи. След няколко дни пак се видяхме, този път само двамата, тогава вече нещата ескалираха и се стигна до секс. Личеше си, че няма опит и че е притеснен, но мина и този момент - предразположих го, той се отпусна и нещата се случиха. От там нататък той започна да ме търси редовно, привърза се доста, не спираше да ми пише всеки ден как иска да живея при него, винаги като се виждахме се държеше адски мило с мен, много внимателен, гушлив, обгрижващ. Казах му, че не мога да предприема такава стъпка толкова бързо - все пак нека да поживеем отделно поне в началото и да не пришпорваме нещата. До тук добре, но тъй като се следваме в социалните мрежи, аз виждам все още, че той не спира да добавя и следва нови момичета и да им харесва и коментира снимките. Когато се видим не го коментираме, но аз тези неща не ги намирам за ок. От друга страна от както го познавам, за този човек има и още една кофти черта - много хора го намират за глупав. Не веднъж съм чувала да бъде коментиран и назоваван с думи като идиот, олигофрен, прост, бавен, тъп и т.н. Правило ми е впечатление на моменти, че начинът му на мислене куца, сякаш не е дорасъл за годините си и се държи все едно е на 19-20 по акъл, не може да взима решения сам, говори адски много и обяснява едно нещо с 1000 думи докато другите успеят да го разберат какво иска да каже. Един вид много подреден в домът  си, обаче адски разхвърлян в съзнанието си. И най-лошото е, че това не е нещо, което можеш да седнеш и да му кажеш в прав текст - Извинявай, но си много глупав. Защото според мен точно тази е причината за толкова години този човек да няма половинка поне веднъж или поне за малко. В момента той се наложи да замине за друг град за 20 дни под карантина при родителите си и знам, че никъде не излиза със 100% сигурност, караме го само на чат. През първите няколко дни си писахме постоянно, а сега вече по-рядко, сякаш нещо изстинахме, той охладня постепенно и това ме кара да се замисля по-сериозно, че може би няма да се получат нещата с него. Ясно ми е, че не сме на по 15-16 и това не е ученическа любов, но ако на тези години аз съм му първата, почти сигурна съм, че няма да съм и последна. Той тепърва трябва да преживее разочарованията, да опознае себе си и да се види сам в нова светлина, бъдейки във връзка. Има адски много неща, които трябва да научи и изживее. От своя страна аз искам да запазя приятелството си с него и да му помогна по някакъв начин, да му дам насоки или поне със следващото момиче да има някакъв успех. Да натрупа малко опит, но как да стане при положение, че има и всички останали проблеми, не знам.