Най-голямата ми грешка е, че бях на неподходящото място в неподходящото време.
- Публикувана: 6 окт. 2006, 23:00 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 13:10 ч.
Коя е най-голямата ви грешка досега?
А след като си говорим за грешки, какво ще кажете за поуките ?
Мнозина говорят за грешки и уроци.
Вълнува ме колко често правейки една грешка и осъзнавайки я като такава в последствие, колко често вадите поуката от нея/ и колко време е нужно за това/, и същевременно случва ли се да повтаряте едни и същи грешки ?
Мнозина говорят за грешки и уроци.
Вълнува ме колко често правейки една грешка и осъзнавайки я като такава в последствие, колко често вадите поуката от нея/ и колко време е нужно за това/, и същевременно случва ли се да повтаряте едни и същи грешки ?
Додо както винаги чете мислите ми. За съжаление или не повечето ми грешки не ги приемам по-късно като уроци, а като нещо неизбежно случило се, понякога и зло. Осъзнавам, че е грешка, но това по никакъв начин не ме имунизира да не я повторя. Защо ли?!? Нямам категоричен отговор на този въпрос, само предположения и най-честото такова е, че разумът при мен е подвластен на чувствата, колкото и да ми се иска да е обратното. Повторението на една грешка обаче не винаги означава подобно развитие/финал. Сигурно точно това, че едно и също поведение, макар и при подобна ситуация води до съвсем различно развитие, подсъзнателно ме кара да я правя. Пак става въпрос за надмощие на емоцията над разума. Друг е въпросът колко обеци имам.
Трудно ми е да определя конкретно някоя своя грешка като най-голяма. Може би тази, че допуснах обстоятелствата да контролират животът ми е водеща в класацията.
вие чували ли сте за виновен Стрелец 
Я ми виж личната титла.
А учите ли се от чуждите грешки?
Или първо ги правите свои?
Или първо ги правите свои?
"Око да види - ръка да пипне", това съм аз.
Имам няколко и все много големи грешки. Някои съм пооправила (за съжаление е невъзможно да бъдат поправени съвсем), други поправям в момента и ще поправям в бъдеще (живот и здраве), а трети просто са непоправими независимо от всичко. Поука съм си взела за всяка от грешките и не мисля, че бих ги повторила. И ако не бях направила тези грешки, да животът ми със сигурност би имал съвсем друг смисъл и посока най-вероятно по-добри от сегашните.
А учите ли се от чуждите грешки?
Или първо ги правите свои?
Или първо ги правите свои?
"Око да види - ръка да пипне", това съм аз.
strelche®, като те чета и все си представям, че си порасналия вариянт на дъщеря ми.
Само за една грешка съжалявам в живота си, въпреки че я направих, заради грешка на друг човек ..
Всички останали грешки съм ги правила и съм си взимала поука от тях, не ги повтарям, така че не съжалявам за тях въобще .. отворили са ми очите за в бъдеще
От чуждата грешка много трудно може човек да си вземе поука, щото много си казват: нали не е на мойта глава ... на мен няма да се случи ... и т.н., но когато дойде и опре ножа до кокала, тогава си дава сметка че е трябвало да си вземе ... Така и аз, понякога взимам, понякога съжалявам, че не съм ... но така е трябвало да стане
Всички останали грешки съм ги правила и съм си взимала поука от тях, не ги повтарям, така че не съжалявам за тях въобще .. отворили са ми очите за в бъдеще
От чуждата грешка много трудно може човек да си вземе поука, щото много си казват: нали не е на мойта глава ... на мен няма да се случи ... и т.н., но когато дойде и опре ножа до кокала, тогава си дава сметка че е трябвало да си вземе ... Така и аз, понякога взимам, понякога съжалявам, че не съм ... но така е трябвало да стане
Аз съм безгрешна! 
... и аз гледам на грешките, като на уроци. Всеки човек греши, не се ражда научен, важното е обаче да ти влезе в главата нещо след това.
Не, аз трябва да си счупя главата сама!
... и аз гледам на грешките, като на уроци. Всеки човек греши, не се ражда научен, важното е обаче да ти влезе в главата нещо след това.
А учите ли се от чуждите грешки?
Или първо ги правите свои?
Или първо ги правите свои?
Не, аз трябва да си счупя главата сама!
