съвет относно раздяла

Основният проблем в повечето двойки е липсата на комуникация. Това, че единият има някакви нагласи, желания, очаквания, другият няма как да го знае, освен ако не притежава ясновидски способности. Имам доста примери покрай мен, в които жената е по-голяма от партньора и с 5,и с 10, и с 13 години, като всички създадоха прекрасни семейства и си имат деца.
Авторке, проведи спокоен разговор с човека до теб и виж какви са неговите нагласи и очаква ли връзката ви да се развие и след това вземай решения.

Да де, ама ако не си баба Ванга откъде ще знаеш какво иска другата страна? Нима няма много жени искащи просто неангажираща връзка и толкоз? То всяка връзка (трябва да) започва като неангажираща, после евентуално се задълбочава и тогава хората говорят. Ако искащият повече не говори, а си трае, как може да има претенции???
Ти пренебрегваш важността на комуникацията, при това ясната и открита, а не с намеци и недомлъвки - те не вървят с мъжете.

Съгласна съм, че се говори и не се предполага. Той е замълчал/сменил темата и т.н., тоест не е дал на авторката конкретен отговор желае ли да стане родител и вижда ли я като майка на децата си. Само по себе си това е гадно, би следвало и той да си изговори намеренията и нагласите при вече повдигната от нея тема, а не да мълчи и да чака да размине (такова усещане се създава).

ОК, виновен е той, а тя е права и е постъпила правилно, в такъв случай да си продължава все така

Нали знаеш, че спасението на давещите се е дело преди всичко на самите давещи се?

Един приятел веднъж ми каза нещо, което винаги ми е било много полезно - мълчанието също е отговор.

Да, напълно възможно е да мълчи, защото на него ситуацията му е изгодна и така. На авторката не й е.

Не, нямах това предвид. Имах предвид, че ако някъде се чупи комуникацията, най-често и двете страни имат вина. Мъжете не са толкова малоумни и ако сменя темата при въпрос за обвързване и семейство, да, за мен това е червен флаг и
липса на откритост към партньора.

Разбира се, че авторката трябва кристално да си изясни ситуацията и това си е нейна отговорност и в нейна полза.

Жената се е опитала да проведе разговор по въпроса - безуспешно. Комуникацията им не е липсваща, а едностранна.

Да, той не е на 20, а какво мисли като мъж на 30 и малко няма как да знаем.
Аз лично трудно вярвам, че хора като него са недорасли в смисъла, в който се влага масово (да си мисли, че е вечно млад и подобни). Просто тези хора не искат деца - дали по принцип, или с конкретния партньор - не е важно, същественото е нежеланието. За някой семеен/семейно ориентиран това нежелание звучи толкова неразбираемо, че го обявява за незрялост.
Ако има нещо незряло в подобни отношения, това са недомлъвките и скатаването от ясно излагане на позицията. Не е нужно да си защитава позицията адвокатската с тиради, но и съвсем да не я дава не е ок.

Пак повтарям - липсата на отговор, също е отговор. Авторката може да чака още 10 години да получи категорично "не", или може да го реши сега, когато още има шанс.

Да, липсата му на откритост е мишкарство, но последствията са за авторката.

Авторке, няма да ти хареса моето мнение. На мен също не ми харесва но е такова.
Я си поотвори очите и се помъчи да видиш признаци дали той не се оглежда за друга. На мен на това ми прилича.
Сега си му удобна и приятна. Домашен уют, секс....
Попитай пак, но за мен отговора е ясен. И ако каже този път че иска, но трябва още да те опознае, на твое място не бих се вързал въпреки, че надеждата умира последна.
Търси си друг след отговора. Около твойте години.

Не разбирам защо всички я съветвате да провежда разговори. Тя вече е опитвала неколкократно, но човекът не поема.

Пт първият и пост:

" Нещата вървят добре, разбираме се, макар че в началото имахме някои проблеми. ПОстепенно изгладихме нещата,но така и не сме говорили за отношенията ни, той не казва че иска нещо повече от мен,като деца и т.н., не говорим много за бъдещето ни заедно,аз не повдигам темата, защото веднъж се опитах и той я смени много бързо, което особено напоследък не спира да ме измъчва, предвид и възрастта ми много искам да имам детенце и не знам дали няма да е по-правилно да се разделя с него и да си търся късмета, както се казва, на друго място"

Имали са проблеми в началото. Връзката е започнала зле. Човекът никога и при никакви обстоятелства не я е подвел и не и е казал, че иска нещо различно от сегашното съжителство със секс. Нищо. Мълчи като пукал. Дълбоко в себе си знае, че не иска деца в идните 3, 5 години, примерно, не иска да се обвърже с авторката.

Всеки си гледа интереса. Много мъже знаят, че ако кажат открито, че не искат брак или дете, никога няма да топнат чушката. Затова си и мълчат.

Всички се хващате за възрастта на мъжа, но в днешно време свободните и бездетни 32 годишни са по-често срещани от тези с деца. Моят мъж стана баща на 33г и беше един от първите в курса си, ако не и първият и това беше преди почти 20 години. Баща ми и свекърът изобщо не са се замисляли за брак докато не са наближили 30г и са се оженили преди 60 години, колкото да живеят с жена, че тогава трудно някоя би се навила да живее без брак.

Съветвам всички желаещи брак, дете или друго, жени да уточняват тези неща с мъжете още преди да заживяват с тях и да изискват точни и ясни срокове и дати, а не да говорят кой какво иска по принцип. Сроковете са до 6 месеца, максимум година. Притиснати по този начин половината мъже си тръгват, но те никога не са имали намерение да имат дете в близко бъдеще и така жената си спестява излишни съжителства и ненужни битовизми и не им остава горчилка от поредица натоварващи съжителства.

Връзката ви е доста млада и за моите разбирания възрастовата разлика е притеснителна и в случая проблемна.
Разбирам, че биологичният ти часовник тиктака, но и на мен в началото на съжителство да ми поставят въпроса за деца ще отклоня темата. Децата са отговорност и обвързване за цял живот с този човек по един или друг начин /дори и да се разделим/ , а в момента сте на етап на "проверка" дали искате да сте си заедно завинаги.
А ако пък усетя, че някой ми говори и иска деца, защото му е време, а не защото аз съм Човека на живота му ... доста охлаждащо ще ми подейства.

Не знам какви са ти разбиранията, но след едногодишно съжителство един мъж може поне да каже иска ли или не иска деца с дадена жена. Това ако е популярен и има топки, но този едва ли е такъв.

На едногодишнината от съвместното съжителство баба ми и дядо ми са празнували годишнината от сватбата си, а месец по-късно се е родила майка ми. На годишнината от съжителството на родителите ми са празнували тяхната годишнина от сватбата и моите 40 дни от раждането.

Авторката вече е живяла 7 години с един, дето не искал деца, още една с този. 8 години от 38 годишния и живот е минала в копнежи за дете, без обаче да е имало реална перспектива то да бъде създадено. Почти четвърт от живота си е живяла с тези двама мъже. На 38 години е, не на 28 или 18. С времето възможностите за уау връзки и срещи с хората на живота ни намаляват. След края на 20те ми години не се влюбих лудо никога, даже не се развълнуваха от нов мъж. Хормони, природа.

И аз отклонявах темата в началото на връзки. Бившият ми искаше деца, но аз все отлагах докато не се разделихме. Живя с няколко отлагащи и увъртащи купонджийки и кариеристки, в резултат на което сега, на 53г си е сам, бездетен, а е красив, строен, начетен, супер пич, собствена къща, хубава работа. Повечето неженени, бездетни сега състудентки живяха по 10 години с инертни мъже и така 2 или 3 пъти. Проверяваха се, тестваха се и накрая си омръзнаха.

Излизала съм с мъже, които открито заявяваха, че не искат брак и деца и съм доволна. Ти и аз явно не сме държали да имаме дете, поставяме връзка с партньор над майчинство, но при авторката не е така.

И аз съм бягала от чичковци като ми заговорят за деца, но не защото беше рано, а защото нямах никакво намерение да се обвързвам с тях и да им раждам деца. Добре направиха, че повдигнаха въпроса, защото си спестиха време, пари и разочарования.

Една година е напълно достатъчно време да решиш дали с този човек ти се гради нещо. Те не са на 22.

Според мен не е прекалено рано авторката да прояви малко настоятелност и да получи отговор на въпроса си. Наистина, една година си е напълно достатъчна, зрели хора да решат дали искат едно и също.

+1
Всяко нещо си идва с времето. А мъжете пък са направо алергични към това да ги бройкат за съпрузи и бащи още преди да е започнала връзката.  Пък и децата са отговорност, не бива да се правят с кого да е и как да е, само заради някакъв си часовник. Тоест може и само заради часовника, но с ясното съзнание, че се действа на свой риск и трябва да се разчита само на себе си.


Да, обаче този въпрос е комплексен и има поне два аспекта - дали с този човек, но и кога/дали сега. Съвсем нормално е да смяташ, че това е човекът на живота ти, но да не искаш сега. Да не говорим за другите обстоятелства, пак влияещи на "кога?" - кариера, дом, осигуреност... Аз също срещнах човека на живота си рано, толкова рано, че мисли за сватба бяха абсурдни, но си ходихме 8 години докато решим, че е дошъл моментът.

Впрочем виновен не е този, който за една година е несигурен, а предният, който седем години е бил несигурен. И още повече авторката, която искайки дете го е чакала седем години. Но сега се нахвърляме на новия и искаме той да плаща за минали грешки (като реши на мига).