Имахте ли проблеми с бившите си съпрузи в периода на началната раздяла и как успявахте да се справите с тях и с Него?
- Публикувана: 3 окт. 2006, 13:05 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2006, 16:11 ч.
До разведените момичета
Аз май няма да се справя 
А не,това да не ти минава и през ум
Ще се справиш и още как.Я не се предавай!Ти си жена и няма начин да не се справиш,бъди сигурна.Мъжете създават проблеми,защото са слаби и друго не могат да измислят.Стегни се,дай си кураж,повярвай в себе си и ще видиш ,че нищо не може да те събори.Да,има трудни моменти,има моменти когато имаш чувството че нямаш сили,че си на дъното.Но това е едно лъжливо и подвеждащо усещане.Не му се подавай!Проблемите са за решаване,така че и ТИ ще се справиш.Горе главата ,бъди смела и самоуверена!Успех !Имаш подкрепата ми! 
Ще се справиш на 1000% !!!
Друг вариант не съществува!
Аз май няма да се справя
Мда... и какво като не се справиш? В смисъл имаш ли друг избор?
Няма да ти казвам да се стегнеш. Всеки има право в такава ситуация да се отпусне...за малко. В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Но си струва да знаеш. Животът е хубав, въпреки всичко.
За проблемите. Май винаги ги има. Има тиха фаза, после бурна и после, в края на краищата нещата влизат в спокойни води. Опитай се да ги държиш в тихата фаза докато си стъпиш на крака, емоционално, психически, финансово. После ги размъти или бившия сам ще ги размъти, щото е болезнено да усетиш как другия се справя и без теб. После малко по малко всичко ще се успокои.
И друг път съм давала рецептата си за оцеляване в трудни времена. Използвах я за раздялата, за раждането, за ...всяко гадно нещо с което се сблъсквам. Мислено се пренасям в момента след това: Утре вече ще съм родила и ще е зад гърба ми. След месец ще съм се изнесла и ще е зад гърба ми. Това е като бонбона, който те очаква веднага след като си изпиеш хапчето. А хапчето... вярно горчиво е и трудно се преглъща, но е за твое добро и след това, бонбони и прочие...
Освен това - тук може да влизаш и да ревеш колкото щеш. Всички ще те подкрепим и дружно ще плюем по бившия.
В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Мисля, че всички са имали проблеми - ами то няма друг начин - колкото и цивилизовано да се разделят, пак има един емоционален стрес. А когато се разделяте и единият откачи и започне да се държи гадно и да прави простотии, другият просто се убеждава, че не е сбъркал в решението си да се разделят.
Всеки мина през периода "Аз няма да издържа. Аз не съм толкова силна, като другите момичета. На мен ми е по-трудно, по-тежко и т.н. ... ", почти всички сме минали и през периода дето не можем да проумеем защо и как се е стигнало до тук и как ще продължим напред, след което сме се самосъжалявали и т.н. При всеки това трае различно дълго.
С проблемите се справяй един по - един, не е необходимо да се нагърбваш с всички едновременно, а и не се притеснявай за нещата предварително, решавай ги като ти дойдат до главата.
А на НЕГО гледай като на лигаво 2 годишно момченце в период на социална адаптация /и то не знае какво иска- само хленчи/.
Когато имаш проблеми ВИНАГИ можеш да пишеш тук /поне на мен ми помага/, винаги има някой който вече е минал по този път и не се налага да откриваш топлата вода, освен това тук ще получиш и подкрепа освен съвет.
УСПЕХ!!!
И не се плаши, знай че като отмине и тази буря, небето ще се изясни и ще изгрее слънчице за теб.
Всеки мина през периода "Аз няма да издържа. Аз не съм толкова силна, като другите момичета. На мен ми е по-трудно, по-тежко и т.н. ... ", почти всички сме минали и през периода дето не можем да проумеем защо и как се е стигнало до тук и как ще продължим напред, след което сме се самосъжалявали и т.н. При всеки това трае различно дълго.
С проблемите се справяй един по - един, не е необходимо да се нагърбваш с всички едновременно, а и не се притеснявай за нещата предварително, решавай ги като ти дойдат до главата.
А на НЕГО гледай като на лигаво 2 годишно момченце в период на социална адаптация /и то не знае какво иска- само хленчи/.
Когато имаш проблеми ВИНАГИ можеш да пишеш тук /поне на мен ми помага/, винаги има някой който вече е минал по този път и не се налага да откриваш топлата вода, освен това тук ще получиш и подкрепа освен съвет.
УСПЕХ!!!
И не се плаши, знай че като отмине и тази буря, небето ще се изясни и ще изгрее слънчице за теб.
В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Стига де, не и ти след тази бурна, трудна и не знам каква още ваша връзка... поне това си спомням???
............
Ще спре да те причаква, или поне ще спре да го прави така явно, но наистина както са ти писали и другите момичета трябва да мине време- бившият ми и сега го прави, но не толкова явно и демонсративно, пък и аз спрях да се ядосвам на простотиите му- то май това го накара да поспре
Успех
Успех
............
Нормално е, от мен да го знаеш .... започва да се усеща, че те губи. В смисъл, не казвам, че е нещо нормално една жена да бъде причаквана и тормозена и т.н., но е типично поведение. Мене бившия ме причакваше по време на фактическата раздяла и даже доста време след развода къде пред офиса, къде пред къщи, да ми държи сметка кога се прибирам
с какво съм облечена и т.н. .... не дай си боже с мъж да ме беше видял ... представям си само 
Стига де, не и ти след тази бурна, трудна и не знам каква още ваша връзка... поне това си спомням???
.Ако някой има готова рецепта за това как се зачеркват бързо и безболезнено 18 години от живота, би могъл да я сподели.
Ами сигурно няма рецепта.... Но съм виждала хора, които след 20 години брак пак успяват да почнат, а някой даже и успешно си създават нова връзка... ама са по-скоро рядкост де...
Като съм те чела винаги съм си мислела, че прекалено много компромиси рано или късно му излизат на човек през носа.. някак съм останала с впечатлението,че оставаш без деца защото той не иска ваше общо, нали си има две... абе някак винаги ми е било горчиво като те чета, но е просто усещане, пропито в редовете, в някоя и друга дума.... не знам какво да ти кажа....
Освен това няма защо да ги задраскваш тези години- те ще са си там, просто ако се налага ще ги оставиш зад гърба си и ще имаш други, които може и да са по-хубави, наистина никога не знаеш....Ако ти се пише - пиши....споделена болка е половин болка
Като съм те чела винаги съм си мислела, че прекалено много компромиси рано или късно му излизат на човек през носа.. някак съм останала с впечатлението,че оставаш без деца защото той не иска ваше общо, нали си има две... абе някак винаги ми е било горчиво като те чета, но е просто усещане, пропито в редовете, в някоя и друга дума.... не знам какво да ти кажа....
Освен това няма защо да ги задраскваш тези години- те ще са си там, просто ако се налага ще ги оставиш зад гърба си и ще имаш други, които може и да са по-хубави, наистина никога не знаеш....Ако ти се пише - пиши....споделена болка е половин болка
Аз се разведох след 15год. брак.Аз го оставих,не той мен.Ами не беше лесно.Звънеше ми непрекъснато по тел.,криеше се пред работата ми и ме наблюдаваше с часове(това ми го каза впоследствие самият той),плачеше,молеше,обещаваше...и какво ли още не.Много трудно се преодолява раздялата,независимо по чия вина е.Костваше ми тонове сълзи и нерви.Може бе най-важното в такъв момент е да преодолееш навикът.Сега близо 2год. след раздялата всеки е хванал своя път в живота.Говорим си по тел.,радвам се,че запазихме добри отношения.Много пъти съм казвала,че той е невероятен приятел,но за жалост-не такъв съпруг.Няма случай откакто сме се разделили,да го помоля за нещо и той да ми е отказал.На него мога да разчитам повече,отколкото на собствения си баща,това го казвам с ръка на сърцето.Знам,че още ме обича-казвал го е не веднъж.Но животът ни продължава в различни посоки.Съжалявам единствено за болката,която причиних на толкова хора около себе си.За постъпката си обаче-не!
Слава богу, нямахме проблеми. Разделихме се съвсем цивилизовано, останахме в добри отношения. В емоционално отношение и на двамата ни беше много тежко, ама на - и това отмина.
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ,ЩЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕ И ПРИ ТЕБ.
Повярвай ми /сега след като е минала половин година от развода ми/мисля 4е тези егоисти незаслужават и половината от нервите които сме изхабили.Ден след ден се питах как стигнахме дотук,как се променихме и какво то4но стана.Тежко е,но с времето вси4ко затихва,пази си нервите и спокойствието на детето ти.И на мен ми се искаше да се разберем цивилизовано,но не,стигнахме до заплахи и всякакви простотии.
Такъв е живота и ще го живеем,заради нас и децата ни.Бъди силна.Ти ще станеш по-силна с времето.
Аз май няма да се справя
щом се съмняваш, значи ще се справиш. значи, че си премислила трудностите и вече имаш решение за всяко нещо, което би било проблем. и с течение на времето, моментите "аз май няма да се справя" ще стават все по-редки. така един ден ще си дадеш сметка, че всъщност се справяш, при това доста добре. кураж!
Kasidy,ще се справиш и още как...човек дори и не подозира колко много сили има.А и бившият ти съпруг ще претръпне...в началото повечето се държат така сякаш сме тяхна лична недвижима собственост,която ей така е взела, че придобила душа и избягала...Моят любящ благоверен щеше да ме пали,да ме убива...и т.н. до припадък.
Минаха вече две години от както сме разделени и половин от решението за развода...кротна вече той.Сега пуснах молба до съдия-изпълнител за издръжката на детето,която той разбира се не плаща,та очаквам пак разгорещени страсти...но и тях ще се справя.Истината е една:Трябва да се справиш!Ти можеш!Ние можем!!!
Не се притеснявай!Ще се справиш!Аз често съм писала тук,че дадох живот на детето си ,а по време на развода то ми даде живот на мен.Сили д се справя,защото си мислех,че след 13 години и навика да живееш с някого и той да е твоя опора,дори и малка,е невъзможно да остана сама и да се справям.Е,справих се,дори по-добре, отколкото когато бях с него.
Жалко е само,че някои мъже не осъзнават,че така действат на психиката на детето и че нищо не постигат с лабилното си поведение.
Но не отлагай спорните въпроси за по-късен период / с мисълта да запазиш мира/,защото сега е момента да уточниш всичко и да покажеш как ще е оттук нататък.Хубавото предстои
Жалко е само,че някои мъже не осъзнават,че така действат на психиката на детето и че нищо не постигат с лабилното си поведение.
Но не отлагай спорните въпроси за по-късен период / с мисълта да запазиш мира/,защото сега е момента да уточниш всичко и да покажеш как ще е оттук нататък.Хубавото предстои
здравейте!мисля,4е имаме подобни проблеми с "бившия". аз още не съм се развела,но натам вървят нещата,а най-лошото е 4е отлагайки развода за да се запазят добрите отношения става все по-лошо...отмъщение,лоши думи,обиди и т.н. излиза,4е малко двойки запазват добрите отношения...последните месеци преди да се разделим /по мое желание/ семейния живот беше ад,а сега е още по-голям АД...постоянно звънене по мобилния,проверки на домашния,проверки дали колата ми е пред нас,лоши думи по мой адрес пред децата /2 на брой:моми4е на 10 и мом4е на 5/ ...не искам и не трябва да им спирам контактите,но какво да правя когато баща им се държи като...страх ме е как ще се справя сама с 2 деца финансово а и психи4еския тормоз е налице.в на4алото след като се разделихме имах пове4е сили,сега мисля 4е съм на дъното.живеем в апартамент,който е придобит по време на брака,но е записан на името на баща му,сега по-рядко но в на4алото доста 4есто ме заплашваше,4е ще ме изхвърли,затова мисля,4е трябва да се изнесем с децата. оба4е финансово как ще се оправя незнам...имам бизнес,които оставих да го движи той, защото гледах децата...бизнеса е съсипан...имам апартамент на мое име отпреди брака,оба4е там живее 91-годишната ми баба и племенника и. имах и банкова сметка,но заради "трудностите" му лека полека вси4ко из4езна...искам да се хвана на работа,но каква ще е тази работа,от която трябва да си тръгна в 16.30 да ре4ем за да 4акам децата да се върнат от у4илище и детска,знаете 4е и доста боледуват...а няма на кои да раз4итам-майка ми по4ина преди 3 години...май баща им доста раз4ита на това-4е няма да се справя сама...оттогава ми се е ка4ил на главата...не знам откъде да запо4на...от развода ли?от изнасянето от вкъщи ли?от запо4ването на работа ли?ако беше нормален да можем да се разберем...сядаме,говорим,казвам му 4е няма смисъл насила да продължаваме,той не е щастлив с мен,аз с него също,все се караме,нямаме едно мнение по никакъв въпрос,изтъквам си вси4ки аргументи,той казва да,права си и следващия ден отна4ало...имам 4увството,4е ще се побъркам,понякога ми се иска да умра-така поне няма да се мъ4а пове4е,но де4ицата ми....
защо в на4алото на раздялата ми беше по-лесно?
защо в на4алото на раздялата ми беше по-лесно?
Поне те следи мъжа ти, който е баща на децата ти, а когато това го прави колегата /с какво право незнам/, когато те проверява и тормози семейството ти как ли би се чувствала. Винаги съм казвала всяко чудо за три дни...както е дошло така ще отшуми. не му, обръщай внимание и го убий с презрение. Успех и кураж