Публикувана: 3 окт. 2006, 16:47 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2006, 08:48 ч.

Кога се почувствахте готови за бебе, след аборт.

10 571
31
1

# 15 7 окт. 2006, 16:20 ч.

Мнения: 15 619

В момента, в който разбрах, че плодът няма сърдечна дейност и трябва да ми направят аборт, в мен се зароди желанието да забременея веднага ако може.
Страхът ,че ще се случи отново, никога няма да ме напусне.
Преживееш ли го веднъж, няма как да си спокойна при следващата бременност.
Решила съм обаче да опитвам още и още/дай Боже да не се налага да преживея този кошмар отново/. Детето си само на този свят не искам да оставям, а и имам място в сърцето си, отредено за другото ми бебе...
Момичета, пожелавам ви от цялото си сърце да бъдете благословени като майки...

# 16 8 окт. 2006, 13:55 ч.

Варна
Мнения: 1 003

Още не е минал и месец от спонтанния ми аборт и мога да кажа, че отново искам да съм бременна, но уви трябва да изчакаме минимум 6 месеца. Абортът ми беше на 11 септември в 21 г.с., то си беше направо раждане. Случи се точно една седмица след сватбата ми и благодарение на това, че цялото ми семейство беше до мен в този труден момент, аз успях да се измъкна от депресията. Не казвам, че не се страхувам, не казвам, че съм успяла да го преживея за толкова кратко време, но случилото се ме накара да започна да се заема с неща, които не съм успяла да свърша и това успява да ми отвлича вниманието. Върнах се на работа след 2 седмици болничен, а там не мога да си позволя грешки, защото работя в банка, на каса с пари, и дори една грешка може да е фатална.
Опитвам се постоянно да се занимавам с нещо, да си поставям някакви цели, защото ми се иска тези 6 месеца да минат по неусетно. Осъзнавам, че болката и страха винаги ще останат някъде дълбоко вътре в мен, но трябва да продължа напред и да опитам отново да забременея.

# 17 9 окт. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 134

Страхът не ме напусна никога - нито веднага след аборта, нито по време на възстановяването, нито в един миг по време на бременността ми, колкото и да се стараех да не бъде така.
Четях го ежеминутно в очите на съпруга си, а той - в моите......
Имам само един спонтанен аборт след 8-месечни целенасочени опити (бях на 34 години). Доверих се на лекаря си, чийто съвет беше да подновим бебеправенето още на следващия месец. И, слава Богу, не сгреших. Кюртажът ми беше на 11ти януари 2005 (в 11-та седмица), на 9ти февруари беше първата ми спонтанна менструация, а на 21 март вече бях бременна в 5та седмица.....
Доверих се на д-р Даскалов и Мели, които вечерта след кюртажа, останаха след работното си време, за да поговорят с мен и съпруга ми. Заразиха ни със своята увереност и оптимизъм. Цял живот ще им бъда благодарна за това!
И цял живот ще бъда благодарна на момичетата от "Зачатие", които задочно ме научиха на кураж!

# 18 10 окт. 2006, 09:05 ч.

Мнения: 740

Аз май напълно си отговарям на определението страхливка - три години не посмях дори да помисля за нови опити. Три години се борих с ужасните спомени. И сега ме е страх, но го прикривам зад оптимизма, с който ме заразява нашия лекар.
Така да се каже страхувам се под лекарски контрол Simple Smile

# 19 10 окт. 2006, 09:32 ч.

Мнения: 515

След първия път се престраших по рано въпреки че болката беше голяма и не се бях съвзела напълно бях по смела защото не вярвах че може да се случи пак беше ме страх да и то много но не исках да повярвам че е възможно да мина през всичкия този кошмар пак Cry

но за съжеление се случи и това ме сломи много исках много да имам дете но разбрах че ми трябва време да се съвзема защото болката която чувствах и страха бяха ме обзели с страшна сила.От тогава мина година немога да кажа че не се страхувам но ето че пак съм бременна вярно е че още е рано и не смея да се зарадвам напълно в 9г.с. съм и пак ме е страх но се старая да мисля позитивно.Страха никога не изчезва напълно той винаги е с нас но желанието да имаш дете е по силно от него затова мисля че трябва да сме смели.Успех на всички

# 20 10 окт. 2006, 09:39 ч.

Мнения: 4 324

helenapeeva Hug

честито миличка. Ще се моля всичко да е наред този път Praynig

Много се радвам за теб Hug

И никакви черни мисли.
Знаеш ли, ти ми вдъхваш кураж и сили да продължа.

# 21 10 окт. 2006, 09:55 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: helenapeeva в вт, 10 окт 2006, 09:32

...От тогава мина година немога да кажа че не се страхувам но ето че пак съм бременна вярно е че още е рано и не смея да се зарадвам напълно в 9г.с. съм и пак ме е страх но се старая да мисля позитивно.Страха никога не изчезва напълно той винаги е с нас но желанието да имаш дете е по силно от него затова мисля че трябва да сме смели.Успех на всички

С теб съм. Дано всичко мине добре. Hug

# 22 10 окт. 2006, 10:10 ч.

Мнения: 651

Когато мисълта за бебе не те напуска и въпреки смразяващия страх в главата ти се прокрадват оптимистични мечти по темата - мисля, че точно в този момент си всъщност готова. Ако бях писала това само преди няколко дни, то щеше да е със съвсем друго съдържание. Но цялата трансформация се случи за няколко часа и аз реших, че след толкова много страхуване няма да изпусна момента, в който някаква малка частичка от мен се отпусна и повярва глуповато, че нещата могат да бъдат и различни следващия път. Hug

# 23 10 окт. 2006, 12:07 ч.

Мнения: 515

Таня , Luna благодаря ви за подкрепата много сте мили Hug

# 24 10 окт. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 4 324

helenapeeva я вземи се похвали поне в седмичната ни тема (да не кажа, да пуснеш нова Wink

). От кога чакаме такива новини при нас Simple Smile

# 25 10 окт. 2006, 18:51 ч.

Мнения: 415

Хелена, честито и тук bouquet

Ще се моля този път всичко да е ок при тебе Praynig

# 26 11 окт. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 416

Цитат на: Tаня в ср, 04 окт 2006, 14:09

Темата и въпроса ми по-скоро е кога усетихте че сте готови за бебе или с други думи кога пак поискахте да сте бременни. Не питам кога поискахте да имате бебе, че те явно двете неща са разлчини. Аз искам бебе, ама не искам да съм бременна Sad

Това последното като го споделих с половинката и той горкия се чуди какво да ми каже.Милото - сигурно никак не му е лесно с мен. Старая се обаче да не изпадам в разни там дупки ....

На много хора сигурно ще им се струва много странно, но наистина има огромна разлика между това да искаш да си бременна и да искаш бебе. След многото години незабременяване, аз на ПЪРВО място исках да бъда бременна, исках да усетя това чувство, да видя положителен тест за бременност. Когато неочаквано забременях и чух терминът ти е ....., всъщност осъзнах, че чакам дете. Може би не всички ще ме разберат, но по време на бременността изпитвах радост най-вече от това, че съм бременна. Психясването ми беше на тема - "не можеш да забременееш". А когато забременях и двамата с мъжа ни обзе голям страх, защото си казвах - "Ами то забременяването хубаво, но трябва и да се износи това дете, до преди това не бях мислила за тези неща."

Сега е коренно различно, не се вълнувам от самата бременност, не се умилявам толкова, колкото преди, само чакам търпеливо да мине този период и да си гушна детето.

А пък и живот и здраве, ще имам две деца, но цял живот си оставам "повредена" на тази тема.

# 27 17 окт. 2006, 23:05 ч.

Аз също преживях 1 спонтанен аборт но исках много да си имам бебе и след 3 месеца аз опитах да забременея пак и стана. сега сам в 3 месец и половина и за сега нямам проблеми.първия път стана в 5 седмица аборта,до като мине този период много се страхувах, но нямаше за какво.лекарите казват да мине поне 6 месеца, но понякога стават чудеса и ако вярваш силно мисля, че ще те сполети щастието

# 28 6 ноем. 2006, 12:45 ч.

Имам един 'missed' в 12 г.с. , 25 дни след това дойде се възстанови и цикъла ми ...
3-4 месеца трябва да се пазим и след това може да опитаме отново, но мен много ме е страх. Weary

Не знам дали ще се престраша, като дойде момента, но засега предпочитам да не се замислям за да не си създавам излишни бариери ...
От друга страна толкова ми се иска да имаме още едно дете и мисля, че всички в нашето семейство го искат, дори и вечно недоволния тийнейджър... newsm53

Има още време ...

# 29 6 ноем. 2006, 13:49 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Таня, има теми в "Родители преживели загуба"
Аз оставам с впечатление, че хората са в двете противоположности - едни искат веднага да забременеят, за да им помогне това да продължат напред, другити предпочитат да станат готови - да избледнее болката, да попремине страха, да съберат сили да продължат
Наистина няма рецепта - единственото сигурно нещо е,че ако човек мисли да бори страховете си чрез нова бременост - със сигурност ще сбърка. Тя ще донесе много нови съмнения и много по-големи страхове... затова човек трябва да е вътрешно готово за новото предизвикателство и в никакъв случай да не избързва
Сигурна съм, че състоянието ти е напълно разбираемо и нормално. Просто като станеш готова - сама ще усетиш
Успех и не се насилвай да мислиш позитивно - човек има нужда да си изстрада болката и е грешно да му се отнема това право! Просто не се оставяй твърде дълго на болката... но и позволи да влезе в сърцетот ти - за да може да си тръгне някой ден...

Препоръчани теми

Зачеване след спонтанен аборт

Забременяване след спонтанен аборт без кюртаж

15
Искам бебе

Забременяване след аборт

13
Искам бебе

Кюретаж и забременяване след това - 30

742
Искам бебе

Причина:

Причина: