А работата е там, че когато стане белята никой няма да те потупа по рамото колко необсебващ родител си, а ще те пита къде си бил и какво ти е било по-важно от детето ти.
Моите родители нямаха идея къде съм доста често - във времената без гсм-и.
- Публикувана: 17 апр. 2021, 19:00 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2021, 21:57 ч.
Родителите ми не приемат връзката ми
Ще питат орлиците. Но не всички са такива и за мен е по-нормалното положение.
Моите родители нямаха идея къде съм доста често - във времената без гсм-и.
Моите родители нямаха идея къде съм доста често - във времената без гсм-и.
Като се замисля, и моите не са знаели винаги. Но бяха съвсем други времена моите. И през ум не ми е минавало да водя гадже на ваканция с моите родители на 16. Друг път! Явно аз и моите приятелки сме били много задръстени като сме били на 16.
Сега опасностите за децата на тая възраст изглеждат различни. Може би живея в друга вселена, но наистина ли никога не забранявате нищо на децата си? Като, например, няма да се качваш в колата на съученика си Петър след училище? Или да не ядат сладолед за обяд и вечеря? Не говоря за груби забрани и единствено да се разчита на забрани, но все пак някакви правила и условия.
Има (малко) родители в моето обкръжение, които оставят огромна свобода на децата си, като неограничен достъп до социални мрежи, например, или просто не им обръщат внимание през седмицата. Не е лесно да се намери баланс като родител. Mозъкът на тийнейджирите са различни от мозъка на възрастен. Все още имат нужда от някакво ръководство било на 16 или 18.
1000 проблема, едно решение - Мама 
По-скоро тати, когато става въпрос за дъщерите. Вицовете за бащите и гаджето на щерката имат причина.
То е ясно, че родителите не знаят, нито трябва да знаят всичко, но след като младите хора поне завършат училище. Докато са ученици са и непълнолетни и е силно препоръчително да внимават в какво се забъркват.
Но дори в по-голяма възраст всеки много добре усеща кога се е забъркал в опасни връзки и кога не. При някои родители и деца в повечето случаи гаджетата се знаят кои са. Нали знаете как е, като по филмите - крие се това, което най-вероятно не е читаво и е ясно, че гаджето няма да бъде одобрено по очевидни причини.
За кристалното кълбо и живота. Мен малко тръпки ме побиват при мисълта, че човек наистина не знае колко живот му е отреден, затова "имаш пред себе си цял живот" нещо не ми звучи добре. Като "мармалад утре".
В проблеми повече се забъркват младежи, които са оставени да се ориентират отрано, защото така биват оставени без компас и се въртят като стрелка с объркано магнитно поле. Така наречените неориентирани са в по-добра позиция. Ако щете вярвайте, но това е положението. Ние тук се дрънкаме за някакви съвсем леки отклонения при добре гледани деца.
Всъщност завършването на гимназия и пълнолетието са такава магическа пръчка, защото юридически и всякак младежът вече е самостоятелна единица и официално може да прави каквото си иска и си носи отговорностите.
Всъщност завършването на гимназия и пълнолетието са такава магическа пръчка, защото юридически и всякак младежът вече е самостоятелна единица и официално може да прави каквото си иска и си носи отговорностите.
В неприятности се забъркват младежи, които нямат добра комуникация с родителите си. В проблеми се забъркват и тия, които са лесно податливи на чуждо внимание. Една мама, която винаги знае по-добре от детето си дали на него му се яде или му се ака, може да нанесе големи щети на чадото си.
Сега опасностите за децата на тая възраст изглеждат различни. Може би живея в друга вселена, но наистина ли никога не забранявате нищо на децата си? Като, например, няма да се качваш в колата на съученика си Петър след училище? Или да не ядат сладолед за обяд и вечеря? Не говоря за груби забрани и единствено да се разчита на забрани, но все пак някакви правила и условия.
Има (малко) родители в моето обкръжение, които оставят огромна свобода на децата си, като неограничен достъп до социални мрежи, например, или просто не им обръщат внимание през седмицата. Не е лесно да се намери баланс като родител. Mозъкът на тийнейджирите са различни от мозъка на възрастен. Все още имат нужда от някакво ръководство било на 16 или 18.
Забранявала съм много неща. С годините все по-малко, наблягам повече на разговорите.
В този ред на мисли..Как забранявате на почти 18г деца? И като забраните спокойни ли сте, че ще ви чуят?
Или е достатъчно да кажеш "Забранявам ти" А после ако не ви послуша..Наказвате ли го и как? Поучително ли е за него?
Рози и Бодли, цитирала си ме така че може би въпросът ти е към мен. Нямам деца на 18 и не знам дали може да им се забрани нещо. В България децата стават пълнолетни на тази възраст. Технически, нищо не може да им се забрани.
Съгласна съм, че с гръмки звуци като "Забранявам ти...." не е оптимално възпитанието. Не е задължително да кажеш "Забранявам ти," но правилата, както какво е допустимо или не трябва да са ясни.
От погледа който имам към родителите и децата-тийнове виждам, че ролята на родителя в живота им е огромна. Конкуренцията между самите деца е голяма и нямат шанс ако родителите не са активно в живота им. Става дума за участие в дейности извън училище и какво ли още не, които стават не по-малко важни от успеха в училище при завършване.
Аз за себе си, като родител, се опитвам да търся баланс, къде успешно, къде не толкова. Сложен е животът на съвременния тийнейджър.
Съгласна съм, че с гръмки звуци като "Забранявам ти...." не е оптимално възпитанието. Не е задължително да кажеш "Забранявам ти," но правилата, както какво е допустимо или не трябва да са ясни.
От погледа който имам към родителите и децата-тийнове виждам, че ролята на родителя в живота им е огромна. Конкуренцията между самите деца е голяма и нямат шанс ако родителите не са активно в живота им. Става дума за участие в дейности извън училище и какво ли още не, които стават не по-малко важни от успеха в училище при завършване.
Аз за себе си, като родител, се опитвам да търся баланс, къде успешно, къде не толкова. Сложен е животът на съвременния тийнейджър.
Cool_Cat, цитирах те точно заради забраните..А те имат връзка с темата на авторката и възрастта.
Активното учатие на родител в живота на детето след определена възраст (поне за мен) е да са изградили връзка, да познава живота му (приятели, характер,настроения, къде и как прекарват времето си) и навиците му ..Да могат да коментират, обсъждат..Да има изградено доверие.
Това не значи, че си съгласен с всичко..И го заявяваш, спорите.. намирате решение.
И да, като родител не знам кое е правилното и се притеснявам. Но лично аз вече съм във фаза - повече самостоятелен, защото ако е жив и здрав след година и малко ще е далеч от мен. По-спокойно ще ми е ако ми е показал, че се справя.
Активното учатие на родител в живота на детето след определена възраст (поне за мен) е да са изградили връзка, да познава живота му (приятели, характер,настроения, къде и как прекарват времето си) и навиците му ..Да могат да коментират, обсъждат..Да има изградено доверие.
Това не значи, че си съгласен с всичко..И го заявяваш, спорите.. намирате решение.
И да, като родител не знам кое е правилното и се притеснявам. Но лично аз вече съм във фаза - повече самостоятелен, защото ако е жив и здрав след година и малко ще е далеч от мен. По-спокойно ще ми е ако ми е показал, че се справя.
В неприятности се забъркват младежи, които нямат добра комуникация с родителите си. В проблеми се забъркват и тия, които са лесно податливи на чуждо внимание. Една мама, която винаги знае по-добре от детето си дали на него му се яде или му се ака, може да нанесе големи щети на чадото си.
Аз съм на 34г. и с житейски опит ,както всички вас тук.Не искам да си позволявам да съдя такава тежка Съдба,тоест на милото момче..Самите ние не знаем какво ще ни се случи след време и какво и как бихме се почувствали самите ние ,ако бъдем изоставени в подобен труден период,който в случая е продължителен и необратим.Момичето е младо и не си дава сметка за какво става въпрос,но има добро сърце и иска да изживее любовта си,но ако във времето болестта се влоши дали тя ще остане с него това ние не можем да си позволим да кажем.
Аз самата имах едно начало с момче инвалид ,който беше 17 год вече в количка заради инцидент и нямаше прогнози за да се оправи...Тогава майка ми ми зададе въпросите които потребителите тук задават на авторката ...как ще се чувства,ще остане ли с него докрая ,готова ли е за този "товар"..но хората сме егоистични същества и не можем да съдим никого за решенията му,но определено в добре в началото да се замисли човек над въпроса и да не дава излишни надежди...Та аз се отдръпнах още в самото начало защото си дадох сметка,че не е за мен.Не означава,че ако някой ден съпруга ми се разболее ще го изсотавя,но да започнеш връзка с човек с тежка диагноза е ноц с две остриета...и много сериозно решение ,отговорност най-вече към болния...
Аз самата имах едно начало с момче инвалид ,който беше 17 год вече в количка заради инцидент и нямаше прогнози за да се оправи...Тогава майка ми ми зададе въпросите които потребителите тук задават на авторката ...как ще се чувства,ще остане ли с него докрая ,готова ли е за този "товар"..но хората сме егоистични същества и не можем да съдим никого за решенията му,но определено в добре в началото да се замисли човек над въпроса и да не дава излишни надежди...Та аз се отдръпнах още в самото начало защото си дадох сметка,че не е за мен.Не означава,че ако някой ден съпруга ми се разболее ще го изсотавя,но да започнеш връзка с човек с тежка диагноза е ноц с две остриета...и много сериозно решение ,отговорност най-вече към болния...
От друга страна, разумен човек знае да очаква и неочакваното и да си щастлив дори за малко време си струва.
Момичето даде допълнително инфо, не е без разум, ще се справи.
При нея коментарите са такива заради ранната и възраст, друго е при стъпил на краката си човек.Тя е зависима още от родители и трябва да се съобразява и бори.Ще се справи.
Момичето даде допълнително инфо, не е без разум, ще се справи.
При нея коментарите са такива заради ранната и възраст, друго е при стъпил на краката си човек.Тя е зависима още от родители и трябва да се съобразява и бори.Ще се справи.