- Публикувана: 20 окт. 2006, 07:53 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 12:07 ч.
Вагинално раждане след секцио
Извадиха малкия в 16.30 и се възстанових много по-бързо отколкото след първото секцио. Но не мога да ви опиша чувството за личен провал, което изпитвам и след този неуспешен опит. Все едно съм неспособна или недъгава. Но сега вече малкия е с мен и не мога да си позволя да се депресирам.
Дано тези, които се решат да имат повече късмет от мен.
Дано тези, които се решат да имат повече късмет от мен.
Първо, поздравления за новото човече и благодаря, че споделяш!
Знаеш ли, заради такива случаи понякога се чудя дали темата не е подвеждаща - да дава надежди на хората за нещо, а при несполучлив опит да се чувстват двойно по-излъгани. Ако не знаеше за възможността VBAC, ако беше отишла за планово второ секцио, едва ли щеше да се чувстваш така, както описваш.
Но все пак мисля, че има смисъл да се опита. Помисли - средно 10% от ражданията завършват с някакви усложнения и секцио. У нас тази цифра е към 30%, поради склонност да се прибягва към оперативно родоразрешение за щяло и нещяло. Ти си опитала да влезеш в 90те % нормални раждания, имала си и огромен мотив - първото секцио, но въпреки това не се е получило; попаднала си в другите 10%. Приеми го като ситуация, която е извън твоя контрол, а не недъг. Което е било в твои ръце, си го направила. Това, че си стигнала до секцио, вероятно не е свързано с първото ти секцио. Искрено те моля да опиташ да преодолееш чувството си за провал, защото само така ще помогнем на майките да опитват естествено раждане след секцио, без да се боят от чувството за провал, ако не успеят. Чудесно е да опитаме да следваме природата си. Чудесно е също, че ако се получат проблеми, има съвременна медицина, която да спаси живота ни - и този на децата ни. Ние трябва да работим със, а не срещу медицината!
babaToHka,
Честито бебче!
Не допускай мислите за секциото да помрачат радостта ти! Предстои ви един прекрасен период, наслади му се!
За съжаление в живота не всичко винаги се получава така, както се надяваме и очакваме. Направила си всичко възможно и не бива да го приемаш като провал.
Честито бебче!
Не допускай мислите за секциото да помрачат радостта ти! Предстои ви един прекрасен период, наслади му се!За съжаление в живота не всичко винаги се получава така, както се надяваме и очакваме. Направила си всичко възможно и не бива да го приемаш като провал.
babaToHka, отново честито! И хич не се депресирай! Аз цялата си бременност исках да родя нормално, даже избрах лекар шеф на Патологична бременност (че имах много кървенета..), но накрая, след като раждах "нормално" 3 дни (яки контракции и никакво разкритие) и три дни ме връщаха,че още е рано, на третия ден стана обратното- голямо разкритие, а неприлегнала глава.. На масата легнах с 9 см.
В началото ми беше много криво, че Роси не се роди нормално, но нали е здрава и аз оцелях- и двете оцеляхме..И досега казвам, че съм раждала и по двата начина
.Препоръчвам го и на теб!
Много късмет с малкия юнак!
В началото ми беше много криво, че Роси не се роди нормално, но нали е здрава и аз оцелях- и двете оцеляхме..И досега казвам, че съм раждала и по двата начина
.Препоръчвам го и на теб!Много късмет с малкия юнак!
Така се чувствах и аз след първото раждане - много исках да родя по естествен начин и се бях самонавила.
В края на краищата не стана нормално по медицински причини, макар че опитах и бях много разочарована.
Сега с второто бях планирано секцио и знаех какво да очаквам и определено беше по-добре.
За това като цяло не съм привърженичка на крайностите - нито на секцио по желание /само защото е модно напоследък и юруш давай и аз като всички/, нито на нормално раждане на всяка цена /и схващането че раждалите секцио не са изпълнили предначертаната от природата функция/. Много ми беше неприятно след първото раждане да давам обяснения на сульо и пульо защо съм родила секцио, а не нормално. Едва ли не да се оправдавам и да обяснявам медицинските причини.
Щастлива съм, че си имам две дечица, как са се родили няма значение.
В края на краищата не стана нормално по медицински причини, макар че опитах и бях много разочарована.
Сега с второто бях планирано секцио и знаех какво да очаквам и определено беше по-добре.
За това като цяло не съм привърженичка на крайностите - нито на секцио по желание /само защото е модно напоследък и юруш давай и аз като всички/, нито на нормално раждане на всяка цена /и схващането че раждалите секцио не са изпълнили предначертаната от природата функция/. Много ми беше неприятно след първото раждане да давам обяснения на сульо и пульо защо съм родила секцио, а не нормално. Едва ли не да се оправдавам и да обяснявам медицинските причини.
Щастлива съм, че си имам две дечица, как са се родили няма значение.
Препоръчани теми