Женското приятелство

Съвсем нормално е да се отдръпне - тя е сингъл като галош, ти си имаш приятел. Така де, в различни вселени сте.

Не е нормално да ти завижда. Знам, че народопсихологията ни е такава една - завистлива и низка, но въпреки това бих те посъветвала да си намериш по-добро качество приятелки.

До скоро и аз имах една такава, уж приятелка, а тя се оказа не само завистлива и долна до мозъка на костите си, а и зложелателка. Ей така - щото тя ни мъж ни дете има, а аз и двете. Не само че пусна фалшиви сигнали срещу мен в полицията, не само че се опитваше да ми чете личната кореспонденция с (гтогава) годеника ми, ами и като не й се получи да ми отнемат детето или да ме раздели със съпруга ми, започна да ме клевети пред общите ни познати. И сега един куп хора си мислят някакви глупусти за мен.

Така че, видиш ли че някой е завистлив - не само, че не трябва да си оправяш взаимоотношенията с такъв, ами и трябва да го оставиш да си тъне в собствената тиня и да си намериш по-добра среда.

Много грозно изказване сингъл като галош... Ами честно да си призная последните пъти като сме излизали с моята приятелка ми беше скучно да слушам за къщи, защото нея това я интересуваше тогава търсеха. Отделно, че постоянно мъкнеше и любимия с нея, та пред него няма как да споделям кой знае колко, та напълно разбирам приятелката ти защо те търси по-рядко, но специално при мен, ако има нужда от някаква помощ винаги ще намеря начин да помогна.

Грешка. На среща с приятелки се излиза с приятелки гадже не се мъкне.

И, има разлика между необвързана и необвързана. Точно тази, за която пиша има причина да не я искат. След като дори и аз я видях където съм много зле в тези неща, значи нещата са зле там.

Ти може и да си друг вид необвързана.

Четох 2 пъти първия пост, но никъде не видях тя да ти е казала причината защо те избягва. Ти обаче си решила, че е заради връзката ти. Що за мнение, че човек като е в сериозна връзка, е нещо повече от сингълите? Вероятно без да се усетиш си придобила някакво снизходително отношение към нея. От изказванията ти тук на мен ми лъха неприязън към тази жена - завиждала ти, егоистична била, интерес имала от теб... И аз бих се отдръпнала от теб с такова отношение.

Към авторката - в какво се изразява тази завист и този егоизъм? И какъв интерес смяташ, че е имала от теб, а сега го няма вече?

Аз не разбирам как така ви става скучно да слушате за нещо, смисъл ставате от масата и си тръгвате или след това избягвате срещи с човека за да не ви говори пак за скучни теми? Ако говорим за истинско приятелство градено с години и ако си говорите на всякакви теми, може би е нормално в един момент вие да се интересувате от жилище примерно, а приятелката ви от нова кола. Дори колата в случая изобщо да не ви вълнува би трябвало да изслушате и дадете съвет без да показвате, че темата ви е безинтересна. И при мен се е случвало една приятелка си търсеше апартамент беше супер развълнувана от обзавеждане и т.н., аз си имам, обзавела съм го и изобщо не бях на тази вълна, но въпреки това доста време слушах за това даже исках да и помогна с нещата за декориране (джунджурии от Джъмбо например) и да подредим заедно. А, ако имам лични проблеми и изобщо не ми е до историите на приятелките ми просто бих си стояла вкъщи докато се почувтвам по-добре.

Приятелствата са на приливи и отливи, като отлива често е съвсем разбираем. И това не е драма!

С някои от скъпите ми приятелки се виждаме доста рядко, много не се и чуваме, но когато го направим -всичко си е там, където сме го оставили. Разчитаме една на друга и всяка знае, че отсреща има човек и за сватба и за погребение.

Това постоянно търсене, заверяване на някакви отношения, излизания по график и очаквания не са ми по вкуса. Като гледам и на обкръжаващите ме.


Карай по-спокойно и не вкарвай думички като завист и егоизъм, че е грозно, да не кажа просташко.

Аз пък винаги съм си поддържала връзките с приятелките, дори когато съм имала връзка. Никога това, че имам гадже или в последствие мъж не ми е пречело да си излизам с приятелките. Имаше един период докато детето ми беше малко да не мога много да излизам с тях, но като порасна отново започнахме да се виждаме.
Дори е доста добре да не се прекъсва връзката с приятелките - ако се разделите с гаджето стресът е по-малък.

Естествено, че това отдръпване не се случва след една скучна среща, а когато на всяка среща се говори за едно и също. Моите уважения, но не мога всеки път да слушам за вирусите в яслата, за новата учителка, за гърнето. Това важи за всяка тема, която дълго време обсебва живота на въпросният човек и не се усеща, че не може да държи хората като слушатели, които само кимат с глава, защото просто нямат какво да добавят поради липса на личен опит.
 
Ако опитите ми да сменя темата и да направя срещите по-интересни и за себе си, ударят на камък няколко пъти, просто спирам да търся контакт.

Приятел е силна дума. Ако наистина сте такива пак ще се сближите след време. Ако ли пък не, значи сте били просто познати.
С моята най-добра приятелка сме от деца. Имало е такива моменти на отдръпване, после минават.

Ще е учудиш как битието определя темите за разговор, които са ти на главата. Вместо да спираш да търсиш контакт може да си намерите теми, които са ви полезни и на двете, иначе или се вписваш в темите на разговор за гърнета и учителки, или си намираш слушатели на теми, които теб те вълнуват.

Женското приятелство е едно от най... тънките, краткотрайните, несериозните, егоистичните неща които могат да се случват. Мисля, че най-доброто приятелство е между сестри и то такива които са израстнали заедно. Аз познавам много хора които ме уважават но тях не може да наречеш приятели. Дори такива които познаваш от много време, ималите много спомени, разговори, подкрепяли сте се и те не са приятели. Какво прави приятеля, приятел? Поне според мен са 3 неща важни в условията ми някой да нарека приятел, са 1. Разбирателство, 2, Доверие 3. Лоялност.
Истинските приятели, са до теб независимо от всичко, времето, пространството, разстоянието...този човек те търси, обича те такъв какъвто си, показва уважението си, липсваш му, помагате си в нужда и е готов на всичко за теб, независимо часовото време. Ами днес приятелството е егоистично. Аз имах 3 приятелки от дедство. Едната замина за Германия след гимназията и вече не се чуваме, само по-празници с писане, а другите две...аз ги оставих защото където има две, няма място за трета е казал Петър Дънов. Тежко е да нямаш истински приятели но когато имаш човек до себе си които обичаш и те обича, сестри и хобита, нещата са по-леки за преглъщане. След безборой разочарования и предателства, човек предпочита да е сам. И да чака истинското приятелство, което може да е едно но да е там винаги, да те обичат такива каквито сте. А в тази ситуация, приеми, че просто пътищата ви са различни. Всеки гледа неговия.

Аз продължавам да се чудя защо хората приключват дълго градени отношения заради моментното си състояние и съответно различие в животите на най-добри приятели, та чак се стига до " егоист "," използвач" като нарицателни. Аз с мой адски близки приятели не съм се виждала от година и като се видим после е  5 часа приказки. И точно както каза една от потребителките: това, че сега не сме на една вълна, не се виждаме и чуваме толкова често - по никакъв начин не значи, че във важен момент няма да сме една до друга.
Ама разбира се, че няма да ми се слуша за памперси 3 часа, или как пролазило, как се обърнало, как нам си кво си и това всеки път... А в това не смятам, че има нещо егоистично... то по същата логика е егоистично да не спираш да говориш за себе си и детето ти... но като това те вълнува в този период от живота ти... няма нищо лошо и аз няма да се ядосам и обидя, че ти прекарваш повече време с приятелките ти с децата от колко с мен сега.
Колко па са тези момичета, които като си хванат гадже и зарязват цялата си компания, без гък да кажат с месеци, да не кажа години и кво? За нас това е нормално, ама се сърдим, че сингъл приятелката не иска да слуша 24/7 за това как възлюбения купил 10 шоколада и те изненадал на работа или в университета.
Двоен стандарт. Та чак до егоисти и завистливки се стига.

Аз съм много крайна - давам много, но и искам много. Вероятно поради тази причина имам една приятелка, която мога да нарека приятелка в пълния за мен смисъл. Приятелство, което се съхрани много години, във всички обстоятелства, през които преминахме и двете. С тази приятелка ВИНАГИ намираме време една за друга - дори когато живеехме в различни държави, дори когато едната се жени пък другата се развежда, дори когато едната раждаше деца пък другата беше сингъл. Винаги. И няма как темите да са ни били досадни, защото се обичаме и съпреживяваме животите си. Можем и да си мълчим и да ни е чудесно.
Освен нея, имам много приятелки, но просто там нещата са на приливи и отливи. Не, че не ни е драго да се видим и не, че не се обичаме, но просто тежестта на битовизмите и различните ни етапи вземат надмощие. С някои пием бира. С други излизаме семейно. С трети излизаме с децата. Зависи кой в какъв период е и се напасваме по-рядко.Не мога да се сърдя на някоя от тях. И намирам всичко в реда на нещата.

Ох, много е дълго за обяснение, ще се опитам да обобщя. Да кажем, че и двете сме израснали в сходна семейна среда, разбирайте родителите ни имат добри професии и  стандарт на живот, бяхме в един клас и кандидатсвахме една и съща специалност след това. Бих казала, че винаги е имала една скрита конкуренция между нас, въпреки че тя имаше леко предимство пред мен специално за кандидатсването и следването, тъй като баща й работи в същата сфера и й помагаше. Въпреки това аз някак си успявах да съм по-напред от нея, т.е. изкарвах по-високи оценки в училище, приеха ме в по-престижния университет, намерих си хубава работа и т.н.  Тя успя да се реализира също, но се усещаше завист и то не само към мен, а и към други наши приятелки (имаше коментари относно заплатите им, как едва ли не завършили някаква лесна специалност, а вадят повече пари от нея и подобни), а по мой адрес коментарът е бил, че най-трудния си изпит съм го взела с "късмет" просто защото учих много по-малко време от нея по стечение на обстоятелствата, нищо че през годините съм си късала г**а от четене. А относно егоизма, тя просто си е такава, само дете е, някак не е свикнала да се съобразява с никой, а всички да се съобразяват с нея и понякога е малко безчувствена към хората и не поема инициатива например за някакви общи излизания, събирания и т.н., а винаги чака да я поканят. Абе един роман мога да изпиша, ама мисля че ме разбра.

А относно думичките "завист" и "егоизъм", ще си ги използвам както и когато си искам, защото никой не може да ме убеди, че не е така. Никой не е на мое място да ми казва какво трябва да говоря за човек, когото познавам толкова добре, според вас не е ли завист да коментираш как твоя близка приятелка изобщо не заслужава да изкарва висока заплата едва ли не, защото не е учила колкото теб и не е ли егоизъм да не се съобразяваш с никой, освен със себе си. Аз също имам приятели, с които се чувам по-рядко, един път на 2-3 месеца, виждаме също по-рядко, но въпреки това се усеща, че сме си близки и мога да разчитам на тях и всеки път като се видим, все едно нищо не се е променило. С въпросното момиче обаче не е така и преди да ме обвините, че говоря само за връзката си и за неща, които ме интересуват мен, ще кажа, че изобщо не е така. Винаги съм се интересувала от нейния живот, както казах в 90% от случаите аз я търся първа, не тя мен и въпреки това насреща няма нищо.