Добре, богоугодно ли е в крайна сметка това? Ами ако нямам 10, 30 или 100 лева, тогава какво? Няма да благословят брака ми или няма да кръстят децата ми? Ще ме отпратят по живо, по здраво? Съгласна съм, че църквата също се нуждае от средства, но не трябва ли миряните сами да определят своята лепта... откога общуването с Бог има твърда цена?
Неприятно ми стана, защото се бях приготвила за нещо красиво, а то какво... отегченото отче с маратонки и звънящ мобилен под расото ме посъветва да ида при лелката на входа, да внеса таксата и да си взема списък с необходимите вещи. Без усмивка, без ентусиазъм. А, да... и ако искам снимки и песни, трябва да доплатя. Е, отказах се.
Само на мен ли ми се види дълбоко нередна тая цялата работа или има и други? Кажете как си представяте нещата, какво очаквате от църквата и какво срещате в нея - духовни лица или чисти търгаши? Уточнявам, че не е въпросът в парите, а в безпрекословното им искане...