Изнедадващите трудни въпроси и изненадващо тъпите им отговори

Браво, Рали, страхотна тема!!! 

След осиновяването аз ,като горда майка се разхождам с бебока из Морската.И съответно предизвиквам изумление сред познатите,които не са ме виждали бременна.
Някои успяваха дискретно да прикрият реакцията си, но други дирекно "клъцват  с брадвата":
-Ма туй какво е?Ма как така? и др.
Един ден ми писна да обяснявам в кратце цялата процедура и на въпроса:
- От къде я взехте и много пари ли ви излезе?
Аз отговорих"
-От Метро,че имаше промоция!!
Каквото повикало,такова се обадило.

" -Ма туй какво е?Ма как така? "
" - От къде я взехте и много пари ли ви излезе? "

Сериозно ли??? Господи каква гадост!!!

Браво, ilang-ilang!!! Това е страхотен отговор за тъпаци!!!

Мисълта ми беше съвсем друга. Имах в предвид въпросите, зададени ни от нашите деца и отговорите, които ние сме им дали в момента, без да сме подготвени и специално да сме разсъждавали върху тях. Моля да ме извините ако не съм се изразила правилно!

Абсолютно съм съгласна за определението "друга жена"! МАЙКА е тази, която гушка, бърше сълзи и сополи и пр. - тази, която дава сърцето и душата си, и цялата си обич на детето. Моето дете е родено от мен, но не считам, че вие, които сте осиновили деца, сте по-малко МАЙКИ от такива като мен. Напротив, мился, че много от вас са много по-добри майки от много "родителки".
Друга тема е колко неправилна е на български думата "родител", бидейки сродна на "роден"

Когато беше малък не ми е задавал въпроси, на които не съм могла да отговоря, но сега определено задава, и понякога ме затруднява - "Защо точно мен сте избрали като аз не съм искал вие да сте ми родители?", "Откъде сте били сигурни че няма да се върне да ме вземе ?" Въпроси, на които се чудиш как да отговориш без да го нараниш, но трябва да се отговори, защото иначе започват упреците.

А, темичката ми.
Аз подължавам да изпадам в подобни ситуации всеки ден. Последния хит е като й се скарам да ме гони от къщи, че не иска да живее с мен, защото й преча. Е, какво да кажеш? Казвам, че не мога да живея без нея, а тя ми отговаря да си осиновя друго дете,  а тя ще живее с баба си /онази, същата, която не ме е оставила в дом, защото не е имало места/. Купон.

Споко, Рали, мен ме гони поне по три пъти на ден да се махам от къщи, или, че той щял да се махне. Била съм лоша и съм се карала, защото не съм го родила, и да видя как другите майки, които са родили децата си, как се държат с тях. Но аз оставам мълчалива и се правя на сърдита, след което той идва и ми казва, че съжалява, но в момента бил ядосан, и затова е казал тези неща. На всичко това аз отговарям с въпроса, че ако и аз като се ядосам говоря такива неща, дали на него ще му е приятно.

Малко философски да напиша, че всъщност няма трудни въпроси - има трудни отговори. И ние сами си правим отговорите трудни. Не знам какво е вашето мнение за отговора на майката на кльомба, но на мен лично много ми харесва за нещо изречено на прима виста.
Малко чувство за хумор и повече усмивки при отговорите мисля че биха ни помогнали.
От вчера обяснявам на Милен че бебе Митко не е в неговото коремче а в сърцата ни - и на тримата. Естествено вече се замислям за тъпия отговор който ще трябва да давам на въпроса как сме го сглобили като е бил на три места едновремено 
Честно ви казвам, не се ли опитвам да обърна всичко от към смешната страна направо не знам как ще се справя.
Сигурно бих луднала от притеснения /не че сега не съм/

Засега ми се налага само да отговарям на тъпите въпроси на близки и познати... Трудните въпроси на Никола, тепърва предстоят   
Но засега имам богата колекция от първите, като например:

Яяяя, ама той бил много хубав, бе - как така ... ?

КАК ТАКА?????!!!!!
Познатите - как да е, ама от близки???

Fussii , искрено се надявам ти да не им оставаш длъжна. Бази боже от приятели

Мама Галя, когато казах на сина ми, преди година, че не е бил в коремчето ми, а съм го носила в сърцето си, той ме попита- "Ами как съм излязъл оттам?" Естествено отговорих, че винаги е бил и ще бъде там и че до носиш накого в сърцетоси означава да го обичаш и искаш много. сега вече знае , какво е да носиш в сърцето си.
Корни, не искам да се драскам за всезнайка, ама се сещам за някои отговори.

..аз не съм искал вие да сте ми родители?- Искаше, и аз го помня много добре. Смееше ни се, искаше ни, гушкаше ни, плачеше, когато отивахме в другата стая или те оставяхме на някого да те гледа. А ти просто няма как да си спомняш, че не си ни искал, защото беше много малък.
Откъде сте били сигурни, че няма да се върне и да ме вземе? - Ами ако не се върне- какво щеше стане с теб - щеше да си без родители, без подкрепа, сам....
Естествено съм сигурна- децата са толкова умни и изобретателни, че ще измислят друго. Но според мен най-важното е, че след това идва и казва , че съжалява.

Ами да ви кажа, аз не мога да се ядосам на такава искрена, чистосърдечна глупост. Реакцията ми и трите пъти, в които ми се случи е да се смея с глас, което също явно доста дразни ... В интерес на истината и рите пъти го чух от не - близки познати.

Близките ми приятели умират за Никола. Даже днес си определих среща с моя мнооого любима приятелка и й казах, че ще съм без него, а тя съвсем искрено изтърси "Е, тогава за какво ще се виждаме " 

Абе то отговори много, ама като те застрелят неочаквано изтъпяваш.

Моля приемете го от смешната страна:
Разговор в кю-то с една от тукашните мами:

Фуси:
6 години доктори, 6 инсета, едно икси, накрая осиновихме Никола

Мамата:
Аууу много неприятно

Фуси
Напротив, прекрасно е

Мамата:
аз нали чакам близнаци, и в болницата ни правят групички, на бременни чакащи близнаци по горе долу ендо и също време. 4 сме в групата - само аз съм заченала нормално. Другите 3 са заченали инвитро. А познавам и една българка, която не произвежда изпбщо яйцелкетки и пак роди дете с инвитро - чужда яйцелклетка и сперма от мъжа и сега детето и не прилича изобщо на нея разбира се. Ама тя си го е родила и си е нейно и определено на мъжът и.

А осиновяването също е вариант, аз нямам нищо против него, въпреки че може да възникнат проблеми, ако детето има лоши гени и да съжалиш в един момент

Фуси
ами като гледам и със собстеввени гени възникват проблеми ... (тук имам предвид нея и сина и, но мамата въобще не зацепва  )

Мамата
ако осиновявам ще искам да разуча назад родословното дърво на детето,
да не е обременено генетично
---------------------

Яко а? 

Нали се сещате,че Бог просто няма да допусне осиновяване от такива мами или достатъчно ще им покаже уроци за да си променят мисленето по въпроса.
за да осиновиш трябва да осъзнаваш,че не ходиш на пазара за домати и да питаш кой и как ги е произвел...
бъдете здрави.

Яко, да.
Ама не бива и да се сърдим.

Защото аз лично тълкувам готовността на хората да осиновят, именно по тези показатели. Докато в главата ти се въртят мисли като тези, че от теб може да излезе само нещо добро, просто по презумпция, пък от другите кой знае какво...то означава, че наистина по-добре да опиташ всички възможни начини да се възпроизведеш. Акта на осиновяването, според мои лични убеждения, не е свързан само със задоволяване на тази най-естествена женска (предимно) потребност да стане майка. Трябва нещо повече.

И на мен са ми предавали индиректно мнения, които на първо четене са били неприятни, но всъщност хората непреживяли подобни емоции, често проявяват криворазбрана загриженост. По-скоро към мен и не толкова към детето...
Близките ми отдавна не се вълнуват от мен, а питат само за Ирина!

Съжалявам, но по темата се сещам само за един въпрос, който наистина ме затруднява и той не е свързан с осиновяването. "Защо тати е мъж, а ние сме жени?"

Да, яко е.
Спомням си една случка от преди четири години:
Докато чакахме датата на делото, бебето се разболя от остър бронхиолит и го закарали в болница. Аз естествено полудявам и започвам да търся връзки да вляза в болницата да видя за какво става въпрос и от какво има нужда. Нямам, обаче това право, защото делото не е минало и аз не съм никаква на бебето. С триста зора издействах да вляза "нелегално"  в 23:30 ч. Посреща ме някакъв нервно-болен доктор, който на въпросите ми "какво е състоянието на детето и какво трябва да занеса" започна да ми крещи "вие знаете ли какво правите, нищо не знаете за това дете, можете ли да мислите въобще, не познавате майката и бащата" и т.н. На мене ми увисна ченето и простичко казах "олекна ми, защото вече познавам вас и съм сигурна, че слава Богу не е ваше дете". Та такива работи - хора всякакви.

Да ви задам аз един труден въпрос предполагащ тъп отговор, та да размием темата като хората. Правя сумарно обобщение на дразгите от другите подфоруми.
Кои са по-майки - родилите по естествен път без упойка, със упойка или родилите със секцио?????
Е, докато има хора които се дразгат за такива неща и си мерят броя на контракциите като определящи стойността им като майки, ще има и "трудни" въпроси. 
На фона на техните питания аз пък се определям като най-майка!

Ти к'во праиш по другите форуми, а?

Това за гените не ме впечатли особено, но любимото ми е:
Фуси:
............, накрая осиновихме Никола
Мамата:
Аууу много неприятно

Това е за виц! Иначе за гените... знам, че е нормално хората да мислят по този въпрос. Аз също съм мислила, но в семейството ми има и хора с които не се гордея особено  , така че ако детето ми би наследило техните гени ..... мммм ....

Черпя опит в отглеждането на деца

Тъп въпрос на съседка дошла да живее във входа месец преди да осиновим Милен - ау, това хубаво дете на кой е?
Казвам - мое.
Тя - Ами аз не съм те виждала бременна  , ти да не си го купила?
Аз - ами да, естествено, кой е луд да си разваля хубавата фигура с рашдане и кърмене, като може да го вземе на готово!

После казват че съм била устата - к'ви са тия персони 

Галче моите "напъни" и "контракции" бяха в продължение на 6 години и половина докато го "родя" моя син, така че другите са "слаба ракия" в сравнене с нашите родилни мъки.

Това ми хареса много.....Поздравления! Дали някой осъзнава какво означава да станеш мама?

Мами, четох, четох и стигнах до следното....Възрастните сме най-големите животни....И точно от въпросите на големите боли, особено на близките...От децата ни - не! Защото те те гледат с големи очи и с една топлота в тях...Докато възрастните - аууу с поглед да те изядат.......

Накефих се максимално и на отговора - От Метро на промоция.......

Поздравления за всички вас! Редовно чета този подфорум и ви се възхищавам.....

Корни, твоите 6 години не важат пред моите 17 - да си имаме уважението 
За щастие лошите приказки и въпроси са процентно по-малко от положителните реакции. Днес вече се е разчуло и при родителите на всички деца от градината - Милен е като информационна агенция и понеже за него всички знаят че е осиновен, като заговорил за бебе Митко и като ме познават добре, събрали хората 2+2.  И понеже аз директно в прав текст си говоря по въпроса днес вместо тъпи въпроси и подпитвания получих само положителни отзиви.
Всъщност установила съм че някои хора се чувстват длъжни да ти тестват реакциите - като видят че не могат да те захапат, дори спират да лаят.

Мен една бабка ме пита в парка как като съм толкова малка съм родила две деца. "С мерак" и отговорих.
Когато правиха на Преси операция ме помолиха да дам кръв за изследване причините за малформацията. Бяха минали точно два месеца, откакто бяхме заедно и за първи път се сблъсках с необходимостта да кажа ИСТИНАТА. Гледах тъпо и слушах обясненията за генетични връзки и накрая изрърсих, че ние детето ми нямаме общи генетични корени. Дамата с генетичните обяснения ми орговори, че това е невъзможно, но явно се сети нещо и каза "а, да".
Пак в същата болница по същото време на прегледа преди операцията друг специалист ми каза, че изглеждам интелигентна жена, а как можело детето ми да е толкова занемарено, що не съм била чела книги как се гледат деца.
Много ме вбеси въпроса на една позната как са ми "пробутали" дефектно дете. С "ти си дефектна в душата" приключих познанството си с нея.
Друг гениален въпрос беше "Защо не ходихте по лекари, да си родите дете?"
- "Като има готови родени деца защо да се напъвам"
Последния бисер беше на полупияния ми шеф дали не съм забременявала след децата - "Каня се да ходя скоро на лекар да проверявам"
Богата ми е колекцията. Сякаш започнах да свиквам с простотията на дребните душици и толкова много както в началото не се засягам.

Или аз съм над тези неща и не се впечатлявам или не ми се е случвало изобщо.Но се опитвам да се сетя нещо подобно и изрових само две неща:

Когато влязох с Лъчи в болницата и му бяха сложили скафандър с кислород -той реве с все сила под него,а аз роня крокодилски сълзи до него.Влиза сестрата и ме гледа странно и ми вика-
-Ама ти плачеш? Гледай ти,все едно е твое това дете.
Жената го каза с добри намерения в смисъл,че родни родители не преживявали така мъката с децата си,но аз като пресен осиновител малко се втрещих и и казах -Ами чие е ако не мое???
Тогава тя се сконфузи и обясни,та даже и поплакахме заедно 

А второто бе,когато говорих с познат който ме попита къде съм раждала или как съм раждала не помня.Аз му казах че не съм все още и той ме изгледа доста учудено,та се наложи да му обяснявам,че има и друг начин да имаш дете  В отговор той каза- О,съжалявам!
аз се засмях и отговорих- А аз не!!! пак последваха обяснения и т.н

Та по мое мнение,хората просто не знаят как да реагират и говорят простотии за които те самите съжаляват после 

Мен пък най-много ме дразни за момента, че ако стане въпрос за това, че ще осиновяваме дете, започват да ми обясняват колко ужаааааасно мноооого жени родили дете, след като осиновили. Ми аз да не правя сделка със съдбата за забременяване, да му се не види! И като кажа, че не искам повече да забременявам и ме гледат като полезно изкопаемо.

Това, че като направиш добро на едно дете ще забременееш е редовна реплика сякаш. При нас имаше и коментар от сорта, че не трябва да вземаме и двете бебета, защото как сме щели да гледаме и трето ако ...
Аз май много кретени познавам. Я да взема да разчистя пространството!

Аз разчистих пространството, и се оказа че има много мъничко за разчистване.
Обаче като прахосмукирате си дайте сметка, че най-често изречението "О, съжелявам..." казано ви от близки и не дотам близки хора, най често завършва така "...не знам какво се казва в такъв случай поради липса на опит, помогни ми" 

Ей момичета, не им се ядосвайте на тези приказки. Много хора казват това с най - добри чувства, да ви успокоят. Знаем, че когато желаеш нещо много силно, мислиш все за него. Лекарите му казваха нещо от рода на "психоматичен синдром" (не съм лекар и не знам точното наименование). И често точно на тази основа не се получава. Действително има много жени, при които се е случило точно това. Хората които казват тези "успокоителни думи" не знаят подробностите за нас. Не им се връзвайте. А ако усетите злонамерена нотка, както казва Калина - разчистете пространството.
При мен преди години имаше много конфузна ситуация. След като ме изписаха от болница, разхождаме се с Лили, среща ни една роднина и ме пита - разбрах, че си била в болница, как си, бебе ли ще имаме? Аз не знам как оживях след тежка операция (ама тя преди това питала детето и то невинно и казало в коя болница съм, та събрала 2 и 2 - значи ще имаме бебе). Е направих се на англичанка - започнах да обсъждам времето. И вече с тая роднина контактите са ми сведени до минимум. Не и се сърдя - просто нямам какво да говоря вече с нея. И точка. Що да и се ядосвам?

Аз пък, още в началото като ми кажеха, че може да се успокоя и да забременея, им казвах само това - "ще го махна, защото не съм сигурна, че ще родя (ако изобщо забременея което и не стана 13 години) здраво и нормално дете". Гледаха ме доста учудено, и едва ли не бяха готови да ме линчуват, за това което казвам, но поне им затварях устите.

Запечатала ми се е в главата среща с позната която директно ме заби с въпроса АУ КАКВО Е ТОВА БЕБЕ. ВЗЕТО ЛИ Е ?  Останах като втрещена и незнам откъде го измислих но и отговорих НЕ. НАМЕРИХ ГО НА ПЪТЯ.  И аз съм чувала доста приказки от рода че като осиновя ще си родя дете. Глупости големи. 14 години не съм родила че сега ли. Хората незнаят каква е причината поради която не сме родили. 

До ден днешен помня, бях още ученичка, когато кумовете на майка и татко си осиновиха момченче. Дойдоха в нас на госи с бебето и докато аз си играех с него майка и леля Дечка тихо си говореха. Леля Дечка казва: "добре, че си го осиновихме накрая, че ме хваща критическата. От 4 месеца нямам цикъл". А майка и казва: "Дечке, да не си бременна". На това кумата и се смее и и казва: "Глупости, 20 години ходя по изследвания, процедури, лекарства - нищо не става, та сега ли" С това се приключи въпросната тема. Ние заминахме за чужбина и след време получихме писмо от тях  - имаме си дъщеря. Разликата между осиновеното и роденото е 10 месеца и 20 дни.
Така че няма такова нещо - 13 ли, 14 ли, 20 ли години.  Но това разбира се не е златно правило. Аз в такъв случай казвам - да сме живи и здрави да си гледаме слънчицата, а за другото - Господ си знае работата.
А реплики от рода "сега може да си родиш, като се успокоиш", продължавам да съм убедена, че в повечето случаи са казани с добро намерение. Аз самата съм ръсила такива глупости. Сега си давам сметка, че може да съм засегнала човека. Надявам се да ми прости.

Съгласна съм с теб, Manja_66, тъй като подобни думи сам чувала и от най-близките си хора, които чакат осиновяването с не по-малко нетърпение от нас. Но те просто си мислят, че така ни дават надежда, или утеха или ... не знам точно какво, но със сигурност някои от тези реплики се изричат добронамерено. Друга част от хората пък просто се стъписват и изтърсват първото, което им дойде на ума,  за да не се чувстват неловко.
Според мен трябва по-малко да обръщаме внимание на думите на хората и да се радваме на живота си, тъй като миговете с нашитие любими същества са най-важните, а те бързо отлитат и докато се обърнем, хоп и децата пораснали.....

Аз работя с деца на възраст между 7 и 14 години. Когато им казах, че ще се разделим за малко, защото ще имаме близначета нито едно от децата не реагира неадекватно. Питаха как се осиновява, защо"някои хора нямат деца" /точно така формулираха въпроса/, радваме ли се много, как се гледа бебе, как ще разберат, че аз съм майка им, дали ще им кажа, че са осиновени. Не може децата, които също нямат опит да реагират адекватно, да споделят радостта, а възрастните да се крият зад липсата на опит в конкретната ситуация.
На мен липсата на опит ми прилича на облекчение "добре, че не ми е на мен на главата" или на съжаление или Бог знае още на какво.
Е, аз си имам оправдание за крайната позиция - много по-добре се разбирам с деца, отколкото с възрастни, защото те са искрени и директни.

това е и моето мнение

понякога ме "обвиняват" в прекалена деликатност, но аз мисля, че човек трябва да е отговорен за приказките си и да внимава какво говори, а ако неволно е изръсил глупост - да се извини

между другото това "ще видиш как сега ще си родиш" ми е любимото

също и последния хит - "нали не си се отказала да имаш деца?". като че ли Нико не съществува или е просто трамплин, изкупление, начин да се "успокоя" и куп други простотии...

Може би нямам кой знае какъв житейски опит, но си мисля, че щом между нас във форума понякога има недоразумения за казаните думи и техния смисъл, въпреки че сме от една и съща страна на "барикадата", то какво остава като общуваме с хора, които никога не са преживели нашите проблеми . Тъй като ние сме преминали през какво ли не за да постигнем щастието да отгледаме нашите деца, сме малко по-чувствителни към темите, които се отнасят до тях. И така дори и в най-невинната забележка ние сме склонни да търсим скрит смисъл или лошо отношение. Често при общуването си хората използват клишета (На кого ли се е метнал/а? Одрало ти е кожата! и т.н), други в стремежа си да не кажат нещо неуместно (предвид на деликатната ситуация) изтърсват по някоя глупост, но това не означава, че умишлено се опитват да ни засегнат или наранят, просто ние така си го тълкуваме. Децата, в това отношение, нямат такива задръжки и казват всичко, което им хрумне съвсем откровено, поради което често  изреченето от тях е по-уместно от думите на възрастните.
Ето един пример, за това, как аз самата можех да нараня някото с думите си неумишлено, ако майката не беше родила сама детето си. Срещам наскоро една приятелка, с която явно не сме виждали отдавна, защото тя бута количка с бебе, а аз знам че има 7год. дъщеря. Така се очудих, че е минало толкова време от последната ни среща, че изръсих нещо от сорта "Кога успя!?", имайки предвид бебето. Още на момента ми идваше да си отхапя езика, но стореното-сторено. Тя само се засмя в отговор и ме пита "И ти ли не си ме виждала бременнна?", което явно ми показа, че и други хора са и задали подобен въпрос. Тъй като, обаче детето и е родно тя не възприе този въпрос като злонамерен, а искрено се забавляваше на очудването ми. В отговор на моето извинение, тя ме попита "За какво?", от което разбрах, че въобще не се и замислила, дали нямам нещо друго в предвид с въпроса си и вече го беше забравила.

далеч съм от мисълта, че съм безгрешна, но когато се усетя, че се изцепвам неподготвена винаги се извинявам

пък и да речем, че от малкото си житейски опит мога да различа кога нещо е казано от притеснение, от липса на елементарна култура, от чувство за превъзходство, от...

все пак става въпрос за дете - независимо от това дали е осиновено или родено

хайде кажете ми, на кого децата не са слабо място

много пъти като ме питат например - "много ли пари дадохте?" ми иде да отговоря -"ами вие вашето в каква поза го правихте?" или "много хубаво дете, кой е бащата?"

ама не го казвам де, щото не ща да засягам никой...

Е не са само тъпи изрази,зависи от човека.
Когато преди време се наложи да кажа на едната госпожа в детската,ми стана много хубаво от нейната реакция - "Много хубаво,че сте го взели и измъкнали от там."Цецко и преди беше любимец на госпожата и сега е пак и даже понякога вече ми е по-лесно за някои реакции на Цеци в детската,само се споглеждаме с госпожата и се усмихваме,но тогава в такива моменти човек чувства топлина и най-вече,че до него стои  приятел.
А почти целия набор от изброените думи  от мамите по-горе съм ги чувала.
Един път на репликата-сега ще си имате свое(обикновено отговарях -Божа работа),отговорих - аз не искам друго дете,това си е мое.Въпросната дама ме погледна доста озадачено и си отмина.
Незнам какво значи "твое и чуждо",всички сме направени от един материал и не се обичаме с някого заради физиката на тялото,а заради душата.
Бъдете здрави.

По повод казаното от zoika ще повторя нещо, което разказах по различен повод в друг подфорум. Няма да го редактирам - не обръщайте внимание на някои подробности, нямащи общо с темата тук:
Мой братовчед се събрал с по-възрастна жена с дете. Забравих дали се бяха оженили. Не сме близки, виждала съм го веднъж, когато бяхме деца. Знам историята от майка си, която случайно срещнала неговата, и тя й се ОПЛАКАЛА (!)
И така, бащата на детето не се интересувал особено от бившето си семейство. И братовчед ми си поел всички ангажименти на баща на "чуждото" дете. И до тук "ужасът" на родата е бил достатъчен. Обаче, жената да вземе да се разболее от рак и да умре. И той, представете си, взел, че осиновил детето! Ужас, ужас, ви казвам...
Само казах на майка ми: "Ето това е братовчед, когото наистина бих искала да познавах по-добре". Тя май не ме разбра...

Сигурно е така, Април.  Но не мислиш ли, че ако започнем да си задаваме въпроси за подтекста на всяка казана ни реплика, то ще отдаваме прекалено много внимание и време на тези хора и така ще ги превърнем във важна част от нашия живот. Защо е необходимо да се тормозим ние, заради хора, чиито мнение няма значение за нас? И защо да се превръщаме в параноици, вместо да се радваме на това, че Бог ни е дарил, пращайки това дете/деца точно при нас?! По-добре да  подминаваме злобата (когато случая е такъв) и да се тревожим, когато наистина има защо и да мислим за важните неща за нас и нашите близки. Така ще бъдем още малко по-щастливи. 

Съгласна съм с таня_75.
Сигурно сме по-чувстителни по-темата, но защо да отдаваме толкова енергия на негативното, когато децата ни имат нужда от цялото ни внимание (доколото е възможно в това лудо време). Я, по-добре "пуснете на паша" тия индивиди и отделете енергията си на дечицата, че и без това времето все не стига...Кое наше и кое не, ние си знаем. Да не би тия, случайно пресичащите живота ни да седят до нас, докато си гушкаме дечицата или треперим за здравето им, или им целуваме сълзите?
Деца, добре дошли са, дали излязли от нас или подарени ни от съдбата, имаме толкова малко време да бъдем до тях. Растат ужасно бързо, не си хабете силите за дребните неща.

ДарЗамен   

tanya_75 

да, "пускам на паша", не злобея и съм много над нещата, не само защото съдбата ми е такава, а защото и характерът ми е такъв

просто исках и аз да споделя, защото видях, че други преди мен са го направили

за пръв път в този форум оставам неразбрана явно...жалко

бъдете щастливи

Съжалявам ако си се почувствала засегната от написаното от мен, Април, но те уверявам, че то не е насочено срещу теб, нито пък има за цел да обиди някого тук. Не си останала неразбрана. Аз уважавам твоето мнение, но си имам свое по въпроса. Е, това е моето мнение. Просто тук е място, където всеки може да споделя възгледите си по болните ни въпроси. Нормално е да имаме различни позиции и да ги обменяме, защото иначе този форум би бил безмислен, ако всички мислехме еднакво.  Наистина не съм искала да прозвуча укорително....

П.П. Ето как се раждат недоразуменията - защото това, което мислим не винаги е това, което успяваваме да кажем.

Април, скъпа, разбрах те перфектно!
Ти не знаеш ли, че обикновено тези, които учат другите имат най-голяма нужа да бъдат научени...и визирам себе си, никой друг.

Просто преди Ирина съм имала достатъчно поводи да се чувствам като аутсайдер и често съм се чувствала наранена дори, когато не това е била целта. Затова с пълна сила сега се възползвам от "пасбището" и нито чувам, нито виждам, защото моето момиче наистина расте с минути, ей го на, утре ще стане мома и ще ме гледа лошо, ако искам да й вържа плитки...
Та затова...иначе и аз съм хипер чувствителна, но сега като че ли всичко е насочено само към най-близките ми и скъпи. Другите са извън "терена". 

не съм се засегнала, бе хора

просто написаното в нет-а понякога звучи така...

кльомба , спирам сестро, че отиде хубавата тема

Днес точно по темата ми се случи случка. С моя колежка, която знае че децата ни не са родени от мен говорихме колко много е пораснала дъщерята на наша позната, която е осиновена. Моята реплика беше, че е одрала кожата на майка си /което си е самата истина/, нейната реплика беше, че майка й не й е майка. На въпроса ми как да не й е майка тя отговори, "е, как ще й е майка".
Момичета простотията по хората ходи. Хората с дребни душици никога няма да разберат какво чувстваме как обичаме. То не е за всеки.

Майчицеееее, темата преди 8 месеца беше за въпросите, зададени ни от нашите деца и отговорите, които ние сме им дали в момента, без да сме подготвени и специално да сме разсъждавали върху тях, ама карай.

кльомба, така става в женска компания, но пък явно и другото е наболял проблем.

Продължавам с трудните въпроси на Ирина. Май сме в етап на полова ориентация. То хем смешно, хем...Чувам някакво боричкане от стаята. Малката: Дай да видяяяяяяяяяяя, искам да пипнааа!
Баща й: Абе, не може сега, излез за малко!

Малката нахлула, докато се преобличал след работа и го видяла по боксерки.
Какво било "онова" там?

Ами не знам за вас, аз не съм от срамежливите, ама си се посконфузих. Накрая си викам - по-добре директно, откоклкото да будя нездрав интерес. И й казвам: еми, какво имат момченцата там? И тя: паца! Аз: ами, ето че знаеш.
Да де, ама ми беше доста трудно да обяснявам защо не е много редно големите мъже да си показват паците...

Та така, както виждате, ситуации, нямащи много общо с осиновяването. Прости, житейски ситуации с деца. 

Мойта като беше на 2 г. така проявяваше интерес към на баща си "пиката". По цял ден ходеше и му дърпаше гащите и крещеше "покажи я диеее, айди, покажи я". Когато стана на 2,5 г. я заведох на нудиски плаж и учудващо въобще не се впечатли и не се заглеждаше, както очаквах. От тогава никакъв интерес към мъжките атрибути.

Искате ли да сменим заглавието на темата "за всекиго по нещо"?

Ние още сме малки да задаваме въпроси, но и аз очаквам този момент с интерес.
А относно "доброжелатели" ами очаквах повече, въпреки че тъпите въпроси ги има много.
Ауууууу дано само детето да е бяло като теб  ми казва един комшия преди да вземем Таня, а аз му отговарям не черно е като негърче, абе чичо Илия ти знаеш ли че май е негърче  . А той ме гледа тъпо.  А въпросите от рода колко пари дадохте направо ме дразнят. Ние не сме дали и една стотинка, но а им казвам много, толкова, че вие трудно бихте могли да си позволите  .

       По повод поста на Дарзамен се сещам и за моята принцеса, която влизайки в стаята в момент на ставане от сън, заварва баща си по боксерки и възкликва: "Яаааа, ти защо си с "панка "/памперс/ бе,тати?"