Моето майчинство също не е спряно - последния път си го взех, когато вече детето ми ходеше на ясла.
- Публикувана: 16 окт. 2006, 10:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2006, 10:16 ч.
Детски ясли...храна..отношение....очаквания 2
Ей днес беше първата усмихната сутрин на Борис 
даже не вярвах на очите си. 
Стана детето беше спокоен/друг път със ставането реве и така чак до градината , а там още повече/ облече се , тръгнахме говорехме си и просто беше супер спокойно. Там също премина така дори не промрънка даже. Влезе си сам в групата , поздрави с "Добро утро" учителката /обикновено като я видеше ревеше още повече/ ....бях като тресната не можах да го позная . По-късно се зарадвах и сякаш нещо ми падна от раменете , нещо което вече два месеца ми тежи откакто го водя там /в дните когато не е болен/. Направо съм щастлива пу пу пу и утре да е така... пък и ако не боледува ....... ще си отдъхна ..... ама хайде да не пиша за болести.
angelcheto , бързо оздравяване ти пожелавам.
даже не вярвах на очите си. Стана детето беше спокоен/друг път със ставането реве и така чак до градината , а там още повече/ облече се , тръгнахме говорехме си и просто беше супер спокойно. Там също премина така дори не промрънка даже. Влезе си сам в групата , поздрави с "Добро утро" учителката /обикновено като я видеше ревеше още повече/ ....бях като тресната не можах да го позная . По-късно се зарадвах и сякаш нещо ми падна от раменете , нещо което вече два месеца ми тежи откакто го водя там /в дните когато не е болен/. Направо съм щастлива пу пу пу и утре да е така... пък и ако не боледува ....... ще си отдъхна ..... ама хайде да не пиша за болести. angelcheto , бързо оздравяване ти пожелавам.
Fortune, по-хубаво от това, здраве му кажи...
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
Fortune, по-хубаво от това, здраве му кажи...
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
За добро ги водим дечковците...толкова научават там ... това е полезно за тях като личности и разбирането им за самостоятелността , която тепърва им предстои. 
да,и аз съм на това мнение
не, че имах избор, се пак
но моят син е толкова малък и въпреки това, още от първите дни усетих генерална промяна в него(в положителна насока)
аз съм разказвала в някоя тема, не помня в коя-как той след две седмици ясла ми демонстрираше гимнастика вкъщи, а е толкова малък-нищо не можеше да прави сам още,дори не стъпваше стабилно
не, че имах избор, се пак
но моят син е толкова малък и въпреки това, още от първите дни усетих генерална промяна в него(в положителна насока)
аз съм разказвала в някоя тема, не помня в коя-как той след две седмици ясла ми демонстрираше гимнастика вкъщи, а е толкова малък-нищо не можеше да прави сам още,дори не стъпваше стабилно
ех, миличките ни малки големи слънца... Браво на Борис 
Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.
Лека и безболестна ви желая!
Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.Лека и безболестна ви желая!
От твоите уста в божиите уши... както казва поверието.
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден 
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
спал ли е там?защото на нас това ни бе най-големия проблем
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Освен това трябва ти и обратна връзка от сестрите - как се чувства когато е там, плаче ли, играе ли, готов ли е според тях да бъде оставен за цял ден
Незнам дали тук е мястото да пиша това, но синът ми другата седмица тръгва на ясла 
Ужасно се притеснявам, в главата ми нахлуват такива "черни" мисли, че съм на крачка да се откажа. Дали учителките ще го гледат, как ще се храни, как ще спи, ами ако се удари... 
Знам че немога вечно да съм до него, но много се страхувам Как да преодолея това, за сега ми се струва невъзможно 
Ужасно се притеснявам, в главата ми нахлуват такива "черни" мисли, че съм на крачка да се откажа. Дали учителките ще го гледат, как ще се храни, как ще спи, ами ако се удари... Знам че немога вечно да съм до него, но много се страхувам
Как да преодолея това, за сега ми се струва невъзможно
не изпадай в такива черни мисли,още по-малко тук,където сме податливи
бъди спокойна,детето само ще ти покаже как се чувства, аз за пореден път, казвам че съм много доволна
прави нещо друго, недей сяда да мислиш какво е
пък и доколкото разбрах,можеш да останеш с него първия ден,за да му е по-лесно адаптирането
не мога да ти кажа да не се притесняваш,защото историята разказва и за случаи, в които притеснението не е напразно,но не се самонавивай.
пък и този малък човек е самостоятелен индивид и трябва да започне да се изгражда като такъв,имам предвид, че няма цял живот да е по цял ден с теб
не се колебай,не се тормози излишно, но следи детето и поведението му
бъди спокойна,детето само ще ти покаже как се чувства, аз за пореден път, казвам че съм много доволна
прави нещо друго, недей сяда да мислиш какво е
пък и доколкото разбрах,можеш да останеш с него първия ден,за да му е по-лесно адаптирането
не мога да ти кажа да не се притесняваш,защото историята разказва и за случаи, в които притеснението не е напразно,но не се самонавивай.
пък и този малък човек е самостоятелен индивид и трябва да започне да се изгражда като такъв,имам предвид, че няма цял живот да е по цял ден с теб
не се колебай,не се тормози излишно, но следи детето и поведението му
Някакви драсканици. 
И Анелия гордо ме дърпа ,за да ми покаже нейното произведение. 
И умира от щастие,като я похвалих,че много хубаво рисува.