Здравейте! Пиша от името на приятелка..
" Здравейте,момичета! Моята история е дълга,но ще се опитам да я разкажа накратко.
На 34г съм, имам приятел от 1 година г/д. Всичко в началото беше супер с него,държеше се мило с мен,обичаше ме и връзката ни беше прекрасна. Решихме да си имаме дете,понеже и двамата имаме сигурна работа,дом(не живеем заедно),а и не сме малки вече. Чувствах,че това е моят човек. Не дълго след като предприехме тази сериозна крачка, видях двете чертички на теста за бременност. Нямаше по-щастливи хора от нас на Света в този момент. Да,обаче... Мина известно време и той се промени КОРЕННО. Стана друг човек,започна да ми вика за най- малкото,беше постоянно изнервен,обиждаше ме. Опитвала съм да говоря с него много пъти,но без успех.
Както казах не живеехме заедно и той в един момент просто изчезна,спря да ми вдига,спря да се обажда,да иска да се виждаме,но в същото време аз виждах в социалните мрежи,че излиза с приятели и се забавлява.
Казах си просто период,ще мине и всичко ще се върне на мястото си. Минаха няколко месеца в които отношението му към мен си остана същото..Изкарах кофти бременност заради неговия психически тормоз.
Родих прекрасно момченце...той и неговите родители бяха на изписването на детето. Никога след това не съм го спирала да идва да го вижда! Дори след раждането той си живее в тях,а аз в нас.. Както и да е...
Тормозът продължава и до ден днешен. Рядко се сеща за детето,идва в седмицата по 1 път най-много. Не ми дава никакви пари,гледам малия сама! Идва вкъщи,заповядва ми,опитва се да ми казва какво да правя,но за мен вече всичко между нас е приключило. Страх ме е да не ми вземе детето.... той е на 4 месеца...има ли такава възможност? Искам да го съдя за издръжка,но ме е страх да не би всичко да се обърне срещу мен
"
" Здравейте,момичета! Моята история е дълга,но ще се опитам да я разкажа накратко.
На 34г съм, имам приятел от 1 година г/д. Всичко в началото беше супер с него,държеше се мило с мен,обичаше ме и връзката ни беше прекрасна. Решихме да си имаме дете,понеже и двамата имаме сигурна работа,дом(не живеем заедно),а и не сме малки вече. Чувствах,че това е моят човек. Не дълго след като предприехме тази сериозна крачка, видях двете чертички на теста за бременност. Нямаше по-щастливи хора от нас на Света в този момент. Да,обаче... Мина известно време и той се промени КОРЕННО. Стана друг човек,започна да ми вика за най- малкото,беше постоянно изнервен,обиждаше ме. Опитвала съм да говоря с него много пъти,но без успех.
Както казах не живеехме заедно и той в един момент просто изчезна,спря да ми вдига,спря да се обажда,да иска да се виждаме,но в същото време аз виждах в социалните мрежи,че излиза с приятели и се забавлява.
Казах си просто период,ще мине и всичко ще се върне на мястото си. Минаха няколко месеца в които отношението му към мен си остана същото..Изкарах кофти бременност заради неговия психически тормоз.
Родих прекрасно момченце...той и неговите родители бяха на изписването на детето. Никога след това не съм го спирала да идва да го вижда! Дори след раждането той си живее в тях,а аз в нас.. Както и да е...
Тормозът продължава и до ден днешен. Рядко се сеща за детето,идва в седмицата по 1 път най-много. Не ми дава никакви пари,гледам малия сама! Идва вкъщи,заповядва ми,опитва се да ми казва какво да правя,но за мен вече всичко между нас е приключило. Страх ме е да не ми вземе детето.... той е на 4 месеца...има ли такава възможност? Искам да го съдя за издръжка,но ме е страх да не би всичко да се обърне срещу мен
" 
