Аз съм на 27г., с мъжа ми сме женени от почти 6 години-този месец на 28 ще ги навършим. Иначе се оженихме за 20дни, т.е. на 20- ден от връзката ни ми предложи- и то на 1 април 
, а сватбата беше след няколко месеца, защото не искахме да шокираме така родителските тела.
По професия също съм юрист, в момента юрисконсулт и откакто забременях също доста ме мързи и с нетърпение чакам появата на бебо. Мъжът ми е офицер и пообиколихме България, докато бях студентка, но вече край, та ако ще да напуска армията повече не се местя
Имахме намерение с второто дете да почакаме повече, ама така се случи и вече си мисля, че така е по-добре.Та така предавам щафетата
, а сватбата беше след няколко месеца, защото не искахме да шокираме така родителските тела.По професия също съм юрист, в момента юрисконсулт и откакто забременях също доста ме мързи и с нетърпение чакам появата на бебо. Мъжът ми е офицер и пообиколихме България, докато бях студентка, но вече край, та ако ще да напуска армията повече не се местя
Имахме намерение с второто дете да почакаме повече, ама така се случи и вече си мисля, че така е по-добре.Та така предавам щафетата
Аз също съм на това мнение, и макар че е по-трудно поне детето се научава да е самостоятелно, не се разглезва толкова, а и няма кой да ти се бърка, защо така си го облекла, на него му е студено, защо сега не го подрускаш на ръце, като реве, колко пъти трябва да се стерилизират шишетата и разни подобни такива дето малко те дразнят 
!
. Взех си резултатите от БХС 
. Риска ми е 1 към 1547 (или 1574, не запомних). Уж трябваше да се успокоя, ама сега се хващам пък за това 
.
. Не знам дали е бебето, може би като почне да ритка ще мога да определя то ли е било или червата ми. 
! 
С милото днес решихме да се поразходим, тъй като той има почивен ден ( почивните му дни са различни всяка седмица ). Излязохме малко по магазините и аз толкова се заплених по едно бебешко комплектче, че го купих. Прибираме се вкъщи и аз докато се преоблека, свеки видяла дрешките и като ме нападна - било много рано, а и не било на добре да се купува преди раждането, пък и "нали сме се били разбрали да не купуваме нищо още..." ( което пък никога не е ставало ) 
. Много се изнервих,ама се опитах да се сдържа и й казах, че не вярвам в суеверия и заминах в другата стая. Мъжът ми обаче много се ядоса явно от нейния коментар и стана голям скандал вкъщи... 
Сега обстановката още е нажежена,а аз се чувствам подтисната и ми е много криво 
Ей това исках да кажа,просто да споделя с надеждата да ми олекне. Благородно завиждам на тези от вас, които си живеят самостоятелно без разни роднини на главата... Утре ще разказвам за семейството си, че сега хич нямам сили. 
. Та надявам се да разберете, от къде идват всичките ми страхове. 
. Тя и Фема е така, но все пак си имам едно наум, защото и ти знаеш, какво е да очакваш толкова време.