Публикувана: 18 окт. 2006, 18:45 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2006, 03:42 ч.

Към "привързаните" родители - наказвате ли ги?

2 479
54
1

# 30 19 окт. 2006, 10:21 ч.

Мнения: 268

Моето момиче е същото зверче. Не помагат наказания, свързани с време или пък плесване, не помага и многословно обяснение. Когато ми прави нарочно такива номерца не реагирам особено остро, а започвам да оправям сама бъркотията, /в случая ще започна да й сменям гащичките/ и да мрънкам колко съм обидена. Уж е голямо момиче, а какви неща върши, а мама я боли сега гръбчето да преобува и да се навежда непрекъснато, а има още куп неща да свърши и т.н и на втората минута тя се извинява, целува ме и започва да помага. Същото е с прибиране на играчки след отказ от нейна страна. Или казвам "Ти разчисти играчките докато приготвя вечерята и ела да ми помагаш с приборите". За сега действа. Звучи като метод който се прилага при много разбрано дете, но повярвай ми близките ми познати винаги ме "окайват" Simple Smile

как се справям с това диво овенче Laughing

# 31 19 окт. 2006, 10:25 ч.

Мнения: 268

Забравих да добавя, че така практикувам от около 6 месеца и бодобни инатливи случки са рядкост вече и не се повтарят.

# 32 19 окт. 2006, 10:28 ч.

Мнения: 1 547

Никога не ми се е случвало да наказвам. По някакъв начин ми е много неприятна тази идея. Имам чувство, че да сложа детето в ъгъла или да не му говоря е по-унизително и за двама ни, отколкото просто да го напляскам. Предпочитам да избухна и "всея респект" на момента, отколкото три дни да не му пускам любимото филмче... Съжалявам, че споделям мнението си въпреки изричната забрана на hapka за споменаване на шамари Embarassed

# 33 19 окт. 2006, 10:39 ч.

Мнения: 6 243

Цитат на: Ellypr в чт, 19 окт 2006, 09:32

......

Ели, много ти благодаря за написаното. Ти си облякла в завършен вид това, което всъщност усещам и разбирам, че е единствения подход. При нея с налагане на волята ми насила просто не се получава нищо. Би се получило, ако си поставя за цел да смачкам тоя опак и независим нрав, но не ми се иска. Вярно е,че докато е с мен и ми се зъби и прави натерсене, ме подлудява, и наистина ми се иска да я метна отвисоко. Само че от друга страна, точно тая независимост и упоритост, които демонстрира, ми се ще да се запазят. Надявам се като порасне, тия качества да се облагородят и да й послужат за добро. Насилието (не толкова физическото, колкото психическото), върху характера й, освен да пречупя тоя характер, до нищо друго няма да доведе.

Иначе у нас се водят напълно абсурдни диалози. Като се напикае демонстративно, се разиграва следния цирк:
аз: Ирина!!!
тя (невинно): Кажи?
аз: Защо пак се напика?
тя: Пиках се Whistling

аз: Ще се напикаваш ли пак?
тя: Неее
Аз я пращам да си събуе напиканите дрехи. Тя се съблича чисто гола и почва да тича из апартамента, докато я стигна, хвана и облека насила. Обикновено не става веднага, защото е много бърза.

# 34 19 окт. 2006, 10:44 ч.

Мнения: 6 315

Аз съм от привързаните родители, въпреки че детето ходи на ясла.

Наказвам го със сърдене - обръщам му гръб и се сърдя и не му приказвам (това единствено когато нещата са излезли извън контрол) в продължение на няколко минути. Ако не иска да си измие ръцете преди хранене - обяснявам, че няма да яде. Ако ми се затръшка и не иска да си прибере кубчетата в специалната кутия за тях, се обяснява, че феята на кубчетата ще дойде и ще си ги вземе и вече няма да има кубчета с които да играе или че ако прибере всички кубчета ще гледаме заедно филмче и ще пием чай Simple Smile

. В момента, в който стане непоносимо тръшкането му казвам, че съм сърдита и толкоз. Това поне действа.

# 35 19 окт. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 5 877

Моята се напъхваше напикана под бюрото.

# 36 19 окт. 2006, 11:10 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Цитат на: sladka hapka в чт, 19 окт 2006, 10:39

Иначе у нас се водят напълно абсурдни диалози. Като се напикае демонстративно, се разиграва следния цирк:
аз: Ирина!!!
тя (невинно): Кажи?
аз: Защо пак се напика?
тя: Пиках се Whistling

Хм... точно с напикаване проблем не съм имала, понеже Мая сама се toilet-trained за 2 дена без никакви усилия от моя страна и произшествия (вкл. напук) не сме имали.
Дали няма да помогне, ако й всадиш мисълта, че това е некрасиво и неприятно? Т.е. щом веднъж вече има изграден навик за ходене до тоалетна и го прави чисто напук, не стои въпроса, че ще й всадиш чувство за вина, ако не се изпишка на гърнето, си мисля.
Да й кажеш 'пфу' и 'колко некрасиво' и 'как мирише' и 'колко е оцапана, ще й се смеят хората'... Такива неща?

При Мая понякога работи подобен подход. Преди 2 седмици настоя да излезе навън с блуза, но по гол задник. Баща й се ядоса, но аз й разреших. Взех панталона и гащите в ръка и я изведох гола навън, като много любезно й обяснявах през цялото време как сега всички ще й се смеят, като я видят как ходи гола по улиците и т.н. На втората минута ревеше да я обуя.

# 37 19 окт. 2006, 11:13 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Аз не съм наказвала още...да следя темата........

......честно казано винаги подхождам с нагласата за търпеливост.......ако се напишка, просто казвам "Нищо, миличък " и преобувам.......май че това е вариант, защото не му давам шанс да ми прави напук

# 38 19 окт. 2006, 11:59 ч.

Мнения: 3 506

Иска ми се да кажа, че съм от "привързаните родители", но истината е, че напоследък често си изпускам нервите Sad

Затова ще кажа само, че идеята ми допада.
По темата - специално за напикаване/наакване не съм наказвала, въпреки че и моят Никола го е правил. Най-крайното, до което съм стигала, са забележки в стил:
"Виж сега как ти е мокро" (като го оставям да му е мокро известно време),
"Сега на Криси може да му мирише и да не иска да си играе с теб" (Криси му е любимият братовчед, на 5 год е и наистина почва да хленчи или да се подиграва в такива случаи);
"Сега мама трябва да пере гащи вместо да си играе с теб на ... (нещо, което знам, че много обича)" (после го оставям сам да си поиграе известно време).
1-2 пъти съм го карала да си пере сам гащите, но това обикновено водеше до бурни протести, тъй че се отказах.
Отдавна не е имало такъв инцидент. Май откри нови (по-ефективни) начини да показва характер, виждайки, че не ме впечатлява особено с напишкване/наакване Laughing

# 39 19 окт. 2006, 12:11 ч.

Мнения: 6 206

здрасти

, не си сама да знаеш, моето също е звяр и половина.
И не го казвам само аз, а и всичките ми момичета.
Когато е при мен, една върви само след него.
Аз имам друг проблем - всеки, който му закачи нещо с което си играе, следва зверско драскане, ухапване или друго нещо страшно болезнено и отвратително.
Беше позатихнал този момент, сега пак е в стихията си.
Идва ми не да го плесна, а да го размажа на място Crazy

Но си знам че е безсмислено, питам го Защо го направи?
Отговор
Защото детето е лошо.
И аз почвам обяснение, ама не е лошо и тн т
Изслушва ме внимателно и отсича
Лошо е.
И въобще много други работи.
Не го наказвам, защото е безсмислено.
Пробвам с обяснения, понякога става, понякога не.

# 40 19 окт. 2006, 13:27 ч.

Мнения: 1 134

На първо място смятам, че трябва да се радваш, че имаш такова дете. Peace

Второ - не съм съгласна, че трябва да я наказваш, заради подобни неща. Много повече работа ще свършат поощренията и наградите, отколкото санкциите в подобни случаи.
Трето: По отношение на наказанията, въобще - Моята дъщеря вероятно минава за разглезена, опърничава и своенравна, но най - тежките наказания, които е понасяла са: лишаване от нашето внимание, от играчка, книга, филм или лакомство.
Тук следва тирада от нейна страна в стил: "Е, браво! Ти да не си някоя лоша майка, че да ме оставиш така?!", от която на мен ми се подкосяват колената от безизходност.
Да, говорим много, обяснявам, давам примери, изигравам дори някои нейни прояви, за да се види отстрани, но много често попадам в собствените си капани.
Може би, защото е вече на 4, но все по - рядко ми се налага да прибягвам до подобни мерки. Предупреждавам я отрано какво ще правим, какво се очаква от нея и какво ще постигнем с това. Например: утре трябва да станем много рано, ти да се приготвиш бързо, за да успеем да стигнем до планината. Напомням й го 1 -2 пъти вечерта и на другия ден нямаме никакви проблеми.
Ако, сътвори нещо наистина лошо (под това аз разбирам някакъв тип агресия), също остава няколко минути сама, за да го осмисли осъзнае и да се извини искрено.
Моят проблем е с непрекъснатото отговаряне от нейна страна. Ако аз кажа 1 дума, тя ми отвръща с 10... ooooh!

С това наистина не знам как да се справя.

# 41 19 окт. 2006, 13:34 ч.

Мнения: 2 282

Цитат на: Ellypr в чт, 19 окт 2006, 09:32

Единственото нещо което при него върши работа е "с добро". Не казвам "прибери си играчките!", а "Много ще ме зарадваш, ако преди обяд си прибереш играчките!", не казвам "Измий си ръцете!", а "Ти докато си измиеш ръцете, аз ще избера книжка и после ще ти я прочета.", не казвам "Време е да започнеш да ме слушаш!", а "Много ще ми е приятно да ми подариш един послушен ден!". Лошото е че не винаги съм в сговорчиво и дипломатично настроение Wink

и тогава става страшно Simple Smile

Ей това ще се опитам да го копирам, дано се получи и при нас. Проблема в къщи е с 6годишно, но е пак толкова тежък, още повече, че сме го пренебрегвали последните близо 2 години - защото лежах с тежка бременност, а после я поглезвахме, "за да не ревнува". Лошото е, че поведението и направо ме изкарва от кожата, и се сещам да съм дипломатична чак след като кресна.
Преди време в този форум ми препоръчаха една книжка: "[urlhttp://www.helikon.bg/book.php?book_id=32206]смелостта да възпитаваш[/url]". Странна е, но изглежда полезна. Авторът описва ситуации, в които децата предизвикват родителите си, за да открият границите, и родители, които не смеят да наложат авторитета си върху децата. Съвсем като у нас. Смятам, че си заслужава да се прочете. В нашата къща възпитавахме каката с уважение към мнението и личността и, отнасяхме се като към голям човек, и резултата е едно много интелигентно, умно и непоносимо налагащо се дете. Явно има грешка или в концепцията, или в нашето приложение.

# 42 19 окт. 2006, 13:39 ч.

София
Мнения: 2 249

Хапче, на твое място изобщо няма да си правя труда да я наказвам Simple Smile

. Малка е (за мен Simple Smile

). Тя явно доста говори и това може би подвежда, но все пак е само на 2,5. Да, явно има неща, които децата и на тази възраст правят умишлено сякаш "напук", но ми се струва, че от гл. точка на децата това "напук" е по-различно от възприеманото от нас възрастните. Изобщо, детската логика...

# 43 19 окт. 2006, 13:41 ч.

Мнения: 2 282

Цитат на: MamaZ в чт, 19 окт 2006, 13:27

Тук следва тирада от нейна страна в стил: "Е, браво! Ти да не си някоя лоша майка, че да ме оставиш така?!", от която на мен ми се подкосяват колената от безизходност.
.........
Да, говорим много, обяснявам, давам примери, изигравам дори някои нейни прояви, за да се види отстрани, но много често попадам в собствените си капани.
..........
Моят проблем е с непрекъснатото отговаряне от нейна страна. Ако аз кажа 1 дума, тя ми отвръща с 10... ooooh!

С това наистина не знам как да се справя.

хм, това много прилича на нашия случай. Според нашата психоложка, подранила съм с обясненията и разговорите, и съм пропуснала да наложа родителския авторитет. Демек понякога, особено в ранното детство, трябва да има не "защото......", а "защото мама знае как трябва да е" или "защото така".
И като резултат, вчера захвърли една книга по бебето. Аз и казах, че не се прави така, и "ако аз ти бях подала сока така, сега щеше да имаш синина и да си лепкава и мокра". А тя ми отговори: "а ти щеше да бъдеш в затвора". Нямам думи просто.

# 44 19 окт. 2006, 13:51 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Сребърен облак в чт, 19 окт 2006, 13:41

Да, и на мен отдавна ми каза една психоложка, че се държа с детето си като по - голямо. Явно е така - от момента на раждането й я възприемам и уважавам като отделна личност.
От друга страна - непрекъснато й повтарям, че мама и тате знаят най - добре кое трябва и кое не, и давам всякакви примери за това. В същото време искам и нейното мнение за нещата...
Но същата работа - Казвам: "Няма да ядеш шоколад сега"
Следва сърцераздирателен рев: "И какво? Аз гладна ли да стоя?" И всичко това на улицата и хората ме взимат за Ханибал...
На мен лично ми е трудно да намеря границата между родителски авторитет и родители - приятели. Пак, според психолозите, майката и бащата не трябва да са последното - те си имат функция на родители, а приятели детето само ще си намери... Но аз все се опитвам да открия топлата вода.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: