- Публикувана: 11 окт. 2006, 00:27 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2006, 12:13 ч.
Имате ли зълва и разбирате ли се с нея?
Много сме различни, но я харесвам. Е, не сме първи приятелки, но все пак
В случая, аз съм зълвата. Как звучи само - като злобарка или зло куче.
Разликата ни е 11г., но се разбираме добре.
Разбираме се...,рядко се виждаме 
. Но когато са ни на гости ми прави много лошо впечатление.Пред нас (вкл. и свекървата)се усмихва говори нежно,"хвърля се" да върши всичко,а после( когато си мислеше,че никой не я слуша), каза "Оффф омръзна ми всичко вече" ,но вече не със онзи нежен подмазвачески глас... 
. Но когато са ни на гости ми прави много лошо впечатление.Пред нас (вкл. и свекървата)се усмихва говори нежно,"хвърля се" да върши всичко,а после( когато си мислеше,че никой не я слуша), каза "Оффф омръзна ми всичко вече" ,но вече не със онзи нежен подмазвачески глас... 
и после като си помисля, какво може да си е помислила тя и ми става лошо... ама все пак сме в определно приятелски отношения 
Имам,беше ми приятелка,тя ни запозна с мъжа ми и оттогава съжалява Промениха се много отношенията ни откакто сме заедно с брат и,за съжаление към по-лошо.Сега живее в Лос Анжелис и по скайп сме закрепили една цивилизованост,дано успеем да се справим и на лято като си дойде,че иначе ми е много грозно.
Промениха се много отношенията ни откакто сме заедно с брат и,за съжаление към по-лошо.Сега живее в Лос Анжелис и по скайп сме закрепили една цивилизованост,дано успеем да се справим и на лято като си дойде,че иначе ми е много грозно. Много ми е интересно, дали някоя снаха някога се е престрашила да каже в очите на зълва си какъв е проблема и какво не и харесва. Аз съм зълва.
АЗ НАПРАВИХ ТАКОВА НЕЩО. иЗПРАВИХ СЕ И КАЗАХ В ЛИЦЕТО КАКВО НЕ МИ ХАРЕСВА И ЗАЩО. НЕ ПОНАСЯМ МАЗНИТЕ И ЛИЦЕМЕРНИ ХОРА, А ТЯ СЕ ОКАЗА ТОЧНО ТАКАВА- СЕСТРАТА НА МОЯ МЪЖ. НА НЯКОЛКО ПЪТИ СЕ ОПИТА ДА НИ СКАРА И ОТТОГАВА НЕ ИСКАМ ДА Я ВИЖДАМ. НЯКОЛКО ПЪТИ Я ХВАНАХ В ЛЪЖА - ТОВА НЕ ГО ПРОЩАВАМ!
ВСЕ ЕДНО НЕ ГИ Е РАЖДАЛА ЕДНА МАЙКА - ПЪЛНИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ. ПРАВИХ НА НЯКОЛКО ПЪТИ КОМПРОМИСИ В ИМЕТО НА СЕМЕЙНАТА ДИПЛОМАЦИЯ, НАСИЛВАХ СИ ЧУВСТВАТА, НО ДА МИ СЕ КАЧВАТ НА ГЛАВАТА НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ. сЕГА СЪМ ПО-СПОКОЙНА, КОГАТО Е ДАЛЕЧ ОТ СЕМЕЙСТВОТО МИ! 
АЗ НАПРАВИХ ТАКОВА НЕЩО. иЗПРАВИХ СЕ И КАЗАХ В ЛИЦЕТО КАКВО НЕ МИ ХАРЕСВА И ЗАЩО. НЕ ПОНАСЯМ МАЗНИТЕ И ЛИЦЕМЕРНИ ХОРА, А ТЯ СЕ ОКАЗА ТОЧНО ТАКАВА- СЕСТРАТА НА МОЯ МЪЖ. НА НЯКОЛКО ПЪТИ СЕ ОПИТА ДА НИ СКАРА И ОТТОГАВА НЕ ИСКАМ ДА Я ВИЖДАМ. НЯКОЛКО ПЪТИ Я ХВАНАХ В ЛЪЖА - ТОВА НЕ ГО ПРОЩАВАМ!
ВСЕ ЕДНО НЕ ГИ Е РАЖДАЛА ЕДНА МАЙКА - ПЪЛНИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ. ПРАВИХ НА НЯКОЛКО ПЪТИ КОМПРОМИСИ В ИМЕТО НА СЕМЕЙНАТА ДИПЛОМАЦИЯ, НАСИЛВАХ СИ ЧУВСТВАТА, НО ДА МИ СЕ КАЧВАТ НА ГЛАВАТА НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ. сЕГА СЪМ ПО-СПОКОЙНА, КОГАТО Е ДАЛЕЧ ОТ СЕМЕЙСТВОТО МИ! Много ми е интересно, дали някоя снаха някога се е престрашила да каже в очите на зълва си какъв е проблема и какво не и харесва. Аз съм зълва. Харесвам си снахата. Помагам с каквото мога, когато беше бременна я водих на доктор, доктора на мен се обади че е родила, а преди това ми се обади да ми каже как е и дали не мога да дойда при нея да не е сама в болницата. Предложих всичко което имах за бебето и се возихме половин ден да избираме количка и още много други неща. Но не мога да кажа че тя ме чувства близка. Поне аз така си мисля а и винаги аз я търся и разбирам че има нужда от помощ от майка ми. И всъщност много ми се иска да знам какво и мнението за мен.
Имам ги и двата вида - и зълва, и етърва. Зълва ми е по-малка от мен с 2 години, но като че ли е на 2 светлинни години. Момичето го вълнува купона. Никога, ама никога не ми се е обаждала, само аз я търся. Нямаме много общи теми на разговор, нито общи интереси, нито сходен начин на мислене. И въпреки всичко аз я разбирам и пишейки това нямам пред вид нищо лошо за нея. Просто имах нагласата да сме като сестри и сега - като не се получава, ми е мъчно... Тя иначе е много добра, не мисля че би ми направила или казала нещо лошо. А и явно я е страх да се сближи с мен, за да не си издаде тайните и после аз да се изпусна пред батко й...Може би като попорастне още малко ще сме по-близки...
Що се отнася до етърва ми (жената на брат ми) - аз съм по-малка от нея с 10 години. И с нея, както и с брат ми живеем в различни среди и животът ни като цяло се разминава класово. И двамата нямат висше образование, брат ми работи в строителството... Общо взето извън братските и семейни въпроси нямаме какво да си кажем, нито имаме какво да правим... Но въпреки това брат ми е готов на всичко за мен, както и аз за него и се обичаме - какво ни трябва пък повече... Е криво ми е, че с мъжа ми предпочитаме да седнем в обикновен ресторант, докато брат ми иска в чалга... И така - дори няма къде да отидем по взаимно съгласие... Жена му, макар и по-голяма от мен и с други занимания и интереси, ми допада много. Начинът й на мислене, на възприемане на живота, на отношение към хората е много сходен с моя. С нея има какво да си кажа по всяка една житейска тема и винаги срещам разбиране. Не съм говорила никога неща зад гърба й, нито пък съм я обиждала. А и няма за какво. Проблемът тук е различието с брат ми... За това не се виждаме много често... Най-вече, защото ми е мъчно за него и всеки път като го видя, после ми е криво с дни...
Що се отнася до етърва ми (жената на брат ми) - аз съм по-малка от нея с 10 години. И с нея, както и с брат ми живеем в различни среди и животът ни като цяло се разминава класово. И двамата нямат висше образование, брат ми работи в строителството... Общо взето извън братските и семейни въпроси нямаме какво да си кажем, нито имаме какво да правим... Но въпреки това брат ми е готов на всичко за мен, както и аз за него и се обичаме - какво ни трябва пък повече... Е криво ми е, че с мъжа ми предпочитаме да седнем в обикновен ресторант, докато брат ми иска в чалга... И така - дори няма къде да отидем по взаимно съгласие... Жена му, макар и по-голяма от мен и с други занимания и интереси, ми допада много. Начинът й на мислене, на възприемане на живота, на отношение към хората е много сходен с моя. С нея има какво да си кажа по всяка една житейска тема и винаги срещам разбиране. Не съм говорила никога неща зад гърба й, нито пък съм я обиждала. А и няма за какво. Проблемът тук е различието с брат ми... За това не се виждаме много често... Най-вече, защото ми е мъчно за него и всеки път като го видя, после ми е криво с дни...