лъжете ли понякога?прощавате ли лесно когато ви излъжат?има ли такова нещо като" благородна лъжа"?
- Публикувана: 12 окт. 2006, 11:59 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2006, 16:05 ч.
за лъжата
Ами честно да си кажа умишлено не го правя 
Но по някога се налага да се слъгне например:
-Добро утро(ми казва някой) .....а на мен не ми е добро да речем,но и аз му отвръщам с -Добро утро- и така в такива случаи
След като го е измислил народа това "благородна лъжа "сигурно го има
Но по някога се налага да се слъгне например:
-Добро утро(ми казва някой) .....а на мен не ми е добро да речем,но и аз му отвръщам с -Добро утро- и така в такива случаиСлед като го е измислил народа това "благородна лъжа "сигурно го има
Последният път когато излъгах 
... баща ми ме накара да изпиша една 10-листова тетрадка с "Аз повече няма да лъжа!" 
Беше преди около 35 години 
и от тогава ... просто премълчавам ... 
Не понасям да ме лъжат ... обижда ме, сякаш съм глупак ...
"Благородна лъжа" - не знам ... чувал съм за издаването на две епикризи, една реална, друга за пред пациента ... навярно е благородно, но ... аз лично ще искам да знам истината за себе си и ... не бих приел "благородната лъжа" ...
... баща ми ме накара да изпиша една 10-листова тетрадка с "Аз повече няма да лъжа!" Беше преди около 35 години и от тогава ... просто премълчавам ... Не понасям да ме лъжат ... обижда ме, сякаш съм глупак ...
"Благородна лъжа" - не знам ... чувал съм за издаването на две епикризи, една реална, друга за пред пациента ... навярно е благородно, но ... аз лично ще искам да знам истината за себе си и ... не бих приел "благородната лъжа" ...
Няма нужда от силни думи или от крайни изявления.
В живота се случва всичко - и да излъжеш, и да те излъжат, и да сгрешиш, и да простиш... Монетата винаги има две страни и не е случайно това, че " Умният човек не се обижда, прави си изводи!"
А да сте чували :" Тебе лъжа, мене истина !"
В живота се случва всичко - и да излъжеш, и да те излъжат, и да сгрешиш, и да простиш... Монетата винаги има две страни и не е случайно това, че " Умният човек не се обижда, прави си изводи!"
А да сте чували :" Тебе лъжа, мене истина !"
). 
Случвало се е да спестявам някои неща
Сигурно съм много недостойна, но лъжа По-скоро премълчавам или преувеличавам, при това много често с напълно ясното съзнание, че това е лъжа. Понякога избирам лесния начин и така си постигам целите. Дали за важни или маловажни неща - не знам, зависи от камбанарията. Не лъжа мъжа си и детето си. С тях сме едно цяло. С другите - гледам да оцелявам.
Да, прощавам "социалните" лъжи, както на себе си, така и на другите.
По-скоро премълчавам или преувеличавам, при това много често с напълно ясното съзнание, че това е лъжа. Понякога избирам лесния начин и така си постигам целите. Дали за важни или маловажни неща - не знам, зависи от камбанарията. Не лъжа мъжа си и детето си. С тях сме едно цяло. С другите - гледам да оцелявам.Да, прощавам "социалните" лъжи, както на себе си, така и на другите.
Никой не обича да бъде лъган. Аз пък мразя и когато ме лъжат глупаво. Да лъжеш си е цяло изкуство, затова ме дразнят хора, които въпреки, че не го умеят, го правят. От малка ми се налагаше да измислям оправдания за пред нашите за постъпките на по-голямата ми сестра. Те са доста умни и досетливи хора, така че беше предизвикателство да успееш да скалъпиш нещо, на което да повярват. 
Станах доста добра, въпреки че от доста време ми се е налагало да лъжа само веднъж.
Основната ми мисъл е, че когато лъжеш, трябва да оцениш и уважиш излъгания поне с това да измислиш добре лъжата. Другото си е направо двойна обида! А на мен ми се е налагало дори да се правя, че вярвам!
Станах доста добра, въпреки че от доста време ми се е налагало да лъжа само веднъж. Основната ми мисъл е, че когато лъжеш, трябва да оцениш и уважиш излъгания поне с това да измислиш добре лъжата. Другото си е направо двойна обида! А на мен ми се е налагало дори да се правя, че вярвам!
Не лъжа и мразя да ме лъжат ... понякога когато ме е страх да кажа истината, си повтарям непрекъснато, че никой не бива да живее в лъжа, повтарям си го дотогава, докато набера достатъчно смелост и в едно изречение я изтърся - цялата истина ...
но нямам предвид клюкарска работа ... в такива случаи премълчавам и не взимам отношение ..
но нямам предвид клюкарска работа ... в такива случаи премълчавам и не взимам отношение ..
лъжете ли понякога?прощавате ли лесно когато ви излъжат?има ли такова нещо като" благородна лъжа"?
Не лъжа и мразя да ме лъжат. Единственото нещо, което не бих простила е лъжата - не виждам просто симсъл от нея.
лъжата си е лъжа, каквато и да е: черна, бяла, долна, горна, безочлива, със-очлива, благородна или от неблагороден произход... остава си лъжа.
Така си е.
На всички ни се е налагало да излъжем понякога. Кога с користна цел, кога съвсем невинно. Ежедневието ни е пълно с лъжи, като започнем от обещания за по-добър живот като влезем в ЕС и стигнем до обещанията, давани ни от управляващите, за да бъдат избрани - всички тези обещания са един вид лъжи, защото никой няма намерение да ги изпълнява.
На работата ни се налага ежедневно да излъжем - я данъчните, я клиенти, я контрагенти... Съмнявам се да има хора, които показват 100% приходите от труда си и да ги делят с държавата.
Но важното е вкъщи да си почиваме от тези отрицателни емоции и да сме ако не на 100, то поне на 95% честни и откровени с близките си.
За себе си мога да кажа ДА - аз лъжа, но навън - просто живота ми го налага, но вкъщи не толерирам лъжата, премълчавам понякога, но си налагам да не лъжа.
На работата ни се налага ежедневно да излъжем - я данъчните, я клиенти, я контрагенти... Съмнявам се да има хора, които показват 100% приходите от труда си и да ги делят с държавата.
Но важното е вкъщи да си почиваме от тези отрицателни емоции и да сме ако не на 100, то поне на 95% честни и откровени с близките си.
За себе си мога да кажа ДА - аз лъжа, но навън - просто живота ми го налага, но вкъщи не толерирам лъжата, премълчавам понякога, но си налагам да не лъжа.
По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.
Знаеш, ли замислям се, че от както съм с моя сладур /1,5 год/ никога не съм го лъгала и много пъти съм му казвала, че не искам да ме лъже и това да ме излъже не бих му го простила.Но в интерес на истината знае ли човек какво може да стане.Май съм прекалено крайна и всъщност и аз не си вярвам.А за благородната лъжа - 
, стига да е наистина благородна.
, стига да е наистина благородна.
Единствено "благородната лъжа" приемам, ако наистина Е благородна. Да, има такава за мен -- пример: Когато майка ми влезе в болница и не се знаеше ще се оправи ли... беше преди години, баба ми се обади от село... излъгахме, че е отишла до магазина и затова не може да отговори по телефона. Жената просто щеше да получи инфаркт по телефона, ако беше научила, там е и сам-сама, няма кой да я успокои, щеше да полудее. След няколко дни майка ми се подобри и тогава й казахме истината, вуйчо ми беше на село при нея и я докара, поне жената не беше сама. Това е благородна лъжа за мен. Без ония "мъжки изцепки". 
Иначе съм лъгала, но не за нещо сериозно.
Иначе съм лъгала, но не за нещо сериозно.
По-лесно прощавам изневяра, отколкото лъжа. Това ограбва доверието.
Изневярата не е ли лъжа? Ако питаш мен - доста сериозна! Не е въпросът в това дали излъганият ще разбере за нея, а в самият акт - ограбване на доверието.
Какво е благородна лъжа? Благородна за кого, през чии очи преценена като такава? За мен може да е благородна, но за излъганият...дали?
Случвало ми се е да излъжа, нормален човек съм. И да прикривам истината също (не и благородно). Не се гордея с това в никакъв случай, но чувството за самосъхранение, което притежава абсолютно всяко човешко същество - надделява.
Винаги, абсолютно винаги съм предпочитала и държала да чуя/видя истината, колкото и болезнена да е тя. Лъжата само може да забави нещата, не и да ги промени. За пореден път ще кажа, че за мен важи принципът "Право куме в очи!".
за лъжата...какво за лъжата,ами лъгала съм да.и мен са ме лъгали.има лъжи които обаче не толерирам и си взимам мерки каквито аз намеря за необходими.
ама като си на 15 (години не ракии) и казваш ,че ще преспиш у Катето,а всъщност няма да стане така-има си ситуации които си изискват лъжене и то здраво
ама като си на 15 (години не ракии) и казваш ,че ще преспиш у Катето,а всъщност няма да стане така-има си ситуации които си изискват лъжене и то здраво
Не,не лъжа,но не защото понякога не ми се е искало,а просто ,защото не мога.
Не мога да си представя,че ще излъжа някой и после ще си живея спокойно,само при мисълта ми става гадно.Не обичам и мен да ме лъжат.
Привърженик съм на чистите отношения "право куме в очи",пък каквото ще да става,мисля ,че таак е редно.
Не мога да си представя,че ще излъжа някой и после ще си живея спокойно,само при мисълта ми става гадно.Не обичам и мен да ме лъжат.
Привърженик съм на чистите отношения "право куме в очи",пък каквото ще да става,мисля ,че таак е редно.
Не обичам нито да лъжа, нито да ме лъжат. Ще излъжа, ако кажа, че не съм лъгала никога в живота си. Правила съм го, макар и много рядко. По принцип не лъжа. Дори съм прекалено откровена с хората. В работата ми понякога се налага да излъжа, за да успея за си я свърша. Иначе често ми се налага да премълчавам особено на работното си място, за да не се впускам в интриги с колегите.
Мога да премълча, но не лъжа, мразя и да ме лъжат.
лъжата .... не мисля, че има човек, който да не лъже ... по една или друга причина, даже със съвсем благовидни предлози... ако ми е лошо и не искам да тревожа близките, ами на въпроса отговарям, че ми е добре, защото знам, че ще се оправя... ако ми е тревожно и знам, че това са само мои тревоги и няма как да ми помогнат - пак така.
... когато казваш на някой болен, че изглежда добре... за да вдъхнеш кураж
... когато казваш на детето, че нещото, което не му е полезно е свършило (шоколад, например)...
... когато казваш, че не си гладен на любезната домакиня, за да не обидиш положените и усилия за вечерята...
... когато... има много случаи, когато го правя с подобни добри намерения... сигурно не е правилно, но пътят на мисълта винаги избира кратките пътища и лъжата се оказва често такъв...
за сериозни неща ... там лъжата е недопустима по никакъв начин
... когато казваш на някой болен, че изглежда добре... за да вдъхнеш кураж
... когато казваш на детето, че нещото, което не му е полезно е свършило (шоколад, например)...
... когато казваш, че не си гладен на любезната домакиня, за да не обидиш положените и усилия за вечерята...
... когато... има много случаи, когато го правя с подобни добри намерения... сигурно не е правилно, но пътят на мисълта винаги избира кратките пътища и лъжата се оказва често такъв...
за сериозни неща ... там лъжата е недопустима по никакъв начин
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.
Много точно казано/написано!!!
Искрени поздравления и благодарности, че ми спести писането - к`во пиеш, да те черпя едно виртуално!
