Опитват се да лишат синът ми от наследство

Синовен дълг, но накрая тоя синовен дълг го изпълнява само едната страна.Дъщерята с години е гледала болните родители. Няма да е било особено приятно, не е ясно и какви ограничения е понесла.
Fever Ray много добре го е написала - те не са чувствали сина Ви емоционално близък. Аргументите кой какво има, също нямат значение в случая.
Не мога да си представя какво е да си лишен от наследство, но мога да Ви уверя, че няма смисъл да драматизирате ситуацията и да предричате черно безимотно бъдеще на сина си. Повечето млади хора в София купуват само жилищата си - със заеми, ипотеки. За сам човек може да е трудно, но за двойка не е непосилно. Успех и късмет!
[/quote

Когато дядото получи инсулт, дъщеря му / лелята/  ходеше на работа тогава  и   грижите са били основно от  неговата жена, за около година преди да почине , тя тогава още беше в ред. Ние със моят син живеем на другият край на София, той също ходи на работа, как да се грижи? Ако го бяха повикали за помощ, поне в събота и неделя, нямаше да им откаже, той обичаше дядо си. Но не  го направиха.  Бабата е гледана от дъщеря си, едва когато получи инсулт, това са 5/6 години,  а и дъщерята вече беше пенсионерка. А, и още  една подробност, че през този период от бабата и дъщерята, не живееха в София, а окръга,  в къщата на  съпруга на лелята.   Така, а сега по въпроса колко е лесно млад човек да си купи жилище, може и за някои да е лесно, но зависи от заплатата. Синът ми е сам и с малка заплата. А аз съм с малка пенсия.Така, че не бързайте да съдите.

Не съдя, а просто споделям факти, които в емоцията Ви вероятно Ви убягват. А те са, че от Ваша страна не е имало грижа към бабата и дядото - независимо дали не е поискана тая помощ или по друго стечение на обстоятелствата.
С лекота ги казвате тия 5 години грижа, все едно са дни. А не са. Друг е въпросът с разводите и издръжките и колко нечестно е само единият родител да отнася цялата грижа за дете. Но в тоя пост си говорим за друго.
Не подценявайте сина си. Може да го поощрявате да си намери по-добре платена работа, да започне втора работа, да си повиши квалификацията ... Не е казано, че е лесно, но не е невъзможно.  Особено, когато човек е млад и се грижи само за себе си и няма деца. Дори и сам да не може да се справи с ипотека, нали някой ден ще си има партньорка в живота. Двама по-лесно се справят.

Т.е. синът не е малко дете, а работещ човек. Защо е чакал да го викат? Той не е ли ходил при дядо си, след като го е обичал (аз останах с впечатление, че двамата не са общували от години)?

Между другото, откъде е сигурно, че това жилище не е прехвърлено на дъщерята, докато синът още е бил жив и той също не е бил ок с това?
Финансовото положение на наследниците не е от значение, когато става дума за волята на наследодателя.

Добре де, авторката вече писа, че е наела адвокат. Работи по въпроса.

Не, още не съм наела адвокат, просто се допитах до една адвокатска кантора,   да проверят в агенцията по вписванията, какво  има за този апартамент, но  се оказа, че не могат да помогнат, защото не знаем  егн -то на лелята .
Затова ще започнем с общината - първо да се издаде копие на смърните актове и после удостоверение за наследници ,  надявам се, че в последното ще има ЕГН на всеки.

В удостоверението за наследници има ЕГН и имена (мисля и адрес) на всички наследници, както и на наследодателите.
Ако има извършена продажба срещу задължение за издръжка и гледане, вероятно договорът е вписан в Агенция пп вписванията, защото сделката ще е след 2000 г. От където пък може да се види адрес на имота.