Ооооо,да!И то какво 
!
! - Публикувана: 7 окт. 2006, 14:34 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2006, 22:21 ч.
Имате ли чувство за собственост над бебетата си?
...имах предвид,че ми идва да ударя някой през ръцете,като я пипат много,много....абе как обяснявам 
. 
ами изпитвам,да,и хич не се мисля за ненормална даже!аз съм ги носила,родила,гледам ги по 24 часа,знам какво е подходящо за тях,какво могат и какво трябва да правят,ядат или каквото и да е,аз нося отговорност за тях,аз ги обичам най-много и аз трябва да преценя дали някой ще ми пипа детето и дали ще му дава нещо да яде!хич даже не си ненормална,това за мен си е чист майчински инстинкт!
ето ви и един пример:баба ми се опитваше да даде на бебето боб
,при положение че е алергичен и късно захранен,и боб не е ял,и няма да яде скоро,и добре че дъщеря ми (която е само на 5 години,но знае че бебето не яде от нашите неща!),дойде да ми каже-защото това става тайно ,разбира се !ами питам я ,ти като си алергична към аналгин,бабо,аналгин пиеш ли?да ти сложа един аналгин в лекарствата,пък после да кажа"нали нищо ти няма?!"
децата са мои,каквото и да значи това,и на който не му харесва,да не ги доближава!
ето ви и един пример:баба ми се опитваше да даде на бебето боб
,при положение че е алергичен и късно захранен,и боб не е ял,и няма да яде скоро,и добре че дъщеря ми (която е само на 5 години,но знае че бебето не яде от нашите неща!),дойде да ми каже-защото това става тайно ,разбира се !ами питам я ,ти като си алергична към аналгин,бабо,аналгин пиеш ли?да ти сложа един аналгин в лекарствата,пък после да кажа"нали нищо ти няма?!"децата са мои,каквото и да значи това,и на който не му харесва,да не ги доближава!
Ами не изпитвам никакво чувство на собственост над детето си, защото смятам, че то принадлежи на себе си и моята роля е само да му помогна да се вгради в живота, но при случката, която описваш, и аз бих избесняла, най-малкото защото е проява на некоректност - бих се ядосала от факта, че комшийката е пипала детето ми без да ме попита, та камо ли да го вземе и да го носи някъде си.
Съвсем нормална си си даже! 
Особено в началото не мисля че има майка, която да няма засилено това чувство на собственост...те са толкова малки и беззащитни и разчитат на нас- ако не сега кога...
Особено в началото не мисля че има майка, която да няма засилено това чувство на собственост...те са толкова малки и беззащитни и разчитат на нас- ако не сега кога...
С първото си дете и аз изпитвах подобни чувства. Свекървата
без да съм я молила пое инициативата да къпе бебето. Аз съвсем скоро съм го родила изпитвах чувство постоянно да му се радвам, да го обгрижвам и за къпането исках аз да си го къпя. Помощ можеха да ми окажат в домакинството, но...Същата работа! От както сме се прибрали от болницата,слушам само съвети,и забележки"не така....а така" и първото нещо което ми минава в главата е- това е МОЕТО дете. Аз решавам, кога ще яде,кога ще пие вода ,кога ще спи.
Аз установявам, че моето е много силно (ако изобщо се нарича чувство за собственост), та май чак ненормално 
Пример: вчера бяхме на гости на майка ми, тя си играеше с бебо в другата стая, дойде комшийката и го взела да го покаже на гостите си и то без да ме пита. Аз веднага изпаднах в някакви размишления: той да не е експонат?; ами ако види някакво ядене и премляска (те празнували нещо си...) и му дадат, пък аз не съм го захранила с това нещо.....?
Аз ли нещо не съм на ред? Случва ли се така и при вас? Разказах на сестра ми и тя каза, че бива, бива чувство за собственост,ама мойто не било нормално! Ненормална ли съм?
Пример: вчера бяхме на гости на майка ми, тя си играеше с бебо в другата стая, дойде комшийката и го взела да го покаже на гостите си и то без да ме пита. Аз веднага изпаднах в някакви размишления: той да не е експонат?; ами ако види някакво ядене и премляска (те празнували нещо си...) и му дадат, пък аз не съм го захранила с това нещо.....?Аз ли нещо не съм на ред? Случва ли се така и при вас? Разказах на сестра ми и тя каза, че бива, бива чувство за собственост,ама мойто не било нормално! Ненормална ли съм?
С първото си дете и аз изпитвах подобни чувства. Свекървата
без да съм я молила пое инициативата да къпе бебето. Аз съвсем скоро съм го родила изпитвах чувство постоянно да му се радвам, да го обгрижвам и за къпането исках аз да си го къпя. Помощ можеха да ми окажат в домакинството, но...Същата работа! От както сме се прибрали от болницата,слушам само съвети,и забележки"не така....а така" и първото нещо което ми минава в главата е- това е МОЕТО дете. Аз решавам, кога ще яде,кога ще пие вода ,кога ще спи.
Като се прибрахме от болницата и като му се хвърлиха на бебчето двете баби и прабабата да го гушкат и дундуркат
Направо побеснях 
После пък едната вика облечи го това дете да не настине, а в стаята 27 градуса и то червено и реве от жега, а аз слушам
Даже топлинен обрив получи милото Другата пък един ден ме кара да го изведа и чак се кара с мене, че не искам, а навънка духа един вятър... И после бебче с една хрема милото
Носа му се запуши и неможе да цока И като го дундурка едната и му вика: "Аз съм мама Ели..." направо избеснях вече, добре че беше стринка ми да й каже: "Каква мама си ти? То детето майка си има, а ти си баба!".
Сега като тръгнат да ме съветват без да съм ги питала им казвам: "Детето си има майка и тя да решава!".