Получавам и доказателства. Кроткото ми и добронамерено, самодостатъчно си овенче нещо тайничко си плете и хич не ме допуска до себе си.
До вчера на всички приложени тестове в градината получавах адмирации - твоята дъщеря е предпочитан партньор в игрите, твоята дъщеря е много състрадателна, твоята дъщеря е...
И изведнъж - проблеми с дисциплината, инат, крясъци и писаци, протести всякакви...
Говоря, питам, използвам хватки всякакви, ами не ще да сподели каквото и да било и това е.
Ухилена до уши като я взимам, спокойна вкъщи..., а де!
При нас причината си мисля, че е заради вниманието, което отделяме на каката покрай първи клас.
Търся начин и време да бъда повече с малката, загубя ли доверието й сега, после нито ще намеря път към нея, нито бих й била полезна за нещо...
Vache, акъл не мога да дам. Подобно на теб се чувствам в безтегловност и само ми горчи.
Ама "Слушай сърцето си" ще е подходящо в случая. И не спирай да говориш!