До тези, чийто деца ги гледат бабите им (на децата бабите)

Отплащам се с много любов. 

Наистина хитър начин да използваш някой 

освен с дължимото внимание и любов, предоставяме и всякаква друга помощ. Определено не е малко, ако се говори в цифри, но това е най-доброто за детето и за цялото семейство.

Извинявам се ако е прозвучала грубо темата, но съм възмутена от наглостта на някои родители, които пращат децата си да ги гледат бабите, а благодарността им е само на думи, но не и на дела. Като че ли другите им са длъжни и се задоволяват само с похвали. Но когато на бабата и се наложи помощ от родителите на детето се опитват да се измъкнат - тактично разбира се.
Има и такива, които непрекъснато говорят, че искат да си гледат децата сами и никога не биха обременили бабите с тях, докато в същото време децата са при бабата, а мамата си движи живота, ходи си на работа... 
Съгласна съм, че за всички е по-добре бабата да гледа детето отколкото детегледачка или някакви външни хора. Но именно заради това според мен тази баба трябва да си получи отплатата, която да отговаря не на една запалта за детегледачка, ами доста повече. Не става въпрос за пари. Старите хора в БГ винаги имат нужда от нещо - я помощ за ремонт по къщата, я нещо друго се повредило - винаги можеш да се поинтересуваш от какво има нужда и да и се отблагодариш под формата на подарък, в добавка към любовта и доброто отношение.

Ние всички сме  тясно свързани един с друг емоционално. Отношенията ни са много приятелски, много неща правим заедно. Грижим се един зад друг, а и много внимавам да не злоупотребявам с гледането на децата - във всеки момент когато не работим те са с нас.

А кое те кара да мислиш, че си "гледам живота", докато ходя на работа? Не всички имат избор дали да ходят на работа или да си гледат детето вкъщи.
По темата-отплащаме се с определена сума /всъщност почти колкото за детегледачка, но предпочитам детето да се гледа от близък/. А другата помощ-за ремонти и услуги сме я давали и преди да се наложи да го гледа. Да поясня-от известно време детето има здравословни проблеми и препоръката на лекарите е да се гледа у дома, за да не се хронифицират.

Допълвам: Всъщност плащаме на свекърва ми, тъй като в момента няма доходи, защото очаква пенсия. Но дори да не гледаше детето, пак бихме им помагали финансово, така както и те са ни помагали, когато са имали възможност.

Безценни са родителите ни и възпитанието , което дават на децата - Благодарна съм на майка ми, че гледа неотлъчно дъщеря ми и се грижи за нея с любов, внимание и всеотдайност, на които са способни само майки и баби преки на детето!
В този смисъл тази помощ не може да се оцени в пари -  те никога не биха стигнали!
Та детето ми е 5 дни в седмицата по 9часа при баба си - винаги естествено след работа и събота и неделя детето си е при нас и гледаме в никакъв случай да не натоварваме излишно родителите си.
Заплащане би накърнило достойнството на майка ми - тя смята че човешките взаимоотношения не могат да се мерят в пари и така ме е учила и мен  - дори когато съм искала да давам пари за храна на детето, тя се обижда и казва - какво, не можем да изхраним внучето си ли?
Опитваме се да се отблагодаряваме по всякакъв друг човешки начин - помагаме им винаги когато и както можем, с най-различни неща, от каквото имат нужда - ремонти, пренасяне на нещо, всичко - и подаряваме при всеки възможен повод подаръци - гледаме от какво имат нужда - в домакинството, интериора и подаряваме подходящи подаръци. Така лека полека се обновяват и те и къщата им.
отблагодаряваме им се с вниманието си и се интересуваме от живота им , така както и те от нашия - това са нашите най-близки хора.
Много искам, когато стана баба някой ден, да бъда като майка ми - дължа й възпитанието на дъщеря ми, и се гордея, че имам възможност мама да я учи на толкова хубави неща!
Ходенето на работа е необходимост, а не прищявка, а гледането на детето от баба й, е възможно най-добрия вариант и за двете в момента - догодина ще тръгне на детска градина

Но всеки ден осъзнавам, колко е важно ежедневното внимание и възпитание на детето, и все повече се убеждавам че най-близките хора, са най-всеотдайни към малкото дете - и това с нищо не може да се замени или плати

Има някои неща, които не се заплащат и за които парите нямат стойност. Възпитанието и гледането на дете мисля, че е едно от тях

Това, за което съжалявам, е че не го казвам с думи достатъчно често на майка ми.... когато говоря за нея, аз изказвам цялото си възхищение и любов - иска ми се да отида и да й кажа всички тези думи лично - сигурно ще им се зарадва..... защо ли никога не остава време да похвалим с най-прости думички тези които най-много заслужават!! още утре ще го направя! ...а защо не още днес?!:))

освен безграничната благодарност и признателност, гледам да ги подпомагам и финансово- по-едър пазар, някои сметки, лекарства.

Всичко става с фокуси, з-то те не искат и да чуят.

Може да не му е тука мястото, но да разкажа.
Свекърва ми гледа племенника ми 3 месеца тук в България, зълва ми е омъжена в Англия и понеже градината там е много скъпа, искаха с мъжа си да спестят пари там за нещо, не си спомням за какво, та оставиха малкия тук при баба си. Свекърва ми напусна работа /продавачка хр.стоки/, за да може да го гледа /свекър ми беше с непостоянна работа и дори когато свеки работеше, едвам свързваха двата края/. Зълва ми обеща да праща пари на свеки, а и зълвата много добре знаеше какво е положението на родителите й. Според мен тя трябваше да изпраща пари за отглеждането на детето и съответно за свеки- и тя е човек. А какво направи зълвето, като оставиха малкия даде на майка си 200 лв и каза, че като си отиде в Ангиля ще прати още. Остави 3 пакета пампреси и 1 корнфрейкс, малкия беше на 1,6 г. и всяка сутрин и вечер пие прясно мляко. След месец и половина, зълва ми пита дали имат още от тия 200-тата лв и свеки побесня, но нали й е щерка и деликатно и каза, че дори е взела на заем, защото не стигат- то е ясно. Тогава зълвата изпрати 150 лв и товя бяха парите за 3 месеца гледане на детето й. Въпреки това, свеки не го лишаваше от нищо, просто незнам как стана това. Купуваше ми задължително всеки ден плод, бананче, крушка и т.н Млякото си го пиеше всеки ден, сокчета и т.н
Много пъти казвах на свеки тогава, като се обади зълвата, кажи й да ти прати пари, а тя А не, неудобно ми е. Е, как може такова нещо незнам.

Майка ми много често взима бебка да я гледа, когато почива. Аз съответно приготвям багажа на малката, вкл храна, пампреси и т.н Но майка не иска да ги вземе, купува си за у тях пампреси, мокри кърпи, храна и т.н, дори са си купили кошара, корито, но наистина нашите имат възможност за това и го правят с удоволствие, но ако нямаха........задължително щях да давам пари.
Скоро майка се пенсионира и по нейните изчисления живот и здраве, ще вземе добра пенсия и ми каза, че ще гледа малката, а аз да работя, и съм сигулна и че 1 лв няма да иска да вземе от мен.

Дължа безкрайна благодарност на бабите, че ми помогнаха (и все още ми помагат) да отгледам децата си, защото трябва да ходя на работа! Пари не биха приели в никакъв случай. Стараем се да им помагаме колкото можем! В продължение на 1 година бяхме далеч от родния си град и там децата ни ги гледа детегледачка - е, не беше лошо, но не е същото като да ги гледа бабата. Любовта на бабите към внучетата е огромна, бабите се подмладяват покрай децата - играят си , пеят песнички, танцуват, разказват им приказки или истории за нас самите какви сме били като деца - не мислят за старостта и болестите си. Има приемственост между поколенията, което аз лично ценя много високо. Мисля, че това общуване е полезно и за двете страни - и за бабите, и за внучетата. Никога няма чужд човек така да обича детето ти, както собствената му баба, независимо дали е детегледачка или лелката в ДГ. А за детето най-важното нещо е да се чувства обичано. Още веднъж - огромно благодаря на нашите баби!!! Страхотни са!

тази тема толкова ме разчувства, към милите ми родители.... че наистина току що им написах писмо /имейл/ да им кажа това, което всеки ден не успявам да им кажа като се виждаме все набързо и за по - малко!
Благодаря за провокацията!

А иначе, ние това което успяваме да пробутаме без да протестират наште е - памперси, кърпички, пюрета, мляко, нещата които винаги ние сме осигурявали.

Майка ми й готви разни супи, оризче, картофки, плодове купува, кисело мляко - такива работи.
Иначе дрехи и основните хигиенни неща, млека, прибори, приспособления - винаги са били осигурени от нас - така ги свикнахме още откакто се роди и добре че поне това направихме.... ако трябваше да купуват и памперсите .... направо щях да се чувствам ужасно

Изключително съм благодарна на родителите си и родителите на баща ми, че отгледаха малкия- буквално. Когато баща му си грабна шапката и реши, че не е за семейство, детенце беше на 1 годинка, аз - студентка на квартира и работех за 200лв. Какво им е коствало-само те си знаят. Сега гледаме да помогнем с каквото можем, но с хиляди уговорки, че те не искат да ни натоварват. Пари никога не биха взели, но правим всичко възможно да се отблагодарим подобаващо; е, разбира се, възможностите ни сега са други, но преди изпитвах огромно чувство на вина и на неудовлетвореност, че съм финансово и физически зависима от тях. Огромно благодаря за родителите ми и баба ми и дядо ми! 

 В нашето семейство винаги бабите са помагали за гледането на внучетата. Баба ми е помагала за нас, майка ми и баща ми ми помагат безкрайно много.Надявам се живот и здраве и аз да мога да помагам за отглеждането на внуци.
 Не виждам нищо лошо и не мога да разбера защо някой толкова се впряга - "никой не е длъжен да Ви гледа децата".
 Според мен въобще не става въпрос за задължение, а за обич и за силно-емоционални отношения в семейството. Жалко за тези, които не знаят за какво става дума.
 

и мен ме разчувства темата 
мама много ми помага, а от януари живот и здраве тръгвам на работа и тя ще ми гледа Калина, обичат се и се забавляват много, още повече че майка ми цял живот е била детска учителка и е неизчерпаема.
аз вчера й купих сутиен Триумф, зарадвах я, защото с нейната пенсия - НИкогда.
да ми е жива и здрава!

Когато Влади стана на годинка си намерих работа като учител. Още щом си взех трудовият договор, го връчих на майка ми и й казах да се оправя Сега си получава заслужените 160 лева майчинство(тези, които аз така и не получих от социала...) и си се наслаждава на бабинството Мисля, че й се отплащам достатъчно, много ми помага и й благодаря за това

Никога не можем да им се отплатим,защото това което ни дават на нас и на децата ни е безценно!Помагаме им с каквото можем и се стараем да не изглежда и да не е като отплата за гледането.Да са ни живи и здрави всички баби и дядовци и да обичат внучетата си!

Ако не е свекърва ми-съм направо загубена, си го признавам. От 7 дневен ми помага за Станислав, идваше, милата, сутрин със сготвена манджичка и го вземаше в хола, за да посля аз.
Сега го гледа детегледачка у тях и после тя-след 15.30.
Вземаме си го и у  дома-живеем наблизо.
Успявам да почина, да се понаспя-и, естествено, се отплащам за това.Но от сърце.
Винаги се старая да и помагам с пари, ако има нужда, и после "забравям" за тях, но не и тя! Сега смятам да се заема с решението на един проблем , който впоследствие може направо да и отрови живота и съм твърдо решена да си пусна всичките възможни връзки и познанства в действие, за да и помогна.
А иначе е много привързана към станислав....а той понякога реве като магаренце за "баби". И току почне да звъни и ми вика"айде, Боби, кога ще ми го водиш?"

     Ако семейните отношения на обич и взаймопомощ е хитър начин да използваш някой то използвали сме ги и ще ни използват.Явно някой са толкова далеч от семейството си,че не могат да разберат какво е да обичаш и да бъдеш обичан.Обичта в детските очи не може да се КУПИ с всичките пари на света,но това някой не го разбира изобщо в живота си.Жалко ако това е единствения му идеал.        

Имам приятелка, чието дете се гледа от бабата. Ами хората освен, че купуват абсолютно всичко като храна, памперси,млека и т.н., но и плащат цялата заплата, която е получавала докато е работила. Абе все едно са наели детегледачла, но разликата е, че все пак е близък човек и имат доверие. Отделно подаръци на бабата. Абе да си призная моите родители не биха се съгласили да им плащам за да гледат внучето си, но разни хора-разни идеали  Иначе съм категорична, че родителите трябва да плащат храната и разходите по детето, да показват благодарност и уважение към бабите и дядовците (смятам, че начина и подхода е индивидуален за всеки) 

Jessy, аз пък мисля, че така е редно. Ако бабата е с ниски доходи, може да се хване някъде на работа и да ги допълва.

 Тъкмо си мислех че само аз разсъждава така!

 А защо си мислите че като жената работи и оставя детето си да се гледа от някой, по този начен бяга от отговорнист и се "живее живота"??? Ами някой професии или длъжности го изискват! Аз се чувствам гадно дори от това че отсавям детето ми да го гледат и това е компромис. На бабата съм благодарна , помага ми наистина НО има един основен недостатък- гледа го както тя реши и изобщо не приема съвети, даже се обижда че имам притенции и обикновенно се скарваме! И аз трябва да се чувствам неблагодарна за това че имам свои принципи и виждания за отглеждането на собственото ми дете
 Затова - на градина и ясли при първа възможност- там поне не се глезят!?! Щото тъкива попари сърбам след това...

За щастие имам дете, а и всички тук и знаят какво значи обичта в детските очи. Не го разбират може би тези, които нямат деца, но тогава не е това точния клуб да го напишеш.
И да обичам мога в случай, че намекваш, че не го мога - не знам как си го измисли.
И за пари никой не говори. Въпреки че човешките нужди днешно време са свързани предимно с пари. Обичта не топли ако дзиндзирикаш пред празната камина понеже дървата още не са ги направили безплатни. Но не за това ставаше дума. Наистина трудно се заплащат грижите и ядовете покрай децата, безсънните нощи, стреса, тичането на бегом до кенефа и от притеснение даже не можеш да се изходиш и т.н. и т.н. Не се гледа лесно дете нали. Родителите ни искат да ни помогнат, но колкото на нас ни е трудно, на тях е още по-трудно. С гола любов се не живее, квото и да кажеш, самата ти живееш с много повече. Любовта е за душата, да ни дава стимул да живеем, да ни облекчава живота, да го прави по-красив - душевните ни нужди удовлетворява, но не и физическите. Нито ще те нахрани, нито ще те облече или стопли, нито ще те наспи. Квото и да кажеш това е положението. И моята майка гледа децата на сестра ми и казва, че и е хубаво. Ама като и прикипи си каже баш кво и е и то не е лъжа, защото точно така се чувства човек, който гледа бебе. А камо ли болна стара жена. Родителите ни просто искат да ни помогнат - това е. Затова и често не признават как се чувстват. Но всеки нормален човек гледал бебе знае как е от свой личен опит - гаранция на родителите ни не им е по-леко от на нас самите. Още по-трудно им е. И на твоите също, гарантирам ти.
Но иначе съм съгласна - това за мен нормалния ход на живота - родителите винаги правят всичко за децата си, докато умрат. И децата не е нужно и дори не е възможно да върнат на родителите всичко, което са направили за тях. Вместо това ще го върнат на собствените си деца. Така се получава, че един ти дава, а на друг го връщаш. Това го разбирам и го намирам за правилно донякъде. 

За разходите по детето никой не говори - подразбира се, че памперси, храна и т.н. се купуват от родителите, а не от бабите. Ставаше дума за грижите - те са скъпите, да не кажа безценните. Другото се купува с пари, и то не е кой знае колко скъпо.

Успокой се, и аз не си давам детето на бабите щото на едната и нямам доверие, а и не се е залетела да го гледа, и поне не със сигурност по моите правила. А другата толкова се молеше да го погледа, правеше се на обидена, че го давам на други ама не и на нея, и бла бла - искала и тя да се почувства баба като баба. Като и дадох шанса почна да се държи, като че ли без нея не мога да се справя с детето си, с живота си, да ми дава тон, да ми се бърка, да ме критикува нон стоп... Скина ми нервите. И като за капак като поисках да и се отблагодаря с нещо, което мисля, че тя искаше, понеже беше споменавала и тя се наду, провали всичко, нямало нужда да правя за нея квото и да било, щото съм била много лоша (понеже не я оиставям да ми диктува живота). Накара ме да съжаля за всичко. Повече тази грешка с нея не правя.
Но не моята майка имах предвид като го писах, а по принцип, защото много хора са в добри отношения с родителите си, за разлика от  мен.

Така е, всяко нещо си има плюсовете и минусите. Но пък чувството за сигурност у майката, чието дете е при баба си мисля, че е по-голямо отколкото ако си си поверила детето на човек, на който не му пука особено. Въпреки че на него може би по-лесно ще му се удава да го гледа по твоите правила, щото не го касае и гледа да си върши работата и толкоз. Аз не смея да го ставям на кой да е все още. Само на майка ми и на сестра ми съм го оставяла - даже на баща му не смея, като го гледам какъв е безусетен. А да ти кажа, децата се научават пред кой минава глезнята и при кой не минава. Ако при теб не върви номера, няма да се глези, ще го прави само при баба си - дупе да и е яко, сама си го е направила. Забелязвам как мъжо като викне на бебока и оня се стреска. А аз като говоря никакво внимание не ми се обръща и само като ме види и почва да се лигави и да се тръшка. Как съм го постигнала не знам и още по-малко знам как да оправя това положение. Вече съм скептична, че бих могла.

Големия го гледаха бабите от дест месечен до три години, докато аз учех. Естествено през ваканциите съм си го вземала. Сега майка ми не е в България, свекървата работи и малката си я гледаме с баща й. И двамата работим, не ме питайте как се оправяме и на ясла не ходи. Той си наглася смените според моите, а и аз не отсъствам много(учител съм).
Май се отплеснах Та как се отплащам, ами ще гледам децата на моите деца, както нас са ни гледали понякога бабите и така. Мисля, че това не е някакво бреме, а удоволствие за бабите, поне с такова впечатление съм за нашите.

С Калина за около година (между майчинството ми и възрастта, на която градинта щеше на нея да й е от полза) ми помагаха майка ми и свеки (въртях ги на 3 месеца, за доброто на всички). Плащах им (въпреки протестите им) колкото е тука пазарната цена за някой, който живее у вас. Любовта си е чудесно чувство, ама и парите не са излишни, особено на пенсионери хора.

Винаги съм казвала - децата много дават, но и много взимат.
Все пак поговори с баби, заклети гледачки на внучета, ама да не са твоите, а чужди. Ако може им пробутай 100 тина грама водка преди изповедтта  да се поотпуснат 

Аз пък си мисля, че обичта и уважението към родителите няма нищо общо с това дали ти помагат или не. Аз много обичам родителите си и може би по тази причина ми е много трудно да ги ангажирам с това да ми гледат децата... Майка ми е много отзивчива и само да и кажа и веднага е готова да ми помогне и го прави, но аз смятам, че отглеждането на децата е приоритет на родителите. Те са ме отгледали мен, а не баби и си мисля, че и заради това ние имаме и толкова силна връзка помежду си! Взимат ги само лятото за две седмици по време на техните отпуски, но то не е точно помощ, а е необходимост и на децата и на бабите и дядовците да прекарват известно време заедно. А когато съм се опитвала да им помогна с пари за нещо, баща ми се е чувствал толкова обиден, че...

Така и аз да се резпиша. При мен работата е такава, че моята баба гледа детето ми. Майка ми и свекървата са си на работа, но когато почиват я вземат. Обичам я тази жена и тя нас обича. Като имам възможност и се отблагодарявам с подарък /но ние живеем заедно и тя много добре ни знае положението/, затова гледаме да не ги лишаваме от нищо двете с дъщерята.

никой не е длъжен да гледа внуците на родителите си!

Тази тема ми е много близо до сърцето и в същото време много ме раздвоява. Двете баби / майка ми и свекърва ми / ми помагат много при отглеждането на детето. Още откакто се роди аз работех от вкъщи, като стана на девет месеца тръгнах на половин ден, а след това и на цял работен ден. Не съм искала да е така, но това е друга тема. Не мога да се съглася, че съм си "гледала живота" като ходех на работа, просто бях притисната от обстоятелствата.
Свекърва ми живее с нас и съответно няма финансови затруднения, които биха възникнали, ако живееше сама с една ниска пенсия. Спестяваме й доста грижи от такъв характер, макар че някой по-горе беше казал, че не парите били отплата - но и без тях не се живее. За жалост покрай грижите на детето взаимоотношенията ни доста се обтегнаха, защото тя искаше да наложи свои методи на отглеждане, като се започне от храненето, къпането и т.н. и т.н. Аз не бях съгласна с доста от нейните идеи, които датират от преди 35 години и това доведе до конфликти. Хубавото е, че независимо, че не беше съгласна - поне не прилагаше своите идеи върху детето, заради моята доста силана съпротива, а и подкрепата на съпруга ми. Тя продължава да го гледа, но усещам, че доста и дотяга на моменти - сега съм доволна, че малкият е на детска градина и задължението й се свежда до прибиране от там и гледане около един час.
Майка ми също много ми помага. Тя работи, но е учителка и след обяд почти винаги детето беше у тях, а сега ако се наложи го водя - понякога и събота и неделя. Винаги се е съобразявала с моите изисквания за отглеждане, освен едно - твърде много навлича детето и така и не успях да я убедя да не го прави. Сигурна съм, че мога да разчитам на нея. Винаги, когато има нужда й помагаме - за ремонти, пазаруване , превоз на разни неща. Пари не мога да й дам, защото знам, че ще я обидя - даже тя купува доста неща на детето. Подаръци по поводи подарявам, но дори и да не го гледаше - пак щеше да подарявам - нещата не са свързани особено.

Здравейте!
По темата: и двете ни деца си ги гледаме сами със съпруга ми. Моите родители са далеч. Включват се с удоволствие, като взимат каката през лятната си отпуска. Майка ми винаги я съобразява с моята, за да избегнем сборните групи през лятото, това беше докато дъщеря ми ходеше на градина. Случвало се е на 2 пъти баща ми да си взима болнични и да идва да я гледа, когато е била болна като мъничка, аз работех почасово и не бяха желателни чести отсъствия, да не говорим,че съпругът ми е ползвал повече болнични за гледане на дете от мен, докато тя до 4та  си година боледуваше почти всеки месец. Другата баба не я коментирам, тя е изцяло отдадена на другите си внуци.
Бебчо още никой не го е гледал за повече от няколко часа. Аз лично нямам нищо против едно бабино, или дядово рамо, та било то и срещу заплащане. Времената станаха такива, че ако се налага на някого да плащаш, за да ти гледа детето, защо това да не е бабата, ако е съгласна има желание и възможност да го прави? Срещала съм и гледане на принципа "през седмицата гледа децата като детегледачка,а  през почивните дни като баба".

Напълно подкрепям и двете мнения. Не изпитвам вина за това , че съм поверила детето си на някоя от бабите. Поверила съм го на тях , защото те са поискали това.
За разлика от други момичета , които дават децата си на "бабите" :
- за да се наспят и починат;
- за да си свършат домакинската работа;
- за да отидат с приятелки на кафе;
Моето дете една вечер не пренощувало без мен. Всяка стъпка от неговото развитие е била в мое присъствие. Тук искам да подчертая , че имам страхотни работодатели.

     Не мога да разбера защо така бързо се впрягаш.Ако съм цитирала част от твоя пост,то е защото илюстрира моето отношение по въпроса,а не защото имам нещо против теб.Изказвам своето мнение по темата.За парите съм писала защото ставаше въпрос за заплащане на бабите,когато гледат внуците си.
                  Лично аз сама съм си гледала децата .Едната баба работеше /майка ми/,а другата хич не и пукаше за тях.Така,че нямах доверие на никого и си ги гледахме сами.Много добре зная в кои моменти ми трябва помощ и за това ще гледам внуците си за да могат родителите им да им осигурят така необходимите средства за живот.Вместо да ползват болнични и да отсъстват от работа аз ще гледам малчуганите,те нека работят и правят кариера.
                  Аз мога да живея с тяхната обич,с блясъка в очите им ,а за тяхното материално благополучие има кой да се грижи.Мисля,че с помощта ми при отглеждане аз помагам да се осигури и кариерата на родителите им и средствата за живот.Имаше тема за работодателите и майките на малки деца или нещо такова.Е,работодателите на моите деца няма да се притесняват,че имат малки деца и ще отсъстват ЗАЩОТО ЩЕ ИМАТ БАБА,която да ги отмени в тези задължения.
                 А,най-гадното е ,че аз имам дъщери  НЯМА ДА БЪДА СВЕКЪРВА.Така,че докато мога ще им помагам без да се оплаквам от СНАХИ.
                 Това мисля аз и нямам нищо против твоето мнение.Всеки има право на собствено такова.

Моята свекърва е страхотна.Мога да кажа,че първата година тя го е отгледала,толкова ми помагаше.При нея няма "уморена съм","заета съм","не ми е добре",въпреки натоварения график винаги намира време да ми помогне,да сготви,да научи Дани на нещо ново.Никога не ми е отказвала.А понякога е била доста зле здравословно,за което съм разбирала късно.
Мога да й се отблагодаря с моята любов.Е,понякога й правя подаръци САМО и специално за нея,защото тя рядко си позволява това,а е много хубава,фина и елегантна жена,но съм ръководена по-скоро от силнте си чувства към нея,отколкото от мисълта за отплащане за това,че ми помага.
Харесва ми,че е луда по Дани и той по нея.Само тогава той се разделя с мен спокойно,казва чао и ме целува,ако ще е някой друг-вдига рев до небето и иска само мен.
Абе,пу-пу,но съм изкарала късмет не само със съпруг,а и с мама свеки.
На всеки бих пожелала такава баба!