Продължавам да твърдя, че мъж, дете и прасе - както си ги научиш 
- Публикувана: 30 септ. 2006, 17:16 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2006, 10:59 ч.
За щипката сол в нашия съвместен живот
Напълно съм съгласна:)Моят мъж работи повече от 12часа на ден. Аз не работя,стоя си вкъщи засега, но като седнем на масата никога не съм му прислужвала. Винаги слагаме масата заедно. Ако нещо сме забравили става този,който може. Ако аз ставам то то е,защото той винаги казва онази вълшебна думичка:" Моля!" . Така че е трябвало да го научиш навремето:)Но и сега не е късно де. С малко повече усили ще стане.
Не става дума за манджииии, тук иде реч за отношението на мъжете към жените. Ето накратко ситуацията, в която винаги избеснявам ако ме постави моят любящ съпруг:
След дългия работен ден сядаме на масата за вечеря. Аз не съм поставила солницата. Той ме поглежда и я поисква. Ставам аз, носа я и сядам. След малко хлябът свършил и операцията се повтаря. Потретва се ако иска и допълнително.
Това е горе долу сценарият по който се движим.
Не издържах аз и един ден заявих, че не ми е приятно да ме вдига по сто пъти от масата, при положение, че и аз съм била цял ден на работа, а задълженията ми и в къщи не са малко. ... За тая работа се опъвам кат` магаре на баир и квото и да става не си променям позицията.
На някой това може да му се види нищожно проблемче, но на мен ми се струва, че и дреболиите са са важни. Мислите ли, че искам много? Някои хора около мен си мислят, че прекалявам.
След дългия работен ден сядаме на масата за вечеря. Аз не съм поставила солницата. Той ме поглежда и я поисква. Ставам аз, носа я и сядам. След малко хлябът свършил и операцията се повтаря. Потретва се ако иска и допълнително.
Това е горе долу сценарият по който се движим.
Не издържах аз и един ден заявих, че не ми е приятно да ме вдига по сто пъти от масата, при положение, че и аз съм била цял ден на работа, а задълженията ми и в къщи не са малко. ... За тая работа се опъвам кат` магаре на баир и квото и да става не си променям позицията.
На някой това може да му се види нищожно проблемче, но на мен ми се струва, че и дреболиите са са важни. Мислите ли, че искам много? Някои хора около мен си мислят, че прекалявам.
Никога не съм била поставяна в такова положение и не мисля, че бих търпяла
Боже мили,чета и все повече се убеждавам какво съкровище е моят мъж 
!!!Всичко правим заедно,а колкото до ставането от масата,той е много по-активен,винаги гледа да ме обгрижва,да ме отменя!Мисля,че е пълно безумие в днешно време,когато жените работят наравно с мъжете(и отгоре на всичко гледат и възпитават децата им),да се очаква от тях и да слугуват на вечно капналите от умора мъжчета 
!Едно такова мъжченце,което очаква от жена си да се върти около него постоянно,независимо,че и тя е уморена до припадък,не я уважава ни най-малко 
А колкото до навиците,подкрепям с две ръце мнението,че както се поставиш в началото,така ще се отнасят с теб до края 
!!!Всичко правим заедно,а колкото до ставането от масата,той е много по-активен,винаги гледа да ме обгрижва,да ме отменя!Мисля,че е пълно безумие в днешно време,когато жените работят наравно с мъжете(и отгоре на всичко гледат и възпитават децата им),да се очаква от тях и да слугуват на вечно капналите от умора мъжчета !Едно такова мъжченце,което очаква от жена си да се върти около него постоянно,независимо,че и тя е уморена до припадък,не я уважава ни най-малко А колкото до навиците,подкрепям с две ръце мнението,че както се поставиш в началото,така ще се отнасят с теб до края 
За това с мъжото още първия ден след като заживяхме заедно почнахме така : аз приготвям манджата, той - прави салатата и слага масата, аз вдигам масата - той мие чиниите /досега ми се е случвало точно два пъти да мия чинии, това е негово задължение/, аз гладя, той - пуска прахосмукачка, аз пускам дрехите в пералнята / 
/, той ги простира и т.н. А когато седнем на масата да вечеряме всеки става да си взима каквото му е необходимо.Може да е смешно, че си имаме правила, но аз съм доволна, че винаги има на кой да разчитам, а той е горд и доволен, че е полезен и мъж на място.Правим компромиси разбира се, но основно всеки си има задължения.
/, той ги простира и т.н. А когато седнем на масата да вечеряме всеки става да си взима каквото му е необходимо.Може да е смешно, че си имаме правила, но аз съм доволна, че винаги има на кой да разчитам, а той е горд и доволен, че е полезен и мъж на място.Правим компромиси разбира се, но основно всеки си има задължения.И аз искам някой ден да науча така мъжа си, да ми помага. Май това е начинът, от самото начало да го научиш да ти помага, докато още е по-влюбен и по-склонен да ти угажда, а не да се правиш на добрата домакиня и да свикне с това. Само че стратегията е приложима ако семейството живее самосточтелно.
Ами и при нас е същото положение със солта, но само като я забрави да я донесе, че той обича соленото ... но не ме дразни дори в редките случаи като ставам, пък и той казва МОЛЯ ... нося я, не ми тежи, но в нашия случай той е цял ден на работа, а аз си клатя краката докато вися във форума ... а когато не ми се става, му казвам и той става да я донесе, като в тва време се сещам за нещо и се провиквам: Така и така отиваш в кухнята, донеси и еди кво си ..
Иначе отсервира масата, понякога мие чиниите, но ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕЩО, НИКОГА НЕ ГО СПИРАМ ...
Както си го научиш отначало, така ще е ..
Една прясна история: Сега лятото докато гостувахме с детето при нашите и баща ми си търси едни къси панталони и пита мама КЪДЕ СА ... тя му казва че са на простора и трябва да са сухи вече и той тръгва да ги вземе, при което тя скача и казва: Чакай аз ще дойда да ти ги дам ....
При което аз скочих като попарена и й казах: Той малък ли е, на тоя простор няма 200 дрехи да ги търси 2 дена, пък и вижда от раз къде са, простор, а не купчина е ... много лошо го е научила и въпреки че все й повтарям да не слугува като прислужница и на него и на брат ми, тя така си е свикнала и неможе да се промени ... а и за нея това не представлява проблем и е нещо нормално .. за мен обаче НЕ Е ..
Иначе отсервира масата, понякога мие чиниите, но ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕЩО, НИКОГА НЕ ГО СПИРАМ ...
Както си го научиш отначало, така ще е ..
Една прясна история: Сега лятото докато гостувахме с детето при нашите и баща ми си търси едни къси панталони и пита мама КЪДЕ СА ... тя му казва че са на простора и трябва да са сухи вече и той тръгва да ги вземе, при което тя скача и казва: Чакай аз ще дойда да ти ги дам ....
При което аз скочих като попарена и й казах: Той малък ли е, на тоя простор няма 200 дрехи да ги търси 2 дена, пък и вижда от раз къде са, простор, а не купчина е ... много лошо го е научила и въпреки че все й повтарям да не слугува като прислужница и на него и на брат ми, тя така си е свикнала и неможе да се промени ... а и за нея това не представлява проблем и е нещо нормално .. за мен обаче НЕ Е .. 
Не става дума за манджииии, тук иде реч за отношението на мъжете към жените. Ето накратко ситуацията, в която винаги избеснявам ако ме постави моят любящ съпруг:
След дългия работен ден сядаме на масата за вечеря. Аз не съм поставила солницата. Той ме поглежда и я поисква. Ставам аз, носа я и сядам. След малко хлябът свършил и операцията се повтаря. Потретва се ако иска и допълнително.
Това е горе долу сценарият по който се движим.
Не издържах аз и един ден заявих, че не ми е приятно да ме вдига по сто пъти от масата, при положение, че и аз съм била цял ден на работа, а задълженията ми и в къщи не са малко. ... За тая работа се опъвам кат` магаре на баир и квото и да става не си променям позицията.
На някой това може да му се види нищожно проблемче, но на мен ми се струва, че и дреболиите са са важни. Мислите ли, че искам много? Някои хора около мен си мислят, че прекалявам.
След дългия работен ден сядаме на масата за вечеря. Аз не съм поставила солницата. Той ме поглежда и я поисква. Ставам аз, носа я и сядам. След малко хлябът свършил и операцията се повтаря. Потретва се ако иска и допълнително.
Това е горе долу сценарият по който се движим.
Не издържах аз и един ден заявих, че не ми е приятно да ме вдига по сто пъти от масата, при положение, че и аз съм била цял ден на работа, а задълженията ми и в къщи не са малко. ... За тая работа се опъвам кат` магаре на баир и квото и да става не си променям позицията.
На някой това може да му се види нищожно проблемче, но на мен ми се струва, че и дреболиите са са важни. Мислите ли, че искам много? Някои хора около мен си мислят, че прекалявам.
Бях бременна -нищо не му пречеше и тогава
Бесняла съм,мрънкам постоянно-но пак го правя/луда работа/- просо на него това си му е навик
Но мъжа ми-нееее-много рядко ще ме разкара за нещо- ако ми е по-близо или той просто не може да стана/държи детето/.Винаги си става и си го взима сам- както казаха по-горе-кой както е научен
не помръдва, ако не му бъде казано 100 пъти.
така е научен , да 'помага' при специално повикване.
да, ама аз не искам вечно да го викам и давам задачи.
искам той да се сеща.
така е научен , да 'помага' при специално повикване.
да, ама аз не искам вечно да го викам и давам задачи.
искам той да се сеща.
И аз имах подобен проблем в началото на съвместното ни съжителство, въпреки че мъж ми беше живял сам 4 години преди да ме срещне. Не че го мързи, или така е бил научен (нищо че свеки е майка-закрилница от най-лошия вид
), просто НЕ СЕ СЕЩА!Но, като заживяхме заедно имаше момент, в който установих, че аз поемам цялата домакинска работа, заедно с дребните неща като сол и пипер на масата. Е, от един момент започнах да моля "донеси това, ако обичаш", "както си в кухнята, скъпи, би ли взел и хляба"... и така поне 1 година, с малки суми, но редовно
. Сега даже не ми дава да ставам от масата, като чуе, че почвам да вадя чиниите, идва да слага масата... По същия начин го включвах и в грижите за Клое като се роди (макар че там желанието му беше много по-голямо и почти не ми се налагаше да го карам в повечето случаи
)...така че с много постоянство, нещата се оправят
Защо използвате тая дума--слугиня?
Ставам и давам каквото е нужно защото аз го искамне защото ме е накарал някой.Много пъти ме е спирал че той ще си сипе допълнително.На обяд съм излизала на кафе и той сам си е слагал масата.Точно в тия тънкости личи любовта между двама--аз ще му дам каквото трябва --искам да почива, не да тъпче из кухнята.
А той слуга ли ми е на мен ,като 16 години не ходя на работа и си правя каквото искам?
Знаете ли как се разбира дали един мъж те обича и уважава:Сабудете го в 3 ч през ноща и му кажете че много ви се пие вода.
Та като ви донесе вода--не солницата ми и чехлите ще му обувате.
Имам двама сина--дано не попаднат на жени дето немогат и да простират
Ставам и давам каквото е нужно защото аз го искам
не защото ме е накарал някой.Много пъти ме е спирал че той ще си сипе допълнително.На обяд съм излизала на кафе и той сам си е слагал масата.Точно в тия тънкости личи любовта между двама--аз ще му дам каквото трябва --искам да почива, не да тъпче из кухнята.А той слуга ли ми е на мен ,като 16 години не ходя на работа и си правя каквото искам?
Знаете ли как се разбира дали един мъж те обича и уважава:Сабудете го в 3 ч през ноща и му кажете че много ви се пие вода.
Та като ви донесе вода--не солницата ми и чехлите ще му обувате.
Имам двама сина--дано не попаднат на жени дето немогат и да простират
Много често предпочитам да стана аз, да направя, да дам каквото има, че той като почне да търси нещо - ще кажеш не е неговата къща Ама къде е солта, защо си я преместила от горния на долния рафт, ама няма го ножа за хляб и като се запровиква от кухнята - къде има купички, това да не е развалено, малееее, нервите не ми издържат.
Като не ми се става, не ставам. Никога не е правел проблем. Само като гледаме филм и трябва да стане някой, само тогава водим преговори
И майка му у тях е стани-седни, къде накарана, къде по собствена инициатива То вече ти се просмуква в характера сякаш, да обгрижваш, нищо, че децата ти минават трийсетака...
В началото като се събрахме имаше забележка, че жената трябвало да става 1/2-1 час преди мъжа сутрин, да му наготви, да му сложи закуска, кафенце. Майка му така правела... Аз му казах пък, че у нас баща ми така прави
Ама къде е солта, защо си я преместила от горния на долния рафт, ама няма го ножа за хляб и като се запровиква от кухнята - къде има купички, това да не е развалено, малееее, нервите не ми издържат.Като не ми се става, не ставам. Никога не е правел проблем. Само като гледаме филм и трябва да стане някой, само тогава водим преговори
И майка му у тях е стани-седни, къде накарана, къде по собствена инициатива
То вече ти се просмуква в характера сякаш, да обгрижваш, нищо, че децата ти минават трийсетака...В началото като се събрахме имаше забележка, че жената трябвало да става 1/2-1 час преди мъжа сутрин, да му наготви, да му сложи закуска, кафенце. Майка му така правела... Аз му казах пък, че у нас баща ми така прави
Майка му така правела... Аз му казах пък, че у нас баща ми така прави
Моята свекърва е научила и двамата/мъж ми има брат/ да готвят,да чистят...с две думи да се оправят сами,а не да чакат някой.Имаше само едно нещо ,което промених в мъжа ми.Да не ставам сутрин само и само да му правя кафе.Ми то е нужно само едно копче да натиснеш.Сега той си приготвя машината от вечерта и сутрин кафето с едно натискане е готово.Иначе за всичко ми помага,когато е вкъщи разбира се .И мие чинии,и простира,и готви.И не го смята за "срамна" и "женска "работа.Съпругата е СЪПРУГА ,а не слугиня.И мъжът не е дете.