страхувате ли се как 6те се справите

  • 1 564
  • 39
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 169
Мили , мам4ета , стра6но много се страхувам дали 6те се справя .Само 4ета за хранене ,за къпане ,за това и онова , но ме е страх ,4е когато бебка се роди нямя да знам какво да правя Embarassed Това нормален страх ли е или просто аз съм зле?

# 1
  • Мнения: 2 019
и аз много се страхувах,но бебо като се роди всичко ми доиде отвътре-инстинкт Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 1 272
Мисля, че ще се справиш чудесно. Все пак ти ще си майката на това бебе, а то разчита именно на теб и твоите грижи са най-добри за него!

# 3
  • Мнения: 942
Мисля, че ще се справиш чудесно. Все пак ти ще си майката на това бебе, а то разчита именно на теб и твоите грижи са най-добри за него!
Peace
Напълно нормално е да се страхуваш в момента.И аз бях така.Но когато се появи бебка сякаш някой ми беше налял всичко в главата и аз го правех с лекота(е първите дни ми беше малко трудно,особено обличането)но после почнах да правя всичко сякаш съм го правила цял живот Simple Smile
Леко бременеене и скоро да си гушкаш едно сладко бебче  bouquet

# 4
  • Мнения: 1 183
Всички бъдещи мами ни  е страх дали ще се справим,но мисля,че то просто ще ни дойде отвътре и ще успеем Peace

# 5
  • Мнения: 10 758
Месец преди да родя първото се бях побъркала на тая тема - ми сега, ако не се справя, какво майка ще съм и т.н.След като родих, имах чуството, че цял живот съм гледала деца.
Лека бременност и раждане ти желая   bouquet

# 6
  • Мнения: 10 606
Страхувах се, а пък сега се страхувам как ще го възпитам Simple Smile! Незнам тези майчински страхове и безпокойства край имат ли Simple Smile!!!!

# 7
  • Мнения: 39
И мен ме е страх малко как ще се справя!!От самото раждане не ме е страх!!
Но няма жена,която да не се е справила!!С това се успокоявам!!!
Все ще се наредят някак нещата!!

# 8
  • Мнения: 103
Аз родих преди месец.Преди да родя не бях пипвала новородено,незнаех даже как се хваща бебе,а камоли да сменям памперси.Бях побъркала всички около мен че няма да мога да се справя,много,ама страшно много се притеснявах дали ще се справя.Но още щом се прибрахме от болницата всичко ми идваше отвътре.Направо си се чудех как се оправямч без да съм го правела преди.На това му викат МАЙЧИНСКИ ИНСТИНКТ.Но сега и да ти говорим няма смисъл,ти сама ще се обедиш щом бебо се появи.Леко бременеене и леко раждане.  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 196
И мен ме е страх малко,въпреки че чета книжки.Надявам се,че около мен ще помагат,а и най-важното за мен е таткото да ме подкрепя.Много разчитам и на него!
Успех и както другите мамчета са писали,мисля че си е до инстинкт.Като се появи бебока и всичко ще се нареди!!!
 Wink

# 10
  • Мнения: 8 917
Всички се страхуват и всички се справят Peace

# 11
  • Мнения: 6 164
Като родиш ще се оправиш - по инстинкт. Първия месец ще имаш повече въпроси, след 3-я вече ще си съвсем уверена.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 199
Определено доста се притеснявах в началото, но ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ БАБИТЕ !!
И двете ще са неотлъчно до мен поне в началото и ще ми помагат.  smile3508

# 13
  • Мнения: 276
И аз умирам от страх - че ще го изтърва, че ще му счупя нещо и т.н. Побърквам се да чета за хранене, кърмене, обличане, къпане и т.н. А от раждането не ме е страх. Всички ми казват, че съм луда. А и се притеснявам, че именно моето незнаене ще бъде повод за многобройните баби, лели и свекърви да дават компетентни мнения и съвети, което аз много го мразя...
Така че не се притеснявай, не си само ти.

# 14
  • Мнения: 1 910
 Не се страхувах. Далеч повече ми тежеше бременността и предстоящото раждане.

# 15
# 16
  • Мнения: 1 029
Нормално е да се страхуваш и да мислиш дали и как ли ще се справиш. В началото много се притеснявах за най-всичко, но постепенно нещата си дойдоха на мястото. Най-важното е да следваш майчиния си инстинк, да бъдеш спокойна и изпълнена с любов и търпение.

# 17
  • Мнения: 1 233
Докато бях в родилния дом не ме беше страх изобщо, напротив - нямах търпение да се прибирам вкъщи. Ноо....изписват ни, сядаме в колата и като писна бебка изтръпнах. Чак тогава проумях, че се прибираме вкъщи, където акушерки няма, няма да я виждам само за 15 мин. кърмене и се панирах яко. Първата нощ не мигнах, страх ме беше да не й се случи нещо лошо. Страх ме беше да я пипам гола, камо ли да я вземам. Но след ден-два нещата си дойдоха по местата. Не се притеснявай, майчиния инстинкт е голяма работа! Peace

# 18
  • Мнения: 6 618
Естествено,но всичко се нарежда идва ти отвътре какво и как да правиш.

# 19
  • София
  • Мнения: 39 764
Мислех си, че ще ме е страх да гушна Дияна, но в родилното я размятах наляво-надясно Simple Smile След изписването малко се бях стресирала. Изписаха ни на обяд, Дияна гладна и реве. Бебешко легло още не бяхме купили и аз шах... к'о да 'прая. Но се окопитих, мама малко ми помогна Simple Smile Мама си беше взела една седмица отпуска - идваше сутрин и си тръгваше вечер. Мен малко ми беше кофти, но тя само ми казваше "лежи си и си кърми детето. Пък и аз помагам на моето си дете" Simple Smile

# 20
  • Мнения: 3 248
И аз много се страхувам...напоследък живея в бъдещето. Обмислям и най-малките детайли. Няма да ми е за пръв път да гледам мъниче, но този път нещата са на много по-сериозно ниво - това е моето мъниче, и от мен зависят първите му седем години, от които пък му зависи живота занапред! Wink Нямам намерение да разчитам на никой (имам предвид баби, лели и т.н.) - ще си го гледам и възпитавам както аз сметна за най-правилно! Peace

# 21
  • Мнения: 742
Страхувах се, а пък сега се страхувам как ще го възпитам Simple Smile! Незнам тези майчински страхове и безпокойства край имат ли Simple Smile!!!!

 Не мисля че имат край. Винаги ще си задаваме този въпрос. дали ги възпитаваме добре? Дали няма да падне като проходи? Дали ще ни слушат? Дали ще се прибере от дискотеката с тези с които е излязло? Майка се става за цял и живот и само за тях мислим и живеем да ги види усмихнати и щастливи newsm47.

# 22
  • Мнения: 2 274
   Аз хем съм отгледала едно бебе, а сега ми се струва че повече от първия път се страхувам как ще се справя! Може би защото не съм сигурна доколко ще мога да балансирам между двете си деца! Наред с нормалните притеснения около къпането и храненето се страхувам дали големият няма да ревнува, а пък бебо да е ревлив и в крайна сметка да се срина психически и така да навредя на цялото си семейство...Уффф! Все едни песимистични сценарии ми се въртят в главата, апокалиптични ...  ooooh!
   

# 23
  • Мнения: 831
 И мен сега сякаш повече ме е страх, отколкото парвия път. Но все пак беше преди 8 години и половина и всичко съм забравила...остават само най-хубавите или най-лошите монети и като цяло как е било детето....поне при мен е така
А сега са ред въпроси, чета повече тук и в други сайтове и направо се чудя някои неща за какво се използват....кошмар. Но предполагам, че като родя ще си пропомня много бързо и ще свикна отново. Но и при мен са въпросите: Как ще се справям с двете деца? Не ми се иска голямата да ревнува от бебето, а съм склонна да вярвам, че така ще е , тъй като тя е много емоционална и чувствителна. А дали я възпитавам добре...това е редовният въпрос, и ми се струва, че знам отговора, който изобщо не ми харесва...греша много пъти, но ми е трудно да се променя, защото детето не ми е виновно за много от нещата, които ми се случват, а то го отнася накрая...
Дета казвате, майка се става завинаги!!! Вярно е и е трудно и много отговорно. Честно казано, като я родих, бях студентка на 22 и не си давах сметка за много неща, а сякаш като беше по-малка, беше по-лесно....сега е някаква мъка и пуберитет...а аз второ чакам!!! ПОМООООООЩ!!!  #Crazy

# 24
  • Мнения: 8 505
Не.Страхът ме хвана,когато Тя вече беше факт.Дори не точно страх.Просто в първите дни вкъщи ни беше доста трудно,чудихме се как да я изкъпем и други елементарни неща,за които сега ми става смешно като си ги спомня.

# 25
  • Мнения: 229
Не. Никога не съм се страхувала - гледането на деца и бебета винаги ми е идвало отръки и съм го приемала като нещо естествено. Може би защото в моята многолюдна рода винаги  е било пълно с бебета и малчугани и от малка съм свикнала да се грижа за по-малките от мен.

# 26
  • Мнения: 528
Е през цялата ми бременост си мислих и сега кво ка се сменят памперси,каква Т на водата трябва да бъде,как се къпе толкова малко нещо, и други такива подобни въпроси.Спомням си че като родих и я дадох на другия ден на таткото,ами той я държеше все едно държи порцеланова ваза.При положение че преди 18 години е гледал сестраси.Когато ни изписаха една колежка ми показа това онова и от тогава таткото си я къпе,а аоз останалите неща.То детето само си показва какво иска стига да успееме да го разбереме на време.

# 27
  • Добрич
  • Мнения: 958
Страхувала съм се и продължавам да го правя, въпреки, че безмислено и нещата сами се нареждат. Децата са най-добрите учители - на всичко те научават.

# 28
  • Мнения: 2 271
Въобще не се страхувах.Всичко бях разучила и нямах никакви проблеми!

# 29
Страхувах се но когато беб4о се роди и знаех 4е той има нужда от мен преодолях страха си.Имам 4увството 4е цял живот съм била майка.Ще се справих май4инския инстинкт винаги ще те напътсва Peace

# 30
  • Мнения: 11 004
За храненето, къпането и обличането не ме е страх Simple Smile Страх ме е, че няма да знам какво да правя, когато дребното реве и не спира - как да разбера какво му е и как да реагирам  Embarassed

# 31
  • Мнения: 6 461
Мили , мам4ета , стра6но много се страхувам дали 6те се справя .Само 4ета за хранене ,за къпане ,за това и онова , но ме е страх ,4е когато бебка се роди нямя да знам какво да правя Embarassed Това нормален страх ли е или просто аз съм зле?
Как няма да се справиш .Всичко ти идва от вътре.Не се притеснявай и аз бях така ,но сега ела да видиш два броя как ги оправям ще кажеш че цял живот деца съм гледала.
Успех Peace

# 32
  • Мнения: 1 104
Аз мисля, че няма мама, която да не се справи в тази ситуация. Природата си знае работата. Плюс това след няколко дни тренировки с бебето у дома, всичко ще се подреди.Поне аз така се успокоявам.

# 33
  • Мнения: 2 897
В началото-да,после се отпуснах и спрях да се терзая за такива неща  Simple Smile
Бъди спокойна,ще се справиш чудесно Peace

# 34
  • Мнения: 416
Аз не съм се страхувала дали ще се справя, нито преди, нито след като родих. Наистина всичко идва отвътре, не съм се панирала въобще.

Страхувам се основно за здравето.

# 35
  • Мнения: 169
Много благодаря мили4ки  Simple Smile

# 36
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Всички бъдещи мами ни  е страх дали ще се справим,но мисля,че то просто ще ни дойде отвътре и ще успеем Peace
И аз така си мисля  Hug

# 37
  • София
  • Мнения: 1 956
Страх ме е разбира се. НЕ съм се приближавала дори до новородено. Но помислете! Този страх е градивен. Ако човек се страхува за това нещо, значи гледа сериозно и отговорно на него, значи обмисля кое е правилно и кое грешно, как трябва да бъде... Така че - нека ни е страх.
А природата е помислила за всичко - всяка майка има майчински инстинкт. КАкто при животните, така и при хората. Всичко е закодирано в гените ни и когато бебето се роди, някак от само себе си, автоматично, майката се справя с всичко. Я си помислете, например една котка, когато роди за първи път - тя като че ли от някъде вече знае (а няма от къде) как да прегризе пъпната връв, как да изяде плацентата, а не котенцето, как да го оближе цялото, как да му масажира коремчето, за да се изпишка...

# 38
  • Мнения: 1 101
Разбира се и все още се страхувам.

# 39
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 715
Не. Знаех,че така или иначе бабите ще са ми на главата и ще ми писне от безкрайните им съвети,затова не се притеснявах.Повече се притеснявах как ще се справя с тях ,а не с бебето   Laughing

Общи условия

Активация на акаунт