Истинското приятелство -има ли го?

  • 3 376
  • 35
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 179
Дъщеря ми почти всеки ден като се приберем от детската градина ми обяснява как това момиче/момче и е приятел/ка ,как друго не и е приятел и как всеки ден все си има нови приятели.Разбира се при децата всичко засега е преходно и непредсказуемо,но аз се замислих наистина колко хора могат да се похвалят,че имат човек на когото могат да разчитат,да споделят, да им помогнат както и обратното -ти да помагаш,да разчитат на теб/не включвам съпруг/съпруга/.Аз имам две приятелки от много години на които знам,че мога да разчитам за всичко.Те се омъжиха,но това не попречи на нашите взаимоотношения.Даже и мъжете ни си допаднаха и се разбираме чудесно и често си купонясваме,дори и с децата./ пу пу ,да не ни е уроки / newsm62.Имала съм разочарования от други"мними" приятелки. Давах всичко от мен,а сега даже не ме и познават.Винаги оставах с чувството,че съм използвана.Често бях сама.Може би и затова нямам приятели от ученическите години.По този повод винаги казвам,че имам много познати и малко приятели.
 Иска ми се след време и дъщеря ми да има такива приятели,но как най-добре да и обясня как да отличава истинския приятел от използвача,двуличника ,лицемерника.За да не се разочарова като мен.Да споделите как е било при вас,как е сега........чакам.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 823
Най-голямото ми разочарование от човек за когото мислех, че ми е приятелка беше миналата година.

Малко преди да родя, разбирайте седмица-две, въпросът с това кой ще ме замества докато съм в болнични и майчинство още седеше на дневен ред. И понеже имах една приятелка, която не можеше да си намери работа, защото не беше работила 3 години (след като роди) и е без опит, говорих с шефа да я вземе нея докато аз се върна. Смятах, че давайки й шанс да натрупа опит и да опресни английския си ще може да си намери постоянна работа по-лесно. Само, че тя много бързо ме забрави. Спря да ми вдига телефона, не идваше да ме види, все беше много заета и не можеше да говори като се обадех в работата, смени името на моя мейл с нейното, събра ми личните вещи и всякакви други такива. А и навсякъде разтръби, че тя е новият човек на това място. Което беше една от причините 4 месеца след раждането да се върна на работа. Но най-много ми тежи това, че я смятах за приятелка. Тази история за съжяление ме научи, че хлябът е по-силен от приятелството.

Стана много дълго, но понеже много ми тежи (все още) се радвам, че имах възможност да го споделя с вас.

# 2
  • Мнения: 1 809
И аз съм имала разочарования от "приятели" и сега вече имам  само една приятелка и много добри познати.С времето разбрах,че трудно се намират истински приятели и затова сега съм щастлива,че имам една такава.Надявам се да не получа поредното разочарование Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 4 473
Истинското приятелство - има ли го?

Много, много силно се надявам да е живо! Просто защото вярвам в него!


И преди съм писала по тази тема. За съжаление споделих доста горчив опит и не искам да го правя отново. Дори ме е страх да споделя за приятелите ми, страх да не се разочаровам за пореден път. Дано не се случва повече с никой от тях! А аз ще продължа да вярвам, да се надявам и да се раздавам!

# 4
  • София
  • Мнения: 985
Аз също съм имала доста разочарования от приятели. Може би не съм попадала на подходящи хора. Аз мисля , че всичко е до човек. Има хора , които стават за приятели и такива, които не стават. Истинското приятелство рядко съществува безкрайно и в повечето случай е преходно. Защото хората се променят, сменят месторабота , местожителство, омъжват се и т.н, срещат други хора със сходни интереси и малко по- малко най- близките и истински приятели всъщност почват да се срещат два пъти годишно на кафе и общо взето се оказва , че няма много какво да си кажат и  от дългите и искрени разговори е останал само спомен.
Имам няколко човека, за които мога да твърдя , че са ми много близки и споделям много неща с тях, но доколко е истинско приятелството ни  само времето ще покаже.

# 5
  • София
  • Мнения: 978
Всеки се е разочаровал от приятели, но нали тъкмо така самият човек може да прецени до каква степен е готов той самия да бъде приятел и да прости. Всеки прави грешки и е много лесно да загубиш приятел, по-трудното е да не го загубиш въпреки някои негови грешки.
Аз съм сигурна, че имам една истинска приятелка и един истински приятел, съвсем буквално направо на живот и смърт и съм много щастлива, че в живота ми има такива хора.

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Още не знам.

# 7
  • Мнения: 8 917
Има го, ДА!

# 8
  • Мнения: 2 211
Аз съм идеалист - човек и поради тази причина съм имала много разочарования от приятели. Въпреки всичко много ми се иска да съществува истинското приятелство и се надявам, че го има.

# 9
  • Мнения: 953
НЕ, всичко е въпрос на интерес. За което е много жалко. Аз доста съм се парила.

# 10
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Да, има го.Всеки се е парил от "приятелства", но все пак истинското такова съществува Peace.

# 11
  • Мнения: 824
Да има HugНо зависи кой как  разбира понятието приятел.За мен приятел е човек с когото можеш да споделиш абсолютно всичко,без да мислиш какво ще си помисли,да знаеш че и месеци да не сте се чували ако се обадиш веднага разговора ще протече така все едно вчера сте били заедно.Да не чакаш да ти се обажда всеки ден и да те пита как си и да се сърдиш защо излиза с този или онзи а не се обажда на теб.Имам приятелка от ученическите години и наистина мога да кажа ,че ми е истинска приятелка.Говорим си за всичко и ни е много хубаво когато сме заедно ,жалко че не можем често да се виждаме сами -и тя работи има семейство....Знам,че ако сега и се обадя и и кажа ,че имам проблем какъвто и да е веднага ще се отзове и от моя страна е същото Peace

# 12
  • Мнения: 2 309
Мнението ми по въпроса е многозначно...
Зависи,кой какво разбира или по-точно,какво търси от приятелството с даден човек.Лично аз имам една единствена приятелка,която обичам истински.Много ми е мило за нея!!!

Всяко следващо приятелство е свързано с общи интереси!!!

# 13
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
Аз вярвам в приятелството. Никога не съм се разочаровала от приятел/ка. Но и никога не съм подхождала към хората, които имам щастието да нарека приятели с "голямата кошница" и се стремя да не ги товаря и те да не ме товарят с емоции и ситуации, които не бихме желали да изпитаме.

# 14
  • Мнения: 410
Приятелството е една привилегия,която малко хора могат да "притежават".За да имаш приятели и за да бъдеш такъв,трябва да умееш много неща.
Всеки е страдал от приятелите си или от така наречените "приятели"
И аз съм пострадвала от приятелите си,защото съм човек който се раздава за хората които обича.Но също така мога да кажа че имам истински приятели.Хора на които наистина мога да разчитам и те са мои приятели от доста години.Сега вече не се опитвам дори да градя приятелство,като че ли хората се промениха,всеки гледа да те използва,а когато имаш ти нуйда от нещо се затварят в бункерите си Crossing Arms Опитвам се да си обесня защо става така,може би човешката злоба е голяма,завистта заслепява или може би има нещо друго   newsm78
За жалост всички мои приятели са далече от мен и аз се чуствам доста самотна Sad Опитвам се да се сприятеля с някого,но не се получава.ИЗлизам с дъщеря си в близкия парк,там има много майки с деца,но всичките са на групички и не приемат чужд екземпляр в групичката си.Аз съм доста контактен човек,но виждам че няма смисъл да се опитвам да стане нещо приятелско.Страдам за моите приятели които не са физически до мен и ми липсват.Затова нека ценим истинките приятелства и да подминаваме тези които не си заслужават.
Дано децата ни не страдат от мними приятелства Peace

# 15
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Няма истинско приятелство за мен. Можеш винаги и единствено да разчиташ само на семейството си!

# 16
  • Мнения: 702
След натрупан горчив опит моето мнение е, че няма истинско приятелство,а има общи интереси и изгоди и когато интересите започват да се разминават започват да охладняват отношенията.

# 17
  • Мнения: 6 461
Simple SmileМисля ,че има истинско приятелство ,но мисля че човек всъщност го разбира тогава когато приятелството е устояло на много перипети и трудни пътеки. Peace

# 18
  • София
  • Мнения: 2 846
Смятам, че има истинско приятелство. Въпросът е да не очакваш от приятелите си повече, отколкото можеш да получиш. И да им признаваш приоритетите - семейство, любов, деца, които винаги ще са по-важни от теб! Peace

# 19
  • Мнения: 473
Аз имам приятелка израснахме заедно.Сега и двете имаме деца мом4енца Grinningи те са си набори като нас.Постоянно се търсат.Понякога седим и ги гледаме как играят и си казваме 4е ако запазат приятелството си ще станат като братя Grinning

А предателство има ли питане.Винаги когато някой ми поиска помощ и имам възможност му я давам Peace.Пак моя приятелка от 10г.която и станах и кръсница ме предаде по най- долния на4ин.Никога освен барманка не беше работила друго.Остана сама с детето и аз и намерих работа в един офис на мой познат който и служебна кола,безплатен мобилен телефон и даде и хубава заплата за да си гледа добре детето и да си го кара на градина.От тогава не ме е потърсила.Няколко пъти и звънях но не си вдига телефона.Ох олекна ми като ви го казах Tired

# 20
  • Мнения: 4 965
Simple SmileМисля ,че има истинско приятелство ,но мисля че човек всъщност го разбира тогава когато приятелството е устояло на много перипети и трудни пътеки. Peace

Подписвам се под това.
Имам/имах 2 приятелки, които ми бяха много близки и приемах като много истински. Но... само едната се оказа такава - винаги е домен в трудни ситуации, с нея мога да сподела всичко, без да се притеснявам от мнението й и т.н., и т.н. За нея мога да кажа само хубави неща. Ние, де факто, сме с много различен начин на живот и с различни вкусове, но тя ми е повече от сестра. Много ще стане дълго да обяснявам подробно, но тя беше с мен по болниците, когато изгубихме първото ни детенце, тя идваше всеки ден вкъщи, докато бях бременна и след раждането, тя ме успокояваше, когато татко беше много зле, тя ми отвори очите за бившето ми гадже и мн.др. За нея самата аз бих направила всичко.
Другата, вече дори не мога да я нарека нещо повече от позната. Разочаровах се от нейни думи, действия и т.н. Видях в чист вид какво означава злоба, завист, горделивост, клюкарстване...
Т.е. за мен еднозначен отговор няма. Вероятно е "ДА", но зависи от самите хора, от характера им и най-вече от субективната преценка на това какво точно означава "приятел" и доколко държиш на отсрещния човек.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 783
Имам прекрасни приятели от много години, които са всеотдайни и в пеенето и в плаченето. Независимо дали сме се видели вчера или преди месеци, връзката не прекъсва и близостта не намалява. Старая се да им отвърна със същата всеотдайност.
А най-добрите ми приятели са мъж ми и мама.

# 22
  • Popovo
  • Мнения: 571

Истинското приятелство- има ли го ? Много се надявам.
Надявам се приятелите, които имам да са истински.

# 23
  • Мнения: 157
Аз вярвам, че го има. Моята най-добра приятелка е далече през морета и океани... Така и не й намерих заместничка, но знам, че я има и че тя е и винаги ще ми е най-близката дружка.  Crossing Arms 

# 24
  • Мнения: 2 220
Май нямам такъв приятел, на когото мога да кажа абсолютно всичко... Запазих много приятелства от ученическите години, но вече не са така истински, не знам защо.... Истината е, че ми липсва ужасно човек, с когото да мога да си споделям всичко. Сигурно причината е в мен, станах подозрителна и това ми пречи да изливам душата си...  Sad

# 25
  • Мнения: 990
И аз вярвам ,че има  истинско приятелство ,въпреки ,че и доста пъти съм предавана! За съжаление с приятелката ми сме от различни градове ,но се чуваме всеки ден на скайп.

# 26
  • в къщи
  • Мнения: 467
Имам две такива приятелки.Съученички са ми,живеехме на пансион и бяхме винаги заедно.Помагали са ми много,както и аз на тях.Дълго е,няма да ви отегчавам,но си имахме едно стихотворение:

"Дори и когато се караме
и сърдити стоим,
ние пак ще си бъдем приятелки,
ние пак ще дружим."
 
От тогава минаха 10г.,но се виждаме поне веднъж в годината.А сме на много голямо разстояние една от друга.През останалото време ми стига да знам,че са някъде ...там.. и са добре. Peace

# 27
  • Мнения: 1 045
Ооох ... В тия вълчи времена е много трудно да имаш истински приятели !
Аз лично съм патила лошо от "приятели"  Tired  но въпреки всичко имам и такива които за доста години се доказаха  пред мен и на тези хора много държа Hug

# 28
  • Дъблин
  • Мнения: 331
Смятах, че има, но вече не съм убедена. Имах няколко приятелки от ученическите и студентските години. Част от тах се отдръпнаха, когато разбраха, че вече нямам какво да им дам. Други - когато материалното им положение се промени рязко и май престанах да отговарям на стандартите им  Sad 
Лиспват ми, защото много държах на тях, но май се поотказах да ги търся вече.
Не мислех, че приятелството е зависимо от  пари и материални придобивки, но уви..

# 29
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Имам.
Вярно, че са по-малко от пръстите на едната ми ръка, но са супер качествени. Не си представям живота без тях.  Naughty

# 30
  • Мнения: 2 700
Да, има истинско приятелство. За мен това са приятелки от ученическите години /т.е. добре изпитани от времето/. С тях дори ни е приятно да си помълчим заедно. Останалите са добри познати.
Смятам, че има истинско приятелство. Въпросът е да не очакваш от приятелите си повече, отколкото можеш да получиш. И да им признаваш приоритетите - семейство, любов, деца, които винаги ще са по-важни от теб! Peace
Безкрайно си права! Peace

# 31
  Ако щете вярвайте, но всеки път като се сетя и благодаря на Бога за приятелите си. А те не са малко.Е, имам една, която е за мен повече от сестра и тя се е доказала.Страхувам се дали аз за тях съм това , което са те за мен.Дали им давам това , което те на мен.С какво ги заслужих, незнам.Това е подарък свише, другояче не мога да си го обясня.
  Никога не съм била разочарована от приятел чак до там.Аз прощавам лесно, особено, когато обичам някого.

# 32
  • Мнения: 5 103
Истинските ми приятели се броят на пръстите на едната ми ръка.
Да те наистина са истински, има ги, винаги са до мен когато имам нужда, знаят всичко за мен, както и аз за тях.Близки сме си много, досега никой от тях не ме е предавал.

# 33
  • Мнения: 157
мислех си, че като кажа, че приятелката ми е далече, ще ми се изсмеете, че тогава що за приятелство е това??? Но видях, че не съм единствената в такава ситуация.
"Обстоятелствата разделят хората и правят приятелите" - думи точно на Моята Приятелка!!!

# 34
  • София
  • Мнения: 35 960
Има го - но е мноооооого рядко срещано, почти е дефицит.
И колкото по-малко се общува - толкова по-дълго се запазва.

# 35
  • Мнения: 1 284
имам малко добри, най добрата се омъжи във Варна и се чуваме и виждаме веднъж годишно не е както беше преди, но общо взето истинските си проличават в дадени ситуации

Общи условия

Активация на акаунт