Аз бях сигурна, че ще е момиче, дори я сънувах, обаче се оказва, че очаквам момче 
така, че нещо майчинското ми чувство никакво го няма
така, че нещо майчинското ми чувство никакво го няма
- Публикувана: 18 окт. 2006, 12:16 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2008, 14:09 ч.
Майчиното усещане за пола на бебчи?
Аз не съм имала някакво предчувствие като забременяхnewsm78-по-скоро трудно ми е да различа желанието от предчувствието-всички около мен,съдейки по корема,лицето и т.н.-знаете тези начини за определяне на пола 
,са категорични,че ще е момче,всички календари това сочат-да,ама доктора от 3 месеца насам ме уверява,че чакам девойка 
/а и аз една нощ сънувах женско име 
/- ще видим след около месец кой прав,кой-крив
,са категорични,че ще е момче,всички календари това сочат-да,ама доктора от 3 месеца насам ме уверява,че чакам девойка /а и аз една нощ сънувах женско име /- ще видим след около месец кой прав,кой-крив 
Аз нямах никакви усещания, може би, защото не вярвам в предчувствията. Таткото обаче беше абсолютно убеден за първото, че ще е момче и въобще не се изненада, когато в края на пети месец му съобщих, че очакваме момченце. За дъщерята доктора ми доста дълго се чудеше какъв ще е пола. Аз много се надявах на момиче, не че съм усещала нещо, таткото този път сгреши, защото пак каза момче. Чак в осми месец лекарят каза - 50% вероятност за момиче, а този процент и аз мога да го дам. Та до последно не знаехме какво ще е, но пък си бях избрала само женско име, ако беше момче щеше да падне голямо мислене...
Не повярвах и на докторите, които го виждаха момиче на ехографа 
Имам си момченце 
И на нас различни лекари ни казаха че виждат пишле.Аз имах предчувствие още в самото начало на бременноста че ще е мъж,но от друга страна просто не се виждах в ролята на мъжка майка.Но свикнах с мисълта и сега нямам търпение да гушна нашият Mалечко-палечко.Определено го обичам от сега.Много.
И искам да кажа нещо извън темата,според мен да се купуват дрешки и бебешки принадлежности предварително помага много на майката да заобича детето още преди раждането,някак си по този начин наистина го осмислих повече,приех го като реалност,като детенце което наистина е там,тук,с нас,само че вътре,а няма да започне да съществува с раждането.
С първото си детенце,още в самото начало знаех че е момиче.По някакъв странен начин чувствах особенно тясна връзка между нас,като две същества които се разбитат без думи.
И искам да кажа нещо извън темата,според мен да се купуват дрешки и бебешки принадлежности предварително помага много на майката да заобича детето още преди раждането,някак си по този начин наистина го осмислих повече,приех го като реалност,като детенце което наистина е там,тук,с нас,само че вътре,а няма да започне да съществува с раждането.
С първото си детенце,още в самото начало знаех че е момиче.По някакъв странен начин чувствах особенно тясна връзка между нас,като две същества които се разбитат без думи.
не исках да знам и не ме интересуваше, но те първо казват, после питат искаш ли да знаеш 
аз исках много да е момиченце. и вярвах, че нося момиченце. само дето много риташе и всички ми викаха- момче ще е, много е буйно. и разни други бабини приказки, които все сочеха, че ще е момче. на видеозона все заставаше с гръб и нищо не можеше да се види. чак на 3д видеозона видяха, че наистина е момиченце. бях много, много щастлива. следващото си го пожелавам момченце, а третото- пак момиченце 
Никога не съм имала предпочитания към единия или другия пол, но още щом разбрах, че съм бременна, нещо вътре в мен ми подсказваше, че ще е мъж. И когато говорех за бебока, просто не можех да си извъртя езика и да го нарека в женски род. Така и си остана - в шестия месец доки потвърди, че е момченце и наистина - нито вътрешното ми усещане, нито видеозона сбъркаха.
Първото исках да е момче и бях едва ли не 100% сигурна, че това ще е така. Другото ми "аз" обаче казваше тихичко "момиче" (защото имах любимо име и исках да го използвам).
Е, другото аз се оказа по-вярно.
Вторият път вече не чувствах нищо, не ме интересуваше, исках само да е здраво (даже се притеснявах ако е момче как ще го гледам; с девойка вече знаех как да се справям).
Е, другото аз се оказа по-вярно.
Вторият път вече не чувствах нищо, не ме интересуваше, исках само да е здраво (даже се притеснявах ако е момче как ще го гледам; с девойка вече знаех как да се справям).