Изнедадващите трудни въпроси и изненадващо тъпите им отговори

Или аз съм над тези неща и не се впечатлявам или не ми се е случвало изобщо.Но се опитвам да се сетя нещо подобно и изрових само две неща:

Когато влязох с Лъчи в болницата и му бяха сложили скафандър с кислород -той реве с все сила под него,а аз роня крокодилски сълзи до него.Влиза сестрата и ме гледа странно и ми вика-
-Ама ти плачеш? Гледай ти,все едно е твое това дете.
Жената го каза с добри намерения в смисъл,че родни родители не преживявали така мъката с децата си,но аз като пресен осиновител малко се втрещих и и казах -Ами чие е ако не мое???
Тогава тя се сконфузи и обясни,та даже и поплакахме заедно 

А второто бе,когато говорих с познат който ме попита къде съм раждала или как съм раждала не помня.Аз му казах че не съм все още и той ме изгледа доста учудено,та се наложи да му обяснявам,че има и друг начин да имаш дете  В отговор той каза- О,съжалявам!
аз се засмях и отговорих- А аз не!!! пак последваха обяснения и т.н

Та по мое мнение,хората просто не знаят как да реагират и говорят простотии за които те самите съжаляват после 

Мен пък най-много ме дразни за момента, че ако стане въпрос за това, че ще осиновяваме дете, започват да ми обясняват колко ужаааааасно мноооого жени родили дете, след като осиновили. Ми аз да не правя сделка със съдбата за забременяване, да му се не види! И като кажа, че не искам повече да забременявам и ме гледат като полезно изкопаемо.

Това, че като направиш добро на едно дете ще забременееш е редовна реплика сякаш. При нас имаше и коментар от сорта, че не трябва да вземаме и двете бебета, защото как сме щели да гледаме и трето ако ...
Аз май много кретени познавам. Я да взема да разчистя пространството!

Аз разчистих пространството, и се оказа че има много мъничко за разчистване.
Обаче като прахосмукирате си дайте сметка, че най-често изречението "О, съжелявам..." казано ви от близки и не дотам близки хора, най често завършва така "...не знам какво се казва в такъв случай поради липса на опит, помогни ми" 

Ей момичета, не им се ядосвайте на тези приказки. Много хора казват това с най - добри чувства, да ви успокоят. Знаем, че когато желаеш нещо много силно, мислиш все за него. Лекарите му казваха нещо от рода на "психоматичен синдром" (не съм лекар и не знам точното наименование). И често точно на тази основа не се получава. Действително има много жени, при които се е случило точно това. Хората които казват тези "успокоителни думи" не знаят подробностите за нас. Не им се връзвайте. А ако усетите злонамерена нотка, както казва Калина - разчистете пространството.
При мен преди години имаше много конфузна ситуация. След като ме изписаха от болница, разхождаме се с Лили, среща ни една роднина и ме пита - разбрах, че си била в болница, как си, бебе ли ще имаме? Аз не знам как оживях след тежка операция (ама тя преди това питала детето и то невинно и казало в коя болница съм, та събрала 2 и 2 - значи ще имаме бебе). Е направих се на англичанка - започнах да обсъждам времето. И вече с тая роднина контактите са ми сведени до минимум. Не и се сърдя - просто нямам какво да говоря вече с нея. И точка. Що да и се ядосвам?

Аз пък, още в началото като ми кажеха, че може да се успокоя и да забременея, им казвах само това - "ще го махна, защото не съм сигурна, че ще родя (ако изобщо забременея което и не стана 13 години) здраво и нормално дете". Гледаха ме доста учудено, и едва ли не бяха готови да ме линчуват, за това което казвам, но поне им затварях устите.

Запечатала ми се е в главата среща с позната която директно ме заби с въпроса АУ КАКВО Е ТОВА БЕБЕ. ВЗЕТО ЛИ Е ?  Останах като втрещена и незнам откъде го измислих но и отговорих НЕ. НАМЕРИХ ГО НА ПЪТЯ.  И аз съм чувала доста приказки от рода че като осиновя ще си родя дете. Глупости големи. 14 години не съм родила че сега ли. Хората незнаят каква е причината поради която не сме родили. 

До ден днешен помня, бях още ученичка, когато кумовете на майка и татко си осиновиха момченче. Дойдоха в нас на госи с бебето и докато аз си играех с него майка и леля Дечка тихо си говореха. Леля Дечка казва: "добре, че си го осиновихме накрая, че ме хваща критическата. От 4 месеца нямам цикъл". А майка и казва: "Дечке, да не си бременна". На това кумата и се смее и и казва: "Глупости, 20 години ходя по изследвания, процедури, лекарства - нищо не става, та сега ли" С това се приключи въпросната тема. Ние заминахме за чужбина и след време получихме писмо от тях  - имаме си дъщеря. Разликата между осиновеното и роденото е 10 месеца и 20 дни.
Така че няма такова нещо - 13 ли, 14 ли, 20 ли години.  Но това разбира се не е златно правило. Аз в такъв случай казвам - да сме живи и здрави да си гледаме слънчицата, а за другото - Господ си знае работата.
А реплики от рода "сега може да си родиш, като се успокоиш", продължавам да съм убедена, че в повечето случаи са казани с добро намерение. Аз самата съм ръсила такива глупости. Сега си давам сметка, че може да съм засегнала човека. Надявам се да ми прости.

Съгласна съм с теб, Manja_66, тъй като подобни думи сам чувала и от най-близките си хора, които чакат осиновяването с не по-малко нетърпение от нас. Но те просто си мислят, че така ни дават надежда, или утеха или ... не знам точно какво, но със сигурност някои от тези реплики се изричат добронамерено. Друга част от хората пък просто се стъписват и изтърсват първото, което им дойде на ума,  за да не се чувстват неловко.
Според мен трябва по-малко да обръщаме внимание на думите на хората и да се радваме на живота си, тъй като миговете с нашитие любими същества са най-важните, а те бързо отлитат и докато се обърнем, хоп и децата пораснали.....

Аз работя с деца на възраст между 7 и 14 години. Когато им казах, че ще се разделим за малко, защото ще имаме близначета нито едно от децата не реагира неадекватно. Питаха как се осиновява, защо"някои хора нямат деца" /точно така формулираха въпроса/, радваме ли се много, как се гледа бебе, как ще разберат, че аз съм майка им, дали ще им кажа, че са осиновени. Не може децата, които също нямат опит да реагират адекватно, да споделят радостта, а възрастните да се крият зад липсата на опит в конкретната ситуация.
На мен липсата на опит ми прилича на облекчение "добре, че не ми е на мен на главата" или на съжаление или Бог знае още на какво.
Е, аз си имам оправдание за крайната позиция - много по-добре се разбирам с деца, отколкото с възрастни, защото те са искрени и директни.

това е и моето мнение

понякога ме "обвиняват" в прекалена деликатност, но аз мисля, че човек трябва да е отговорен за приказките си и да внимава какво говори, а ако неволно е изръсил глупост - да се извини

между другото това "ще видиш как сега ще си родиш" ми е любимото

също и последния хит - "нали не си се отказала да имаш деца?". като че ли Нико не съществува или е просто трамплин, изкупление, начин да се "успокоя" и куп други простотии...

Може би нямам кой знае какъв житейски опит, но си мисля, че щом между нас във форума понякога има недоразумения за казаните думи и техния смисъл, въпреки че сме от една и съща страна на "барикадата", то какво остава като общуваме с хора, които никога не са преживели нашите проблеми . Тъй като ние сме преминали през какво ли не за да постигнем щастието да отгледаме нашите деца, сме малко по-чувствителни към темите, които се отнасят до тях. И така дори и в най-невинната забележка ние сме склонни да търсим скрит смисъл или лошо отношение. Често при общуването си хората използват клишета (На кого ли се е метнал/а? Одрало ти е кожата! и т.н), други в стремежа си да не кажат нещо неуместно (предвид на деликатната ситуация) изтърсват по някоя глупост, но това не означава, че умишлено се опитват да ни засегнат или наранят, просто ние така си го тълкуваме. Децата, в това отношение, нямат такива задръжки и казват всичко, което им хрумне съвсем откровено, поради което често  изреченето от тях е по-уместно от думите на възрастните.
Ето един пример, за това, как аз самата можех да нараня някото с думите си неумишлено, ако майката не беше родила сама детето си. Срещам наскоро една приятелка, с която явно не сме виждали отдавна, защото тя бута количка с бебе, а аз знам че има 7год. дъщеря. Така се очудих, че е минало толкова време от последната ни среща, че изръсих нещо от сорта "Кога успя!?", имайки предвид бебето. Още на момента ми идваше да си отхапя езика, но стореното-сторено. Тя само се засмя в отговор и ме пита "И ти ли не си ме виждала бременнна?", което явно ми показа, че и други хора са и задали подобен въпрос. Тъй като, обаче детето и е родно тя не възприе този въпрос като злонамерен, а искрено се забавляваше на очудването ми. В отговор на моето извинение, тя ме попита "За какво?", от което разбрах, че въобще не се и замислила, дали нямам нещо друго в предвид с въпроса си и вече го беше забравила.

далеч съм от мисълта, че съм безгрешна, но когато се усетя, че се изцепвам неподготвена винаги се извинявам

пък и да речем, че от малкото си житейски опит мога да различа кога нещо е казано от притеснение, от липса на елементарна култура, от чувство за превъзходство, от...

все пак става въпрос за дете - независимо от това дали е осиновено или родено

хайде кажете ми, на кого децата не са слабо място

много пъти като ме питат например - "много ли пари дадохте?" ми иде да отговоря -"ами вие вашето в каква поза го правихте?" или "много хубаво дете, кой е бащата?"

ама не го казвам де, щото не ща да засягам никой...

Е не са само тъпи изрази,зависи от човека.
Когато преди време се наложи да кажа на едната госпожа в детската,ми стана много хубаво от нейната реакция - "Много хубаво,че сте го взели и измъкнали от там."Цецко и преди беше любимец на госпожата и сега е пак и даже понякога вече ми е по-лесно за някои реакции на Цеци в детската,само се споглеждаме с госпожата и се усмихваме,но тогава в такива моменти човек чувства топлина и най-вече,че до него стои  приятел.
А почти целия набор от изброените думи  от мамите по-горе съм ги чувала.
Един път на репликата-сега ще си имате свое(обикновено отговарях -Божа работа),отговорих - аз не искам друго дете,това си е мое.Въпросната дама ме погледна доста озадачено и си отмина.
Незнам какво значи "твое и чуждо",всички сме направени от един материал и не се обичаме с някого заради физиката на тялото,а заради душата.
Бъдете здрави.

По повод казаното от zoika ще повторя нещо, което разказах по различен повод в друг подфорум. Няма да го редактирам - не обръщайте внимание на някои подробности, нямащи общо с темата тук:
Мой братовчед се събрал с по-възрастна жена с дете. Забравих дали се бяха оженили. Не сме близки, виждала съм го веднъж, когато бяхме деца. Знам историята от майка си, която случайно срещнала неговата, и тя й се ОПЛАКАЛА (!)
И така, бащата на детето не се интересувал особено от бившето си семейство. И братовчед ми си поел всички ангажименти на баща на "чуждото" дете. И до тук "ужасът" на родата е бил достатъчен. Обаче, жената да вземе да се разболее от рак и да умре. И той, представете си, взел, че осиновил детето! Ужас, ужас, ви казвам...
Само казах на майка ми: "Ето това е братовчед, когото наистина бих искала да познавах по-добре". Тя май не ме разбра...