Аз пък не виждам нищо лошо в "престараването".
По-добре "престарана" работа отколкото мърляшка.
Но по принцип българинът започва и свършва всяко нещо с "карай, да върви, и така може". Аз не знам дали се престаравам, не знам как изглежда отстрани, пък и не ме интересува много, но определено искам да дам и осигуря най-доброто за детето си - било то захраване, било то избор на лекари, абе каквото и да е. Което не значи, че ще го галя с перце или ще се изживява като някакъв принц.
Смятам, че освен вътрешния глас, който почти винаги е верен, е необходимо и доста повече да бъдеш родител - и то не когато са бебета, тогава е лесно, а когато станат по-големи, откъм възпитание, защото какви хора ще станат зависи от нас и това е огромна отговорност.
Отлеснах се, но мисълта ми беше, че аз обичам да си изпипвам нещата, в това число и родителството, пък вие ако искате го наричайте престараване. Grinning