Здравейте, дами, чудех се кой как се справя с купищата непоискани съвети, които валят по адрес на вашето родителство от страна на близки и далечни роднини, познати и непознати еждневно. Оказва се, че всеки е експерт по отглеждане и възпитание на деца (дори да няма такива), освен мен! Аз лично вече се обърквам как да реагирам на поредното подмятане “тя на тая възраст трябяа вече да не пие мляко” и т.н.
- Публикувана: 20 юни 2021, 11:02 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2021, 19:54 ч.
Как се справяте с непоисканите съвети?
Кимай и подминавай. Детето най-добре дава сигнали какво и кога. Ако ги усещаш и се съобразяваш с него, всичко ще е наред.
Ще ми е интересно да чуя мнения по темата. Аз също се боря с това.
Като човек, който се опитва да не съди другите и да им дава акъли ми е много чудно как някои хора се чувстват задължени да дадат съвет за това как да си гледам детето, даже не съвет, ами направо напътствия... "ти знаеш ли, че еди как си се прави...", "ти нали няма да си от онези майки, дето еди кво си правят..." опитвам се да казвам просто да, да, ок, но понякога много ме натоварват
Като човек, който се опитва да не съди другите и да им дава акъли ми е много чудно как някои хора се чувстват задължени да дадат съвет за това как да си гледам детето, даже не съвет, ами направо напътствия... "ти знаеш ли, че еди как си се прави...", "ти нали няма да си от онези майки, дето еди кво си правят..." опитвам се да казвам просто да, да, ок, но понякога много ме натоварват
Слушай ги и си преценявай. От десет съвета 8 или 9 ще са глупави, но един може и да е ценен. Та няма лошо в слушането, но после си решаваш ти.
Нямало е нужда да се справям, защото не ги чувам даже. Като ми пееш, Пенке, кой ли ми те слуша!
Явно си общителен човек. Аз по времето, когато съм била с малко дете, предпочитах да съм си основно с бебето. Обичайно подобни непоискани съвети идват от майките в парка и от бабите пред блока, а с такива не съм общувала.
Явно си общителен човек. Аз по времето, когато съм била с малко дете, предпочитах да съм си основно с бебето. Обичайно подобни непоискани съвети идват от майките в парка и от бабите пред блока, а с такива не съм общувала.
Нямало е нужда да се справям, защото не ги чувам даже. Като ми пееш, Пенке, кой ли ми те слуша!
Явно си общителен човек. Аз по времето, когато съм била с малко дете, предпочитах да съм си основно с бебето. Обичайно подобни непоискани съвети идват от майките в парка и от бабите пред блока, а с такива не съм общувала.
Не, напротив, доста съм антисоциална. Съветите валят от майка, свекърва, брат, мъжа ми, кума ми, братовчедки, лели и който се сетиш!
Явно си общителен човек. Аз по времето, когато съм била с малко дете, предпочитах да съм си основно с бебето. Обичайно подобни непоискани съвети идват от майките в парка и от бабите пред блока, а с такива не съм общувала.
Не, напротив, доста съм антисоциална. Съветите валят от майка, свекърва, брат, мъжа ми, кума ми, братовчедки, лели и който се сетиш!
Ще ми е интересно да чуя мнения по темата. Аз също се боря с това.
Като човек, който се опитва да не съди другите и да им дава акъли ми е много чудно как някои хора се чувстват задължени да дадат съвет за това как да си гледам детето, даже не съвет, ами направо напътствия... "ти знаеш ли, че еди как си се прави...", "ти нали няма да си от онези майки, дето еди кво си правят..." опитвам се да казвам просто да, да, ок, но понякога много ме натоварват
Като човек, който се опитва да не съди другите и да им дава акъли ми е много чудно как някои хора се чувстват задължени да дадат съвет за това как да си гледам детето, даже не съвет, ами направо напътствия... "ти знаеш ли, че еди как си се прави...", "ти нали няма да си от онези майки, дето еди кво си правят..." опитвам се да казвам просто да, да, ок, но понякога много ме натоварват
На мен рядко някой ми ги дава, но не е като да не се случва.
Много лесно се справям - кимам въодушевено, реплики като "А, така ли ти се е получило?", "Много интересно" и тнт от чиста вежливост и си правя каквото сметна за добре.
Отдавна минах 18 и отдавна съм си стъпила на краката, че тепърва да "слушам" 😉
Като цяло повече ме забавляват, отколкото дразнят.
Много лесно се справям - кимам въодушевено, реплики като "А, така ли ти се е получило?", "Много интересно" и тнт от чиста вежливост и си правя каквото сметна за добре.
Отдавна минах 18 и отдавна съм си стъпила на краката, че тепърва да "слушам" 😉
Като цяло повече ме забавляват, отколкото дразнят.
Слушаш и кимаш, после си правиш, каквото решиш за правилно.
Моят вече е на 10 г. и още има хора, които си мислят, че могат да ми казват как да си гледам и възпитавам детето.
Казвам "Аааа, да, правилно...." или "Вероятно е така...." , а ако много ме издразнят, директно ги отсвирвам....
Моят вече е на 10 г. и още има хора, които си мислят, че могат да ми казват как да си гледам и възпитавам детето.
Казвам "Аааа, да, правилно...." или "Вероятно е така...." , а ако много ме издразнят, директно ги отсвирвам....
Аз нямах никакъв опит с гледане на бебе, защото такова бях виждала само от разстояние преди да родя. Като цяло винаги съм била самостоятелна в решенията си и така бях и в грижите с детето. Слушам какво ми казват, защото пак казвам, нямах грам опит, но преценявам дали е ценно или не, дали мога да го използвам или не. Аз самата търсих съвети, защото имах големи проблеми с кърменето в началото, но се оказа, че нито майка ми, нито леля ми са кърмили и ако щеш вярвай, съвет даден ми от моята баба ми беше изключително ценен, жената беше на 80 години, но със значителен кърмачески стаж 😀
В моя случай точно е било съвет, споменаване. Знам, че има много жени, които трябва да се съобразяват с мнение на майка/свекърва, при мен не е било така, аз и мъжа ми сме били хората, които се грижат и решават за детето.
Може би самото ми поведение подсказва на хората, че могат да споделят мнение с мен, но до там.
В моя случай точно е било съвет, споменаване. Знам, че има много жени, които трябва да се съобразяват с мнение на майка/свекърва, при мен не е било така, аз и мъжа ми сме били хората, които се грижат и решават за детето.
Може би самото ми поведение подсказва на хората, че могат да споделят мнение с мен, но до там.
Демонстративно кимам, казвам "Да, да, така е", с тон, който показва, че разговорът е приключил, и правя подобна физиономия
