Публикувана: 3 окт. 2006, 13:05 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 16:11 ч.

До разведените момичета

2 762
25
1

# 15 4 окт. 2006, 16:55 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

Ще спре да те причаква, или поне ще спре да го прави така явно, но наистина както са ти писали и другите момичета трябва да мине време- бившият ми и сега го прави, но не толкова явно и демонсративно, пък и аз спрях да се ядосвам на простотиите му- то май това го накара да поспре
Успех bouquet

# 16 4 окт. 2006, 17:28 ч.

Мнения: 714

Цитат на: Kasidy в ср, 04 окт 2006, 13:21

Цитат на: Gaming в ср, 04 окт 2006, 11:29

............

Опитвам се да ги спра, но съм меко казано преследвана и това ми действа направо като психо тормоз. Колкото ми е напрегнато ( отделих се съвсем скоро ), това да ме причаква до колата, до работата или до квартирата направо ме смачква.

Нормално е, от мен да го знаеш .... започва да се усеща, че те губи. В смисъл, не казвам, че е нещо нормално една жена да бъде причаквана и тормозена и т.н., но е типично поведение. Мене бившия ме причакваше по време на фактическата раздяла и даже доста време след развода къде пред офиса, къде пред къщи, да ми държи сметка кога се прибирам Shocked

с какво съм облечена Shocked

и т.н. .... не дай си боже с мъж да ме беше видял ... представям си само Joy

# 17 5 окт. 2006, 13:57 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: Jaly в ср, 04 окт 2006, 10:28

Стига де, не и ти след тази бурна, трудна и не знам каква още ваша връзка... поне това си спомням???

За съжаление нещата хич не са розови Confused

.
Ако някой има готова рецепта за това как се зачеркват бързо и безболезнено 18 години от живота, би могъл да я сподели.

# 18 5 окт. 2006, 20:47 ч.

Мнения: 2 863

Ами сигурно няма рецепта.... Но съм виждала хора, които след 20 години брак пак успяват да почнат, а някой даже и успешно си създават нова връзка... ама са по-скоро рядкост де...
Като съм те чела винаги съм си мислела, че прекалено много компромиси рано или късно му излизат на човек през носа.. някак съм останала с впечатлението,че оставаш без деца защото той не иска ваше общо, нали си има две... абе някак винаги ми е било горчиво като те чета, но е просто усещане, пропито в редовете, в някоя и друга дума.... не знам какво да ти кажа....
Освен това няма защо да ги задраскваш тези години- те ще са си там, просто ако се налага ще ги оставиш зад гърба си и ще имаш други, които може и да са по-хубави, наистина никога не знаеш....Ако ти се пише - пиши....споделена болка е половин болка bouquet

# 19 12 окт. 2006, 18:23 ч.

Мнения: 1 418

Аз се разведох след 15год. брак.Аз го оставих,не той мен.Ами не беше лесно.Звънеше ми непрекъснато по тел.,криеше се пред работата ми и ме наблюдаваше с часове(това ми го каза впоследствие самият той),плачеше,молеше,обещаваше...и какво ли още не.Много трудно се преодолява раздялата,независимо по чия вина е.Костваше ми тонове сълзи и нерви.Може бе най-важното в такъв момент е да преодолееш навикът.Сега близо 2год. след раздялата всеки е хванал своя път в живота.Говорим си по тел.,радвам се,че запазихме добри отношения.Много пъти съм казвала,че той е невероятен приятел,но за жалост-не такъв съпруг.Няма случай откакто сме се разделили,да го помоля за нещо и той да ми е отказал.На него мога да разчитам повече,отколкото на собствения си баща,това го казвам с ръка на сърцето.Знам,че още ме обича-казвал го е не веднъж.Но животът ни продължава в различни посоки.Съжалявам единствено за болката,която причиних на толкова хора около себе си.За постъпката си обаче-не!

# 20 16 окт. 2006, 09:36 ч.

Мнения: 332

Цитат на: Василиса Умница в вт, 03 окт 2006, 20:25

Слава богу, нямахме проблеми. Разделихме се съвсем цивилизовано, останахме в добри отношения. В емоционално отношение и на двамата ни беше много тежко, ама на - и това отмина.

Такива разводи са рядкост.
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ,ЩЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕ И ПРИ ТЕБ.
Повярвай ми /сега след като е минала половин година от развода ми/мисля 4е тези егоисти незаслужават и половината от нервите които сме изхабили.Ден след ден се питах как стигнахме дотук,как се променихме и какво то4но стана.Тежко е,но с времето вси4ко затихва,пази си нервите и спокойствието на детето ти.И на мен ми се искаше да се разберем цивилизовано,но не,стигнахме до заплахи и всякакви простотии.
Такъв е живота и ще го живеем,заради нас и децата ни.Бъди силна.Ти ще станеш по-силна с времето.

# 21 16 окт. 2006, 10:01 ч.

Мнения: 312

Цитат на: Kasidy в вт, 03 окт 2006, 15:32

Аз май няма да се справя Sad

щом се съмняваш, значи ще се справиш. значи, че си премислила трудностите и вече имаш решение за всяко нещо, което би било проблем. и с течение на времето, моментите "аз май няма да се справя" ще стават все по-редки. така един ден ще си дадеш сметка, че всъщност се справяш, при това доста добре. кураж! Hug

# 22 16 окт. 2006, 12:22 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Kasidy в вт, 03 окт 2006, 15:32

Цитат на: MALVINA в вт, 03 окт 2006, 15:27

..........

Аз май няма да се справя Sad

Kasidy,ще се справиш и още как...човек дори и не подозира колко много сили има.А и бившият ти съпруг ще претръпне...в началото повечето се държат така сякаш сме тяхна лична недвижима собственост,която ей така е взела, че придобила душа и избягала...Моят любящ благоверен щеше да ме пали,да ме убива...и т.н. до припадък.
Минаха вече две години от както сме разделени и половин от решението за развода...кротна вече той.Сега пуснах молба до съдия-изпълнител за издръжката на детето,която той разбира се не плаща,та очаквам пак разгорещени страсти...но и тях ще се справя.Истината е една:Трябва да се справиш!Ти можеш!Ние можем!!!

# 23 16 окт. 2006, 14:23 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

Не се притеснявай!Ще се справиш!Аз често съм писала тук,че дадох живот на детето си ,а по време на развода то ми даде живот на мен.Сили д се справя,защото си мислех,че след 13 години и навика да живееш с някого и той да е твоя опора,дори и малка,е невъзможно да остана сама и да се справям.Е,справих се,дори по-добре, отколкото когато бях с него.
Жалко е само,че някои мъже не осъзнават,че така действат на психиката на детето и че нищо не постигат с лабилното си поведение.
Но не отлагай спорните въпроси за по-късен период / с мисълта да запазиш мира/,защото сега е момента да уточниш всичко и да покажеш как ще е оттук нататък.Хубавото предстои Hug

# 24 18 окт. 2006, 15:57 ч.

здравейте!мисля,4е имаме подобни проблеми с "бившия". аз още не съм се развела,но натам вървят нещата,а най-лошото е 4е отлагайки развода за да се запазят добрите отношения става все по-лошо...отмъщение,лоши думи,обиди и т.н. излиза,4е малко двойки запазват добрите отношения...последните месеци преди да се разделим /по мое желание/ семейния живот беше ад,а сега е още по-голям АД...постоянно звънене по мобилния,проверки на домашния,проверки дали колата ми е пред нас,лоши думи по мой адрес пред децата /2 на брой:моми4е на 10 и мом4е на 5/ ...не искам и не трябва да им спирам контактите,но какво да правя когато баща им се държи като...страх ме е как ще се справя сама с 2 деца финансово а и психи4еския тормоз е налице.в на4алото след като се разделихме имах пове4е сили,сега мисля 4е съм на дъното.живеем в апартамент,който е придобит по време на брака,но е записан на името на баща му,сега по-рядко но в на4алото доста 4есто ме заплашваше,4е ще ме изхвърли,затова мисля,4е трябва да се изнесем с децата. оба4е финансово как ще се оправя незнам...имам бизнес,които оставих да го движи той, защото гледах децата...бизнеса е съсипан...имам апартамент на мое име отпреди брака,оба4е там живее 91-годишната ми баба и племенника и. имах и банкова сметка,но заради "трудностите" му лека полека вси4ко из4езна...искам да се хвана на работа,но каква ще е тази работа,от която трябва да си тръгна в 16.30 да ре4ем за да 4акам децата да се върнат от у4илище и детска,знаете 4е и доста боледуват...а няма на кои да раз4итам-майка ми по4ина преди 3 години...май баща им доста раз4ита на това-4е няма да се справя сама...оттогава ми се е ка4ил на главата...не знам откъде да запо4на...от развода ли?от изнасянето от вкъщи ли?от запо4ването на работа ли?ако беше нормален да можем да се разберем...сядаме,говорим,казвам му 4е няма смисъл насила да продължаваме,той не е щастлив с мен,аз с него също,все се караме,нямаме едно мнение по никакъв въпрос,изтъквам си вси4ки аргументи,той казва да,права си и следващия ден отна4ало...имам 4увството,4е ще се побъркам,понякога ми се иска да умра-така поне няма да се мъ4а пове4е,но де4ицата ми....
защо в на4алото на раздялата ми беше по-лесно?

# 25 18 окт. 2006, 16:11 ч.

Поне те следи мъжа ти, който е баща на децата ти, а когато това го прави колегата /с какво право незнам/, когато те проверява и тормози семейството ти как ли би се чувствала. Винаги съм казвала всяко чудо за три дни...както е дошло така ще отшуми. не му, обръщай внимание и го убий с презрение. Успех и кураж bouquet

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: