Здравейте,
Не знам някой изпадал ли е в същата ситуация, много съм неориентирана и притеснена относно избора за бъдеща професия. Постоянно обмислям какво искам да работя и имам чувството, че се лутам все повече и не мога да реша. Това ме притеснява изключително много, дали ще успея да се справя както с успешното ѝ завършване в университет така и след това с дадената работа или ще се проваля...
В момента съм на 21г. Учих една година филология, но не ми хареса, разбрах, че не е моето и че няма да го работя в последствие и съответно осъзнах, че няма смисъл да си губя времето с това и прекратих, въпреки, че бях взела всички изпити. Дадох си малко почивка и все още ме е страх да предприема крачката към нова специалност, за да не се получи пак неподходящата за мен, но знам,че трябва да реша.
Усещам някакъв страх, защото за мен трябва да си изключителен специалист в дадената област с която ще се занимаваш и самия университет за мен си е стрес. Общо взето очакванията към мен са големи и дори чувствам натиск понякога. Нормално е близките да искат да имаш добро бъдеще, въпреки това не се месят в избора, оставят аз да го направя, но някак мозъка ми е блокирал и не спирам да се притеснявам за това, защото не може постоянно да сменям специалности. И вече дори се чуствам неудобно. Изглежда ми невъзможно да си се представя в някоя професия, не знам дали се дължи на това, че не съм работила никога и нямам никаква представа. А имам възможност да запиша каквото реша.
Не знам проблема в мен ли е, не съм много общителна. Интровертен човек съм. Определям се като амбициозна, отговорна и състрадателна. Дипломата от гимназивта е отлична, ако има някакво значение. Харесва ми по-тихата обстановка, обичам да анализирам и премислям в детайли нещата, старая се с каквото се захвана. Но бих казала, че слабата ми страна е, че не съм толкова уверена в себе си. И родители и учители са ми да ми казвали да бъда по-уверена, да не се подценявам толкова, да показвам потенциала си и да съм по-спокойна, но сякаш това съм си аз и винаги съм притеснителна. Не знам как се бори с притеснението като винаги е било част от теб. Точно и за това си мисля, че в работата няма да се справя, защото съм много притеснителна и чувствителна. Страхувам се от неизвестното. Може би ще кажете, че предвид годините ми се държа като дете.
Специалностите и самите университети ми изглеждат несериозни и не предоставящи стабилна основа, а моята цел е да науча и извлека максимално много от обучението, да мога да придобия знания и умения, за да мога да имам успешен старт нататък. Но някак съм разочарована, видно е, че се приемат студенти със нисък успех и общо взето който какво си пожелае това записва, повечето ходят само за самия лист диплома за престиж, че имат висше, а много малко целят да придобият реални знания. И ми е много тъжно. Лично не съм доволна от подготовката, която предоставя Филологическият факултет на ПУ.
Чувствам се зле и от това, че бездействам в момента и се тормозя. Искам да се захвана с нещо и да преследвам някаква цел. Толкова студенти са се ориентирали и следват, а колко ли неориентираните има като мен, защо се случва така?
Правих най-различни кариерни тестове и резултатът все излизаше юрист или художник. Не смятам, че съм за нито едно от двете. Не съм толкова увлечена и по икономическите или природните науки. За мен е важно да съм удовлетворена от това, което ще правя, но не знам как да го открия и с какво да се захвана, разглеждах и изчетох информация за сумати специалности и вече всеки ден имам главоболие.. някак губя надежда за бъдещото ми развитие. Знам,че сама трябва да се справя, но наистина не знам как да реша, без да сгреша. Сякаш вече губя себе си.
Предимно искам да се обучавам в град Пловдив. Вече дори не мисля, че е от значение от кой университет ти е дипломата. Близки и приятели ми дават мнения, че днес, ако нямаш връзки трудно те взимат на работа колкото и да си добър и, че има пренасищане на кадри и много висшисти остават безработни и в България трудно се гради кариера, което още повече ме демотивира как ще се справя сама.
Извинявам се за неориентираното ми положение. Не знам какви съвети могат да ми се дадът. Вие удовлетворени ли сте от работата си, по какъв начин я избрахте? Според вас кои са подходящите професии за жена, търсени и ценени днес? Или някои по-самостоятелни професии, които не изискват контакт с много хора? Може би ще има и по-рязки коментари, но за мен е важно човек да се чувства добре и удовлетворен от работата си. Благодаря, че отделихте от времето си да прочетете дотук.
Не знам някой изпадал ли е в същата ситуация, много съм неориентирана и притеснена относно избора за бъдеща професия. Постоянно обмислям какво искам да работя и имам чувството, че се лутам все повече и не мога да реша. Това ме притеснява изключително много, дали ще успея да се справя както с успешното ѝ завършване в университет така и след това с дадената работа или ще се проваля...
В момента съм на 21г. Учих една година филология, но не ми хареса, разбрах, че не е моето и че няма да го работя в последствие и съответно осъзнах, че няма смисъл да си губя времето с това и прекратих, въпреки, че бях взела всички изпити. Дадох си малко почивка и все още ме е страх да предприема крачката към нова специалност, за да не се получи пак неподходящата за мен, но знам,че трябва да реша.
Усещам някакъв страх, защото за мен трябва да си изключителен специалист в дадената област с която ще се занимаваш и самия университет за мен си е стрес. Общо взето очакванията към мен са големи и дори чувствам натиск понякога. Нормално е близките да искат да имаш добро бъдеще, въпреки това не се месят в избора, оставят аз да го направя, но някак мозъка ми е блокирал и не спирам да се притеснявам за това, защото не може постоянно да сменям специалности. И вече дори се чуствам неудобно. Изглежда ми невъзможно да си се представя в някоя професия, не знам дали се дължи на това, че не съм работила никога и нямам никаква представа. А имам възможност да запиша каквото реша.
Не знам проблема в мен ли е, не съм много общителна. Интровертен човек съм. Определям се като амбициозна, отговорна и състрадателна. Дипломата от гимназивта е отлична, ако има някакво значение. Харесва ми по-тихата обстановка, обичам да анализирам и премислям в детайли нещата, старая се с каквото се захвана. Но бих казала, че слабата ми страна е, че не съм толкова уверена в себе си. И родители и учители са ми да ми казвали да бъда по-уверена, да не се подценявам толкова, да показвам потенциала си и да съм по-спокойна, но сякаш това съм си аз и винаги съм притеснителна. Не знам как се бори с притеснението като винаги е било част от теб. Точно и за това си мисля, че в работата няма да се справя, защото съм много притеснителна и чувствителна. Страхувам се от неизвестното. Може би ще кажете, че предвид годините ми се държа като дете.
Специалностите и самите университети ми изглеждат несериозни и не предоставящи стабилна основа, а моята цел е да науча и извлека максимално много от обучението, да мога да придобия знания и умения, за да мога да имам успешен старт нататък. Но някак съм разочарована, видно е, че се приемат студенти със нисък успех и общо взето който какво си пожелае това записва, повечето ходят само за самия лист диплома за престиж, че имат висше, а много малко целят да придобият реални знания. И ми е много тъжно. Лично не съм доволна от подготовката, която предоставя Филологическият факултет на ПУ.
Чувствам се зле и от това, че бездействам в момента и се тормозя. Искам да се захвана с нещо и да преследвам някаква цел. Толкова студенти са се ориентирали и следват, а колко ли неориентираните има като мен, защо се случва така?
Правих най-различни кариерни тестове и резултатът все излизаше юрист или художник. Не смятам, че съм за нито едно от двете. Не съм толкова увлечена и по икономическите или природните науки. За мен е важно да съм удовлетворена от това, което ще правя, но не знам как да го открия и с какво да се захвана, разглеждах и изчетох информация за сумати специалности и вече всеки ден имам главоболие.. някак губя надежда за бъдещото ми развитие. Знам,че сама трябва да се справя, но наистина не знам как да реша, без да сгреша. Сякаш вече губя себе си.
Предимно искам да се обучавам в град Пловдив. Вече дори не мисля, че е от значение от кой университет ти е дипломата. Близки и приятели ми дават мнения, че днес, ако нямаш връзки трудно те взимат на работа колкото и да си добър и, че има пренасищане на кадри и много висшисти остават безработни и в България трудно се гради кариера, което още повече ме демотивира как ще се справя сама.
Извинявам се за неориентираното ми положение. Не знам какви съвети могат да ми се дадът. Вие удовлетворени ли сте от работата си, по какъв начин я избрахте? Според вас кои са подходящите професии за жена, търсени и ценени днес? Или някои по-самостоятелни професии, които не изискват контакт с много хора? Може би ще има и по-рязки коментари, но за мен е важно човек да се чувства добре и удовлетворен от работата си. Благодаря, че отделихте от времето си да прочетете дотук.
