За Коледа си подарих
и ще ги почвам. Аз съм фенка на Исабел Алиенде.
и ще ги почвам. Аз съм фенка на Исабел Алиенде.
Чудесен подарък!И аз съм й луда фенка!
Аз пък взех "Цар Плъх" и до тук ми харесва.
- Публикувана: 12 окт. 2006, 08:35 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2007, 10:17 ч.
Литературен клуб
Чудесен подарък!И аз съм й луда фенка!
Аз пък взех "Цар Плъх" и до тук ми харесва.
"Парфюмът" на Патрик Зюскинд - ами това явно за мен е перфектният стил на писане, няма слабо изречение и излишна дума - искам и аз да се науча да пиша така. 
Не, не съм. Издаван ли е на български? Добро ли е?
Издаван е 90 и някоя година, не знам дали е преиздаван след това. Съвсем тъничко книжле е, действието се развива само в един ден. По-различно е от "Парфюмът", няма фабула и бие на екзистенциализъм, но имам чувството, че може да ти хареса.
"Парфюмът" на Патрик Зюскинд - ами това явно за мен е перфектният стил на писане, няма слабо изречение и излишна дума - искам и аз да се науча да пиша така.
Не, не съм. Издаван ли е на български? Добро ли е?
Издаван е 90 и някоя година, не знам дали е преиздаван след това. Съвсем тъничко книжле е, действието се развива само в един ден. По-различно е от "Парфюмът", няма фабула и бие на екзистенциализъм, но имам чувството, че може да ти хареса.
Чакам с нетърпение да гледам филма по "Парфюмът", чух добри отзиви.
Реших да споделя с вас книгите, които прочетох тази година и които ми харесаха. Препоръчвам:
1. "Сянката на Бога" Джон Кейс
2. "Тайният живот на пчелите" Сю Монк Кид
3. "Животът на Пи" Ян Мартел
4. "Ловецът на хвърчила" Халед Хосейни
5. "Престолът на русалката" Сю Монк Кид
6. "Момичето с перлената обица" Трейси Шевалие
7. "Невинен до доказване противното" Скот Търоу
Кой ще допълни със своите "книги на годината"?
1. "Сянката на Бога" Джон Кейс
2. "Тайният живот на пчелите" Сю Монк Кид
3. "Животът на Пи" Ян Мартел
4. "Ловецът на хвърчила" Халед Хосейни
5. "Престолът на русалката" Сю Монк Кид
6. "Момичето с перлената обица" Трейси Шевалие
7. "Невинен до доказване противното" Скот Търоу
Кой ще допълни със своите "книги на годината"?
Ето и моите:
1. Тони Парсънс - Мъжът, момчето и Мъжът, жената и
2. Кати Ханауер - Кучката в къщи
3. Маргарет Джордж - Мемоарите на Клеопатра - том 1 - Цезар и Клеопатра
Имам и том 2 - Марк Антоний и Клеопатра, но още не съм я започвала.
4. Джумпа Лахири - Името
5. Халед Хосейни - Ловецът на Хвърчила
6. Трейси Шевалие - Момичето с перлената обица
7. Уилям Уотрън - Последна Любов -
8. Нура Абди - Сълзи в пясъка -
9. Марио Пузо - Кръстникът -
10. Труман Капоти - Закуска в Тифани и Лятно пътуване
11. Анри Троая - Ейглетиерови -
След малко започвам
Тони, отдавна съм се наточила на Тайният живот на пчелите, но като вляза в някоя книжарница все не я намирам
Би ли споделила повече за нея, както и за Престолът на русалката?
1. Тони Парсънс - Мъжът, момчето и Мъжът, жената и
2. Кати Ханауер - Кучката в къщи
3. Маргарет Джордж - Мемоарите на Клеопатра - том 1 - Цезар и Клеопатра
Имам и том 2 - Марк Антоний и Клеопатра, но още не съм я започвала.
4. Джумпа Лахири - Името
5. Халед Хосейни - Ловецът на Хвърчила
6. Трейси Шевалие - Момичето с перлената обица
7. Уилям Уотрън - Последна Любов -
8. Нура Абди - Сълзи в пясъка -
9. Марио Пузо - Кръстникът -
10. Труман Капоти - Закуска в Тифани и Лятно пътуване
11. Анри Троая - Ейглетиерови -
След малко започвам
Тони, отдавна съм се наточила на Тайният живот на пчелите, но като вляза в някоя книжарница все не я намирам
Би ли споделила повече за нея, както и за Престолът на русалката?
Смайли, обещавам, че ще споделя по-подробни впечатления, но не сега. Нямам много време, а и, честно казано, нямам кой знае какъв спомен. Спомням си, че ги харесах и това е.
Тази моя неуслужлива памет ме накара тази година да си записвам накратко впечатленията за книгите, които съм прочела. Снощи просто си прегледах тефтера и преписах заглавията на книгите, за които впечатленията ми са били добри.
Между другото, и аз много харесвам Тони Парсънс. И с нетърпение очаквам негова нова книга.
Тази моя неуслужлива памет ме накара тази година да си записвам накратко впечатленията за книгите, които съм прочела. Снощи просто си прегледах тефтера и преписах заглавията на книгите, за които впечатленията ми са били добри.
Между другото, и аз много харесвам Тони Парсънс. И с нетърпение очаквам негова нова книга.
Ето и моят списък с книги, които ми харесаха най-много от прочетеното през годината:
"Ти не си като другите майки" от Ангелика Шробсдорф
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=334 … =1IDN1&cms=25
- вълнуващ разказ на една писателка за нейната майка. Ангелика Шробсдорф е немска еврейка, която е силно свързана с България, тъй като емигрират тук с майка си по време на гоненията срещу евреите. Харесах книгата, защото обичам разкази за женски съдби, особено когато са поднесени с майсторство и тънък психологически усет. Специално при тази книга удивлява способността на авторката да вижда по този начин собствената си майка с всичките й недостатъци и изключителни качества.
"Лунен дворец" от Пол Остър
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=201 … =1IDN1&cms=25
-Пол Остър е сред любимите ми автори. Книгата ме грабна, както и останалите му романи, с типичните тайнствени истории, които започват уж незначително, а после те увличат и повеждат към интригуващи тайнства.
"Кафка на плажа" от Харуки Мураками
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=376 … =1IDN1&cms=25
-за тази книга доста говорихме тук, в клуба. За мен тя е един от най-хубавите романи на Мураками.
"Да прекосиш Африка- 14 000 километра по стъпките на първите хора ( част 1)- Александър и Соня Пусен
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=361 … =1IDN1&cms=25
-забележително пътешествие на една семейна двойка от Франция, които прекосяват цяла Африка пеша, повтаряйки символично пътя на първите примитивни хора. Написана много увлекателно, с много хумор и разбиране, и с чудесни истории за приятелства.
"Да прекосиш Африка"- част 2
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=383 … =1IDN1&cms=25
"История на четенето" от Алберто Менгел
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=238 … =1IDN1&cms=25
-много интересна книга за историята на четенето през вековете. Оказва се, че не само книгата, но и четенето като действие са се възприемали много по-различно през вековете. Написана е на достъпен език и въпреки че представлява сериозен научен труд, се чете много лесно и приятно.
"Inkheart" by Cornelia Funke ("Мастилено сърце")
http://www.amazon.com/Inkheart-Cornelia-Funke/dp/0439709105/sr=8 … =UTF8&s=books
Едно от най-големите ми открития тази година. Корнелия Функе е детска писателка, и аз причислявам книгите й към детската класика. "Мастилено сърце" е от ранга на "Приказка без край" на Михаел Енде, например. Безкрайно интересна история за едно момиченце, чийто баща така прекрасно чете на глас, че с гласа си съживява герои от книгата, която чете. Разбира се, тези герои не са много добри и създават много неприятности. Освен страхотния сюжет, в книгата има скрити интересни разсъждения за творческия свят на писателя, за реалността и фантазията. И най-вече, това е приказка за всички малки и големи, които знаят какво е да бъдеш погълнат от една хубава книга!
"Золотой теленок" от Илф и Петров- класика, която не се нуждае от коментар. Гениална сатира!
Имаше, разбира се, и много други хубави книги, като истанбулските мистерии на Барбара Нейдъл (единствените криминалета, които мога да понеса!), историческите романи на Филипа Грегъри (английска писателка, която за съжаление все още не е превеждана у нас), и три пре-прочетени- за кой ли път!-книги: "Името ми е Червен" на Орхан Памук, "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, и "Лайла" на Робърт М. Пърсиг.
"Ти не си като другите майки" от Ангелика Шробсдорф
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=334 … =1IDN1&cms=25
- вълнуващ разказ на една писателка за нейната майка. Ангелика Шробсдорф е немска еврейка, която е силно свързана с България, тъй като емигрират тук с майка си по време на гоненията срещу евреите. Харесах книгата, защото обичам разкази за женски съдби, особено когато са поднесени с майсторство и тънък психологически усет. Специално при тази книга удивлява способността на авторката да вижда по този начин собствената си майка с всичките й недостатъци и изключителни качества.
"Лунен дворец" от Пол Остър
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=201 … =1IDN1&cms=25
-Пол Остър е сред любимите ми автори. Книгата ме грабна, както и останалите му романи, с типичните тайнствени истории, които започват уж незначително, а после те увличат и повеждат към интригуващи тайнства.
"Кафка на плажа" от Харуки Мураками
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=376 … =1IDN1&cms=25
-за тази книга доста говорихме тук, в клуба. За мен тя е един от най-хубавите романи на Мураками.
"Да прекосиш Африка- 14 000 километра по стъпките на първите хора ( част 1)- Александър и Соня Пусен
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=361 … =1IDN1&cms=25
-забележително пътешествие на една семейна двойка от Франция, които прекосяват цяла Африка пеша, повтаряйки символично пътя на първите примитивни хора. Написана много увлекателно, с много хумор и разбиране, и с чудесни истории за приятелства.
"Да прекосиш Африка"- част 2
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=383 … =1IDN1&cms=25
"История на четенето" от Алберто Менгел
http://www.mobilis.bg/shop/v2shop.asp?u=0&ext=1&sTxt=238 … =1IDN1&cms=25
-много интересна книга за историята на четенето през вековете. Оказва се, че не само книгата, но и четенето като действие са се възприемали много по-различно през вековете. Написана е на достъпен език и въпреки че представлява сериозен научен труд, се чете много лесно и приятно.
"Inkheart" by Cornelia Funke ("Мастилено сърце")
http://www.amazon.com/Inkheart-Cornelia-Funke/dp/0439709105/sr=8 … =UTF8&s=books
Едно от най-големите ми открития тази година. Корнелия Функе е детска писателка, и аз причислявам книгите й към детската класика. "Мастилено сърце" е от ранга на "Приказка без край" на Михаел Енде, например. Безкрайно интересна история за едно момиченце, чийто баща така прекрасно чете на глас, че с гласа си съживява герои от книгата, която чете. Разбира се, тези герои не са много добри и създават много неприятности. Освен страхотния сюжет, в книгата има скрити интересни разсъждения за творческия свят на писателя, за реалността и фантазията. И най-вече, това е приказка за всички малки и големи, които знаят какво е да бъдеш погълнат от една хубава книга!
"Золотой теленок" от Илф и Петров- класика, която не се нуждае от коментар. Гениална сатира!
Имаше, разбира се, и много други хубави книги, като истанбулските мистерии на Барбара Нейдъл (единствените криминалета, които мога да понеса!), историческите романи на Филипа Грегъри (английска писателка, която за съжаление все още не е превеждана у нас), и три пре-прочетени- за кой ли път!-книги: "Името ми е Червен" на Орхан Памук, "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, и "Лайла" на Робърт М. Пърсиг.
Моми4ета,
бихте ли ми препорь4али някоя книга за бременност, която сте про4ели и ви е впе4атлила и помогнала, както и сайт от който да си я порь4ам по Интернет.Разглеждах виртуалните книжарници, намерих много книги, но незнам коя наистина е добра и си струва и сьдьржанието и парите.
Благодаря ви предварително
бихте ли ми препорь4али някоя книга за бременност, която сте про4ели и ви е впе4атлила и помогнала, както и сайт от който да си я порь4ам по Интернет.Разглеждах виртуалните книжарници, намерих много книги, но незнам коя наистина е добра и си струва и сьдьржанието и парите.
Благодаря ви предварително
Оранжево небето, книгата за бременността от която съм най-доволна е на Лоранс Перну - Аз чакам дете. Моята беше едно старо издание, купих си я от антикварна книжарница.
После четох и други но тази е от която четях съвети за проблемите си и най-много ми хареса.
Мисля, че има и по-ново издание.
На прима виста от гугъл излезе това:
http://www.helikon.bg/book.php?book_id=32254
Гледам че четете все нови и непознати за мен книги. За съжаление последните няколко години книги чета само взети от бибилиотеката, а там не съм попадала на тези автори и заглавия.
Няма ли някой мама от Варна, която да ми заеме нещо от тези книги които обсъждате.
После четох и други но тази е от която четях съвети за проблемите си и най-много ми хареса.
Мисля, че има и по-ново издание.
На прима виста от гугъл излезе това:
http://www.helikon.bg/book.php?book_id=32254
Гледам че четете все нови и непознати за мен книги. За съжаление последните няколко години книги чета само взети от бибилиотеката, а там не съм попадала на тези автори и заглавия.
Няма ли някой мама от Варна, която да ми заеме нещо от тези книги които обсъждате.
Оранжево небето, не бих могла да ти дам съвет за книга за бременността. Бяха ми дали назаем една, която обаче така и не прочетох. Много ми харесва поредицата "Какво ви очаква..."/ до момента са излезли ... през първата година на живота на детето, ... през втората и третата година на детето/, но все още няма издадена от тази поредица на български език книга за бременността, освен мисля че една, свързана с храненето на бременната жена.
Споделете повече впечатления за "Кафка на плажа". Що за книга е? Не си спомням някой да е споделил по-подробни впечатления...
Споделете повече впечатления за "Кафка на плажа". Що за книга е? Не си спомням някой да е споделил по-подробни впечатления...
А за книгите на Сю Монк Кид...
Ето част от рецензиите за двете книги, излезли на български език:
За "Тайният живот на пчелите" - Изключителният дебют на Сю Монк Кид се превърна в истински феномен. За първи път в историята на книгоиздаването една и съща книга заема първото или второто място сред бестселърите в меки корици цели три години!
Дните на Лили Оуенс минават под знака на мъчителния спомен за убийството на майка й. Когато това се случва, тя е само на четири. Единствените близки хора, които й остават, са Розалин, грижила се за нея след загубата на майка й, и неотстъпчивия й баща.
И за "Престолът на русалката" - Eдновременно магически и твърде реалистичен роман, изследващ превратностите на капризната съдба, в един миг променяща удобното ни съществуване.
След двайсетгодишен щастлив брак Джеси Съливан предприема неочаквано бягство от рутината на семейния живот. Тя смята, че има всичко, от което се нуждае – верен съпруг с чудесна професия, дъщеря в колеж, прекрасна къща. Внезапно повикана на острова, където се е родила, за да се погрижи за ексцентричната си майка, която нарочно си е отрязала един пръст, Джеси е обзета от ужасен страх – майка й бавно полудява. И от събудилото се чувство за вина, че лулата, която навремето е подарила на баща си, е причинила взрива на лодката му и неговата смърт. Съвсем не очаква, че ще се влюби отчаяно и силно. И то в бенедиктински монах.
Този мъдър и нежен разказ за островите на вдъхновението и параклисите на вярата, където в един или друг момент попада душата на всеки от нас, деликатно напомня на “Мостовете на Медисън” и романите на Пат Конрой. “Престолът на русалката” отново доказва таланта на Сю Монк Кид, чийто първи роман “Тайният живот на пчелите” се превърна в литературен феномен – за пръв път в историята на книгоиздаването една и съща книга заема първото или второто място сред бестселърите в меки корици вече 140 седмици. Новият й роман е на път да предизвика още по-голям възторг.
Какво ми хареса на мен в книгите... Че се четат лесно, но не са повърхностни. Че звучат някак истински. Че ме трогнаха и развълнуваха. А и стилът на авторката ми допадна много. Има автори, които чета много лесно. Които имат стил, който в нито един момент не събужда в мен някакво раздразнение - дали заради твърде дългите или твърде късите изречения, дали заради твърде многото пряка реч или пък липсата на такава и т.н. Сю Монк Кид пише по мой вкус - дори и самите книги да не ми бяха харесали, начинът и на писане щеше да ми допадне.
Ето част от рецензиите за двете книги, излезли на български език:
За "Тайният живот на пчелите" - Изключителният дебют на Сю Монк Кид се превърна в истински феномен. За първи път в историята на книгоиздаването една и съща книга заема първото или второто място сред бестселърите в меки корици цели три години!
Дните на Лили Оуенс минават под знака на мъчителния спомен за убийството на майка й. Когато това се случва, тя е само на четири. Единствените близки хора, които й остават, са Розалин, грижила се за нея след загубата на майка й, и неотстъпчивия й баща.
И за "Престолът на русалката" - Eдновременно магически и твърде реалистичен роман, изследващ превратностите на капризната съдба, в един миг променяща удобното ни съществуване.
След двайсетгодишен щастлив брак Джеси Съливан предприема неочаквано бягство от рутината на семейния живот. Тя смята, че има всичко, от което се нуждае – верен съпруг с чудесна професия, дъщеря в колеж, прекрасна къща. Внезапно повикана на острова, където се е родила, за да се погрижи за ексцентричната си майка, която нарочно си е отрязала един пръст, Джеси е обзета от ужасен страх – майка й бавно полудява. И от събудилото се чувство за вина, че лулата, която навремето е подарила на баща си, е причинила взрива на лодката му и неговата смърт. Съвсем не очаква, че ще се влюби отчаяно и силно. И то в бенедиктински монах.
Този мъдър и нежен разказ за островите на вдъхновението и параклисите на вярата, където в един или друг момент попада душата на всеки от нас, деликатно напомня на “Мостовете на Медисън” и романите на Пат Конрой. “Престолът на русалката” отново доказва таланта на Сю Монк Кид, чийто първи роман “Тайният живот на пчелите” се превърна в литературен феномен – за пръв път в историята на книгоиздаването една и съща книга заема първото или второто място сред бестселърите в меки корици вече 140 седмици. Новият й роман е на път да предизвика още по-голям възторг.
Какво ми хареса на мен в книгите... Че се четат лесно, но не са повърхностни. Че звучат някак истински. Че ме трогнаха и развълнуваха. А и стилът на авторката ми допадна много. Има автори, които чета много лесно. Които имат стил, който в нито един момент не събужда в мен някакво раздразнение - дали заради твърде дългите или твърде късите изречения, дали заради твърде многото пряка реч или пък липсата на такава и т.н. Сю Монк Кид пише по мой вкус - дори и самите книги да не ми бяха харесали, начинът и на писане щеше да ми допадне.
Споделете повече впечатления за "Кафка на плажа". Що за книга е? Не си спомням някой да е споделил по-подробни впечатления...
Та ето какво накратко. Това е книга към 600 стр., която обаче трудно оставяш настрани (под предлог за после). Начинът му на писане мога да определя като японец с американски акцент (мисля, че се схваща мисълта ми). Всъщност, това е роман, който те поставя в ситуация на "това пък какво означава ?"- но си усмихнат, докато си задаваш въпроса. Готови отговори авторът не дава. Историята е странна, въпреки, че е някак сюрреалистична, има сюжет. Ученикът Кафка бяга от дома си (за да избегне проклятиетио на злото) и попада в частна библиотека, където среща интересни и странни персонажи - библиотекар, който чете живота през символи и един старец, който говори с котки и с отвъдното. Персонажите ни се представят като обикновени хора, т.е. няма нищо мистично и необичайно в това, че те са такива! Момчето се влюбва в една дама там...Ами простичък сюжет със сложни характери. Това е метафизичен роман за душата и просветлението (което преминава през четящият).
Книгата ми допада повече от "Норвежка гора"; "Спутник..."- не съм чела, а в момента чета на английски неговата книга "Dance, dance, dance" и разкази...
Аз май вече казах, че гледах една презентация на "Кафка на плажа" и доста ме заинтригува, обаче не я намерих в книжарниците. Сега след впечатленията на Ив, ще я потърся пак.
Опитах се да си направя равносметка на прочетените през изминалата година книги и се оказа, че това е доста трудно, поради простата причина, че на някои не им помня заглавията. Четох една много дебела книга, която много ми хареса, ама не й помня нито името нито автора. Срам. Действието се развиваше в Рим и се разказваше за огромен заговор, в който участваха Английският Крал, турците и кой още не помня, заговорът беше доста заплетен и включваше пускането на чума като "биологично оръжие", или поне съвременните разбирания за това. Ставаше въпрос, че Кралят на Англия има противоваксина за чумата и ще я пусне в Рим, за да свали императора и разни други работи, доста беше заплетена, главните герои минаваха "под" Рим и ходиха да шпионират един лекар. Абе много беше интересна, ако някой се сети как се казва.........
Другата беше на Фредерик Форсайт, пак не й помня заглавието, разказваше се за един бивш войник от Виетнам, който беше станал ловец на глави и търсеше убийците на един доброволец в Косово, син на високопоставен сенатор американец, май беше. Прочетох я на един дъх, много увлекателно беше написана, имаше сложни характери и интересни сюжетни линии.
Една друге четох за Египет, ама нещо не ме впечатли особено.
Шифърът на Леонардо. Истъркана тема. Няма да коментирам.
Фредерик Форсайд- "Денят на Чакала", малко бозава ми се стори, твърде криминална и в същото време ясна от самото начало.
Три книжки на Паулу Коелю, лично мен този писател ме заинтригува. Трите книги бяха твърде различни една от друга. Най-много ми хареса "Демонът на Синьорита Прим" Интригуващ разказ за борбата между доброто и злото в човешката душа, как съжителстват заедно и едното черпи сили от другото. Много ми хареса.
Елизабет Костова- "Историкът". За Дракула. На мен ми хареса. Интересен стил на писане, показва историческата страна на легендата. Главните герои пътешестват от страна в страна в търсене на свой приятел, за когото предполагат, че е отвлякан от Дракула.
Стайнбек- "За мишките и хората"- затрогваща история на един огромен човек с душа на дете.
"Името ми е Червен" нещо май ще остане за догодина. Не можа да ме грабне тоз автор и това е. Не, че не ми харесва, ама малко ми е постен. Аз не съм и напреднала много де. Сега съм на мястото където говори смъртта, тя хубаво говори, едно такова бавничко и провлачено й тече разказа, но нищо интересно не казва. Май това, което ми идва в повече е ислямът. Макар, че е интересно да разбереш, че това което го има в християнството, го има и при мюсюлманите, всеки наш ангел си има аналог при тях. А и в крайна сметка нали бог е любов и всички религии това проповядват.
Май това са. Благодаря на тези, които имаха търпението да ме изчетат.
Опитах се да си направя равносметка на прочетените през изминалата година книги и се оказа, че това е доста трудно, поради простата причина, че на някои не им помня заглавията. Четох една много дебела книга, която много ми хареса, ама не й помня нито името нито автора. Срам. Действието се развиваше в Рим и се разказваше за огромен заговор, в който участваха Английският Крал, турците и кой още не помня, заговорът беше доста заплетен и включваше пускането на чума като "биологично оръжие", или поне съвременните разбирания за това. Ставаше въпрос, че Кралят на Англия има противоваксина за чумата и ще я пусне в Рим, за да свали императора и разни други работи, доста беше заплетена, главните герои минаваха "под" Рим и ходиха да шпионират един лекар. Абе много беше интересна, ако някой се сети как се казва.........
Другата беше на Фредерик Форсайт, пак не й помня заглавието, разказваше се за един бивш войник от Виетнам, който беше станал ловец на глави и търсеше убийците на един доброволец в Косово, син на високопоставен сенатор американец, май беше. Прочетох я на един дъх, много увлекателно беше написана, имаше сложни характери и интересни сюжетни линии.
Една друге четох за Египет, ама нещо не ме впечатли особено.
Шифърът на Леонардо. Истъркана тема. Няма да коментирам.
Фредерик Форсайд- "Денят на Чакала", малко бозава ми се стори, твърде криминална и в същото време ясна от самото начало.
Три книжки на Паулу Коелю, лично мен този писател ме заинтригува. Трите книги бяха твърде различни една от друга. Най-много ми хареса "Демонът на Синьорита Прим" Интригуващ разказ за борбата между доброто и злото в човешката душа, как съжителстват заедно и едното черпи сили от другото. Много ми хареса.
Елизабет Костова- "Историкът". За Дракула. На мен ми хареса. Интересен стил на писане, показва историческата страна на легендата. Главните герои пътешестват от страна в страна в търсене на свой приятел, за когото предполагат, че е отвлякан от Дракула.
Стайнбек- "За мишките и хората"- затрогваща история на един огромен човек с душа на дете.
"Името ми е Червен" нещо май ще остане за догодина. Не можа да ме грабне тоз автор и това е. Не, че не ми харесва, ама малко ми е постен. Аз не съм и напреднала много де. Сега съм на мястото където говори смъртта, тя хубаво говори, едно такова бавничко и провлачено й тече разказа, но нищо интересно не казва. Май това, което ми идва в повече е ислямът. Макар, че е интересно да разбереш, че това което го има в християнството, го има и при мюсюлманите, всеки наш ангел си има аналог при тях. А и в крайна сметка нали бог е любов и всички религии това проповядват.
Май това са. Благодаря на тези, които имаха търпението да ме изчетат.
Препоръчани теми