Паническо разстройство - 49

Човек сам трябва да осъзнае, че има проблем и да поиска помощ. Вие няма как да го убедите. Лично мое мнение, дано да греша...

Днес за мен е ад. Главоболие, световъртеж, замъглено зрение, гадене, сърцебиене, липса на концентрация, често пишкане от стрес + хипохондрия на макс. Направо съм в паника и съм на ръба да посегна към хапчетата. Явно нямат спиране тези АД. Отделно Флуанксолът не е трябвало да го пия толкова години, това стана ясно след искане на второ мнение. Пила съм го около 3г, а е трябвало няколко месеца само. Ад под небесата. Направо ме е страх да не падна и да приключа. В Спешното ли да ходя, кого да търся просто не знам.

Определено не си за спиране на хапчета. Отделно тоя флуанксол е блокирал естествените процеси на мозъка и от там проблем. Време е за ново лечение , което да поправи старото. И технически си в опасност, защото този тип синдром на отнемане наистина може да предизвика сериозен спешен здравословен проблем.

Анонимен не можеш да накараш никой да лекува ментален проблем. За съжаление човека трябва да падне на дъното, преди да поиска помощ. Да си чувал някой на бойното поле да иска помощ преди да е срещнал противника?

Всяко ново лечение започва с АД и така се въртя в един омагьосан кръг от хапчета, които явно не мога да спра. Освен да захраня "мизъка" с 5-HTP. Истината е, че ако питаш лекарите, най-добре е да си пиеш АД до живот.

И какъв е проблемът да пиеш АД доживот, ако те карат да се чувстваш нормален човек, а не развалина? Винаги ми е било интересно как хората не гледат по-добре ли са с АД, а колко време ще ги пият. Човек като е зле, продължителността на лечението му е най-малкият проблем, той просто е готов на всичко, за да се почувства отново в собствената си кожа.

Проблемът е, че натрупах кг и това води до високо кръвно. Пробвах фитнес, индивидуални програми, бягане и т.н., но не ставаше и тръгнах да търся причината. Изследванията показаха, че АД ме е докарал до инсулинова резистентност и е разбил метаболизма ми. Не си представям да продължа живота си по този начин. Да, помогнаха ми за едно, но разбиха друго. Преди АД съм нямала проблеми с теглото никакви.

Масово чета това за килограмите. Не знам какво пиете, че ги качвате, аз за 15 години не качих и грам, отделно, че пусках периодично показатели на черен дроб и всичко беше наред. Бях споделила какво съм пила и някой изкоментира колко древен препарат бил едва ли не. Което не мисля, че е важно, ако помага и няма странични ефекти. Поговорете с психиатъра да ви назначи лечение с АД, който няма такива странични ефекти.

Как се изследва инсулинова резистентност?

Стрина Калина, няма такъв антидепресант. Това ми го казвам двама лекари. В листовките пише покачване или намаляване на теглото. Никой не може да каже как ще реагира организма. Засега качвам от АД, явно ще трябва да ги спра. Инсулинова резистентност се изследва чрез вземане на кръв в един ден през определено време т.нар. натоварване с глюкоза.

На моя АД пише, че сред честите странични ефекти е свалянето на тегло, а качването е към нечестите.

Покачването на тегло не е от медикаментите или промяна в биохимията, а в увеличения апетит и похапването на повече отколкото се изразходва. Принципно при правилен режим на спорт и хранене би трябвало да няма проблеми с теглото. Това важи и без хапчета. Но ако се вгледаме в медикаментите - ИР имат много повече хора, които не приемат медикаменти никакви, отколкото пиещите примерно АД. Така ще това е някаква заблуда. С бета блокери бих се съгласил да си докараш ИР, но с друго не.

Чести, нечести, при мен е факт. И докторът кажа, че няма как да се прогнозира кой къде ще го удари АД. В петък имам час при док, да видим какво ще измисли дотогава, Дано да успея да го спра плавно и без много зор.

Здравейте, след консултацията ми с психиатър, както и очаквах ми изписа антидепресант - есцитил. Та, въпросът ми е според вас заслужава ли си да започвам да го пия? Първо, като цяло прегледа беше кратък, обясних подробно всичкo (аз имам нещо като сърдечна невроза, кардиофобия или както там се нарича, плюс екстрасистоли и отделно страх от други болести, от време на време задух и усилена тревожност), но сякаш лекарката констатира че имам паник атаки, въпреки че обясних че не е така, поне не и в смисъла, в който ПА се разбира и съм убеден че не ги получавам (поне засега) - аз когато съм разтревожен то е целодневно, няма някакъв ескалиращ момент. Но се озадачих от това, че тя напълно отхвърли варианта да пробвам някаква психотерапия, трябвало лекарства. Сега знам сега някой че ще каже че антидепресантите били много хубави, без тях не можело да се оправят нещата, трябва да се изтърпят страничните ефекти и т.н. Само че тези странични ефекти мен ще ме пратят в спешното - познавам се и  много се чудя какво да правя. На всичкото отгоре първите дни можело да ми става зле, а на мен всъщност това ми е проблема - да ми става лошо и евентуално нещо свързано със сърцето, просто се познавам и ако почна да пия това лекарство, а пък и ако се прояви някакво по-сериозно неразположение вече букавално  ще се побъркам. А и който каквото и да казва съм съвсем наясно че това са доста сериозни лекарства, наясно съм че в някои ситуации са напълно необходими, но много се чудя какво да правя аз и защо например психотерапуя да не е подходяща при състояние като моето. Съжалявам че ви занимавам пак с такива дълги коментари, но ако може някой да даде съвет.

Доста хора тук сме с инсулинова резистентност. Аз АД не съм пила.
Не мога да съм сигурна, но ИР май ми се появи от стрес. ГТРто беше първо и после се оказах с инсулинова.

b5555, ако имаш парички - започни терапия с психотерапевт. Лекарството е патерицата, но трябва да се промени нещо, за да се "излекуваш". Нещо ни е довело до това състояние и трябва да се види какво и да го променим.

Аз бях години наред под стрес и все отлагах АД, но в един момент просто реших, че трябва да взема мерки. ИР нямах, въпреки стреса, докато не започнах АД. Не казвам, че съм против тях, просто при мен освен позитиви има и много негативи, но то с много лекарства е така- едно оправяш, друго разбутваш, но в крайна сметка избираш по-малкото зло.