Бихте ли събирали чеиз като едно време

  • 4 503
  • 157
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 5 152
Категорично не, освен ако не става въпрос за изключително скъп сервиз и/ или кристал. За домашен текстил и дума не може да става.
Нямам деца все още, но смятам, че всяко едно семейство, което се мести в собствен дом, трябва да изгради свой почерк и свой стил. Да си избере заедно своите си неща по своя си вкус и да вложи общи средства в тях. Защо пък аз трябва да му нося чиниите и чашите?!
Ако например младите си направят кухня и трапезария в червено и черно, какво ще правят моите чинии в зелено и синьо там, които съм кътала по шкафовете? Или ще очаквам те да си направят кухня в зелено и синьо, за да ми пасва на чиниите.
При правилен подбор един едноцветен сервиз от Икеа, който иначе би се класифицирал като "обикновен" или като "ширпотреба", би могъл да изглежда страхотно, придружен от подхождащи му покривка, платнени салфетки, аксесоари. И обратното - скъп наследствен сервиз да бъде опропастен от безвкусни аксесоари. Има много красиви неща, запазени по шкафове, разбира се, но има и много красива и не чак толкова непосилно скъпа посуда по магазините.

# 46
  • Мнения: 1 688
Хубавите неща като семейни бижута, кристални чаши за вино и бренди и маслена картина
Това не е ли наследство, не чеиз? Wink

# 47
  • Мнения: 505
Catcher, това е друго нещо.
И аз имам много хубав сервиз от майка ми както и сребърни прибори. Това са неща, които се предават в семейството ни, от баба на мама, от мама на мен.
Това не е чеизът, за който говори авторката.

# 48
  • Мнения: 6 175
Хубавите неща като семейни бижута, кристални чаши за вино и бренди и маслена картина ще се ценени и желани.
Строен списък от пирони до юргани, чинно опакован в денкове и нафталинен мирис - не.
Точно така. Това бих "събирала" - бижута предавани от поколения, картини /имаме художник роднина/ ... някакви такива семейни и сантиментални неща. Но чаши, чинийки, юргани, покривчици ... никакъв шанс.

# 49
  • София
  • Мнения: 17 869
Орион, приятно ми е да се запознаем. Joy
Имам си за бяло вино, уиски и сега си търся за червено. Не мога всичко да обера все пак.
Понеже засягаш темата за чуждите майки, ще си позволя и аз да се зачудя какви са тези авторитарни родители, които си избират сами, щото "тва е моята къща и аз плащам, ти като си направиш дом, тогава ще си избираш" дори когато децата поотраснат. Винаги големи и по- скъпи неща за дома и уреди са се избирали от всички, защото всеки ще ги ползва. На мен пък са ми непонятни друг тип отношения, точно те поставят децата в дистанцирана и по- ниска позиция.

Горджи, юргани и аз не ща. Joy Ама знаете ли, в една чужбинска група наскоро хора в карантина писаха да им донесат одеяла и юргани, защото не можели да излязат да си купят от икеата. На някоя баба чеизът е бил полезен за някого.

# 50
  • Мнения: X
Блазя ти.Blush

Тук дори не знаем на колко години са децата. Няма лошо да дойде сватбата им, да питаш от какво имат нужда, да изберете заедно, ако те искат... Ама да трупаш нейде? Колко години, 10, 20, 30, за някои никога. Или на авторката така са ѝ дали, не е могла да избира, сега иска да избира тя. И то някакви банализми, не става дума за кристали и сребърни пафти от прабаба... Не знам какъв е смисълът.

# 51
  • Мнения: 4 023
Колко години, 10, 20, 30, за някои никога

Спомням си на баща ми майката как събираше някакви такива неща за внуците като се женят - докато стане време молците изядоха одялата, мишки изядоха скритите в мазето при бурканите пари, "златните" пендари се оказаха позлатени, а сребърните рамки за картини ги откраднаха цигани... Иначе голямото пазене, не може да се барат, докато не стане време за женене.

# 52
  • София
  • Мнения: 13 537
Предпочитам да ги подсигуря с жилище и образование, а другите неща да си ги купуват по вкуса си и по модата. Не съм навита да трупам ненужни вещи и да харча безсмислени пари. Едно време е нямало всичко в магазина и затова са си правили сами килими, одеяла, дрехи за години напред. Сега има всичко и не е на безбожни цени, че да не могат децата да си купят нощници, чорапи и възглавници.
Като се сетя за един огромен юрган от прабаба ми, направо ме втриса. Живеем на ТЕЦ, а това беше едно тежащо над 10 кила пухено чудовище, което никога не ползвахме, докато почна да гние.

# 53
  • София
  • Мнения: 35 280
Аз лично да си кажа, че 8 бр чисто нови родопски одеала съм дарила и след 15 г си купих две от чужд чеиз Joy

Ако ще говорим за чеиз и неговият смисъл - майката на момичето от раждането и наплита и пришива. Бащата дялка орех и дъб и кове мебели. Защото момичето всяка стая трябва да напълни с мебели и текстил, момчето трябва да даде дом.

# 54
  • Мнения: 777
В никакъв случай.След сватбата на детето предпочитам да дам пари и младите да си купят.

# 55
  • Мнения: 10 998
На децата си мога да предложа само по едно малко жилище, нищо друго...е и пари за образование...
Аз като се омъжих, получих етаж от къща -голяма и доста сервизи, чинии и чаши.
Моят характер е такъв, че не ми пука от битовизма, тоест ако ми дадеш нещо, си го ползвам. На мен ми трябват пари за парцалки, пътувания и кръчми и предпочитам, ако нещо може , да не го купувам..така че свекърва ми каквото и да ми даде, всичко си го ползвам, без значение колко е старомодно...просто си пестя пари за самолетни билети ( смешно е, но освен пътуването никакви чинии и чаши не ме зареждат). Аз на практика съм омъжена 16 години, а никога не съм си купувала сервизи, ползвам какво ми е дадено, също и чаршафи почти не си купувам,ползвам нейни, и хавлиени кърпи май не съм си купувала..а наскоро ми даде и страхотни дантелени гащи, чисто нови, купувани от приятелките и, и сега си ги нося, тя като не ще да го носи, много и здраве..
Аз никога не бих купила нищо на никой, всички са със страшни претенции, давам само пари.

# 56
  • MI
  • Мнения: 11 868
Бих, но само ценни неща като изброените горе. Не юргани и черги, разбира се. И, колкото и странно да изглежда на някои потребители, аз не живея в България, живяхме заедно и преди сватбата с ММ, но пак си донесох някои неща, които ми харесват - ленени покривки, красиви вълнени одеала (не тип родопски) и подобни. Та зависи какво се събира, ако идеята е просто да има нещо в което да се хранят смисъл няма, но ако е да им остане скъп сервиз като спомен - да.

# 57
  • Мнения: 2 658
Едно време е било друго. Нямало е от къде да се купи, а и е било въпрос на престиж момата да се омъжи с голям чеиз. Чеизът пък е вървял с голям сандък, после в по модерни времена с гардероб. Баба ми е била със сандък, майка с гардероб Blush Аз и сестра ми също имаме чеиз, събиран от бабите ни. Юргани, одеяла, чаршафи, хавлиени кърпи и по един безумен китеник, чието търговско име е " царска корона". Родопски одеала също, за къде без тях Joy  Като заживях сама взех това, онова, но повечето неща са старомодни и така си стоят неизползвани.
За моите дъщери не бих събирала нищо. Когато се отделят да живеят сами бих им помогнала с пари да си купят неща от първа необходимост. Но да купувам предварително - не. То и място нямам.

# 58
  • Мнения: 21 620
Имам готов. Направо от баба ми  и го прехвърлям по веригата докъдето стигне. Разкошни неща от естествени тъкани, килим, одеала, порцеланов сервиз в стил модерн и две ръчно рисувани нощни лампи, две дузини покривки и ленени кърпи ръчна бяла бродерия Ришельо, кенарени чаршафи, всеки поръбен с фантастични ръчно изработени дантели,  възглавници с рязана бродерия и едни малки неща плетени на една кука, които се съединяват в покривки за легло тип Пачуърк.

Всичко това стои в един разкошен скрин от масивно дърво с интарзии във вид на монограм на нейното и на дядо ми буква от името Simple Smile
От време на време ги вадя и ги гледам, но не ги ползвам, защото интериора ми е средностатистически и не е достоен за тия красоти, а обитателите му пък съвсем.

# 59
  • Мнения: 738
Докато пораснат децата, сигурно вече няма да съществува бракът като институция, та чеиз.....

Общи условия

Активация на акаунт