Публикувана: 24 юни 2021, 20:50 ч.
Последно мнение: 1 юли 2021, 15:18 ч.

Toлерантни ли сме към насилието?

17 105
1 047
1

24 юни 2021, 20:50 ч.

Мнения: 2 928

Здравейте,
Пускам темата провокирана от случката разказана от съфорумка в друга тема, как мъж я засякъл с колата си заради отказ от нейна страна да го упъти.
И най-вече заради последвалите коментари, че не е действала адекватно, необелвайки и дума.
Не смятам, че казусът е досаден. Смятам, че темата е актуална заради обществените нагласи.
Как се стига до насилие над жени? И дали те самите го провокират? Или просто обществото е устроено така, че да го толерира? Ако щете включете и неприемането от страна на България на Истанбулската конвенция.
Всички, които имат мнение са добре дошли!
***
Сега ще разкажа моята история за да стане по-ясно за какво иде реч.
Действието се развива в годините на зрелия социализъм.
Аз съм била тинейджър, предвид възрастта ми, която сега е 50 год.
Подчертавам епохата, защото много хора плачат днес за сигурността от онези дни, която на практика обаче беше измамна.
Аз съм от София. Винаги съм живяла там и никъде другаде, преди да се преместя преди 17 години в Канада.Учех в квартал доста отдалечен от мястото, където живеех. Всеки ден ми се налагаше да пътувам много в досадно претъпканите трамваи и после автобуси марка "Икарус". Съответно съм се прибирала винаги сама в къщи, понеже родителите ми работеха и нямаха възможност да ме разкарват насам-натам с кола. Имахме само 1 кола и тя се ползваше рядко за излети или баща ми понякога ходеше на работа с нея.
Живеехме във висок блок на 8-мия етаж, т.е. най-удобният начин за стигане до апартамента ни беше посредством асансьор.
Като дете и тинейджър бях адски скромна, тиха, ученолюбива, граничещо със смотана.
Никога не съм била популярна сред момчетата в класа. Не съм носела грим и къси поли. Нашите бяха твърдо против и не го насърчаваха.
Случката, за която ще разкажа ми се случи на връщане от училище.
Нормално, както всеки ден се прибирах с обществения транспорт. Слязох на моята спирка. Там слязоха и много други хора. После се придвижих до блока. Влязох във входа. Един мъж влезе след мен. Аз не му обърнах особено внимание, защото можеше да е всеки един от съседите или техни гости. После застанахме на площадката и зачакахме асансьора. Той се качи с мен в асансьора. Аз натиснах 8-мия етаж. Той не помня, вероятно е натиснал някой друг. После асансьорът потегли. Няколко етажа по-нагоре той го блокира (имаше стоп бутон) и си разкопча панталона. Имаше ерекция. Развя си мъжката гордост и ме попита: "Харесва ли ти?"
Аз бях толкова уплашена, че си глътнах граматиката, подобно на Кристина (от другата тема).
Само че инстинктът ми на самосъхранение заработи на пълни обороти и отговаряйки му с едно сухо: "Не" натиснах отново копчето на асансьора за да продължим. На моя етаж се опитах възможно по-бързо да изляза, стараейки се да не се отърка той в мен или недай си боже да ме сграбчи. Отворих бързо вратата на апартамента и влизайки я заключих след мен. Той остана известно време в асансьора и после предполагам си е отишъл.
***
Когато го разказах на родителите си, баща ми вместо да ми влезе в положението ми се накара, че съм влязла у нас. Насилникът можело да ме последва. А, къде да ида, моля? Аз търсех защитено място, където да се скрия.
***
Затова и казах, че реакцията на съпруга на Кристина е била неадекватна. Не можеш да предвидиш всички ходове на всички страни в една ситуация, особено когато си уплашен.
***
Години след това имах проблеми с контактите си с мъже. Страх ме беше дори от сянката ми. Първият сексуален акт имах на възраст от 21 години и за мен беше истинско мъчение. Беше ме страх и толкоз! Наложи се да работя със сексолог, за да ни научи мен и моят мъж (ние създадохме семейство след това) на разпускащи интимни техники. Той имаше сексуален опит с други партньорки, но беше фин, деликатен мъж и не искаше да ме нарани.
***
Всичко това го разказвам просто да дам пример, как наглед стресова ситуация с благоприятен завършек може да даде отпечатък на по-нататъшните ни социални контакти. Не защото не знаем, как да се държим, а защото има норми и граници, които отсрещната страна не трябва да прекрачва.

# 1 24 юни 2021, 20:58 ч.

Мнения: 20 026

Това не е насилие. Насилие е, ако тръгнат да те пипат или докосват. Това е тормоз дето си описала.
Случвали са ми се доста по-сериозни случки с мъже. Хващам подръчен материал и бия или бягам. Нямам травми.
Леко се превземаш.
Признавам, ако си малко момиче под 15, може да даде ефект на психиката. Другото са чупки.

# 2 24 юни 2021, 20:59 ч.

Мнения: 41 343

Да де, ама онова с джипа според мен не е било насилие, или поне е несъизмеримо с твоето. Спрял пред нея, но нито е излизал от колата, нито нищо. А и имаме само нейната интерпретация. Помня как ти писа, че ти у дома си щяла да се обадиш на полицията да го арестуват. Ако в Америка става така - дума срещу дума и никакви доказателства, значи много кофти... Неслучайно всяка втора златотърсачка в САЩ се сеща, че преди 20 години някой я харасвал сексуално... Там днес има презумпция за виновност на мъжете при оплакване за тормоз...

Има и друго - това, което днес се смята за тормоз преди 40 години си беше в реда на нещата. И не само за мъжете към жените, но и на големите към малките в училище, и на учителите към учениците...

# 3 24 юни 2021, 21:01 ч.

Мнения: 1 314

Една неадекватност не е повод за следваща, от друг човек, но се случва постоянно. Против насилието съм, да, но тази ми позиция няма как да повлияе на човек, склонен към насилие. Познат, непознат... Не вярвам в декларациите, просто защото не вършат работа. Мисията против насилието невъзможна, поради низките страсти, които все още владеят човечеството. И рядко има човек, толкова благ, че да не злоупотребява с възможността да навреди, натисне на по-слаб от него. За съжаление.
Та, работата на всеки един е, не да декларира, а да си даде сметка за собственото поведение, кога и на кого той, самият, вреди. Това да преодолее, направил е нещо срещу насилието над по-слабите.

# 4 24 юни 2021, 21:15 ч.

Мнения: 46 562

Аз съм малко по-малка, на 43, но и аз съм имала такива случаи. Много бяха разпространени ексхибиционистите. Не се говореше тогава за проблема, което го отчитам като голяма грешка.
Когато детето започне да се прибира само, вече трябва да са разиграни всички ситуации. Не да му казват какво е трябвало да направи, след като вече се е случило.
Предвид това, че сексуалното насилие често идва от член на семейството или близък, още от съвсем малко, на достъпен за възрастта език, трябва да е наясно къде са границите и да сигнализира веднага, ако се наближат или прекрачат.

По въпроса за насилието като цяло, естествено, че не трябва да сме толерантни. Звъня на полицията винаги, щом видя нещо нередно. Саморазправата не е добър вариант.

Босилка, са момиче в ученическа възраст, затворено момиче само в асансьор с мъж, който си сваля гащите, бих казала, че си е сериозен стрес. Въпреки това е запазила самообладание и е реагирала адекватно, така че за мен не са чупки.

# 5 24 юни 2021, 21:19 ч.

Мнения: 20 026

Тя не каза колко момиче е била. В детската градина, единствените пъти когато съм ходила може би не повече от 10 пъти (не ме пускаха на детска), съм виждала има-няма 4-5 пъти ексхибиционист отвъд оградата на детската градина. Да, стресиращо е, озадачаващо, но чак пък това да ти бележи живота, леееко ми отива на лабилност.

# 6 24 юни 2021, 21:23 ч.

Мнения: 5 305

Аз лично не толерирам каквато и да било форма на насилие и се старая винаги (доколкото ми е възможно) да се противопоставям и, ако мога, да предотвратявам.
На въпроса дали "ние" (предполагам, че като общество) сме толерантни към насилието - да, смятам, че в България е точно така за съжаление.

Цитат на: Ravenna в чт, 24 юни 2021, 20:50

Когато го разказах на родителите си, баща ми вместо да ми влезе в положението ми се накара, че съм влязла у нас. Насилникът можело да ме последва. А, къде да ида, моля?

И на мен ми стана любопитно къде другаде би могла да отидеш и защо не у вас. Наистина не разбирам. Иначе и аз съм имала неприятни случки. През повечето време изобщо не се сещам даже за тях, може и умишлено да потискам спомените. Обаче със сигурност са ми повлияли и съм леко подозрителна в отношенията с други хора.
Четох разказаното от Кристина в другата тема. Макар че и на мен нейната реакция ми се стори сякаш прекалена, определено не я осъждам. Ние няма как да знаем какво й се е случило в миналото и как й се е отразило, за да се стигне в крайна сметка дотук.

# 7 24 юни 2021, 21:24 ч.

Sofia
Мнения: 15 568

Отговарям на поставения въпрос: да, българското общество в голяма степен е свикнало с насилието, в частност – това, упражнявано върху жени.
Аз лично нямам никакъв толеранс към опитите за физическа, вербална, психическа, емоционална или сексуална агресия.

За коя Кристина говорите, "нашата" ли?

# 8 24 юни 2021, 21:32 ч.

Мнения: 1 625

За съжаление да, в обществото се толерира, че в някой случаи се и поощрява насилието.
Това, което се е случило на авторката е ужасно, отвратително и гнусно. Още по-гнусно е да се обяснява, че са "чупки", защото била на Еди каква си възраст. Ето ви толерантност към насилие в чиста форма.
Бащата е сбъркал първо със това, че не е обяснил предварително, а после и със последващата реакция. Явно и той е бил на мнението на Босилка.
Бодилке, има огромна разлика да са извън оградата и да има един куп хора наоколо, и да си сама в тясно пространство, със мъж, който спокойно може да ти надвие.
Това е травма. И това, че някой обяснява, че е превземка и някак си нормално, че жертвата сама си е виновна, че не го е преглътнала, ето това е вербален тормоз.
И заради тази причина някога имаше толкова много такива.
Поради същото оправдаване има насилие в училище ( "Той/тя трябва да се научи да се справя"/ "Не обръщай внимание и ще спрат" / "Ама те са просто деца").
И докато има такива, които го мислят, ще има насилие.

Докато има хора, които сочат жертвите за виновни, защото са слаби/заслужават си го или някаква друга простотия, няма как да очакваме различен резултат.

Аз съм на 31. От десет годишна се боря с депресия и суицидни мисли. Заради тормоз.
Тези реплики дето ги написах ги чувах постоянно, когато плачех да ме преместят в друго училище.

Гади ми се, когато дори във форума съм чела коментари, че някоя пребита жена си го е заслужила.
Или "любимият" ми коментар, че известна журналистка: "кога ще я изнасилят най-после, че да млъкне". Няма значение дали е истина, че е имало заплахи, мисля че всеки нормален здравомислещ човек не би казал нещо такова дори на бъзик.

Начин за промяна: много работа с децата. Мноооого обяснения защо е грешно, показване и доказване как и защо е грешно. Но не смятам, ще патриархално-хомобско-анти-джендър родител ще позволи такова нещо. Как ще му развалят отрочето. То трябва да знае кой да мрази, трябва да знае къде е мястото на жената, трябва да е копие на отровните си родители.

# 9 24 юни 2021, 21:33 ч.

Мнения: 46 562

Босилка, не съм психолог и не мога да преценя колко се отразява, но предполагам, че на доста деца влияе. Достатъчно е да станат по-страхливи и да повлияе на самостоятелността им.
Всъщност няма никакво значение на колко ще повлияе, въпросът е, че не трябва да се толерира или омаловажава.

bell_87, тръгва по стълбите надолу и звъни на пожар на вратите, докато някъде отворят + вика помощ, колкото ѝ глас държи. Не е идеалният вариант, но след като вече е изпаднала в тази ситуация, няма друг.
Правилното би било въобще да не влиза във входа, камо ли в асансьора. Лошото е, че тогава входовете стояха отключени и винаги може да се скрие по етажите, това не може да се предвиди, но в нейния случай е могло.
Опасно е да отключи собствения си апартамент, защото може да влезе след нея и да остане в капан в дома си.

# 10 24 юни 2021, 21:41 ч.

Мнения: 11 505

И случката на Кристина, и тази на Равена не кореспондират с форумните им образи. Затова някои реагират скептично, Криси се представя за перде, аз я възприемам като перде и ми е непонятно как така е изгубила ума и дума. Равена се представя за супер разкрепостена (сега пък и сексолог ѝ трябвал, за да се отпусне на 21, знам ли, сигур е бил баси добрия сексолог), в същото време с много силна връзка с баща си, а видиш ли ѝ се бил накарал, как била могла да бяга към апартамента, вместо да се притесни за дъщеря си и състоянието ѝ, след като е била затворена в асансьор с мъж, който си развява пишката пред нея.

Скептична съм към тези две истории, не съм толерантна към насилието, нито съм толерантна към евтини сценарии, за сеир стават

# 11 24 юни 2021, 21:46 ч.

Мнения: 8 937

Днес точно на стълбите от Моста Чавдар в посока към Парка Заимов (май не го обясних добре) един младеж си беше свалил панталона и мастурбираше.
Аз съм на 30 и се стреснах, но си мисля цял ден точно как би реагирало едно дете.

# 12 24 юни 2021, 21:48 ч.

Мнения: 5 305

Нещо стана, докато опитвах да редактирам и сега не си виждам поста. Ако другите го виждат и се повтаря, моля този да бъде изтрит.

Исках да отговоря на НСЧ, че принципно е права и съм съгласна с нея за другите възможни (и по-добри) изходи от ситуацията. Обаче това е само на теория, а когато се случи на практика, дори човек да има някаква предварителна подготовка, обикновено не мисли логично и не преценява трезво, а просто действа, опитвайки се да се измъкне.

Цитат на: Neko.fukakai в чт, 24 юни 2021, 21:32

Начин за промяна: много работа с децата. Мноооого обяснения защо е грешно, показване и доказване как и защо е грешно. Но не смятам, че патриархално-хомобско-анти-джендър родител ще позволи такова нещо. Как ще му развалят отрочето. То трябва да знае кой да мрази, трябва да знае къде е мястото на жената, трябва да е копие на отровните си родители.

# 13 24 юни 2021, 21:49 ч.

София
Мнения: 35 209

Скептична съм към историята на Кристина като насилие. Поантата беше съвсем другаде, но се изкара жертва, както и да е.

Насилие не приемам под никаква форма, склонна съм на ожесточение в някои моменти и сама агресирам срещу него.

Но като цяло съм хулиганка.

# 14 24 юни 2021, 21:50 ч.

Мнения: 20 026

Тайче, този го знам. Редовно кеси покрай Докторската, Заимов и библиотеката. Ми мили дами, не подскачате ощипано, а или му се развиквате, гоните го или ако не ви е в природата, звъните на 112.

На Кики на мнението съм в тази тема. Също не толерирам насилие. Нито това на Равена, нито на Криста е насилие. Търсят внимание завалийките.

Препоръчани теми

От омраза към любов?

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Има ли любовта срок на годност?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: