До тези, чийто деца ги гледат бабите им (на децата бабите)

Когато Влади стана на годинка си намерих работа като учител. Още щом си взех трудовият договор, го връчих на майка ми и й казах да се оправя Сега си получава заслужените 160 лева майчинство(тези, които аз така и не получих от социала...) и си се наслаждава на бабинството Мисля, че й се отплащам достатъчно, много ми помага и й благодаря за това

Никога не можем да им се отплатим,защото това което ни дават на нас и на децата ни е безценно!Помагаме им с каквото можем и се стараем да не изглежда и да не е като отплата за гледането.Да са ни живи и здрави всички баби и дядовци и да обичат внучетата си!

Ако не е свекърва ми-съм направо загубена, си го признавам. От 7 дневен ми помага за Станислав, идваше, милата, сутрин със сготвена манджичка и го вземаше в хола, за да посля аз.
Сега го гледа детегледачка у тях и после тя-след 15.30.
Вземаме си го и у  дома-живеем наблизо.
Успявам да почина, да се понаспя-и, естествено, се отплащам за това.Но от сърце.
Винаги се старая да и помагам с пари, ако има нужда, и после "забравям" за тях, но не и тя! Сега смятам да се заема с решението на един проблем , който впоследствие може направо да и отрови живота и съм твърдо решена да си пусна всичките възможни връзки и познанства в действие, за да и помогна.
А иначе е много привързана към станислав....а той понякога реве като магаренце за "баби". И току почне да звъни и ми вика"айде, Боби, кога ще ми го водиш?"

     Ако семейните отношения на обич и взаймопомощ е хитър начин да използваш някой то използвали сме ги и ще ни използват.Явно някой са толкова далеч от семейството си,че не могат да разберат какво е да обичаш и да бъдеш обичан.Обичта в детските очи не може да се КУПИ с всичките пари на света,но това някой не го разбира изобщо в живота си.Жалко ако това е единствения му идеал.        

Имам приятелка, чието дете се гледа от бабата. Ами хората освен, че купуват абсолютно всичко като храна, памперси,млека и т.н., но и плащат цялата заплата, която е получавала докато е работила. Абе все едно са наели детегледачла, но разликата е, че все пак е близък човек и имат доверие. Отделно подаръци на бабата. Абе да си призная моите родители не биха се съгласили да им плащам за да гледат внучето си, но разни хора-разни идеали  Иначе съм категорична, че родителите трябва да плащат храната и разходите по детето, да показват благодарност и уважение към бабите и дядовците (смятам, че начина и подхода е индивидуален за всеки) 

Jessy, аз пък мисля, че така е редно. Ако бабата е с ниски доходи, може да се хване някъде на работа и да ги допълва.

 Тъкмо си мислех че само аз разсъждава така!

 А защо си мислите че като жената работи и оставя детето си да се гледа от някой, по този начен бяга от отговорнист и се "живее живота"??? Ами някой професии или длъжности го изискват! Аз се чувствам гадно дори от това че отсавям детето ми да го гледат и това е компромис. На бабата съм благодарна , помага ми наистина НО има един основен недостатък- гледа го както тя реши и изобщо не приема съвети, даже се обижда че имам притенции и обикновенно се скарваме! И аз трябва да се чувствам неблагодарна за това че имам свои принципи и виждания за отглеждането на собственото ми дете
 Затова - на градина и ясли при първа възможност- там поне не се глезят!?! Щото тъкива попари сърбам след това...

За щастие имам дете, а и всички тук и знаят какво значи обичта в детските очи. Не го разбират може би тези, които нямат деца, но тогава не е това точния клуб да го напишеш.
И да обичам мога в случай, че намекваш, че не го мога - не знам как си го измисли.
И за пари никой не говори. Въпреки че човешките нужди днешно време са свързани предимно с пари. Обичта не топли ако дзиндзирикаш пред празната камина понеже дървата още не са ги направили безплатни. Но не за това ставаше дума. Наистина трудно се заплащат грижите и ядовете покрай децата, безсънните нощи, стреса, тичането на бегом до кенефа и от притеснение даже не можеш да се изходиш и т.н. и т.н. Не се гледа лесно дете нали. Родителите ни искат да ни помогнат, но колкото на нас ни е трудно, на тях е още по-трудно. С гола любов се не живее, квото и да кажеш, самата ти живееш с много повече. Любовта е за душата, да ни дава стимул да живеем, да ни облекчава живота, да го прави по-красив - душевните ни нужди удовлетворява, но не и физическите. Нито ще те нахрани, нито ще те облече или стопли, нито ще те наспи. Квото и да кажеш това е положението. И моята майка гледа децата на сестра ми и казва, че и е хубаво. Ама като и прикипи си каже баш кво и е и то не е лъжа, защото точно така се чувства човек, който гледа бебе. А камо ли болна стара жена. Родителите ни просто искат да ни помогнат - това е. Затова и често не признават как се чувстват. Но всеки нормален човек гледал бебе знае как е от свой личен опит - гаранция на родителите ни не им е по-леко от на нас самите. Още по-трудно им е. И на твоите също, гарантирам ти.
Но иначе съм съгласна - това за мен нормалния ход на живота - родителите винаги правят всичко за децата си, докато умрат. И децата не е нужно и дори не е възможно да върнат на родителите всичко, което са направили за тях. Вместо това ще го върнат на собствените си деца. Така се получава, че един ти дава, а на друг го връщаш. Това го разбирам и го намирам за правилно донякъде. 

За разходите по детето никой не говори - подразбира се, че памперси, храна и т.н. се купуват от родителите, а не от бабите. Ставаше дума за грижите - те са скъпите, да не кажа безценните. Другото се купува с пари, и то не е кой знае колко скъпо.

Успокой се, и аз не си давам детето на бабите щото на едната и нямам доверие, а и не се е залетела да го гледа, и поне не със сигурност по моите правила. А другата толкова се молеше да го погледа, правеше се на обидена, че го давам на други ама не и на нея, и бла бла - искала и тя да се почувства баба като баба. Като и дадох шанса почна да се държи, като че ли без нея не мога да се справя с детето си, с живота си, да ми дава тон, да ми се бърка, да ме критикува нон стоп... Скина ми нервите. И като за капак като поисках да и се отблагодаря с нещо, което мисля, че тя искаше, понеже беше споменавала и тя се наду, провали всичко, нямало нужда да правя за нея квото и да било, щото съм била много лоша (понеже не я оиставям да ми диктува живота). Накара ме да съжаля за всичко. Повече тази грешка с нея не правя.
Но не моята майка имах предвид като го писах, а по принцип, защото много хора са в добри отношения с родителите си, за разлика от  мен.

Така е, всяко нещо си има плюсовете и минусите. Но пък чувството за сигурност у майката, чието дете е при баба си мисля, че е по-голямо отколкото ако си си поверила детето на човек, на който не му пука особено. Въпреки че на него може би по-лесно ще му се удава да го гледа по твоите правила, щото не го касае и гледа да си върши работата и толкоз. Аз не смея да го ставям на кой да е все още. Само на майка ми и на сестра ми съм го оставяла - даже на баща му не смея, като го гледам какъв е безусетен. А да ти кажа, децата се научават пред кой минава глезнята и при кой не минава. Ако при теб не върви номера, няма да се глези, ще го прави само при баба си - дупе да и е яко, сама си го е направила. Забелязвам как мъжо като викне на бебока и оня се стреска. А аз като говоря никакво внимание не ми се обръща и само като ме види и почва да се лигави и да се тръшка. Как съм го постигнала не знам и още по-малко знам как да оправя това положение. Вече съм скептична, че бих могла.

Големия го гледаха бабите от дест месечен до три години, докато аз учех. Естествено през ваканциите съм си го вземала. Сега майка ми не е в България, свекървата работи и малката си я гледаме с баща й. И двамата работим, не ме питайте как се оправяме и на ясла не ходи. Той си наглася смените според моите, а и аз не отсъствам много(учител съм).
Май се отплеснах Та как се отплащам, ами ще гледам децата на моите деца, както нас са ни гледали понякога бабите и така. Мисля, че това не е някакво бреме, а удоволствие за бабите, поне с такова впечатление съм за нашите.

С Калина за около година (между майчинството ми и възрастта, на която градинта щеше на нея да й е от полза) ми помагаха майка ми и свеки (въртях ги на 3 месеца, за доброто на всички). Плащах им (въпреки протестите им) колкото е тука пазарната цена за някой, който живее у вас. Любовта си е чудесно чувство, ама и парите не са излишни, особено на пенсионери хора.

Винаги съм казвала - децата много дават, но и много взимат.
Все пак поговори с баби, заклети гледачки на внучета, ама да не са твоите, а чужди. Ако може им пробутай 100 тина грама водка преди изповедтта  да се поотпуснат