Чета те...
- Публикувана: 3 юни 2021, 20:01 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2021, 08:20 ч.
Бъдеща професия ?
Защо сте толкова строги с момичето - не съм видяла нито да е неграмотна, нито с нещо да е провокирала толкова крайно отношение. По какво съдите, че не става за учител? Наистина не мога да разбера, явно очаквате от учителите някакви свръхкомпетенции и възможности, а реално повечето са си доста посредствени. Не може и да се очаква повече, предвид заплащането.
А момичето е просто неориентирано, но е още на 21 години, нормално е. Не всеки знае от люлката с какво иска да се занимава до пенсия.
Иначе съм съгласна, че учителската професия е за хора с много здрави нерви и определено не е за притеснителни и срамежливи хора. Децата са жестоки, особено в група, веднага надушват по-свитите учители и им се качват на главата. Ако авторката се отказва толкова лесно пред трудностите, то наистина тази професия не е за нея.
А момичето е просто неориентирано, но е още на 21 години, нормално е. Не всеки знае от люлката с какво иска да се занимава до пенсия.
Иначе съм съгласна, че учителската професия е за хора с много здрави нерви и определено не е за притеснителни и срамежливи хора. Децата са жестоки, особено в група, веднага надушват по-свитите учители и им се качват на главата. Ако авторката се отказва толкова лесно пред трудностите, то наистина тази професия не е за нея.
Защо сте толкова строги с момичето - не съм видяла нито да е неграмотна, нито с нещо да е провокирала толкова крайно отношение.
Това, че не си видяла грубите правописни грешки, е твой проблем.
Но ако тя стане начален учител и започне да образова малки деца – това вече ще е проблем на цялото ни общество.
Ама то най-малкото интровертите не стават за учители. Учителстването е една от професиите с най-много контакт с хора, всеки те дърпа за нещо, навлиза ти в личното пространство.
Учителстването изглежда лесна работа, особено за жена - кво толкоз, едни мили дечица, които ще те гледат като орлета - орлица, ще им изпееш урока, ще ги препиташ по материала, даже май вече няма нужда от препитване - тест със затворени въпроси, въобще всичко е цветя и рози... Няма такова нещо. Има глупави деца, мързеливи деца, злобни деца, тормозени деца, хиперактивни деца, агресивни деца, деца със СОП - минимум 20 калпачета в клас. Ходи се оправяй. А още не сме намесили родителите им.
По-добре тя, отколкото оная с тройката на матура и четворка среден успех. Само казвам.
Учителстването изглежда лесна работа, особено за жена - кво толкоз, едни мили дечица, които ще те гледат като орлета - орлица, ще им изпееш урока, ще ги препиташ по материала, даже май вече няма нужда от препитване - тест със затворени въпроси, въобще всичко е цветя и рози... Няма такова нещо. Има глупави деца, мързеливи деца, злобни деца, тормозени деца, хиперактивни деца, агресивни деца, деца със СОП - минимум 20 калпачета в клас. Ходи се оправяй. А още не сме намесили родителите им.
Това, че не си видяла грубите правописни грешки, е твой проблем.
Но ако тя стане начален учител и започне да образова малки деца – това вече ще е проблем на цялото ни общество.
Но ако тя стане начален учител и започне да образова малки деца – това вече ще е проблем на цялото ни общество.
Здравейте,
Не знам някой изпадал ли е в същата ситуация, много съм неориентирана и притеснена относно избора за бъдеща професия. Постоянно обмислям какво искам да работя и имам чувството, че се лутам все повече и не мога да реша. Това ме притеснява изключително много, дали ще успея да се справя както с успешното ѝ завършване в университет така и след това с дадената работа или ще се проваля...
В момента съм на 21г. Учих една година филология, но не ми хареса, разбрах, че не е моето и че няма да го работя в последствие и съответно осъзнах, че няма смисъл да си губя времето с това и прекратих, въпреки, че бях взела всички изпити. Дадох си малко почивка и все още ме е страх да предприема крачката към нова специалност, за да не се получи пак неподходящата за мен, но знам,че трябва да реша.
Усещам някакъв страх, защото за мен трябва да си изключителен специалист в дадената област с която ще се занимаваш и самия университет за мен си е стрес. Общо взето очакванията към мен са големи и дори чувствам натиск понякога. Нормално е близките да искат да имаш добро бъдеще, въпреки това не се месят в избора, оставят аз да го направя, но някак мозъка ми е блокирал и не спирам да се притеснявам за това, защото не може постоянно да сменям специалности. И вече дори се чуствам неудобно. Изглежда ми невъзможно да си се представя в някоя професия, не знам дали се дължи на това, че не съм работила никога и нямам никаква представа. А имам възможност да запиша каквото реша.
Не знам проблема в мен ли е, не съм много общителна. Интровертен човек съм. Определям се като амбициозна, отговорна и състрадателна. Дипломата от гимназивта е отлична, ако има някакво значение. Харесва ми по-тихата обстановка, обичам да анализирам и премислям в детайли нещата, старая се с каквото се захвана. Но бих казала, че слабата ми страна е, че не съм толкова уверена в себе си. И родители и учители са ми да ми казвали да бъда по-уверена, да не се подценявам толкова, да показвам потенциала си и да съм по-спокойна, но сякаш това съм си аз и винаги съм притеснителна. Не знам как се бори с притеснението като винаги е било част от теб. Точно и за това си мисля, че в работата няма да се справя, защото съм много притеснителна и чувствителна. Страхувам се от неизвестното. Може би ще кажете, че предвид годините ми се държа като дете.
Специалностите и самите университети ми изглеждат несериозни и не предоставящи стабилна основа, а моята цел е да науча и извлека максимално много от обучението, да мога да придобия знания и умения, за да мога да имам успешен старт нататък. Но някак съм разочарована, видно е, че се приемат студенти със нисък успех и общо взето който какво си пожелае това записва, повечето ходят само за самия лист диплома за престиж, че имат висше, а много малко целят да придобият реални знания. И ми е много тъжно. Лично не съм доволна от подготовката, която предоставя Филологическият факултет на ПУ.
Чувствам се зле и от това, че бездействам в момента и се тормозя. Искам да се захвана с нещо и да преследвам някаква цел. Толкова студенти са се ориентирали и следват, а колко ли неориентираните има като мен, защо се случва така?
Правих най-различни кариерни тестове и резултатът все излизаше юрист или художник. Не смятам, че съм за нито едно от двете. Не съм толкова увлечена и по икономическите или природните науки. За мен е важно да съм удовлетворена от това, което ще правя, но не знам как да го открия и с какво да се захвана, разглеждах и изчетох информация за сумати специалности и вече всеки ден имам главоболие.. някак губя надежда за бъдещото ми развитие. Знам,че сама трябва да се справя, но наистина не знам как да реша, без да сгреша. Сякаш вече губя себе си.
Предимно искам да се обучавам в град Пловдив. Вече дори не мисля, че е от значение от кой университет ти е дипломата. Близки и приятели ми дават мнения, че днес, ако нямаш връзки трудно те взимат на работа колкото и да си добър и, че има пренасищане на кадри и много висшисти остават безработни и в България трудно се гради кариера, което още повече ме демотивира как ще се справя сама.
Извинявам се за неориентираното ми положение. Не знам какви съвети могат да ми се дадът. Вие удовлетворени ли сте от работата си, по какъв начин я избрахте? Според вас кои са подходящите професии за жена, търсени и ценени днес? Или някои по-самостоятелни професии, които не изискват контакт с много хора? Може би ще има и по-рязки коментари, но за мен е важно човек да се чувства добре и удовлетворен от работата си. Благодаря, че отделихте от времето си да прочетете дотук.
Не знам някой изпадал ли е в същата ситуация, много съм неориентирана и притеснена относно избора за бъдеща професия. Постоянно обмислям какво искам да работя и имам чувството, че се лутам все повече и не мога да реша. Това ме притеснява изключително много, дали ще успея да се справя както с успешното ѝ завършване в университет така и след това с дадената работа или ще се проваля...
В момента съм на 21г. Учих една година филология, но не ми хареса, разбрах, че не е моето и че няма да го работя в последствие и съответно осъзнах, че няма смисъл да си губя времето с това и прекратих, въпреки, че бях взела всички изпити. Дадох си малко почивка и все още ме е страх да предприема крачката към нова специалност, за да не се получи пак неподходящата за мен, но знам,че трябва да реша.
Усещам някакъв страх, защото за мен трябва да си изключителен специалист в дадената област с която ще се занимаваш и самия университет за мен си е стрес. Общо взето очакванията към мен са големи и дори чувствам натиск понякога. Нормално е близките да искат да имаш добро бъдеще, въпреки това не се месят в избора, оставят аз да го направя, но някак мозъка ми е блокирал и не спирам да се притеснявам за това, защото не може постоянно да сменям специалности. И вече дори се чуствам неудобно. Изглежда ми невъзможно да си се представя в някоя професия, не знам дали се дължи на това, че не съм работила никога и нямам никаква представа. А имам възможност да запиша каквото реша.
Не знам проблема в мен ли е, не съм много общителна. Интровертен човек съм. Определям се като амбициозна, отговорна и състрадателна. Дипломата от гимназивта е отлична, ако има някакво значение. Харесва ми по-тихата обстановка, обичам да анализирам и премислям в детайли нещата, старая се с каквото се захвана. Но бих казала, че слабата ми страна е, че не съм толкова уверена в себе си. И родители и учители са ми да ми казвали да бъда по-уверена, да не се подценявам толкова, да показвам потенциала си и да съм по-спокойна, но сякаш това съм си аз и винаги съм притеснителна. Не знам как се бори с притеснението като винаги е било част от теб. Точно и за това си мисля, че в работата няма да се справя, защото съм много притеснителна и чувствителна. Страхувам се от неизвестното. Може би ще кажете, че предвид годините ми се държа като дете.
Специалностите и самите университети ми изглеждат несериозни и не предоставящи стабилна основа, а моята цел е да науча и извлека максимално много от обучението, да мога да придобия знания и умения, за да мога да имам успешен старт нататък. Но някак съм разочарована, видно е, че се приемат студенти със нисък успех и общо взето който какво си пожелае това записва, повечето ходят само за самия лист диплома за престиж, че имат висше, а много малко целят да придобият реални знания. И ми е много тъжно. Лично не съм доволна от подготовката, която предоставя Филологическият факултет на ПУ.
Чувствам се зле и от това, че бездействам в момента и се тормозя. Искам да се захвана с нещо и да преследвам някаква цел. Толкова студенти са се ориентирали и следват, а колко ли неориентираните има като мен, защо се случва така?
Правих най-различни кариерни тестове и резултатът все излизаше юрист или художник. Не смятам, че съм за нито едно от двете. Не съм толкова увлечена и по икономическите или природните науки. За мен е важно да съм удовлетворена от това, което ще правя, но не знам как да го открия и с какво да се захвана, разглеждах и изчетох информация за сумати специалности и вече всеки ден имам главоболие.. някак губя надежда за бъдещото ми развитие. Знам,че сама трябва да се справя, но наистина не знам как да реша, без да сгреша. Сякаш вече губя себе си.
Предимно искам да се обучавам в град Пловдив. Вече дори не мисля, че е от значение от кой университет ти е дипломата. Близки и приятели ми дават мнения, че днес, ако нямаш връзки трудно те взимат на работа колкото и да си добър и, че има пренасищане на кадри и много висшисти остават безработни и в България трудно се гради кариера, което още повече ме демотивира как ще се справя сама.
Извинявам се за неориентираното ми положение. Не знам какви съвети могат да ми се дадът. Вие удовлетворени ли сте от работата си, по какъв начин я избрахте? Според вас кои са подходящите професии за жена, търсени и ценени днес? Или някои по-самостоятелни професии, които не изискват контакт с много хора? Може би ще има и по-рязки коментари, но за мен е важно човек да се чувства добре и удовлетворен от работата си. Благодаря, че отделихте от времето си да прочетете дотук.
Здрасти.
I feel you, защото се чувствах ей точно така като теб от някъде 16-17 до около 29!Пише ти човек, който е завършил 1АЕГ в София с отличен успех, който не остава доволен, ако не постигне най-доброто във всеки един момент!
И така, чувството е мега отвратително, да не знаеш какво да учиш и респективно да работиш. Моите родители са здравни работници (лекар и мед. сестра) и постоянно е имало "Ама не искаш ли лекар.." Ама това, ама онова.. 😁
И докато моите приятели ходеха на уроци в 11 и 12 клас по история, география и какво ли не - SAT I, SAT II, TOEFL, аз и аз да не пстана по-назад си казах "Ооо къде България, аз машината, трябва с другите - те карат SATове, отивам в Щатите!" И давай сега ще ходя в САЩ. Ама какво ще уча... Хах, кой ти мисли. И както сигурно се досещаш, не успях да изкарам нужния резултат за пълна стипендия. И почна едно напрежение какво ще се учи в България. Това е едва 2005г. Ние все още не сме част от ЕС и образованието навън си е скъпо!
И ха това, ха онова - викам си, английска филология ще да е. И вече цял втори срок на 12 клас се самонавивам и успокоявам. И един хубав ясен ден срещам 1 много уважавана от мен учителка, която имах в 5 и 6 клас по биология (е любимец ѝ бях, то се знаеше, ама и аз винаги си учех и всичко знаех). Срещам я докато чакам тролея, за да отида на училище. И тя ме пита какво ще уча, и аз бам - английска филология. Още помня лицето ѝ - ШОК! "Ама защо? Какво ще работиш с тази филология?" Това ме попита и аз смънках нещо си там, защото и аз наистина не знаех какво изобщо е това чудо, пък кой ти мисли, после пък как ще го ползвам... И добре, че в следващия момент ѝ дойде рейсът, че да ме отърве от неприятната ситуация, защото ми зададе въпрос, на който нямах отговор. А само един есинатвен път ме беше стреляла с въпрос, на който не бях успял да отговоря.
Съкрушен, реших, че няма да е английска филология и ще бъде японистика! GAME ON! Да, ама не! Японистика се влиза с почти пълно 6 от изпита по английски, а аз незнайно как успях да омажа като никога, всеки един компонент и изобщо не се и доближавах до прием в специалността. И сега си казах, 1 година ще уча предучилищна педагогика и ще се прехвърля с отличен успех!
Огромна грешка! Да станеш педагог не е трудно (особено за момче). Имам предвид, че ти дават изпитите лесно, а други си ги купуваш - "Купи ми книгите и ела да ги разпиша" и бам 6ца или колкото книги си купил за съответната оценка...
Първо, за да станеш учител, трябва да го искаш! Аз не исках това! Второ, обаче, образованието в специалността от страна на голяма частбот преподавателите беше чист бизнес! Още с влизането в първата си лекция се започва "Аз съм 4тия най-продаван автор в България за последната година". Аааабе, бай #*&, как няма да си като ни накара 80 човека курс да ти купим пробитите книги по 6-7, за да получим оценката, която искаме?! А знанията придобити - 0. Както казах огромно разочарование.
3 години продължи то... 3 години, за които обаче съм благодарен, че научих колко отговорно е отглеждането на деца. И именно затова има толкова много пострадали деца, заради безотговорните си родители. Но това е друга тема.
Та, продължавам напред. Другият огромен плюс беше, че във 2ри курс отидох на бригада в Southern California и тези 5 месеца просто промениха коренно живота ми! Видах, че това, което съм живял в България не е всичко. Видях, че да работиш на 3 места и да се връщаш смазан, не е задължително да е моят живот. А и да не забравяме, че не си оставаме на 21. И след като се прибрах от West Side с уникални преживявания и спомени, логичното се случи - продължих образованието си извън България.
За мое огромно щастие, България влезе в ЕС през 2007г. И аз заминах да уча в Дания през 2008, зарязвайки 3 години в СУ.
И сега ще ме питаш, ами как избра какво да учиш в Дания? И аз ще ти отговоря - бях на 1 форум, в хотел Хилтън, където и работех като сервитьор от време на време. Попитах каквинспециалности се предлагат и избрах това, което имаше най-голяма връзка с мен - Спортен Мениджмънт. До тогава бях тренирал какво ли не, но по-важното бе, че не приемах загубата и винаги се опитвах аз да печеля, независимо кой е протиеника ми и в каква дисциплина. Спортният мениджмънт е много повече от работа в спорта, тук имаш координация на малки или големи групи хора, работа с мотивация, планиране, бюджети и какво ли още не.
И сега сигурно си мислиш, че се занимавам с това. Ами не. Завърших го, имах възможността да карам стаж в Спортен клуб Левски и друг в агенция в Лондон. Но установих, че не е за мен. Хубавото е обаче, че тук нямаше "Купувай книгите..." или учене и преписване на някакви теми, а самото образование е организирано по тотално различен начин. Дава ти се възможност да работиш над неща, които теб те интересуват. Въвлечени са компании с рвални и съвременни проекти. Всичко е организирано така, както би следвало да бъде. А не.... сега например да ти показвам как се записват дискети през флопи диск, който не се използва от 1998! You feel me? 🤣
И сега аз вече имам едни умения в раницата си, обаче онова същото чувство продължава да ме тормози. "Какво ще работиш, бе, човек?! Вече си на 26...Другите се ожениха имат бебета и се разведоха. Женят се 2ри път." Аз съм в Северна Дания, попътувал насам-натам, видял това-онова. Ама на никъде.
И тук ще ти кажа, че тези кариерни тестове помагат, ама не точно. Както и ти си се убедила... Може и хич дори да не ти помогнат. Но това не трябва да те отказва, защото всяко едно нещо, което направиш, за да откриеш признанието си, ще те води по-близо до крайната ти цел. И като пример - ей тази тема. Ако не я беше написала, и аз сега нямаше вече над час да ти пиша фермани 🤣. А и някой друг може да каже нещо умно и ти да си кажеш "Ей го! Те това ще да е моето!"
И когато не знаеш какво искаш точно, трябва да пробваш, за да разбереш. Имаш няколко варианта. Най-хубавият е да удариш джакпота. Другият е да разбереш, че това ИЗОБЩО не е за теб (като при мен с педагодиката), но да вземеш плюсовете с теб. И последният е, да попиеш дадени знания и умения от сферата и да ги използваш за нещо друго, което все щв откриеш.
При мен отне 1 прекъснат бакалавър (3 години), 2 за вършени (4+2 години), 1 прекъсната магистратура (1 година), за да осъзная какво е признанието ми и да го завърша като магистратура (+2 години). Занимавам се с дизайн на услуги Service Design). Или с други думи, разплитам проблемите на хората и компаниите 😂👌, които уж не могат да се разрешат. Но за да стигна до всичко това трябваше да мина през сериозен лабиринт. Ме ме разбирай погрешно - поживял съм си страхотно и дори за миг не бих променил каквото и да е! Дания е уникална (а Калифорния - безмълвен...)
Но! Няма смисъл, разбира се, да минаваме през всичко това и да чакаме 10+ години, за да отговорим на проблемния си въпрос "Какво @&$@&@_$@ да уча?!"
Кариерните тестове са направени за бързо печатане на пари и даване на няяяккава информация, но най-вече за потвърждение, ако се чудиш кое точно да бъде. Когато имаме случаи като твоя и моя, то тогава играем тотално друга, различна игра, която се нарича Prototype или дори Pretotype my life
Накратко, създаваш света така както би искала да бъде и тестваш дали наистина ще ти допадне. Ако ти допадне - джакпот! Ако не - създаваш нов pretotype!
Можеш да ми пишеш за повече инфо, ако съм те заинтригувал с моите истории и Service Design схемички 😁😉
И последно, check YouTube What is service design. А ако желаеш и google информация за образованието в Дания.
Важно е да чуеш много съвети и разкази, но да не се влияеш на 100% от това, което ще ти каже, който и да е - било то аз, шефката ти, човекът над мен или този след мен. Дори и росителите ти (в никакъв случай не ги игнорирай, защото те сигурно те познават много добре и взимай предвид какво ще ти кажат!), ти си различен човек с различен характер, интереси и желания.
Keep going! You'll be just fine! 😉💪