Публикувана: 12 окт. 2006, 08:35 ч.
Последно мнение: 3 ян. 2007, 10:17 ч.

Литературен клуб

50 565
546
1

# 45 13 окт. 2006, 10:20 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Trislon в пт, 13 окт 2006, 10:01

Цитат на: yanita в пт, 13 окт 2006, 09:56

а дали да не ти я изпратим? аз днес ще получа една - мога да ти я пратя по пощата, пък за мен ще си взема друга. давай адрес на лични.

Хаха.

"Днес електронните книжарници установяват изключителен повишен интерес и продажби на книгата на Джумпа Лахири "Името".Засега няма никакво обяснение за това явление."

И аз я чакам днес. Wink

Е, как да няма обяснение- днес е петък 13-ти...........и аз я чакам днес Mr. Green

трябва да се уговорим на следващия да поръчваме сатанинска литература

# 46 13 окт. 2006, 10:55 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: krasykm06 в пт, 13 окт 2006, 09:55

Момичета, нещо не можахте да ме заинтригувате с това ИМЕТО, най-вече заради начина, по който говорите за стила на автора. За мен начинът на писане е по- важен от самата история.
Хайде давайте нови предложения Crazy

Е, Краси, подхождаш с предубеждение... Ние говорим едно, но ти можеш да почувстваш книгата по съвсем друг начин...
Не ти ли харесаха откъсите?

# 47 13 окт. 2006, 11:05 ч.

Димитровград
Мнения: 1 742

Aми всеки да си каже мнението,нали това ще правим,една книга без да я прочета,не знам дали ми харесва или не.После мога и да кажа-не,не ми харесва.Откъсите едно натоварващо ми подействаха и заплетено.Може би,защото не съм свикнала да чета на компа,а само на хартия Embarassed

# 48 13 окт. 2006, 11:09 ч.

София
Мнения: 4 867

тинки, гледам, че в слон.бг правят много прилични отстъпки в цените. а как са с доставките? спазват ли сроковете и случва ли се да липсва нещо (поради изчерпана наличност примерно), което иначе си стои в каталога, както в bg book?

май в дългосрочен план има нужда да обменим информация и за книжарници, доставчици и т.н. нали ще се захващаме сериозно с четене?
след 10 години можем да се запишем в рекордите на гинес като най-много хора с еднакви книги в библиотеката си Wink

# 49 13 окт. 2006, 11:14 ч.

Мнения: 5 877

хм... аз харесвам стила й.
Общо взето повечето англоезични индийци пишат много "сочно", екзотично, наситено. Рушди наложи този начин на писане, наистина му е майстор, великолепен стилист е. Обаче след него повечето народ реши, че задължително трябва да използва тази схема, да дъхти на пипер и канела, и на есенна шума, на кокос и на манго и на кво ли не още. Свръхсетивна стилистика - хубаво е, но не и когато се повтаря многократно.
В този смисъл Джумпа Лахири ми направи приятно впечатление с обрания си стил - още повече в разказите си, The Interpreter of Maladies - просто е ясно защо всяка дума е сложена там. Сегашно продължително време за мен придава кинематографичност, едновременност на действието, като в сценичните ремарки.

# 50 13 окт. 2006, 11:55 ч.

В офиса
Мнения: 4 019

Цитат на: yanita в пт, 13 окт 2006, 11:09

Да, понякога нямат наличност на книги, които са им в каталога. На мен ми се случи само с '5 Приказки' на Валери Петров. Но ти се обаждат и ти го обясняват, питат те дали при това положение отново потвърждаваш доставката.
Сроковете си ги спазват.

# 51 13 окт. 2006, 11:59 ч.

Мнения: 899

Писах, писах, ама нещо се бъгяса...Сега не ми се пише пак дълго.
За мен краят беше тривиален, защото го очаквах. Достатъчно предсказуем. А тъй като и стилът не ми допадна особено..Изборът на книгата го приех като символ на примирение с традициите, с обичаите, дори с избора на родителите му. Помирение с майка му и баща му, със самия себе си. След дългото лутане, той прави първата и достатъчно важна крачка, чрез която ще разбере родителите си, дори техния живот и мислене. В крайна сметка той приема да бъде индиец. Избор, продиктуван от умората и разочарованието. Сякаш там, най-после би намерил истинска утеха. Смятам, че това е посланието на авторката.

Ако някой няма възможност да си купи книгата или не може да я открие - да ми пише на лични, ще му дам моята Simple Smile

# 52 13 окт. 2006, 12:03 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: kanesta в пт, 13 окт 2006, 11:05

Анда е специалистът и мисля, че го е обяснила много хубаво. Добре е някой да облича в думи мислите ти и да доразвива и обогатява впечатленията ти.

А книгата в никакъв случай не е натоварваща или оплетена. Самата аз не чета такива книги. Затова и не съм успяла да прочета или дочета много прехвалени или класически книги. Решила съм, че просто не им е дошло времето или се примирявам с това, че са над моето интелектуално ниво. Така че, щом такъв "гений" като мен казва, че книгата не е натоварваща, може да ми се вярва Joy

Цитат на: yanita в пт, 13 окт 2006, 11:09

май в дългосрочен план има нужда да обменим информация и за книжарници, доставчици и т.н. нали ще се захващаме сериозно с четене?

Аз лично няколко пъти съм си поръчвала книги от "БАРД". Имат много добри отстъпки, често правят промоции и доскоро доставката беше безплатна, ако поръчаш книги за сума над 20 лева.

Сега май ще се оринтирам към "Пингвините", които нямат такива отстъпки, но отново доставката е безплатна, ако поръчката е над 20 лева.

# 53 13 окт. 2006, 12:16 ч.

Мнения: 5 877

не съм специалист, мнението ми е важно колкото и на Краси. Просто коментирам като читател.

# 54 13 окт. 2006, 12:31 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: Анда в пт, 13 окт 2006, 12:16

не съм специалист, мнението ми е важно колкото и на Краси. Просто коментирам като читател.

Анда, изобщо нямах предвид, че мнението ти е по-важно от това на Краси, а че си го обяснила много по-добре от мен. И предположих, че това има нещо общо с работата ти.
Не си ме разбрала правилно.

Четейки мнението си, разбирам какво впечатление съм оставила. Неволно е било. Не бих си позволила да съветвам някого какво е добро за него - имах предвид себе си.

# 55 13 окт. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 500

Момичета, моля да ми препоръчате някои съвременни български автори, които си заслужава да се прочетат. Брат ми ще ми идва на гости за Коледа, та ми се ще да си поръчам да ми донесе няколко книги.
Благодаря! Hug

# 56 13 окт. 2006, 13:10 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Хм , присетих се....имаше един автор- Николай Гроздински....или Гроздански.......много беше свеж.....за пътуването му в Непал беше писал.......чел ли го я някой?

# 57 13 окт. 2006, 13:11 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Намерих го....за това става въпрос:

http://www.slovo.bg/old/grozdinski/zhitia/

http://www.slovo.bg/old/grozdinski/

тоз пък Гугъл, всичко знае

# 58 13 окт. 2006, 13:17 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: milada в пт, 13 окт 2006, 12:59

Мilada, Блажка на два пъти в темата препоръчва Кристин Димитрова и всъщност тъкмо се ровех в гугъла/верно, че всичко знае Laughing

/ за информация. Ако искаш, потърси и ти.

# 59 13 окт. 2006, 13:29 ч.

Мнения: 2 924

Ще взема да си купя Името. Харесва ми стила и, един такъв описателен- който дава на въображението ми възможност да е режисьор на сцените:)
Слагам извадки от Клара Калан.

Избрах преди време да я купя от една и-нет книжарница, четейки рецензията там. В началото стила и ми се стори малко странен- написана е във вид на кореспонденция и дневник - нямам си на понятие как се казва това. Става въпрос за две сестри, живеещи в едно малко канадско градче. Едната , по-малката отива в Ню Йорк- влече я бляскавият светски живот и желанието да стане радиозвезда. Втората е учителка и сякаш напълно я устройва еднообразния и скучен живот ,който и предлага родното градче. Странното е в крайна сметка ,че по-голямата сестра има много по- разтърсващи преживявания, ама не казвам какви са. Simple Smile

В началото бях разочарована от книгата- по -скоро начинът и на написване ми беше странен. Ако в бях купила от обикновена книжарница и бях разгърнала началните и страници ,както обикновено правя, вероятно нямаше да я взема. Сега съм страшно доволна ,че книгите ги пазарувам най-вече по интернет. Simple Smile

)
Извинявам се ,ако по време на преработката на файловете има допуснати правописни грешки- не съм ги поправяла допълнително.

И ако всички те забравят,
прошепни на притихналата земя:
"Аз отминавам."
Прошепни на забързаната река:
"Аз идвам."
Райнер Мария Рилке, "Сонети за Орфей'

Събота, 3 ноември (20 ч. 10 м.)
Днес Нора замина за Ню Йорк. Според мен тя рискува изключително много с това преместване на юг, но разбира се, не ще и да чуе какво мисля аз за всичко това. Никой не може да я разубеди, понеже Нора никога и никого не е слушала. И така се стигна до неизбежната трескава суетня в последната минута. И до сълзите на прощаване на перона на просторната гара, сред гъстата тълпа изпращачи и пътници, сред шумните съобщения по диспечерските високоговорители.
- Ще ми липсваш, Клара.
- Да, зная. Е, да, и ти ще ми липсваш. И внимавай, като
стигнеш там долу, на юг!
- Още мислиш, че правя огромна грешка, така ли? Виждам
го изписано на лицето ти.
- Вече много пъти говорихме за това, Нора. Знаеш какво
мисля за всичко това.
- Нали ми обеща, че ще ми пишеш?
- Да, разбира се, че ще ти пиша.
Последва притискането към очите на носните кърпички, леко ухаещи на виолетки. Баща ни често повтаряше, че целият живот на Нора бил едно представление. Може би ще успее все пак да се уреди на работа в някоя радиостанция, там долу, на юг, но също толкова е вероятността веднага след Коледа да се върне у дома. Но ако наистина се завърне, какво би правила тук? Сигурна съм, че не би пожелала отново да се върне в магазина, за да работи там като невзрачна продавачка. Ето че дойде редът на последното махване с ръка, на последната размяна на любезни усмивки. Но тя все пак изглежда много привлекателна и някой във влака непременно ще се заслуша в нея, ако тя пожелае да сподели нещо с него. Нищо чудно дори сега, в този момент, някой да я слуша съсредоточено в купето.
Мислено си пожелах поне на връщане да пътувам сама и от никого необезпокоявана, ала и това не се сбъдна. През прозореца зърнах как един от железничарите помогна на госпожа Уеб и на дъщеря й Мериън да се качат във вагона. Щом се озоваха вътре, те двете първо се поогледаха, а после пристъпиха напред по пътеката между седалките, стараейки се да остават гърбом към пътниците, с предпазливо озъртане през рамо. Мериън внимаваше да не стъпи накриво с увредения си крак. Като се придържаше към утвърдения си от много години навик, преди всяка следваща крачка тя първо отпускаше на пода тежката си черна обувка на здравия си крак, а едва след това повдигаше другия, осакатения си крак. Онзи с ужасно тежката ортопедична обувка и широки каишки чак до глезена. Отпусна се едва когато се настани с пъшкане на отсрещната седалка. До нея седна майка й, госпожа Уеб, заедно с багажа. И както винаги, старата Уеб веднага се зае да ме разпитва.
- Е, Клара, какво те води в града? Да не би да те привличат магазините, отсега пълни с купувачи, макар да остава още толкова много до навечерието на Коледа? Бих искала да можех да избегна цялото това трескаво пазаруване. А ти започнала ли си да се стягаш за коледния концерт? Нали ти си най-добра на пианото в Уитфиилд? Айда Аткинс и аз онзи ден си говорихме само за теб. Няма ли да е по-добре, казахме си ние, ако Клара Калан започне да се появява на нашите сбирки? Помисли за това, Клара. Поне за една вечер ще можеш да се измъкваш от вкъщи. Пък и Мериън ще се радва да те види, нали така, скъпа?
Тя продължи да бъбри все в този дух през целия път до гара Ъксбридж. Но накрая се умори и задряма, така както си седеше - едрата й глава клюмнала под шапката й, а ръцете й скръстени под едрия й бюст. Мериън пък се задоволи само с един вял поздрав. През цялото пътуване криеше лицето си зад списанието - онова с поразголената кинозвезда на корицата. Преди около една седмица се бяхме поскарали по този повод. Не помня вече за какво точно започна всичко, но от тогава насетне Мериън не ми е проговорила нито дума.
От прозореца на купето можех да съзерцавам единствено
унилите, оголени, сивеещи поля навън. Запитах се дали Нора сега се любуваше на подобна гледка през прозореца на нейното купе в нейния влак. По едно време се улових, че погледът ми неволно бе попаднал върху ортопедичната обувка на Мериън. Тогава си припомних как преди доста години в училищния двор се бях загледала в тогавашната ортопедична обувка на Мериън, доста по-дребна от сегашната. От онзи септемврийски ден бяха изминали цели двадесет и една години! Тогава бях десетгодишна, току-що постъпила в трети клас. Мериън бе прекарала цялото лято в Торонто, но за началото на учебната година се бе завърнала от там с тази тежка и неудобна обувка. В представите на майка й - госпожа Уеб - ние двете с Мериън, тъй като бяхме родени в един и същи ден, трябваше -според госпожа Уеб, разбира се - да сме свързани с една и съща мистична сила. Наистина бяхме родени само с няколко часа разлика. Госпожа Уеб не се уморяваше да разказва как в ранната утрин д-р Грант търчал запъхтян от нашата къща към дома на родителите на Мериън, като не забравил да им съобщи задъхано радостната вест, че госпожа Калан току-що се сдобила с една прелестна дъщеричка. И тогава на бял свят се появила и Мериън, само че нейното малко краче не било „както Бог възнамерявал". А в онази септемврийска утрин преди толкова много години госпожа Уеб доведе Мериън при мен и каза:
- Клара, скъпа, нали ще я наглеждаш? Тя ще ти бъде най-добрата приятелка. Нали сте родени в един и същи ден?
Мериън изглеждаше безкрайно объркана. И като се присламчи към мен, та нямаше откопчване! Идеше ми да се разкрещя и май че точно това сторих тогава. Към края на деня ние двете се спречкахме за нещо и тя ревна с цяло гърло под короната на едно от дърветата край предната морава. Хленчеше и стенеше неудържимо, потропвайки със същата онази ортопедична обувка - гледка, която дразнеше не по-малко от издутата гуша на госпожа Фоули. Баща ми забеляза това и по-късно здравата ме нахока. Доколкото си спомням, в онзи ден ми се наложи да си легна гладна. Вероятно съм била ужасно сърдита и непоносимо нацупена през следващите няколко дни. Какво ужасно дете бях! Ала Мериън ми прости - тя винаги и всичко ми прощаваше. Ето че и сега дори, през този следобед, макар че от дни наред не си говорим, все пак от време на време улавях нейната свенлива усмивка, когато надигаше глава над разтвореното пред очите й списание. Господин Уеб ни чакаше на гарата с колата си, обаче аз заявих, че предпочитам да се прибера пеша. Дъждът тъкмо бе спрял. Все пак добре, че никой не се почувства засегнат от отказа ми да се прибера с автомобила
на господин Уеб.
Защото отдавна бяха свикнали с моите чудатости. И така, през онази влажна привечер аз се запътих към дома ни сред сивеещия полуздрач. Зимата скоро щеше да ни връхлети. Моите съседи вече се бяха настанили около масите за вечеря -издаваха ги светлините от прозорците на кухните им. За кратко ме обзе пристъп на меланхолия, като си припомних отминалите съботни вечери, когато се суетях около печката, заета с приготвянето на вечерята, очаквайки да чуя буботенето на автомобила на баща ми, щом се зададеше по алеята към предния двор. Винаги разбирах кога той довеждаше Нора от гарата. На Нора много по-малко, отколкото на мен, й се налагаше да ходи пеш. Нахълтваше в кухнята и макар да беше задъхана, веднага се залавяше да споделя с мен преживелиците си от изминалия ден. Или за поредното си приключение, или за очарованието на някой неин нов познайник, който - разбира се -неизменно се оказваше умопобъркващо красив. Направо ослепителен дори. Докато окачваше палтото си на закачалката в коридора, баща ми винаги се мръщеше от суматохата, която създаваше Нора още с нахълтването си в къщата. Оттогава изминаха почти седем месеца и аз вече бях започнала да си въобразявам, че съм свикнала с мисълта, че той ни е напуснал завинаги, но ето че тази вечер, докато крачех самотна по Чърч стрийт, отново ме вледени ужасяващата невъзвратимост на неговото отсъствие от моя живот.
И както се бях унесла, едва не се сблъсках с Клейтън Тъни, който се появи изневиделица от мрака, точно на ъгъла с Брод стрийт. Едва не ме събори на тротоара. Изплаши ме до смърт проклетникът, та се развиках сърдито, с все сила:
Клейтън! За Бога! Какви ги вършиш!
Съжалявам, госпожице Калан, но бързам да се прибера за
вечеря. Бях в къщата на Мартин. Слушахме с Дони предаване
по радиото. Мама жив ще ме одере, ако закъснея за вечеря!
След това забързано обяснение дребничкият Клейтън продължи все тъй устремено напред. Бедният Клейтън! Вечно
забързан за някъде. И вечно закъснял. Последен се шмугваше в класната стая след заглъхването на звънеца, предупреждаващ за изтичането на поредното междучасие.

Последна редакция: сб, 14 окт 2006, 09:45 от Хипатия

Препоръчани теми

Интервю с д-р Дренски за Scaler silver, gold и platinum

Мнения за 56-то училище в Люлин

45
Училища

Училището на детето ми затваря за ремонт за 6 месеца и излизат онлайн

Френски филми

Причина:

Причина: