Малко размисли и въпроси...

Наистина е тъжно, че повечето мами, които имат достъп до толкова много информация не се възполват от нея. И аз вече повече от година се опитвам да насърча млади майки, които познавам, да кърмят по-дълго децата си, но не срещам особен интерес. Всички казват "ами няма" и толкоз. Водя ежемесечна борба с педиатърката, защото не е наясно с въпросите за дългото кърмене и късното захранване. Всичко трябва да започне да се променя от педиатрите. Те все пак са лекарите и на тях е редно да се има доверие, а те са дистрибутори на АМ.

И мен вече ме гледат като полезно изкопаемо.

Така е за съжаление. Но все пак на 100 майки да обясниш и само две да послушат пак е нещо!

Аз не съм влизала много отдавна в августовската тема, моето зайче се роди на 24 Август, ама искрено ме изненадва това, което пишеш.  Аз пък се чудя как да успея да кърмя и след догодина по това време, че кърмя и баткото, а той ще тръгва на прискуул. 

В нашата юлската дружина (миналогодишната) почти няма мама, дето да не е кърмила  Повечето кърмихме и след годинката, а някои продължават и до сега.  Но около мен майките наистина масово нямат желание да кърмят, не мога да си обясня защо. Естествено, оправданието на всички е, че са нямали кърма, но както тук знаем, това не е аргумент!  Аз съм се отказала да се "боря" - всеки си има глава на раменете и достъп до информация, ако я иска - а най-вече майчински инстинкт кое е най-добро за детето. Ако няма воля и мотивация да потърси, да се позамисли, да следва инстинктите си, това си е нейна работа. Аз не съм добрата фея, раздаваща благо, което стъпкват в калта...

Аз пък изчетох доста книги докато бях бременна.Във всяка една от тях пишеше, че да кърми или да не кърми е право на избор на всяка млада майка и тя не бива да се чувства виновна което и да избере.И естествено, че майчиното мляко е най-добрата храна за бебето.Не бива майки, които са успели да кърмят дълго децата си да бъдат толкова критични към тези, които не го правят.В повечето от случаите, за да не може една майка да кърми или за да спре има някаква причина, понякога дори тя е чисто психологическа, което никак не е за пренебрегване.Затова трябва да ги разберете, а не да ги упреквате.Никоя от тях не обича по-малко детето си от вас, майките, които кърмите.Аз лично страшно много исках да кърмя.Бебето ми спря да диша при раждането и 5 дни беше в кувиоз на кислород.Исках да папка моето млекце, за да може да се подсили.Още вечерта след раждането започнах да се цедя с помпа, на другия ден също.На третата сутрин се събудих с огромни и твърди гърди и много рани по зърната, които кървяха.Въпреки всичко започнах да се изцеждам и да нося коластрата на моето бебе в интензивното.На петия ден ми я дадоха и започнах да си я кърмя.Тя послушанката веднага захапа, въпреки че беше хранена с биберон.Когато се прибрахме кърменето минаваше успешно.И си мислех, че така ще е дълго време.Радвах се, че мога да дам най-доброто на бебето.В края на третия месец обаче ме налегна ужасна депресия, малката постоянно висеше на гърдите ми и постоянно плачеше.2 дни ми трябваше да разбера, че кърмата ми е спряла - напълно.Просто така.Но аз не се отказвами дни на ред я държа на гърдите си, но нищо.Рева и бъркам АМ и се чудя защо се случи на мен.От мен повече не потече и капка.Колко съм плакала и колко съм се измъчвала, колко съм висяла с детенцето на гърдите си, но освен нерви и болка, както за мен така и за бебчо, нищо друго не постигнах.В същото време една приятелка, с която ходим на разходка, кърми бебето си на точно 3 часа за по 5 мин. без да прави каквито и да било усилия, дори още редува гърдите.Всеки път искрено й завиждам за това приятно изживяване кърменето.И пак се отваря старата болка.От месец опитвам и релактация, но малката просто не иска да суче, а сърце не ми дава да я насилвам.Затова, моля ви, недейте да говорите по този начин.Вие сте късметлийки, това е безспорно, но не мислете, че една майка не може да бъде щастлива с детето си, ако не кърми, независимо как се е стигнало до там и дали го е решила сама.И не ме нападайте, защото няма да ме заболи, и без това много болка изживях.

АМи стреса също е причина за намаляване и дори спиране на кърмата. На мен ми спря абсолютно по този начин, но не е невъзможно да се върне, стига човек да има желание. Тук не става въпрос за това колко е трудно или не кърменето, а  " има ли желание или не" за кърмене, това са две много различни неща.
И на теб ти е било трудно, но сега казваш че се опитваш за релактация, аз пък имам приятелка, която каза, че  цитирам: не и се занимавало да го кърми " това" бебе.  Няма какво да коментирам повече...

Selia настина аз четох за теб и изобщо моите размисли се отнасят и за майки като теб, но изцяло в положителна насока. Ти искаш и си направила и правиш всичко възможно за да кърмиш. Повечето майки също имат желание и биха могли да кърмят. Проблема според мен е по-скоро във всички педиатри, акушери и други подобни медицински лица, които ни най-малко не подкрепят кърменето.Още от болницата много от дечицата тук се захранват с АМ и за майките е съвсем естествено да продължат и да дохранват с АМ и вкъщи. Разбира се, че не всеки ще слуша съветите давани от форума, а не педиатъра които се грижи за детето му.
    Често съм споменавала, че всеки родител според мен винаги прави всичко по силите си неговото дете да е щастливо и го обича независимо от това дали е успял да го кърми или не.
   Tandoory браво на теб !

Tandoory, ама Калин засука на гърдата ли? Извинявай за любопитството, но ми стана интересно . Помня, че му цедеше кърма всеки ден в началото.

Напоследък,дори и това,че не искаш да кърмиш,ми се струва причина. Какъв е смисъла да се изнервяш при всяко кърмене,да изнервяш и детето...най-много да си докараш нещо по-сериозно,я депресия,я друго. Някой някъде беше казал,че кърмата не е вълшебния еликсир,даващ вечен живот  По-важни са любовта,топлината,спокойствието.
И,Aila, не всички педита не насърчават кърменето...Ела я виж мойта,дума не може да стане за АМ

Може би здравето на детето ти...

Да ти кажа аз не искам да му предлагам директно от гърдата- цедя му всеки ден и давам от чаша, ама пак си е кърмене  . Притеснявам се, че ако му предложа понеже той направо изпива мляко с литри ще иска по цял ден на мен да виси и за малкото няма да остане 

Направо ме втрещи 
Аз, като редовно шпионираща из отчетните, мога да ви кажа, че МАЙСКИТЕ сме едни от най-кърмещите 
Най-много кърмачки, най-много майки познаващи библиотеката на кърмаческия, най-много се подкрепяме за кърменето и НЕдаването на добавка, вода и т.н.
Наистина доста пишещи мами почнаха да дават сокове и пюрета, но остават още МНОГО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО кърмени бебета, незахранени досега! Напоследък пишат предимно пюре-даващите  , но това не означава, че положението е като при юлките (масово им сира кърмата, при стачка се отказват) или августинките (дохранват и после отбиват...логично). Не искам никой да се засяга! Обаче като кърмачки са най-много МАЙ-ските и най-силно се подкрепят.

Исках само да ги защитя  Пак казвам - имам поглед над отчетните 2006 и затова обобщавам така 
Духи, нищо, ама нищо лошо към теб, да не се засегнеш. Щото почнах с твой цитат... Успех с вашия проблем и дано всичко приключи по-бързо 

много е важно според мен наистина да се въздейства на педиатрите.
това което ние можемд а правим е да даваме личен пример, да обясняваме защо кърмим и ксъно захранваме, пък който има желание да слуша ще чуе.
моя приятелка бещше почнала да дохранва по съвет на педи естествено , но след хилядите приказки изприказвани от мен и разпечатани статии, сега бебчо е на 4 месеца само на кърма все още без добавки и без пюренца
Мисля си също така, че тези накоит педиатрите им не са наясно с кърменето също трябва да се опитваме да им подхвърляме някои неща при всяка консултация, та дано влезат в час някой ден

Duhi - моите спомени са, че тези, които захраниха го направиха след 4-тия месец, което си е в реда на нещата. Все пак като станеш майка за първи път си доста несигурна. И слушаш каквото ти каже педиатъра. Направо е похвално как издържаха да не дадат нищо друго до 4-ти месец. Някои до 5-ти. А някои чакат 6-ти я. И огромна част от нас продължават да кърмят и да дават най-доброто от себе си за бебетата си.

Както и да е - И аз съм несигурна - особенно сега за захранването. Искам най-доброто за детето си, а самите школи си противоречат в някои неща - става въпрос за тези, които препоръчват да се захрани след 4-6 месец. Все още само чета и осмислям. Не искам да експериментирам върху детето си.