Повтаря ли се историята на семейните отношения?

  • 7 792
  • 113
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 19 402
Човек може да имитира семейството на родителите си, а може и да се разграничава категорично. Зависи дали му е харесвало или не.
При мен - аз засега повтарям отношенията на нашите, може би защото доста приличам на баща си, а той се ръководи най-вече от дълга и интереса си, не толкова от чувства.
Брат ми поради приликата с майка ни и дългогодишен конфликт с баща ни - в семейството си е точно наобратно, дори ми се струва, че понякога прекалява в обгрижването на снаха ми. Вероятно щеше да е чудесен родител, но нямат деца.

# 61
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 400
И баба ми,  и майка ми повтарят модела но своите майки. Аз съм взела някои черти от характера,  но не повтарям семейният модел. Дори по-скоро приличам на баба ми като сила и твърдост на характера,  отколкото на майка ми. Преди време ми правеха хороскоп и ми казаха че точно тия 3 поколения- прабаба,  баба и майка са кармично натоварени   при мен де къса веригата,  защото нямам дъщери.

# 62
  • Мнения: 10 998
Доня, и аз нямам дъщери, дано и при мен се прекъсне лошата карма...

# 63
  • Мнения: 12 473
“Лошата” карма е само причина да израстеш и да се промениш.

# 64
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 400
Дано! При моите е свързано с бащи алкохолици, жени отглеждащи сами децата си. Аз дали защото съм отвратена от баща си , или защото съм на принципа по-добре сама,  отколкото зле придружена,  съм си избрала съвсем различен модел за съпруг. Някои качества и поуки взети от техните животи ми помагат,  но и аз като отгледана от баба, която беше много силен характер,  съм доминанта и понякога прекалено твърда.

# 65
  • Мнения: 12 473
На прав път си значи. 💕

# 66
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 321
Според мен семейството в което си израстнал има значение.
Някои повтарят семейния модел или бягат от него.
Аз съм израстнала обкръжена от любящи родители и роднини.
Получила съм много грижи ,любов и  внимание.Не само аз,майка ми  получаваше същото от баща ми и от дядо ми..
Инстинктивно очаквах да получавам това и от партньора си.
Не го ли получавах ,чувствата ми се изпаряваха..
Съпругът ми пък е свикнал той да обгрижва някого.Първо малкото си братче.
После мен и дъщеря ни..Аз също ги обичам и им отделям много време и внимание.
Паснахме си и повече от 20 години сме заедно..
Мисля,че е въпрос на избор,но избора е повлиян от семейния модел..

# 67
  • Мнения: 17 410
Възпитавана съм в свобода и самоотговорност, така е и с децата ми. Това с правенето наобратно - ми виждам му последиците, но всеки да си гледа децата както ще.
Добавям - и да си избира мъж както може.

Последна редакция: сб, 06 мар 2021, 20:59 от Дренка

# 68
  • София
  • Мнения: 38 898
Имала си късмет. И аз отглеждам така децата си. Странно е - понякога от това, че не им забранявам, се получава точно обратното - те самите се ограничават.

Но все пак, от цялото търсене на мъж, който да е обратното на баща ми, накрая пак не улучих съвсем... Явно не съм го прескочила съвсем.

# 69
  • Мнения: 11 988
Повтарям семейния модел, вкл и като разпределение на време работа-почивки. Работеха много родителите ми, но винаги лятото ми организираха смислени и запомнящи се ваканции, с пътуване и изживявания.Повтарям спазване на традиции, празници, отношения, грижовност, разбирателство.
Това, обаче, което съм се заричала, че няма да повтарям, е изискванията към детето. Майка ми имаше свръхочаквания, баща ми негласно я подкрепяше. Аз ги оправдах, завърших ЕГ със сребърен медал, имам хубаво висше образование, ценна и интересна професия. Но ми е тежало това вечно очакване, да съм сред първите, да нямам оценка, различна от 6. А най-тъпо ми беше, като след контролно ме питаше за оценки на приятелки, имах чувството, че се настройвам срещу тях. Ако и те имаха 6, "а, добре, значи е лесно". Ако те имат 6, а аз 5, трагедия. Не мога да си представя такова отношение към дете. Е, познайте, по-силно е от мен. Същите изисквания, думи, сравнения. Добре, че синът ми не ми се връзва. Той въобще не е като мен, максимум е имал 5,60, но е имал и 4,80 за годината. И съм бетер майка ми, защото крещя като луда, но пък и много се занимавам с него, а аз като дете си бях организирана и самостоятелна.
Мин седмица е изкарал единствената 6 по БЕЛ на устно изпитване, като целият клас е изпитван. Е, извадих му душата да учи, после ми беше много радостно, а след това се попитах, какво ме интересуват другите?

Не може да се избяга от семейния модел.

# 70
  • София
  • Мнения: 38 898
Нашите също ми правеха скандали за оценки. Особено баща ми беше някакъв маниак.
Аз въобще не давам зор. Помагам, когато е необходимо, не всеки ден.
Също така майка ми ме будеше рано всеки ден! Аз обожавах да спя и до ден днешен не знам защо беше този терор.

# 71
  • Мнения: 7 969
Родителите ми са учители. Докато не отидох в гимназия в друг град, всеки ден ме изпитваха - мама по български, литература, немски, руски и химия. Татко по история, география, физика и математика. Нямаше мърдане Joy
Точно този модел разбих - не знам какво учат моите деца, не отварям учебници и тетрадки и помощ давам само ако поискат - средно 2 пъти годишно. Понякога си мисля, че съм най-незаинтересованата от образованието на децата си майка...

# 72
  • Мнения: 17 410
Роки, такива бяха времената и не знам защо на това се гледа като на някаква лошотия или грешка във възпитанието. Да ставаш по тъмно, да останеш сам на 8, да си стоплиш яденето(ако има такова, щото се ходи на стол и ако нещо не те кефи - имаш и друг избор), да имаш задачи за деня, освен учебния план, да внимаваш за печката с реотаните, да учиш на свещи... Към днешна дата - за мен лично това са само плюсове.
Пък и като гледам колко дами се жалват от слугинажа, проблемът си е лично техен.

# 73
  • София
  • Мнения: 38 898
Ами живеехме в апартамент. Ходех на училище. Следобед оставах сама. Но защо ме будеше събота и неделя? Майка ми сама ми е съскала през зъби: Защото така!
Впрочем аз го си го обяснявам - опит за налагане на контрол когато може, за каквото може. Но дори едно дете ще схване колко е абсурдно - по цяла седмица си свободен да правиш каквото желаеш от 8 до 8. И уикенда - милицията!

# 74
  • Мнения: X
Моята обратно, уикенда следобед задължително ще се спи! Не ща бе! Искам да играя! Няма не искам. До ден днешен изпитвам ужас да спя следобед и никога не съм карала детето си. А за нея и до сега е като религия.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт