Пак за СЕКЦИОТО-няколко въпроса

# 30 8 ноем. 2006, 23:21 ч.

Мнения: 592

Ще се оправиш мила. И аз бях със същата "диагноза" - всеки ден ще се чувстваш все по -добре,а докато бебето стане 4 кг. и повече ще минат повече от един месец. Все пак се пази за де не си докараш беля. бебето не е толкова тежко, но прането, водата където го къпеш и др.подобни могат доста да ти натежат....колкото повече се пазиш, толкова по-бързо ще с възстановиш. Стискам палци Hug

# 31 9 ноем. 2006, 12:23 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 715

Цитат на: ra4e в ср, 11 окт 2006, 13:18

Синът ми се роди 5,180. Бяхме 7 дни в болницата и след това майка ми ми помагаше 10 дена. Като си тръгна поех цялата домакинска работа и бебчо. Операцията ми беше 2 часа и 40 минути и се притеснявах да не се отвори раната. Слава Богу бързо се възстанових, а от 20-я ден започнах да ходя на разходка с количка 13кг + бебе над 5кг. Входът на кооперацията, където живея е на 8-9 стъпала над нивото на улицата, та съм носила и все още нося количката с бебето вътре всеки ден.

Да е жив и здрав юнака. А на майка му да и е яка гърбинката smile3501

# 32 9 ноем. 2006, 17:51 ч.

вече в собствен дом
Мнения: 1 088

Все пак ще ви бъда благодарна ако ми кажете колко време след секциото се чистихте, т.е. кървехте? Praynig

# 33 9 ноем. 2006, 17:58 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: ZZORY в чт, 09 ное 2006, 17:51

Все пак ще ви бъда благодарна ако ми кажете колко време след секциото се чистихте, т.е. кървехте? Praynig

25 дни

# 34 9 ноем. 2006, 18:32 ч.

Мнения: 2 159

ами аз още кървя, а съм 23 ден newsm78

# 35 9 ноем. 2006, 18:49 ч.

Мнения: 241

Мога да споделя моя опит:
Първо да кажа, че издържам на болки всякакви (не го разбирам това с прага на болката - пък и незнам как се измерва). След 16 часа силни, хубави, болезнени контракции се наложи секцио по спешност. След като излезнах от упойката (епидурална) раздвижването беше меко казано ужасно (контракциите бяха доста по-поносими...). След което за 10 дена с много мъки се посъвзех и поизправих от така характерната "приведена" поза. На 10-тия ден ми махнаха конците, на 20-тия ме отвориха отново - появи се инфекция - и отново ме "свиха" в тая характерна поза. Забраниха ми да вдигам дори бебето - "само чаша с вода може" Кървих 45 дена след операцията. Боля ме около месец и половина.
Ако живот и здраве пак ми се наложи някога пак да раждам - ще родя нормално - дори ако трябва в къщи да се скрия или в някоя по-европейска държава.

# 36 9 ноем. 2006, 19:13 ч.

Мнения: 4 629

Точно такава болка изпитвах и аз както я описваш. Но въпреки това се изправих и проходих на първия дан след раждането. Изправих се само, защото от болницата не искаха да ми донесат бебето #Cussing out

Можех да го видя само, ако сама отида при него #Cussing out

Е това ме накара да ходя въпреки ужасната болка.

За вдигането на килограми не се притеснявай. Вдигай си бебчето спокойно Peace

, но не мъкни пазарски чанти и всякакви други такива тежести

# 37 9 ноем. 2006, 19:41 ч.

Мнения: 4 192

При първата ми операция се възстановявах с месеци. Първия месец майка ми и съпруга ми се грижеха за всичко - аз само кърмех. Ужасно ме болеше. Сега са измислили нова упойка с морфин - станах 9-10 часа след операцията. Майка си тръгна на 2-та седмица след като ни изписаха. Болката беше много слаба

Причина:

Причина: