Не 
- Публикувана: 15 окт. 2006, 17:01 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2006, 01:40 ч.
страхувате ли се как 6те се справите
Докато бях в родилния дом не ме беше страх изобщо, напротив - нямах търпение да се прибирам вкъщи. Ноо....изписват ни, сядаме в колата и като писна бебка изтръпнах. Чак тогава проумях, че се прибираме вкъщи, където акушерки няма, няма да я виждам само за 15 мин. кърмене и се панирах яко. Първата нощ не мигнах, страх ме беше да не й се случи нещо лошо. Страх ме беше да я пипам гола, камо ли да я вземам. Но след ден-два нещата си дойдоха по местата. Не се притеснявай, майчиния инстинкт е голяма работа! 
Мислех си, че ще ме е страх да гушна Дияна, но в родилното я размятах наляво-надясно След изписването малко се бях стресирала. Изписаха ни на обяд, Дияна гладна и реве. Бебешко легло още не бяхме купили и аз шах... к'о да 'прая. Но се окопитих, мама малко ми помогна Мама си беше взела една седмица отпуска - идваше сутрин и си тръгваше вечер. Мен малко ми беше кофти, но тя само ми казваше "лежи си и си кърми детето. Пък и аз помагам на моето си дете"
След изписването малко се бях стресирала. Изписаха ни на обяд, Дияна гладна и реве. Бебешко легло още не бяхме купили и аз шах... к'о да 'прая. Но се окопитих, мама малко ми помогна Мама си беше взела една седмица отпуска - идваше сутрин и си тръгваше вечер. Мен малко ми беше кофти, но тя само ми казваше "лежи си и си кърми детето. Пък и аз помагам на моето си дете"
И аз много се страхувам...напоследък живея в бъдещето. Обмислям и най-малките детайли. Няма да ми е за пръв път да гледам мъниче, но този път нещата са на много по-сериозно ниво - това е моето мъниче, и от мен зависят първите му седем години, от които пък му зависи живота занапред! 
Нямам намерение да разчитам на никой (имам предвид баби, лели и т.н.) - ще си го гледам и възпитавам както аз сметна за най-правилно!
Нямам намерение да разчитам на никой (имам предвид баби, лели и т.н.) - ще си го гледам и възпитавам както аз сметна за най-правилно! Страхувах се, а пък сега се страхувам как ще го възпитам ! Незнам тези майчински страхове и безпокойства край имат ли !!!!
! Незнам тези майчински страхове и безпокойства край имат ли !!!!Не мисля че имат край. Винаги ще си задаваме този въпрос. дали ги възпитаваме добре? Дали няма да падне като проходи? Дали ще ни слушат? Дали ще се прибере от дискотеката с тези с които е излязло? Майка се става за цял и живот и само за тях мислим и живеем да ги види усмихнати и щастливи
.
Аз хем съм отгледала едно бебе, а сега ми се струва че повече от първия път се страхувам как ще се справя! Може би защото не съм сигурна доколко ще мога да балансирам между двете си деца! Наред с нормалните притеснения около къпането и храненето се страхувам дали големият няма да ревнува, а пък бебо да е ревлив и в крайна сметка да се срина психически и така да навредя на цялото си семейство...Уффф! Все едни песимистични сценарии ми се въртят в главата, апокалиптични ... 
И мен сега сякаш повече ме е страх, отколкото парвия път. Но все пак беше преди 8 години и половина и всичко съм забравила...остават само най-хубавите или най-лошите монети и като цяло как е било детето....поне при мен е така
А сега са ред въпроси, чета повече тук и в други сайтове и направо се чудя някои неща за какво се използват....кошмар. Но предполагам, че като родя ще си пропомня много бързо и ще свикна отново. Но и при мен са въпросите: Как ще се справям с двете деца? Не ми се иска голямата да ревнува от бебето, а съм склонна да вярвам, че така ще е , тъй като тя е много емоционална и чувствителна. А дали я възпитавам добре...това е редовният въпрос, и ми се струва, че знам отговора, който изобщо не ми харесва...греша много пъти, но ми е трудно да се променя, защото детето не ми е виновно за много от нещата, които ми се случват, а то го отнася накрая...
Дета казвате, майка се става завинаги!!! Вярно е и е трудно и много отговорно. Честно казано, като я родих, бях студентка на 22 и не си давах сметка за много неща, а сякаш като беше по-малка, беше по-лесно....сега е някаква мъка и пуберитет...а аз второ чакам!!! ПОМООООООЩ!!!
А сега са ред въпроси, чета повече тук и в други сайтове и направо се чудя някои неща за какво се използват....кошмар. Но предполагам, че като родя ще си пропомня много бързо и ще свикна отново. Но и при мен са въпросите: Как ще се справям с двете деца? Не ми се иска голямата да ревнува от бебето, а съм склонна да вярвам, че така ще е , тъй като тя е много емоционална и чувствителна. А дали я възпитавам добре...това е редовният въпрос, и ми се струва, че знам отговора, който изобщо не ми харесва...греша много пъти, но ми е трудно да се променя, защото детето не ми е виновно за много от нещата, които ми се случват, а то го отнася накрая...
Дета казвате, майка се става завинаги!!! Вярно е и е трудно и много отговорно. Честно казано, като я родих, бях студентка на 22 и не си давах сметка за много неща, а сякаш като беше по-малка, беше по-лесно....сега е някаква мъка и пуберитет...а аз второ чакам!!! ПОМООООООЩ!!!
Е през цялата ми бременост си мислих и сега кво ка се сменят памперси,каква Т на водата трябва да бъде,как се къпе толкова малко нещо, и други такива подобни въпроси.Спомням си че като родих и я дадох на другия ден на таткото,ами той я държеше все едно държи порцеланова ваза.При положение че преди 18 години е гледал сестраси.Когато ни изписаха една колежка ми показа това онова и от тогава таткото си я къпе,а аоз останалите неща.То детето само си показва какво иска стига да успееме да го разбереме на време.
Препоръчани теми