Мерси, Luminose 
- Публикувана: 4 окт. 2006, 10:34 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2006, 09:59 ч.
Втора бременност-не зная какво да правя
Не мога просто да се сдържа и да не изкажа и тук щастието си от новината!
Още веднъж искам да ти честитя,и наистина моля те обещай ми повече да не обмисляш вариантите.Ще задържиш бебчето и това е !Това е най-големия дар,който може да ти даде живота,съдбата или както искаш го нареши.Просто радвай му се!
Обещавам ти че ще помагам с каквото мога,и ще е наистина удоволствие за мен,миличка!
/И все пак си с бакалавър.Ако наистина не може да продължиш сега с магистър-то ще го оставиш за после.И аз съм забила на две години само,но все пак детенцето е по важно.А ученето винаги може да почака./
Ох,как се вълнувам,все едно аз съм бременна...отново...
И за в края ти желая "Лека,спокойна и щастлива бременност"
Още веднъж искам да ти честитя,и наистина моля те обещай ми повече да не обмисляш вариантите.Ще задържиш бебчето и това е !Това е най-големия дар,който може да ти даде живота,съдбата или както искаш го нареши.Просто радвай му се!
Обещавам ти че ще помагам с каквото мога,и ще е наистина удоволствие за мен,миличка!
/И все пак си с бакалавър.Ако наистина не може да продължиш сега с магистър-то ще го оставиш за после.И аз съм забила на две години само,но все пак детенцето е по важно.А ученето винаги може да почака./
Ох,как се вълнувам,все едно аз съм бременна...отново...
И за в края ти желая "Лека,спокойна и щастлива бременност"
И аз забременях непланирано, когато Мариела беше на година и 6 месеца. Първият ден, когато се потвърди бременността, бяхме малко шашардисани с таткото, но после приехме всичко за дар божи. 
Още повече, че щерката я чакахме 3 години, а това бебече стана така изненадващо, но добре-дошло за нас. 
Несигурността ми се дължеше на същите мисли - малка разлика, как ще предпазвам бебето от две-годишната му кака и от ревността й, Мариела я кърмех още, и т.н. Но сега съм сигурна, ще всичко просто ще се подреди. Може би първите 2 години ще е най-трудно, но после ще растат заедно, ще са си приятелчета и почти на еднакъв акъл.
С носенето на Кико не е толкова страшно - вдигай детето си внимателно и го носи на хълбок, когато се налага. Тялото ти е привикнало към неговата тежест. Все пак прехвърляй носенето повече на таткото оттук насетне.
Ще ти прилошава до края на третия месец. После ще се учудиш колко по-леко откъм тревоги ще я прекараш втората бременност - всичко ти е познато, ще ти е по-спокойно, ще си по-уверена. Можете да вземете кукла-бебе и да почне да тренира баткото как ще го храни, приспива и т.н. Отсега да му обяснявате, че мама има бебе в коремчето - няма да си го представи. Но може да си играе на грижлив батко.
Коремчето ти ще расте, но и Кико ще расте - няма толкова да се тича след него.
А работата няма да избяга. След 2 години вероятно ще има още по-добри перспективи. А и работодателят, когато те наема, ще е спокоен, че няма след скоро време да му "избягаш" в майчинство.
Съсредоточете се върху плюсовете. Минусите вероятно са само в умовете ни, и могат там да си останат - като нормална тревога. Но такава тревога има около всяка бременност. Горе главата.
Още повече, че щерката я чакахме 3 години, а това бебече стана така изненадващо, но добре-дошло за нас. Несигурността ми се дължеше на същите мисли - малка разлика, как ще предпазвам бебето от две-годишната му кака и от ревността й, Мариела я кърмех още, и т.н. Но сега съм сигурна, ще всичко просто ще се подреди. Може би първите 2 години ще е най-трудно, но после ще растат заедно, ще са си приятелчета и почти на еднакъв акъл.
С носенето на Кико не е толкова страшно - вдигай детето си внимателно и го носи на хълбок, когато се налага. Тялото ти е привикнало към неговата тежест. Все пак прехвърляй носенето повече на таткото оттук насетне.
Ще ти прилошава до края на третия месец. После ще се учудиш колко по-леко откъм тревоги ще я прекараш втората бременност - всичко ти е познато, ще ти е по-спокойно, ще си по-уверена. Можете да вземете кукла-бебе и да почне да тренира баткото как ще го храни, приспива и т.н. Отсега да му обяснявате, че мама има бебе в коремчето - няма да си го представи. Но може да си играе на грижлив батко.
Коремчето ти ще расте, но и Кико ще расте - няма толкова да се тича след него.
А работата няма да избяга. След 2 години вероятно ще има още по-добри перспективи. А и работодателят, когато те наема, ще е спокоен, че няма след скоро време да му "избягаш" в майчинство.
Съсредоточете се върху плюсовете. Минусите вероятно са само в умовете ни, и могат там да си останат - като нормална тревога. Но такава тревога има около всяка бременност. Горе главата.
Щом се е случило сега, значи сега му е времето. Честито и лека бременност!
Честито!!
Здравейте, момичета! Благодаря на всички за хубавите думи
Петя, ще разчитам настина на помощта ти
Free Soul и Кико е бил точно на година и половина, когато съм забременяла. Благодаря ти за съветите, когато имаш време, ще се радвам да ми пишеш и на лични и да ми разкажеш, как се справяш
Иначе утре в 8 сутринта съм на доктор. Като се върна ще разкажа как е минало:)
Лека вечер
Петя, ще разчитам настина на помощта ти
Free Soul и Кико е бил точно на година и половина, когато съм забременяла. Благодаря ти за съветите, когато имаш време, ще се радвам да ми пишеш и на лични и да ми разкажеш, как се справяш
Иначе утре в 8 сутринта съм на доктор. Като се върна ще разкажа как е минало:)
Лека вечер
Ще се справиш, разбира се - изобщо не се притеснявай!
По-трудно е с две деца - мнооого по-трудно. Но повярвай ми - много по-хубаво!
По-трудно е с две деца - мнооого по-трудно. Но повярвай ми - много по-хубаво!
И аз забременях непланирано, когато Мариела беше на година и 6 месеца. Първият ден, когато се потвърди бременността, бяхме малко шашардисани с таткото, но после приехме всичко за дар божи. Още повече, че щерката я чакахме 3 години, а това бебече стана така изненадващо, но добре-дошло за нас.
Несигурността ми се дължеше на същите мисли - малка разлика, как ще предпазвам бебето от две-годишната му кака и от ревността й...................
Още повече, че щерката я чакахме 3 години, а това бебече стана така изненадващо, но добре-дошло за нас. Несигурността ми се дължеше на същите мисли - малка разлика, как ще предпазвам бебето от две-годишната му кака и от ревността й...................
Eli-G ако знаеш само колко добре те разбирам за всичко,което преживяваш и чувствата,които изпитваш в момента,но послушай сърцето си и няма да сгрешиш,сигурна съм,че ще се справиш със ситуацията и всичко ще се нареди.
Случило Ви се е нещо прекрасно и със сигуроност ще се справите с положението...
Само се включвам да кажа Честито,няма радост по голяма от тази
Няма да ви е лесно,но имаш роднини които много ви обичат и биха дали всичко за вас и чудесен съпруг(чието сърце иска бебето)които ще помагат.
Обмислете го добре,ноне се отказвайте от това вълшебство!
Още веднъж честито за чудесната новина!
Няма да ви е лесно,но имаш роднини които много ви обичат и биха дали всичко за вас и чудесен съпруг(чието сърце иска бебето)които ще помагат.
Обмислете го добре,ноне се отказвайте от това вълшебство!
Още веднъж честито за чудесната новина!
