Женското приятелство

Нормално е, хората се променят, имат различни нужди, много приятелства просто се разкапват с времето. Фокусирай се върху хората, на които им е приятно да общуват с теб. Не бих "късала" категорично, не бих искала разговори и обяснения, няма смисъл да се горят мостове. Понякога хората се преоткриват след години. Тя може да ти е от най-добрите приятелки, но ти на нея не си - и това е ок, често се случва, не е приятно, но нищо не може да се направи.

Даже и в момента съм в такава, но аз съм на мястото на приятелката ти. Една от най-близките ми приятелки се омъжи, купиха си къща и т.н. Не сме се виждали от половин година, рядко се чуваме, но такъв ее живота, всеки си има приоритети. И да аз също не и звъня да не я притеснявам, като знам, че е била цял ден на работа, бива като се прибере да я занимавам по 1 час на телефона, някак си не върви. В момента и аз съм по-близка с необвързаните ми приятелки и с тях излизам повече, което не намирам за странно.

Хората и техните интереси, потребности се променят с времето, Имам приятелки, с които се случи същото. Не сме си променили отношението една към друга, чуваме се, виждаме се, но доста по рядко. Нормално. Не правя драми и не влизам в ролята на жертва по този повод.

А често има и друга страна на нещата, това е вярно. Мога да дам пример отново със себе си и моето лично решение да се дръпна от приятелка/позната. В момент, в който нещата в моят личен живот не вървяха, сърцето ми беше разбито и т.н., въпросното момиче пък си беше намерило нов приятел и не знам защо точно мен си беше избрала за слушател на всичките им преживявания, драми и бъдещи планове...
Нямам нищо против, нека си е щастлива, но точно в този момент, за мен тези всекидневни разкази бяха натоварващи и нараняващи, а и остана в мен някакво разочарование, в смисъл толкова ли не се усети тая жена, че момента не е подходящ за мен? Не я търся вече.

Та, помисли дали тя не е в подобна ситуация и дали малко не си прекалила с разказите за новото гадже. Разбира се, това е просто една от много вероятности, но все пак, не е невъзможно.

И мен много близки приятелки спряха да ме търсят, но защото си намериха сериозни приятели, разбира се те им станаха приоритет. Правила съм опити да се виждаме, но неуспешни тъй като си пазят мъжете да не избягат и не могат да излезнат за едно кафе. Разбирам ги, вече не сме на по 17 18, приоритетите и заниманията ни станаха съвсем други. Спрях да ги търся, ако някоя от тях ме потърси някога и имам време бих се видяла с нея, но наистина е тъжно в един момент имаш близки хора, на които винаги можеш да се опреш, а в следващия ги няма. Моят съвет е да не и се сърдиш и да не търсиш обяснения, за всяко нещо може да се намери оправдание и ще си изгубиш времето в спорове и излишни караници. Приеми ситуацията и ако те потърси някога и имаш желание излезте, ако не здраве да е фокусирай се върху близките ти хора и тези, които държат истински на теб.

Едно време доста драматизирах промяната в отношенията, сега се научих да ги приемам и управлявам в своя полза.

След като се омъжих, приятелките ми се поотдръпнаха, точно както при теб, още по гадно ми беше, че буквално си изтикваха от пръстите някакви ситуации в които без вина излизах виновна...

Веднъж ММ ме попита дали се чувам с тях, как са, аз му споделих точно както и ти, той не подцени ситуацията, изслуша ме внимателно и каза...

“Ти си имаш мен... Аз съм твоя мъж, човекът от който имаш най-голяма нужда, който най-добре те разбира и обича.”

Замислих се на спонтанно казаните му думи за да ме утеши и си казах, май ще се окаже прав.

В живота, обкръжението ти, това е най-постоянно случващото се - влизат хора и излизат "магарета". Колкото по-малко лични емоции им възлагаше да оправдават,толкова по-човечно, естествено излезли ще са. Т.е. човеци в твоите очи. И обратното, с колкото повече емоции спрямо тях се товариш, толкова по-разочарована ще си. Толкова по-големи магарета в твоите очи.  А по същество случващото се е едно и също. Идва някой, приемаме го, после си отива.  Приятелки, приятели, роднини, любими, нелюбими, колеги, партньори...

Била съм в такава ситуация и то неведнъж. Неприятно е, боли, особено, когато си държал много на въпросната приятелка.
За съжаление, щом интересите и ежедневието ви не съвпадат вече, е съвсем естествено общунето да намалее и дори да се прекрати с времето. Казвам общуване, а не приятелство, защото очевидно е било само едностранно.
А особено щом усещаш и проява на завист, то наистина би било добре да се отдъпнеш сама от тези отношения, колкото и да ти е гадно.

Живота продължава. Просто понякога хората, които смяташ за "приятели", не са чак толкова близки приятели. Близка съм с жена, 10 години по голяма от мен, моето дете е на шест, внука и на две години.
Познаваме се от повече от 15 години. Не живеем в един град вече, не може да се виждаме често, но се чуваме редовно по телефона, споделяме си разни неща...
 С други хора, които са на моята възраст, в последните години, брак, деца, отделечихме се, те не ни търсят, имат си нови приоритети, сближават се с приятелите и роднините на партньора.
 Жената на един познат е ужасно социална, кумове има бяха неина приятелка и съпруга и, събират се основно с неината фамилия, приятели, познатия ни май не се дърпа много, харесва му, че тя организира събирания и т.н.

Благодаря за мненията! Само искам да уточня, че нито мисля да правя драми, нито страдам много или влизам в ролята на жертва. Разбирам и нейната гледна точка, аз също съм била в такава ситуация и логично ми беше по-забавно да прекарвам времето си с необвързаните си приятелки, отколкото с обвързаните. Въпреки това обаче запазих контактите си с тях и ги търсих. Разбирам, че хората се променят, но такава крайна незаинтересованост ми е малко обидна, най-малкото защото сме приятелки от 10-12 години вече. Освен това съм наблюдавала и ситуации, в които едното момиче си има сериозна връзка, а другото е необвързано и пак запазват много добри близки отношения, но това може би е по-скоро изключение, не знам...

Имам може би 50 жени, които мога да нарека приятелки, а с някои от тях само си лайкваме снимките във фейса. Повечето ми приятелства са професионални, тоест обаждат ми се само за работа. Намирам го за нормално, не се чувствам използвана, никога не бих се разсърдила на жена, виж към мъжете имам повече очаквания...

Ти вече си я осъдила, може да си права, може и да не си.
Ако е имала основания за завист, не е изключено да си е казвала - "е защо на Бел се подреждат нещата, аз ли съм най-големия карък!" Завистта не е хубаво чусвтво, сигурно и тя не се гордее с това, но си е човешко, и намирам за много приятелско поведение това, че ти си намерила в миналото начин да си запазите близките отношения.

А за интереса й - как няма интерес - какво имаш предвид? Тя какъв интерес е имала преди да сте приятелки, който сега няма? Ето, фактът е, че си говорите по един час. Значи има какво да си кажете и ви е интересно и на двете.

Това, че тя се старае да не се натрапва и е оставила ти да й се обаждаш, го намирам за напълно разбираемо. Ако ти се обаждаше час по час, ти щеше да си в правото си да негодуваш, че ти краде от времето с любимия. Намирам за много тактично от нейна страна, че не се натрапва.

И в заключение, ако не искаш да си приятелка с нея - не бъди, ти си решаваш. За съжаление след гимназията и студентството, приятелските връзки се завръзват доста по-трудно, така че едно приятелство, макар и в момента да е малко "на трупчета", може да се разгори отново, а това си е актив, който работи за теб.

Защо просто не я питаш каква е причината да се отдръпне?

Разбира се, че приятелството между хора с различен семеен статус не е невъзможно. Но много зависи как се чувстват хората, когато прекарват време заедно. Ако срещата е някаква двучасова скука, в която необвързана или нераждала жена ще слуша само за новото гадже или сополиви носове и наакани памперси... нормално пътищата да се разделят.
Затова много уважавам приятелите си, които вече имат деца и жени/мъже. Разбират, че живота не се върти само около тези неща и запазиха себе си и като хора, които могат да говорят на повече от една тема.

Аз не виждам особен проблем...и някой от вас да е в грешка
Ние сме компания от  5 момичета. Едното създаде семейство много рано - на 21 години, роди й се детенце, улегна, приоритетите й станаха други. Другите 4 девойки малко я изолирахме, несъзнателно, тя все говореше за детенцето си, а ние бяхме на светлинни години от там. Виждахме се, говорихме си, но и тя самата виждаше, че й е скучно, докато ние разказваме пиянски случки, забивки... та така съвсем естествено все по-рядко се чувахме.
Дойде моментът и ние да зараждаме дечица и да създадем семейство, еми сети се къде се преориентирахме. Сега приятелката ни е с опит, помага ни, съветва ни, имаме хиляди общи теми, за които да говорим и ни вълнуват. Една приятелка остана купонджийката, мислиш ли, че се чува с нас често? Едно на ръка, че й е неудобно да ни занимава, второ, че й е скучно да говори с нас за сватби, семейни сбирки, памперси и тн.
Това е съвсем, съвсем нормално.
Нито нашата приятелка не ни се разсърди преди години, нито тази сега. Приятелството е изградено от общи интереси... ако си мислиш, че някой е с теб само защото си ти... не е така, заедно сте защото ви е забавно, защото има за какво да говорите, защото сте си от помощ. И когато има такъв период в отношенията трябва да проявиш търпение и да уважиш нуждите на близкия си. Ти сега си добре, имаш си мъж, който е най-добър приятел, любим и тн, и тн., а тя търси себе си и човекът с главно Ч, разбира се, че й е неудобно да ти звъни в 23 часа вечерта докато си с любимия и гледате филм, правите секс или там каквото ще друго. Не виждам причина да е несериозно оправдание

Съвсем нормално е да се отдръпне - тя е сингъл като галош, ти си имаш приятел. Така де, в различни вселени сте.

Не е нормално да ти завижда. Знам, че народопсихологията ни е такава една - завистлива и низка, но въпреки това бих те посъветвала да си намериш по-добро качество приятелки.

До скоро и аз имах една такава, уж приятелка, а тя се оказа не само завистлива и долна до мозъка на костите си, а и зложелателка. Ей така - щото тя ни мъж ни дете има, а аз и двете. Не само че пусна фалшиви сигнали срещу мен в полицията, не само че се опитваше да ми чете личната кореспонденция с (гтогава) годеника ми, ами и като не й се получи да ми отнемат детето или да ме раздели със съпруга ми, започна да ме клевети пред общите ни познати. И сега един куп хора си мислят някакви глупусти за мен.

Така че, видиш ли че някой е завистлив - не само, че не трябва да си оправяш взаимоотношенията с такъв, ами и трябва да го оставиш да си тъне в собствената тиня и да си намериш по-добра среда.

Много грозно изказване сингъл като галош... Ами честно да си призная последните пъти като сме излизали с моята приятелка ми беше скучно да слушам за къщи, защото нея това я интересуваше тогава търсеха. Отделно, че постоянно мъкнеше и любимия с нея, та пред него няма как да споделям кой знае колко, та напълно разбирам приятелката ти защо те търси по-рядко, но специално при мен, ако има нужда от някаква помощ винаги ще намеря начин да помогна.

Грешка. На среща с приятелки се излиза с приятелки гадже не се мъкне.

И, има разлика между необвързана и необвързана. Точно тази, за която пиша има причина да не я искат. След като дори и аз я видях където съм много зле в тези неща, значи нещата са зле там.

Ти може и да си друг вид необвързана.

Четох 2 пъти първия пост, но никъде не видях тя да ти е казала причината защо те избягва. Ти обаче си решила, че е заради връзката ти. Що за мнение, че човек като е в сериозна връзка, е нещо повече от сингълите? Вероятно без да се усетиш си придобила някакво снизходително отношение към нея. От изказванията ти тук на мен ми лъха неприязън към тази жена - завиждала ти, егоистична била, интерес имала от теб... И аз бих се отдръпнала от теб с такова отношение.

Към авторката - в какво се изразява тази завист и този егоизъм? И какъв интерес смяташ, че е имала от теб, а сега го няма вече?

Аз не разбирам как така ви става скучно да слушате за нещо, смисъл ставате от масата и си тръгвате или след това избягвате срещи с човека за да не ви говори пак за скучни теми? Ако говорим за истинско приятелство градено с години и ако си говорите на всякакви теми, може би е нормално в един момент вие да се интересувате от жилище примерно, а приятелката ви от нова кола. Дори колата в случая изобщо да не ви вълнува би трябвало да изслушате и дадете съвет без да показвате, че темата ви е безинтересна. И при мен се е случвало една приятелка си търсеше апартамент беше супер развълнувана от обзавеждане и т.н., аз си имам, обзавела съм го и изобщо не бях на тази вълна, но въпреки това доста време слушах за това даже исках да и помогна с нещата за декориране (джунджурии от Джъмбо например) и да подредим заедно. А, ако имам лични проблеми и изобщо не ми е до историите на приятелките ми просто бих си стояла вкъщи докато се почувтвам по-добре.

Приятелствата са на приливи и отливи, като отлива често е съвсем разбираем. И това не е драма!

С някои от скъпите ми приятелки се виждаме доста рядко, много не се и чуваме, но когато го направим -всичко си е там, където сме го оставили. Разчитаме една на друга и всяка знае, че отсреща има човек и за сватба и за погребение.

Това постоянно търсене, заверяване на някакви отношения, излизания по график и очаквания не са ми по вкуса. Като гледам и на обкръжаващите ме.


Карай по-спокойно и не вкарвай думички като завист и егоизъм, че е грозно, да не кажа просташко.

Аз пък винаги съм си поддържала връзките с приятелките, дори когато съм имала връзка. Никога това, че имам гадже или в последствие мъж не ми е пречело да си излизам с приятелките. Имаше един период докато детето ми беше малко да не мога много да излизам с тях, но като порасна отново започнахме да се виждаме.
Дори е доста добре да не се прекъсва връзката с приятелките - ако се разделите с гаджето стресът е по-малък.

Естествено, че това отдръпване не се случва след една скучна среща, а когато на всяка среща се говори за едно и също. Моите уважения, но не мога всеки път да слушам за вирусите в яслата, за новата учителка, за гърнето. Това важи за всяка тема, която дълго време обсебва живота на въпросният човек и не се усеща, че не може да държи хората като слушатели, които само кимат с глава, защото просто нямат какво да добавят поради липса на личен опит.
 
Ако опитите ми да сменя темата и да направя срещите по-интересни и за себе си, ударят на камък няколко пъти, просто спирам да търся контакт.

Приятел е силна дума. Ако наистина сте такива пак ще се сближите след време. Ако ли пък не, значи сте били просто познати.
С моята най-добра приятелка сме от деца. Имало е такива моменти на отдръпване, после минават.

Ще е учудиш как битието определя темите за разговор, които са ти на главата. Вместо да спираш да търсиш контакт може да си намерите теми, които са ви полезни и на двете, иначе или се вписваш в темите на разговор за гърнета и учителки, или си намираш слушатели на теми, които теб те вълнуват.

Женското приятелство е едно от най... тънките, краткотрайните, несериозните, егоистичните неща които могат да се случват. Мисля, че най-доброто приятелство е между сестри и то такива които са израстнали заедно. Аз познавам много хора които ме уважават но тях не може да наречеш приятели. Дори такива които познаваш от много време, ималите много спомени, разговори, подкрепяли сте се и те не са приятели. Какво прави приятеля, приятел? Поне според мен са 3 неща важни в условията ми някой да нарека приятел, са 1. Разбирателство, 2, Доверие 3. Лоялност.
Истинските приятели, са до теб независимо от всичко, времето, пространството, разстоянието...този човек те търси, обича те такъв какъвто си, показва уважението си, липсваш му, помагате си в нужда и е готов на всичко за теб, независимо часовото време. Ами днес приятелството е егоистично. Аз имах 3 приятелки от дедство. Едната замина за Германия след гимназията и вече не се чуваме, само по-празници с писане, а другите две...аз ги оставих защото където има две, няма място за трета е казал Петър Дънов. Тежко е да нямаш истински приятели но когато имаш човек до себе си които обичаш и те обича, сестри и хобита, нещата са по-леки за преглъщане. След безборой разочарования и предателства, човек предпочита да е сам. И да чака истинското приятелство, което може да е едно но да е там винаги, да те обичат такива каквито сте. А в тази ситуация, приеми, че просто пътищата ви са различни. Всеки гледа неговия.

Аз продължавам да се чудя защо хората приключват дълго градени отношения заради моментното си състояние и съответно различие в животите на най-добри приятели, та чак се стига до " егоист "," използвач" като нарицателни. Аз с мой адски близки приятели не съм се виждала от година и като се видим после е  5 часа приказки. И точно както каза една от потребителките: това, че сега не сме на една вълна, не се виждаме и чуваме толкова често - по никакъв начин не значи, че във важен момент няма да сме една до друга.
Ама разбира се, че няма да ми се слуша за памперси 3 часа, или как пролазило, как се обърнало, как нам си кво си и това всеки път... А в това не смятам, че има нещо егоистично... то по същата логика е егоистично да не спираш да говориш за себе си и детето ти... но като това те вълнува в този период от живота ти... няма нищо лошо и аз няма да се ядосам и обидя, че ти прекарваш повече време с приятелките ти с децата от колко с мен сега.
Колко па са тези момичета, които като си хванат гадже и зарязват цялата си компания, без гък да кажат с месеци, да не кажа години и кво? За нас това е нормално, ама се сърдим, че сингъл приятелката не иска да слуша 24/7 за това как възлюбения купил 10 шоколада и те изненадал на работа или в университета.
Двоен стандарт. Та чак до егоисти и завистливки се стига.

Аз съм много крайна - давам много, но и искам много. Вероятно поради тази причина имам една приятелка, която мога да нарека приятелка в пълния за мен смисъл. Приятелство, което се съхрани много години, във всички обстоятелства, през които преминахме и двете. С тази приятелка ВИНАГИ намираме време една за друга - дори когато живеехме в различни държави, дори когато едната се жени пък другата се развежда, дори когато едната раждаше деца пък другата беше сингъл. Винаги. И няма как темите да са ни били досадни, защото се обичаме и съпреживяваме животите си. Можем и да си мълчим и да ни е чудесно.
Освен нея, имам много приятелки, но просто там нещата са на приливи и отливи. Не, че не ни е драго да се видим и не, че не се обичаме, но просто тежестта на битовизмите и различните ни етапи вземат надмощие. С някои пием бира. С други излизаме семейно. С трети излизаме с децата. Зависи кой в какъв период е и се напасваме по-рядко.Не мога да се сърдя на някоя от тях. И намирам всичко в реда на нещата.

Ох, много е дълго за обяснение, ще се опитам да обобщя. Да кажем, че и двете сме израснали в сходна семейна среда, разбирайте родителите ни имат добри професии и  стандарт на живот, бяхме в един клас и кандидатсвахме една и съща специалност след това. Бих казала, че винаги е имала една скрита конкуренция между нас, въпреки че тя имаше леко предимство пред мен специално за кандидатсването и следването, тъй като баща й работи в същата сфера и й помагаше. Въпреки това аз някак си успявах да съм по-напред от нея, т.е. изкарвах по-високи оценки в училище, приеха ме в по-престижния университет, намерих си хубава работа и т.н.  Тя успя да се реализира също, но се усещаше завист и то не само към мен, а и към други наши приятелки (имаше коментари относно заплатите им, как едва ли не завършили някаква лесна специалност, а вадят повече пари от нея и подобни), а по мой адрес коментарът е бил, че най-трудния си изпит съм го взела с "късмет" просто защото учих много по-малко време от нея по стечение на обстоятелствата, нищо че през годините съм си късала г**а от четене. А относно егоизма, тя просто си е такава, само дете е, някак не е свикнала да се съобразява с никой, а всички да се съобразяват с нея и понякога е малко безчувствена към хората и не поема инициатива например за някакви общи излизания, събирания и т.н., а винаги чака да я поканят. Абе един роман мога да изпиша, ама мисля че ме разбра.

А относно думичките "завист" и "егоизъм", ще си ги използвам както и когато си искам, защото никой не може да ме убеди, че не е така. Никой не е на мое място да ми казва какво трябва да говоря за човек, когото познавам толкова добре, според вас не е ли завист да коментираш как твоя близка приятелка изобщо не заслужава да изкарва висока заплата едва ли не, защото не е учила колкото теб и не е ли егоизъм да не се съобразяваш с никой, освен със себе си. Аз също имам приятели, с които се чувам по-рядко, един път на 2-3 месеца, виждаме също по-рядко, но въпреки това се усеща, че сме си близки и мога да разчитам на тях и всеки път като се видим, все едно нищо не се е променило. С въпросното момиче обаче не е така и преди да ме обвините, че говоря само за връзката си и за неща, които ме интересуват мен, ще кажа, че изобщо не е така. Винаги съм се интересувала от нейния живот, както казах в 90% от случаите аз я търся първа, не тя мен и въпреки това насреща няма нищо.

Късай с нея, тя не те е заслужила. Буквално не заслужава приятелка като теб.

Много е хубаво, пожелавам ви още дълги години приятелство.
С моите най-добри приятели сме заедно от студентството, повече от 10 години. Правили сме най-различни неща, имаме много готини моменти и преживявания. В последните 2-3 години всички се събраха с приятели и доста от тях си имат деца. Обичам ги и тях и децата им разбира се, забавно ми е, но не се виждаме често. Повече си пишем и понякога имам чувството, че като необвързана в момента бих се чувствала не на място като се заговори на теми в които не мога да се включа. Или ако се заговори за моето положение. На тях са им различни теми в главата, не ги обвинявам за което.
Не го мисли толкова, карай както до момента и то ще си проличи с времето къде отива приятелството ви.

Аз от тази история не оставам с впечатление, че сте били наистина приятелки. Поне по моите разбирания за приятелство, не би трябвало да има съревнование, дребни интрижки и коментарчета. Не си загубила кой знае колко.

Защо е тая драма? В животът си тепърва ще срещаш хора, които ще те разочароват, много малко ще останат през ситото. Спестявай сама на себе си болката от казани неща зад гърба ти като не им обръщаш внимание. Особено, ако си доволна от това, което си постигнала и знаеш как си го постигнала. Не може всички да те харесват, а с годините, както някой каза, приятелствата ще стават все по-трудни за завързване и ще са все по-крехки. Ако всяко нещо го преживяваш с такива дълбоки анализи и драма, къде ще ти излезе края. Избирай си хората, за които си струва да се трошиш. Ако не се харесвате с тая девойка (а явно не се харесвате), то не си дължите нищо и е време да се продължи напред.

Също да добавя, в първия си пост казваш, че тя е споделила как не иска да те притеснява, а след това как ти смяташ, че ти завижда. Дали не премисляш прекалено много и накрая да ти “превтасват” заключенията?

С най-добрата ми приятелка с която сме заедно още от яслите ,никога не сме прекъсвали отношенията си.
Винаги сме имали тема на разговор въпреки,че аз се омъжих по-рано от нея.Както тя ме изслушваше ,когато говоря за семейството си,за проблемите със свеки ,за репродуктивните си проблеми,така и аз изслушвах поредната и любовна драма или и я утешавах ...или се радвах заедно с нея на успехите и в кариерата...
Винаги сме разчитали една на друга въпреки,че не можем да се виждаме всеки ден..
За мен това е истинското приятелство.

Е, братче, пишеш цяла тема в бг мама за това как най-добрата ти приятелка не се вижда с теб и после я заливаш с гадории и се оказва, че тази жена ти я търпиш поради някаква причина през годините. Аз не разбрах защо ти е “най-добра приятелка”.... честно... някакво състезание между двете... това не е приятелство 👀 Та тук мисля, че темата приключва.

Авторке,
Нима тази е единствената, която ти завижда ? Може би тя тайничко е влюбена в мъжът ти ? Добре, че вече не сте приятелки. Наистина.
Нищо чудно и останалите ти приятелки тайно да се пръскат от яд.
Еми, какво да се прави, такава е съдбата на най-яките мацки, каквато си ти ! Свиквай.😂😂😂

Моите дружки се броят на пръсти.  Няма ревност, няма изисквания на внимание, срещи и натоварване. Всяка си има особеностите на характера и сме си ги приели.
Най-старата от тях ми е от 5-6 ти клас в училище. Имаше периоди, в коите се виждахме на 5г без никакъв друг контакт, а после все едно никога не сме се разделяли. Сега сме с чести срещи на 4-ри очи и две чаши вино:)
 Уважаваш личното пространство, но си винаги насреща.. било да бършеш сълзи  или да трупаш позитивни емоции щуреейки по женски.

Ние сме си три най-добри приятелки още от гимназията. Бяхме си доста дивички. Излизахме си всеки ден тричките и всяка вечер +гаджетата. И така докато едната не забременя съвсем неочаквано. Не го бяха пранирали и беше голяма драма. Отначало с другата приятелка постоянно я обсипвахме с внимание, но с напредването на бременността ни доскуча. Излизаше ни се и ни се живееше по стария начин. След като роди често ходихме да виждаме бебето, но тя стана малко обсебваща. Говореше само за памперси и колики. Беше ни неудобно. В последствие тя започна да излиза с други майки, а ние продължихме с купоните и рядко се виждахме, въпреки че тя живее в същия блок. Въпреки това, когато и да съм имала нужда тя е била до мен. Сега вече и аз имам дете и отново сме си заедно всеки ден. Осъзнахме, че сме постъпили глупаво като я изолирахме докото беше бременна, а тя осъзна, че светът не се върти около това, че е станала майка. Изговорили сме ги тези неща, били сме още глупави деца. Третата от нас е сингъл, но се чуваме когато ни душа иска и излизаме задължително петък или събота вечер (последните месеци на домашно заради обстановката).  Изобщо не ме притеснява дали ще ми звънне в 2 през нощта или докато гледам филм с милото.

Авторке, не знам завижда ли и конкурирате ли се, но звучите така все едно години се наслаждавате на някакво въображаемо превъзходство. "Тя имаше връзки заради баща си, но аз изкарах три шестици повече"... Връзката Ви е последният проблем в това "приятелство". Като е говорила за Вас, защо Вие се напъвате и страдате, че не иска да контактувате?

Мога да дам пример със себе си. Имам много добра приятелка от детството, с която се виждахме често. Но дойде време, в което аз първо заживях на квартира със съпруга ми ( тогава приятел). Имахме малки заплати, моята приятелка искаше да ходим двете на почивки или заедно с гаджетата ни. Така и до ден днешен не може да разбере защо не можем да си позволим скъпи екскурзии, тъй като всичко ни е общо и разходите за почивки са всичко по две, плюс че вече изплащаме и ипотека. А тя и гаджето й не живеят заедно, тя живее с родителите й и не вижда зора, който ние виждаме. Имаше и момент, в който работих и събота и неделя, учих и имах много ангажименти и малкото свободно време, което имах го отделях на ММ, тя пак се обиждаше.

И защо по-точно е трябвала да ме разкара по-рано? Това че вадите някакви думи от контекста без да знаете цялата история, означава ли че ме познавате и дава ли Ви право да съдите толкова строго и да сте толкова злобна? Аз в годините съм им имала много повече поводи да й завиждам, но не съм, защото не съм такъв характер. За мен няма перфектни отношения, винаги има спадове, с нея сме имале прекрасни спомени и преживявания, не искам да зачерквам всичко с лека ръка, просто споделям нещо, което по някакъв начин ме тормози, за да чуя   мненията на други хора.

Само тя може да ти даде конкретен отговор защо вече не те търси. Тук само може да гадаем и да споделяме лични преживявания.

Бел, думата “завист” спрегната многократно в темата, сама по себе си говори красноречиво, че нещо не е както трябва. Защо се обиждаш?

Аз приятелки в познаният ни смисъл до себе си нямам. Имам 1-2 познати, с които се чувам от дъжд на вятър. И две специални за мен жени. Така се разви животът ми.

Приятелки от детството - едната от преди 30 години, другата от 25. Не си спомням някога да сме се съревновавали, завиждали, надпреварвали...То и нямахме нищо, голи църковни мишки, но все пак. Забременях много млада, бях само на 20. Не можех вече да купонясвам с тях, но пък те идваха почти веднъж седмично, и купонът си го правехме домашно. Не помня да сме говорили за памперси, нито за поредното им напиване в дискотеката. Дори не помня какво сме си говорили и какво ни е свързвало - толкова непринудено е било всичко. Прекарвах тогава повече време с други майки заради децата, но не е имало сърдити, нито голямо премисляне какво и защо.

Животът ни се разви така, че ни пръсна всички по света. В началото си пишехме писма, говорехме си по телефона. Постепенно ежедневието ни пое и завъртя, и малко по малко съвсем спряхме да се чуваме. Виждаме се когато се засечем в Бг - веднъж на 5-7 години. Радваме се до припадък като се срещнем - обичаш човекът, с който си израснал заради него самият, но общи интереси - нямате. Бъбрим за животът тук, там, споделяме и толкова. Радваме се на мига заедно. Ако имам някакви лични тревоги - просто не бих ги споделила с тях.

 Не успях да изградя други истински приятелства, дали защото животът ми протичаше като на шахматна дъска, дали заради нещо друго. А може и проблемът да е бил в мен самата. Понякога ми се иска да имах сродна душа на по две чаши вино, но не съм изгубила съня си заради това. Тепърва не бих доверила нито страховете си, нито бих разголила демоните си пред друг човек. Не желая да бъда уязвима.

Двете специални жени: На 35 години вече имах дъщеря тинейджърка, с която, заради неголямата възрастова разлика изградихме много добро приятелство. Заедно на концерти, интересите ни сходни, навсякъде ни мислеха за сестри. Една лелка ни нахока веднъж: “Момичета, какво се пререждате? Майка ви не ви ли е научила?” По това време нямах нужда от никой друг, освен нея. Тя беше центърът на моя свят. После започна да се вижда с момчета, и макар че все още съм й най-добра приятелка, тя си има своя млад живот и няма много време за мен. Затова си стоя на една чаша вино

Майка ми ми е другата слабост. Колкото повече време минава, толкова повече се привързвам към нея. Говорим си всеки ден и споделям почти всичко...Не мога да споделя например за здравословен проблем, защото не искам да я тревожа. Нито мога да купонясвам с нея. Дъщеря ми често си крие своите проблеми от мен. Но само тях двете чувствам наистина близки (тук не говорим за мъже, нали?).

Обичай приятелката си щом ви свързват спомени и преживяни заедно емоци и щом така го чувстваш. Недей да очакваш и недей да искаш. Не можеш да насилваш нещата да се случват. Обаждай се когато можеш и имаш желание и го прави защото искаш, а не защото трябва. Ако пътищата ви се разделят - продължаваш. Аз имам под леглото цяла кутия със снимки на приятели, с които съм преживяла невероятни емоции, но с които животът ни е раздухал като прашинки без много драми и без да си търсим кусурите. Ще се радвам някога да ги срещна и прегърна пак, но не очаквам да сме увити като свински черва до гроб...

Бел, чуй се отстрани бе, момиче! Тя завистлива, аз злобна, въобще всички са зле, само ти си права! Ти една добра дума не каза за "приятелката" си, какво ли не избълва за нея, а иначе темата била защо те отбягва. Не те познавам и не искам да те познавам, от това, което демонстрираш от 5 поста на кръст, не ми харесваш. Приятелката ти явно има подобно мнение. Остави я на мира и толкова, намери си приятелки, които няма да ти завиждат. Ето ти чуждо мнение, щом това търсиш - потърси вина и в себе си.

Добре, де, ти си се отървала!
Къде е драмата?

Драма е много силна дума. По-скоро е проблем, който се надявах, че ще прерасне в интересна дискусия, а не в нападки и безпочвени обвинения. Както и да е, явно не съм се изказала аз правилно и не сте ме разбрали. Аз съм човек, който не зачерква толкова лесно хора от живота си, тъй като всеки в някакъв момент е правил грешки спрямо другия. Както каза една потребителка не смятам, че е правилно да се "горят мостове". Интересно ми беше просто какво смятат другите, дали и Вие сте били в подобна ситуация и как сте постъпили тогава, това е, няма драма, няма хейт, чисто и просто любопитство.

На мен пък са ми много интересни хора, които не могат да приемат истината, такава каквато е, а когато се използва думата "завист", нищо, че в този случай е напълно оправдано, веднага се започва с обвинения за егоцентризъм, чувство за превъзходство и т.н. и автоматично човекът, който го е казъл е "лошия". Нека съм егоцентрична, зла, лоша приятелка и каквото още там измислите, а какво ще коментирате за нейното поведение към мен? Само да вметна, че не сме се карали, не е имало драми и т.н., още по-малко пък съм съм демонстрирала чувство за превъзходство само защото съм обвързана.

Пак да питаме - щом нейното поведение към теб не ти е било по вкуса, цялата конкуренция, приказките й и т.н, защо държиш на всяка цена да сте приятелки?

Може момичето да няма потребност да поддържате близост и да се дистанцира, всичко може. Защо не я питаш?

Belle25, аз имам въпрос. Ако е имало такова, меко казано, неприятно отношение към теб от толкова близък човек.. защо си мълчала? Защо си се държала двулично.... това си е буквално твоята реакция?
Аз преди време бях много егоцентричен човек. Беше важно за мен всички да ме слушат и все да става на моето, познай дали приятелките ми се чувстваха добре от този факт. Да ти кажа ли какво се случи?
Седнаха, изляха си мислите, казаха ми, че не се чувстват добре от моето държание... да, почувствах се нападната, да - заболя ме... но и видях какво правя! Те направиха това за мен, за което им благодаря, защото ме обичат, защото сме приятелки и защото държат на мен.
Защо ти криеш от близък човек тези неща? За да се почувстваш жертва? За да обясняваш навсякъде колко си добра и блага ли?
Грешиш, мила...
И това мислене тип: АЗ ТОЛКОВА СЪМ Я ТЪРПЯЛА ДОЛНАТА ЕГОИСТКА и сега тя да ме зареже така! Ма тя ли е виновна, че си я търпяла?
НИКОЙ НЕ ТИ Е ДЛЪЖЕН И ТИ НЕ СИ ДЛЪЖНА НА НИКОГО! Запомни го това, ще ти помогне в живота

Защото не е било само лошото отношение, имали сме много повече хубави моменти и спомени. Не се правя на добра и мила, нито пък смятам, че някой с нещо ми е длъжен, просто мисля, че когато си имал отношения толкова време с друг човек не е редно да ги загърбваш с лека ръка, поне аз не смятам да го правя. А относно двуличното ми отношение, много пъти сме говорил по проблемите, които сме имали и винаги разговорите са се развивали по един и същи начин и след това се е стигало пак до същото, та затова не мисля, че има смисъл пак да говорим по тази тема.

По принцип това, което каза:
показва, че смяташ, че някой е длъжен.

За останалите неща, които казваш... де да знам... или приемаш човека или го оставяш... но сякаш ти не искаш да я оставиш и се самонавиваш колко лоша е... наистина така я изкарваш, вероятно е, не отричам, но не разбирам твоята логика и вкопчване.

Е чак да съм се вкопчила, при положение, че не съм я търсила от няколко месеца, нито тя мен. По-скоро се опитвам да разбера какво може да се е променило в отношенията ни, тъй като не сме имали някакви драми и си го обяснявам единствено с това, което вече казах по-назад. Ако всички хора разсъждаваха, че ако нещо не работи в даден момент, задължително трябва да се изхвърли/замени с ново, колко връзки/приятелства щеше да има? Не вярвам на Вас отношенията Ви с всеки един човек от обкръжението ви винаги да са били безоблачни. Освен това не съм човек, който изпада в крайности.

Тя може изобщо да не е влагала същите емоции в отношенията ви, които ти примерно влагаш. Има хора, които се познават от училище, прекарвали са много време заедно, забавлявали са се, но никога не са били приятели. Може би просто добри познати.
Ако за нея вече тези отношения са се изчерпали, не вижда повече допирни точни, то нормално да се отдъпне с времето.

И още нещо, ако тя е усещала отношенията ви по същият начин - някакво вечно съревнование, може просто вече да е решила да се отдъпне от това. Може да й е омръзнало да се състезава и да поддържа "приятелство", което всъщност вече не е, или никога не е било такова.

На първите страници имаше много обяснения защо и как. Съвсем на място.  Не те съветвам да препрочиташ, защото на този етап очевидно не разбираш.  По-нататък в живота. Може би.

Достатъчно!