Престараваме ли се понякога и защо

Не виждам нищо лошо в това да се допитваме един до друг за най-различни неща. Въпроса е дали всичко казано да следваме сляпо или да си направим изводи от цялата информация и да решим как най-добре да постъпим.

Разбира се, че се престараваме понякога . Ама защо, ами защото сме майки и се стараем да направим най-доброто за своите бебета   .

и аз мисля така, понякога се престаряваме, понякога и грешиме, но нали затова са форумите за 'сверка на 4асовника"

Аз за себе си лично, смятам, че не се престаравям. По принцип не съм краен човек. Чета много и въз основа на това взимам решенията за детето. Претеглям плюсовете и минусите и решавам. Досега (да чукам на дърво) не съм била изправена пред трудни дилеми. Храних и храня по режим, захраних я рано, не съм я слагала в проходилка, пуснах я да си проходи сама, без да я държа за ръцете, да я връзвам с колани и т.н. Всичко това съм го направила, защото съм била твърдо убедена, че така трябва. След като прочетох книги, статии в интернет, мнения в клубове и форуми стигнах до решението за всеки един случай и съм убеден, че съм постъпила правилно, не съм имала никакви съмнения.

За споровете - в спора се ражда истината!

Ами не, изобщо не ми е било трудно.
Когато открих форумите беше 16 януари 2004г (хмм, скоро ще стане 1 година членство, шЪ почерпя ) и дъщеря ми тогава беше на 1г и 4 месеца - захранена отдавна. По този въпрос единствено и само съм следвала съветите на педиатърката на дъщеря ми , за което не съжалявам нито за миг, даже напротив.
Много рядко чета форума за Захранване - мисля, че не се нуждая от него - дъщеря ми не е бебе и не мисля, че този форум може да ми бъде полезен кой знае колко.

За проходилките няма какво да кажа : всички тук знаят моето мнение.

за ТВ: Дядо Коледа ни донесе нов ТВ - и дъщеря ми получи от Дядо Коледа 2 видеокасети с любими нейни филмчета, да, обича да гледа, гледам да не прекалява с него. до скоро не знаеше какво е това ТВ, просто нямахме, но и е доста интересно.

За гърнето: също не ми е трудно с взимането на решение - за успехите няма да се хваля както и няма да се оплаквам.

И изобщо за какви трудности говориш и за какви решения?  

Аз съм един уверен човек в себе си, който на последно място ще седне да пита с какво да храня детето си, още повече хора, които нямат и идея за какво става въпрос.

Напълно подкрепям Лиорена!

   
 Вслушвам се в детето и педиатъра си, така взимамрешенията аз - нямам никакви проблеми, захранила съм я рано, нямам проблем - ако имам ще спра. Децата са различни, каквито са и възрастните. Те най-добре си знаят какво им харесва, какво не, кога са готови за нова храна и кога не.

Радвам се  че получих такъв отговор защото бях останала с впечатление че много хора не са уверени в себе сии което не е хубаво. Не ме разбирайте погрешно аз също съм уверена в решенията които вземам но смятам че доста майке си престарават и се стремят да си осложняват живота. Исках просто да ви кажа по спокойно. Знам че в спора се ражда истината, но трябва да има кой да севслуша. Забелязах че някои хора дори не прочитат за какво става въпрос а просто си казват мнението.

Пак казвам не искам никого да обидя

Не мисля, че става въпрос за престараване. Тук всеки споделя опита си и изказва своето мнение. По всеки въпрос има съответните "за" и "против" аргументи. Но от тук нататък си взимаме сами решенията как да постъпим в нашите конкретни ситуации. Не мисля, че може да се нарече престараване желанието ни за повече информация по въпроси свързани с отглеждането на децата ни

да, забравих, дъщеря ми обожава да яде маслини и кисели краставички - така и се услаждат тези два Солени продукта, и аз сега какво? да ги заключа в хладилника и да не и давам, защото за нейните ( в смисъл детските) крехки бъбреци някой беше казал, че не е хубаво , ами ОК, не е хубаво, ама от 5 маслини и 3 кисели краставички няма нищо да и стане.

и аз сега какво? да тичам във форума за Захранване да пускам Тема : "мога ли да давам на .....годишната си дъщеря (всички виждат на колко е ) маслини и кисели краставички?" - ами, няма да стане просто, за да прочета между 5 и 10 страници вредата на солта върху детските крехки бъбреци.

аее мерси.

Хей, Лио, мойто пък нагъва туршия като невидяло     . Маслини не съм я пробвала да яде, но виж, може да й хареса! Маслините са полезни, а има и безсолни

Можеби наистина не съм разбрала съвсем то4но въпроса ти. Мисля, 4е всеки взима решение кое е добро и кое не за детето му. Някои просто се притесняват пове4е, особено когато е първо дете дали постъпват правилно. Аз за първото си дете слушах педиатърката и  самото дете си показва . Сега e по същия на4ин и 4ета  форумите винаги има нещо интересно.

За себе си мисля, че не се престаравам, водя се по детето и нуждите му. Не винаги слушам педиатърката, като видя, че нещо не му влияе добре - не го правя. А за престараването при кърменето и захранването, тук има майки, които са фанатици на тая тема, така че не мисля да изказвам мнение, че ще ме линчуват.

Аз пък поне веднъж седмично се чувствам неуверена. Е,за по-глобални въпроси - добре ли ги възпитавам, дали им отделям достатъчно време и подобни.

Гледам второ бебе, ама и пето да гледам - някои неща се забравят. Има и крайни мнения във форума, ама то навсякъде ги има. Четеш и преценяваш.

Макар да съм майка с известен опит тук съм намирала интересна и полезна информация.

Благодаря на всички майчета, които намират време да споделят своя опит, радост или притеснение с останалите!!
Весели празници!!

Аз пък не мисля,че трябва да слушаме сляпо за всичко педиатрите на децата ни.Те да не би да са Господ и да знаят всичко,още повече пък новостите,известни в цял свят,но не и тук,защото ги мързи да се поинтересуват.
относно това,че е възможно да се престаравае за някои неща,това според мен зависи от човека,дали е някоя паника или трезво премисля нещата,след като прочел достатъчно по въпроса и сам за себе си е преценил кое е правилно за него или за детето му.
А точно този форум ни дава възможността да се учим или от грешките или от опита на други като нас,за да правим и постъпваме по най-правилния начин.

Абе честно казано, за здравето на детето ми винаги е било по-важно мнението на педиатърката ни и съм се вслушвала в него независимо от мненията, които съм прочела тук! Те наистина не могат да знаят всичко, но са ЛЕКАРИ! Аз нямам такава квалификация, така че каквото и да чета и да препрочитам нямам базата от знания, която имат те. Има неща, кото ние не забелязваме, но за тях са важни и натежават при взимането на решения за лечение. Затова винаги изпълнявам стриктно предписаното от педиатърката!

Познавам много майки, които не се престарават ама никак - не спазват никакви правила на захранване, или създаване на режим на детето и т.н., но и техните деца си растат, и те имат усещането че си гледат добре децата. Разликата е че нямат достъп, а и интерес към някаква нова или различна информация относно гледането на дете, а разчитат единствено на собствените си знания и опит. Чудесно е че тук можем да дискутираме и да обменяме опит, а и сами да си правим някои изводи. Според мен докато детето тръгне на училище може в най-голяма степен  да се контролира и да му се създадат навици, които да са му полезни(най-вече относно храненето), след това е вече късничко.

Гери унищожава гигантски количества маслини, изискването и е само да са без костилки. И хайвер, много хайвер, винаги и се яде хайвер  

Ооо, значи непременно ще пробвам да й дам    
А знаеш ли, че костилките на маслините са много полезни да се гълтат, разбира се не от децата . Отразявали се благотворно на стомаха, но не знам как точно..

нищо лошо не виждам в това да четем, питаме и отговаряме на темите тук. Това не е престараване. Престараване са словестните битки и крайните коментари. ПРЕСТАРАВАНЕ Е КОГАТО СЕ ОПТИВАМЕ ДА НАТРАПВАМЕ ТОВА КОЕТО СМЕ РЕШИЛИ, ЧЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА НАШЕТО ДЕТЕ ЗА НАЙ-ДОБРО ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА.

Грешката беше моя,че не уточних.Относно лекуването от някаква болест ,бих слушала и съм го правила ,педиатърката на Ели и то защото малко или много съм принудена.Все пак съм гласувала някакво доверие на тази лекарка,ако ли не какъв е бил смилъла да запиша дъщеря си към нея.Но относно кърменето и азхранването ,не съм направила каквото и да е било по неин съвет.Абсолютно се уповавах на моите решения и дори за миг не съм съжалявала,дори напротив.Първо,защото заради педиатърката,по-точно заради нейните грешни съвети вече отдавна щях да съм спряла да кърмя дъщеря си и второ ранното захранване отдавна е отживелица ,а и според мен неправилно,та затова захраних Ели след 6-ия месец.Именно такава ми беше мисълта,че педиатрите ни не са Господ и не е редно,отново според мен,сляпо да им вярваме.

Ами да, аз имах предвид и захранването, ама хайде да не започваме тая тема, че много е дъвкана и няма да й се види края.  

ПОДКРЕПЯМ!
многото и различна информация не ме обърква. обичам да съм информирана. да имам различни гледни точки. не защото съм неуверена, а за да имам избор. обидите и обвиненията, които се отправят понякога във форумите, честно казано, са ми непонятни и избягвам да чета подобни теми. фанатизЪмът, за мен, е абсолютно хабене на енергия, която можеш да вложиш в по-добри неща.
Весели празници и много усмивки на всички:)

Толкова много се стараем, да спазим всички правила и съвети - на баби, лекари, приятелки и т.н., че най често забравяме да погледнем детето си и да се опитаме да разберем от какво има нужда самото то.
Като родих първото си дете и слушах всички съвети за кърмене, режими и прочие, че в края на крайщата нищо не излезе с кърменето. С второто се опитвам да отгатна какво иска самото то, дори напоследък ми се струва, че моят шестмесечко има огромно желание да яде със зъбки, да опитва нови неща и мисля, че скоро ще спрем да се кърмим, просто защото той самият иска нещо ново ... пък и 6 месеца ми се струват достатъчни.
Но освен това напоследък съм се замислила над нещо друго - възхищавам се на майките, които спазват железен режим, имам угризения, че аз никога не можах да го постигна, но в края на крайщата не е ли по-добре да възпитаваме децата си според това как ние самите се чувстваме докато ги възпитаваме - ако се чувствам подтисната, че съм оставила бебето си да плаче само за да заспи, то сигурно го усеща инстинктивно и разбира, че нещо не е наред. Ако се опитвам да му набутам в устата цялата паничка с грис, която трябва да изяде , а в същото време ми е мъка да го гледам, то пак ще разбере.
Ако му казвам да бъде добро и послушно дете, а в същото време се ядосвам на себе си, че хората ме използват, защото съм прекалено добра, то пак ще разбере.
и затова искам да ви попитам, не смятате ли, че трябва да отглеждаме и възпитаваме така децата си, че самите ние да се чувстваме комфортно.

Аз пък се престаравам   . Плакна шишето и бебероните по 5 пъти, защото ги мия с веро, за да отмия със сигурност всичко, още му преварявам водата, не го храня с много солено, пържено или салам и кремвирши и други такива. За мен това е престараване, познавам толкова много майки, които са доста небрежни към децата си (не визирам яденето на маслини). Определено не спазвам "сляпо" съветите на педиатърката си, когато става въпрос за болест - да (но той почти не ми е боледувал - пу, пу, пу), но по отношение на гледането на детето... оповавам се на прочетено и най-вече интуиция, детенцето само подсказва кое е най-доброто за него. Ако трябваше да слушам лекарката, трябваше да го захраня на 3 месеца - насила, защото той не искаше, да му дам кисело мляко чак 9 месец, да го карам да седи, се изправя и ходи - пак насила и други подобни за мен глупости, които ми минават през ушите. Да не говорим, че откакто се е родил синът ми тя все повтаря, че е наднормен, да му намаля храната   , вярно, че растеше страшно бързо, но сега от 3 месеца не е мръднал и грам... Иначе е добър педиатър - тоест лекар, но информацията и за отглеждане и растеж на бебета е доста остаряла. Е не и се доверявам напълно, обичам да имам колкото може повече инфрмация за всичко, пък какво ще предприема - аз си решавам. Но по отношение на детето, определено се престаравам, но по-добре да се престарая за едно, две неща, отколкото да навредя, дори и само хипотетично на детето си. И не е така, защото това ми е първо дете , и второ да е , и десето даже, все ще е същото. За мен, децата са най-важното нещо. Иначе синът ми няма скоро да опита нито шоколад, нито кисели кратавички, все ще дойде и този момент, но ще е по-късничко   , а щом дори не ги е и опитал, няма и да му липсват. Е, това си е мое мнение.

Доколкото знам са полезни не с някакви свойства, а заради  зехтина, който съдържат. Той всъщност се добива от пресоване на костилките, не толкова на меката част. Дано съм ти била полезна!

Винаги събирам информация, но никога не я прилагам директно. Дори не винаги спазвам препоръките на педиатъра ни относно захранването на детето. Децата сами си показват кое е подходящо за тях, да ли са готови да приемат нова храна, добрели им е в проходилката и др. Всяко дете е индивидуалност и не се развива по учебник.

Е аз пък именно за тях говоря. Мен все ме обвиняваха че прекалявам с притесненията, но тук попаднах на мнения които направо ме изкарват най-небрежния родител. А какви родители съм виждала няма режим няма подбор на храните. Затова ми се искаше да потърса средата на грижите за бебо и се радвам че болшинствата от мненията по темата са на родители като мен стараещи се не да следват всичко което им се каже а вземащи най-подходящите решения според собствените си възгледи и възможности.

Пожелавам на целия форум много весели теми през новата година и успех на всички бъдещи и настоящи мами и татковци.

Благодаря ви че ви има!!!!

 
Наистина се престараваме понякога! Аз също обичам да съм информирана, защото съм свидетел и съм чела за много фатални грешки, причинени от незнание. Това, че в момента ви пиша, е резултат от навременната ми намеса. Когато бях в болница заради обезводняване и бях на системи 2 дни, точно по Великден (2 седмици преди да родя), щях да си отида без време. Акушерката или сестрата, не мога да кажа, остави мехурче в системата с мотива, че "няма страшно". Добре, че бях попрочела малко по въпроса, а и знаете доста филмчета се нароиха с подобен мотив. Спрях си системата и такъв скандал й спретнах, че свят й се изви.
Затова не се доверявам сляпо на капацитети. Не знам дали знаете вица за инженера, който казал: "Като знам как съм си взел дипломата, ме е страх да отида на лекар". Та и аз така.
Всичко трябва да мине през личната ни преценка! А тя зависи от нашата информираност!!!

Аз пък не виждам нищо лошо в "престараването".
По-добре "престарана" работа отколкото мърляшка.
Но по принцип българинът започва и свършва всяко нещо с "карай, да върви, и така може". Аз не знам дали се престаравам, не знам как изглежда отстрани, пък и не ме интересува много, но определено искам да дам и осигуря най-доброто за детето си - било то захраване, било то избор на лекари, абе каквото и да е. Което не значи, че ще го галя с перце или ще се изживява като някакъв принц.
Смятам, че освен вътрешния глас, който почти винаги е верен, е необходимо и доста повече да бъдеш родител - и то не когато са бебета, тогава е лесно, а когато станат по-големи, откъм възпитание, защото какви хора ще станат зависи от нас и това е огромна отговорност.
Отлеснах се, но мисълта ми беше, че аз обичам да си изпипвам нещата, в това число и родителството, пък вие ако искате го наричайте престараване.