за лъжата

  • 3 873
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 409
Не,не лъжа,но не защото понякога не ми се е искало,а просто ,защото не мога.
Не мога да си представя,че ще излъжа някой и после ще си живея спокойно,само при мисълта ми става гадно.Не обичам и мен да ме лъжат.
Привърженик съм на чистите отношения "право куме в очи",пък каквото ще да става,мисля ,че таак е редно.

# 31
  • София
  • Мнения: 2 381
Не обичам нито да лъжа, нито да ме лъжат. Ще излъжа, ако кажа, че не съм лъгала никога в живота си. Правила съм го, макар и много рядко. По принцип не лъжа. Дори съм прекалено откровена с хората. В работата ми понякога се налага да излъжа, за да успея за си я свърша. Иначе често ми се налага да премълчавам особено на работното си място, за да не се впускам в интриги с колегите.

# 32
лошо нещо е лъжата.както прочетох по-горе с нея нещата само се забавят малко ,но не се променят.ако ти се налага да излъжеш ,то тогава го направи добре - от уважение към лъгания , защото в живота и без това не може. Confused

# 33
  • Мнения: 3 248
Не лъжа по принцип. Peace
В благородните лъжи не вярвам (или поне в 95% от тях). Rolling Eyes
Ако ме излъжат ... много трудно ми е да простя. Истински рядко прощавам. Винаги ми остава едно на ум, което малко или много влияе на взаимоотношенията между мен и лъжеца. Confused

# 34
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Мога да премълча, но не лъжа, мразя и да ме лъжат.
Peace

# 35
  • Мнения: 634
стремя се да не лъжа, но се хващам, че доста преувеличавам  Embarassed

# 36
  • Мнения: 4 806
лъжата .... не мисля, че има човек, който да не лъже ... по една или друга причина, даже със съвсем благовидни предлози... ако ми е лошо и не искам да тревожа близките, ами на въпроса отговарям, че ми е добре, защото знам, че ще се оправя... ако ми е тревожно и знам, че това са само мои тревоги и няма как да ми помогнат - пак така.
... когато казваш на някой болен, че изглежда добре... за да вдъхнеш кураж
... когато казваш на детето, че нещото, което не му е полезно е свършило (шоколад, например)...
... когато казваш, че не си гладен на любезната домакиня, за да не обидиш положените и усилия за вечерята...
... когато... има много случаи, когато го правя с подобни добри намерения... сигурно не е правилно, но пътят на мисълта винаги избира кратките пътища и лъжата се оказва често такъв...

за сериозни неща ... там лъжата е недопустима по никакъв начин

# 37
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Да, лъжа. Ама от добри чувства!  Wink

# 38
  • Мнения: 4 555
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.

# 39
  • Мнения: 1 006
Ох, аман от съвършенство и блясък!
Лъжа, когато преценя, че ситуацията го изисква. И да, има благородна лъжа, по-горе беше даден изключително точен пример за такава (от Misty).
Не съм злонамерена и не правя нищо с цел да навредя на някого. Лъжа, когато сметна, че не искам да дам отговор, а не ми се влиза в конфликт с човека, който смята, че този отговор му се полага. Най-често това е майка ми.
Също и когато някой иска да разбере нещо за личния ми живот, а аз нямам желание да му го кажа.
(Има сутуации, в които с отказ да отговориш се подразбира истинския отговор, затова прибягвам до измислен такъв. Естествено, случва се адски рядко.)
Не лъжа за други хора, нито с цел да ги злепоставям, нито с цел интриги. Това наистина си е мръснишко.
Макар че интригантсвото не е задължително да е свързано с лъжене. Може да казваш истината и в същото време с реплика, извадена от контекст или с изопачено тълкуване, да направиш много по-мръсно, отколкото с лъжа.
Така че лъженето е гадно, когато имаш интригантски характер и си злонамерен. Не обичам да се слагат нещата под общ знаменател, да се обобщава и да се заклеймява на поразия. Не ми харесва култа към истината на всяка цена, защото истинското зло е в интригантството и злонамереността, а истината често е въпрос на интерпретация и често е субективна.


Много точно казано/написано!!!
Искрени поздравления и благодарности, че ми спести писането - к`во пиеш, да те черпя едно виртуално!  bouquet

# 40
  • Мнения: 4 555
Хех, чак сега го виждам това Simple Smile
Една биричка ще ми дойде добре

# 41
  • Мнения: 4 111
Не мога и не мога да лъжа. Опитам ли за "благородствам"  Embarassed проличава ми от хеликоптер. Някой път трябва, налага се, било то за постигане на цели, било то за да предпазим някого, но смотаното си е смотано.  Outta Joint

Общи условия

Активация на акаунт