Стиха, зад който наднича душата ви?

# 75 5 окт. 2006, 13:54 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 7 917

Какво съм всъщност?
Едно дете, което се опива
от звука на свойто име.
Повтарям го отново и отново.
Встрани заставам и се вслушвам.
Никога не ми омръзва!
И твойто име никога не ти омръзва.
А мислил ли си ти, че твойто име
по много и различни начини
се произнася?

Уолт Уитман
Wink

# 76 5 окт. 2006, 14:02 ч.

Самотните

Не познавам някого по-самотен
от жената, която слуша
късните новини и запомня
резултатите от бейзболните мачове.

Тя се съблича толкова внимателно,
сгъва бежовата си блуза, сякаш за
последен път, защото се бои, че на
сутринта детективите

ще я открият небрежно облечена.
Понякога чувам как си мърмори
под нос, докато броди из стаите
и полива петуниите си -

единственото цветно нещо тук.
На масата поставя прибори за двама,
макар че никой никога не идва.
После потъва в скуката на леглото си

докато мисли: "Янките" - 3 точки,
"Кардиналите" - 11. Още преди да се е
съмнало, тръгва на работа, прекосявайки
целия град.

Може ли някой да бъде по-самотен...
Тя отново не обръща никакво внимание на
мъжа, който събира таксата за магистралата
и цяла нощ е бил сам в будката.

Дори списание не е имал пред себе си,
сега е благодарен, че за миг макар
е докоснал пръстите на толкова
хубава непозната жена.

Майкъл Уотърс

# 77 5 окт. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 441

Мъката

Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам пак.

Михаил Белчев

хайде и аз към депресивните да се запиша

# 78 21 окт. 2006, 01:07 ч.

Мнения: 263

"Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана, туй което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати, ще възкръсват трепети и дни и ще трупаш мълком във блюдата на сърдечните везни:
РАДОСТТА - И ПЪРВОТО СТРАДАНИЕ;
ВЕРНОСТТА - И НЕЙНИТЕ ЛЪЖИ;
ЛАСКИТЕ - И ПЪРВАТА ДОСАДА;
КЛЕТВИТЕ И ПЪРВАТА ЛЪЖА.
Ще притегляш, ще сравняваш скишом -
УСТНИТЕ МИ - С НЕЧИЯ УСТА,
НЕЧИИ ОЧИ - С ОЧИТЕ МИ,
СИЛАТА - СЪС НЕЖНОСТТА...
После ще объркаш всичко и
наслуки ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш,
по - добре е да не спиш:
Да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унизиш!

# 79 21 окт. 2006, 01:15 ч.

Мнения: 263

Стефан Цанев е автора на "Везни" /горният стих/.

Обожавам "Философия на любовта" на Пърси Биш Шели, както и "Желязото и нежността" на Веселин Ханчев
Боготворя любовната лирика на Дамян Дамянов!
Стихотворението "Монолог на сълзата" на Дамян Дамянов е моят "образ", любимото ми Heart Eyes

# 80 21 окт. 2006, 01:29 ч.

Мнения: 263

Детски смях

Ако звън на камбани небесни,
красотата на птичите песни,
ромолене на ручеи пресни
всички звуци блажено чудесни
ветровете в едно съберат,
по-прекрасно не знае земята
от глас птичи, огласящ полята,
от шума на дървета в гората,
от омайния звук на водата
и във жега от вятърен хлад.

Ала има и друго, което,
щом веднъж ти докосне сърцето,
там остава во веки и ето -
няма по-сладък звук под небето,
ни ще чуеш по-сладък отвъд;
слаба, силна, в тоналност незнайна,
тази слънчева песен омайна
ти ще чуеш в зората сияйна, щом изпълнен с наслада безкрайна
прозвучи на детето смехът.

И в звъна на камбани омайни
няма звуци тъй необичайни,
що разказват за радостни тайни,
като тези устенца сияйни
към небето отправили звън.
Ако славеят бе златоглава
пойна птичка - то значи тогава
би могла една песен такава
да получи половината слава
на смеха на детето след сън.

# 81 21 окт. 2006, 02:15 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 850

..И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

(Дамян Дамянов)

Причина:

Причина: