Сложих да варя яйца и седнах да уча... и съм забравила яйцата естествено.
Вечер е, аз сама вкъщи, мъж ми на работа - нощна смяна.
По едно време ми се обажда по телефона и както си говорим се чува някакъв трясък от към коридора. Уплаших се ужасно. Мъж ми остана от другата страна на телефона в готовност да праща полиция вкъщи - трясъкът беше ужасен, все едно някой се опитва да взриви вратата.
Поразгледах внимателно коридора (въоръжена с един стол). Сигурно съм изглеждала адски комично. Огледах външната врата, погледнах през шпионката - нищо.
Успокоих се, че никой не иска да ни разбива апартамента и се върнах в хола. Побъбрихме още известно време по телефона. По едно време надуших странна миризма и се сетих - ЯЙЦАТА!
Тичам в кухята, дърпам тенджерката от котлона, а тя - празна!
Шах - нито вода, нито яйца - нищо няма.
А те яйцата взели, че гръмнали... 2 броя се бяха имплантирали на прясно латексирания таван, а жълтъците им цели - точно като яйца на очи, ама на тавана.
Останалата част от кухнята беше също доста екстравагантна - представете си какво би се случило със стените, ако пуснете 2 яйца върху работещ вентилатор.
Другата ми случка е също толкова ефектна като краен резултат.
Точно след като се събрахме с Татти, решавам аз да направя кафето (обикновено той прави кафе и ме буди, ама този път аз реших да се проявя).
Та слагам аз кафе, вода и всичко както си трябва в машината за еспресо. Малко по-късно се чу експлозия от кухнята. Явно не съм била сложила достатъчно добре ръчката, в която е цедката с кафето. Тя е държала до един момент, но като е станало голямо налягането е излетяла. В резултат на това скарата на кафемашинката, на която се поставят чашките, както и самите чашки бяха счупени, а цялата кухня беше в кафе... включително ПАК всички стени.
Баба ми пък направи невероятно турско кафе на свои приятелки, като вместо кафе сложи червен пипер, а вместо захар - сол.
Бащата на моя близка приятелка пък беше изпържил 1 кг. цаца с пудра захар вместо с брашно и рибките се бяха карамелизирали. Как не се беше усетил докато ги е пържил - не знам.
Същият се беше провинил много жестоко. Действието се развива по времето на кризите, когато нищо нямаше по магазините. Приятелката ми има рожден ден и майка й седмици търсила по магазините сметана, за да й направи торта. Най-накрая, едва ли не с връзки открила сметана и я прибрала в хладилника. Да, ама се прибрал баща й и решил човекът да направи таратор. Отваря хладилника, взима първата кофичка, която му се изпречва пред погледа и прави таратор... със сметаната. И после у тях имаше