2-3 ме болеше като се движех, после все по-слабо и до седмица вече нищо ми нямаше 
- Публикувана: 11 окт. 2006, 13:56 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2006, 22:44 ч.
За колко време се възстановихте след секцио?
Започнаха да ни раздвижват 6 ч. след операцията, като ни караха да се обръщаме в леглото ту на ляво, ту на дясно през половин час. Звучи лесно? Ами ще видиш... 
После 18 ч. след операцията станахме да си мием зъбите и да ни преместят от реанимацията в отделението. Аз лично започнах да "тегелирам" балкона на реанимацията още преди това за шок на "съкилийничките" ми. Целият ден ходих като отвързана, а на следващия отказах асансьора и се катерех винаги и при всеки случай по стълбите (дори ползвах вецето на горния етаж за по-така
).
Когато ме изписваха, на четвъртия ден, вървях по-бодро и от нормално раждалите без епизотомии. На втората седмица у дома си свалях и качвах количката по стълбите, носех тежки пазарски чанти и дори 10-литровите галончета с мин. вода. Щях да тръгна и на йога, но мъжът ми реши, че прекалявам с ентусиазма и не се пазя и ще си навлека усложнения. Затова със спорт се захванах на 40тия ден - една тренировка за домашни условия от този сайт www.spidersport.com. Правя я всеки ден с малки изключения, когато беба е крива и се носим по цял ден.
Белегът ми е много фин и много бледорозов, но аз старателно го обработвам с Контратубекс. Практически белезите от кошмарния левкопласт, който ми сложиха и който ми се отлепи с все кожата под него, си личат далеч повече и са по-грозни от тоя от разреза.
Както виждаш няма нищо страшно и тревожно. Лека операция и здраво и кротко бебче!
После 18 ч. след операцията станахме да си мием зъбите и да ни преместят от реанимацията в отделението. Аз лично започнах да "тегелирам" балкона на реанимацията още преди това за шок на "съкилийничките" ми. Целият ден ходих като отвързана, а на следващия отказах асансьора и се катерех винаги и при всеки случай по стълбите (дори ползвах вецето на горния етаж за по-така
). Когато ме изписваха, на четвъртия ден, вървях по-бодро и от нормално раждалите без епизотомии. На втората седмица у дома си свалях и качвах количката по стълбите, носех тежки пазарски чанти и дори 10-литровите галончета с мин. вода. Щях да тръгна и на йога, но мъжът ми реши, че прекалявам с ентусиазма и не се пазя и ще си навлека усложнения. Затова със спорт се захванах на 40тия ден - една тренировка за домашни условия от този сайт www.spidersport.com. Правя я всеки ден с малки изключения, когато беба е крива и се носим по цял ден.
Белегът ми е много фин и много бледорозов, но аз старателно го обработвам с Контратубекс. Практически белезите от кошмарния левкопласт, който ми сложиха и който ми се отлепи с все кожата под него, си личат далеч повече и са по-грозни от тоя от разреза.
Както виждаш няма нищо страшно и тревожно. Лека операция и здраво и кротко бебче!
Ще говоря за второто секцио, че бях по сербез тогава. Наистина най-важното е да се раздвижиш колкото може по-рано въпреки болката (въртиш се в леглото като шило още в първите часове, аз го направих веднага след като започнах да си усещам краката 
). На другия ден станах и посрещах мъжо, който бе дошъл да ни види. Болеше ме около седмица, но поносимо. Още седмица имах период в който като вървя и неможех да си поема въздух добре, ама така бях и първия път предполагам, че е свързано с това, че носих бебетата си много високо и ми притискаха диафрагмата 
. Иначе бебо го вдигах деня след секциото. Все пак си мисля, че си е до организъм въстановяването. Успех!
). На другия ден станах и посрещах мъжо, който бе дошъл да ни види. Болеше ме около седмица, но поносимо. Още седмица имах период в който като вървя и неможех да си поема въздух добре, ама така бях и първия път предполагам, че е свързано с това, че носих бебетата си много високо и ми притискаха диафрагмата . Иначе бебо го вдигах деня след секциото. Все пак си мисля, че си е до организъм въстановяването. Успех!